Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Правителството одобри проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г. Анкетирането на земеделските стопанства ще започне на 1 септември 2020 г. и ще приключи на 18 декември 2020 г.
Целта на законопроекта е да се проследи развитието на земеделските стопанства. След преброяването ще се получи обобщена информация за броя, типа и размера на земеделските стопанства, използването на земеделската земя и отглежданите селскостопански животни.

В законопроекта са определени органите на преброяването, редът и начинът за работата им, функциите на Централната комисия, областните комисии, анкетьорите, контрольорите и другите участници в преброяването. Земеделското стопанство е дефинирано като обект на наблюдение при преброяването.

Определени са методите за събиране на данни от земеделските стопани, прагът за земеделско стопанство, периодът на провеждане на преброяването, основните променливи, които ще се наблюдават, както и допълнително необходимата информация за разработване на политиката в областта на агроекологията. Определен е и начинът на финансиране на преброяването, като 75% е със средства от ЕС и 25% — със средства от държавния бюджет.

Първото класиране на проектите за закупуване на кошери е готово

Първото класиране на проектите за закупуване на кошери и за закупуване на отводки по мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в ЕС" е готово. Предварителното класиране по двете дейности е направено, защото подадените заявления надхвърлят разпределения бюджет за тях.

Общо 682 пчелари са кандидатствали за финансиране по дейност 1 „Закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни кошери или за увеличение на пчелина“. Предвидените средства за дейността са в размер на 1 287 451 лв., а подадените заявления са за 1 313 271 лв.

По дейност 2 „Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства“ за приема са заделени 990 069 лв. Документи за участие са депозирали 350 пчелари на стойност 1 046 591 лв.
За третата дейност, за закупуване на пчелни майки, бюджетът от 782 166 лв. е достатъчен да покрие подадените 771 заявления за подпомагане. Класирането е направено според критериите за оценка, определени в Наредбата за условията и реда за прилагане на пчеларската програма.

Общо за двата приема за финансовата 2019 г., проведени през ноември и януари, най-голям интерес се наблюдава по мярка Б „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата”, която е с бюджет в размер на 1 262 278 лв., с подадени 1 302 заявления.

Подпомагане по мярка Г „Мерки за подпомагате на лабораториите за анализ на пчелните продукти“ очакват 380 земеделски стопани. Разполагаемият ресурс по мярката е 73 922 лева.

За техническа помощ по мярка А бяха приети 279 заявления. Бюджетът за този прием е 354 267 лв., а стопаните, които отглеждат от 20 до 100 пчелни семейства, могат да получат финансова помощ за закупуването на центрофуги, ножове за разпечатване, матуратори, восъкотопилки, вани за разпечатване. За подвижно пчеларство по мярка В са приети 4 заявления. Мярката предвижда 8 435 лева за закупуването на пчеларски ремаркета, платформи и системи прикачен инвентар.

Определеният за 2019 година ресурс е 4 758 590 лева.

Намаляват бюрократичните изисквания за гражданите, живеещи или работещи в друга държава от ЕС

От 16 февруари в целия Европейски съюз ще започнат да се прилагат нови правила, с които се намаляват разходите и формалностите за гражданите, живеещи извън родината.

Понастоящем хората, които се преместват или живеят в друга държава от ЕС, трябва да заверяват издадените им официални документи (например удостоверение за раждане, брак или смърт), за да докажат, че те са автентични. Такъв е случаят с около 17 милиона граждани на ЕС. С новия регламент ще отпадне необходимостта от такава заверка при представянето на официални документи, издадени в държава от ЕС, на органите на друга държава членка и няма да се налага да се преминава през свързаните с нея бюрократични процедури.

 Съгласно новите правила в много случаи от гражданите няма повече да се изисква да предоставят превод от заклет преводач/официален превод на официалните си документи. В същото време в регламента се предвиждат силни гаранции, за да се предотвратяват измамите.

*   официалните документи (например удостоверенията за раждане, брак или липса на съдебно минало), издадени в държава от ЕС, трябва да бъдат приемани като автентични от органите в останалите държави членки, без да е необходимо да имат заверка;

*   премахва се и задължението за гражданите да представят във всички случаи заверено копие и заверен превод на издадените им официални документи. За да се избегне нуждата от такъв превод, гражданите могат също да поискат многоезични стандартни удостоверения на всички езици на ЕС, които ще се прилагат към официалните документи за улеснение на превода;

*   в регламента са предвидени защитни мерки срещу измамите: ако получаващият документа орган има основателни съмнения за неговата автентичност, той ще може да направи проверка в издалия го орган в съответната друга държава от ЕС чрез съществуваща ИТ платформа — Информационната система за вътрешния пазар.

Регламентът се отнася единствено до автентичността на официалните документи, така че държавите членки ще продължат да прилагат своите национални правила относно признаването на съдържанието и действието на официалните документи, издадени в други държави от ЕС.

Оставаме оптимисти за бъдещето на Европа и с високо доверие в европейските институции

Малко повече от половината (53%) от българските граждани над 15 годишна възраст декларират, че имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена в целия Съюз. Под една трета (30%) от българите декларират недоверие към ЕС, а останалите нямат мнение.

Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Сред държавите с най-висока степен на доверие към ЕС са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%). На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.

Българските граждани запазват одобрението си към институциите на ЕС и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти. Над половината от анкетираните (51%) вярват на Европейския парламент, а в същото време едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45% (ръст от 2% спрямо пролетта на 2018 г.), а това в националното правителство – 22%.

Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа (87%) за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Общата политика за отбрана и сигурност се подкрепя от 72%, общата външна политика на ЕС – от 62%, а общата енергийна политика – от 60 на сто от българите. Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз.

Що се отнася до бъдещото разширяване на ЕС, делът на хората у нас, които подкрепят приемането на нови държави-членки (51%), е по-висок от средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.

Представиха първата стратегия за цифровизация на земеделието в България

Новите цифрови технологии имат потенциал да направят революция в земеделието, всяка следваща година от фермерите ще се иска да произвеждат повече и по-добре и да се справят с климатичните промени и глобалните пазари.
Налице е сериозна цифрова пропаст между селските райони, където само 40 на сто от домакинствата в Европейския съюз имат достъп до бърз, широколентов интернет и градските райони, в които такъв достъп имат 76%.
Към 2020 година 9 от 10 работни места, в това число и селското стопанство, ще изискват дигитални умения.

„Цифровизацията е свързана с вземането на правилните решения, както и с контролирането на производството“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на представяне на Стратегия за цифровизация на земеделието и селските райони на България.

„Цифровизацията ще помага на земеделците да продават продукцията си и да излязат на други пазари. Основната цел на цифровизацията е да имаме земеделци с по-високи доходи и да опазваме околната среда. Не искаме просто да сме цифровизирани, защото някой ни е казал.Идеята е да се постигнат целите в стратегическия план за увеличаване на доходите на земеделците, опазване на околната среда, справяне с последиците от промените в климата.“ Думите са на Светлана Боянова, ръководител на Института за агростратегии и иновации

Цифровизацията на селското стопанство има потенциала значително да подобри живота в селските райони и с това да увеличи тяхната атрактивност сред по-широка част от населението, което на местно ниво да разработва, внедрява и използва високи технологии. Посредством цифровите технологии и датчици за влага в почвата би могъл да се намали значително разходът на воден ресурс. Датчици биха могли и да откриват навреме заболявания по животните и да ги предотвратяват. Данните за предишни добиви могат да помогнат на земеделските стопани да планират и прогнозират бъдещите добиви от посевите, както и стойността на земята си. Стратегията за цифровизация на земеделието ще допринесе и за опазването на околната среда и климата.

България е сред първите страни в ЕС, които вървят в правилната посока – цифровизацията и ползите от това се виждат, каза председателят на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Университетите, IT компании и институти обединяват усилията си, за да се създаде нещо, което да е в помощ на всички земеделски производители.

Предвижда се стратегията да бъде одобрена от Министерски съвет, за да може в идните години да се работи за цифровизирането на българското земеделие и селски райони.

Агрополитиката, Говори Брюксел

Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Правителството одобри проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г. Анкетирането...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

В ДФ „Земеделие“ са постъпили 137 проекта по време на първия прием по мярка...

Форуми, Анализи, Коментари

Винария 2019 - арена на изисканите напитки и храни

Винария 2019 - арена на изисканите напитки и храни

Международната изложба за лозарство и винарство  Винария  представя от 20 до 24 февруари  колекциите...

Пазари, Борси, Цени

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Виненият отрасъл в България има своето стабилно място и се е доказал през годините....

Агротехника, Растителна защита

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

АРИБ представлява растителнозащитната индустрия в България. Фирмите-членове на Асоциацията имат съществена роля за насърчаване...

Иновации

Блокчейн технология ще намали количествата изхвърляни храни

Блокчейн технология ще намали количествата изхвърляни храни

IBM оповести своя годишен списък 5 за 5, в който компанията посочва пет ключови...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.