Директивите определят общи правила по отношение на някои изисквания за договорите за продажба, сключвани между продавача и потребителя. Целта е да се осигури високо равнище на защита и правна сигурност за европейските потребители, по-специално при извършването на трансгранични покупки, както и да се улеснят предприятията, особено МСП, да продават в целия ЕС.
„Настоящият пакет е амбициозен, но балансиран компромис между две цели: да се гарантират права на европейските потребители и същевременно да се създават нови възможности за стопанска дейност за дружествата от ЕС. Сега потребителите ще бъдат по-добре защитени, когато купуват риза в магазин, интелигентен хладилник онлайн или изтеглят музика. Дружествата ще могат да намалят бюрокрацията, когато искат да разширят дейността си и да започнат да продават в целия Съюз.“Tudorel Toader, министър на правосъдието на Румъния
Цялостният компромис включва редица технически изменения и адаптации, за да се гарантира възможно най-голямо сближаване на разпоредбите в двете директиви и да се предостави съгласувана и ясна правна рамка за потребителите и търговците.
Двете директиви се основават на принципа на максималната хармонизация, което означава, че държавите членки не могат да се отклоняват от определените изисквания. Въпреки това, по отношение на някои аспекти на държавите от ЕС се дава възможност да надхвърлят изискванията, в частност за да запазят вече установеното на национално равнище ниво на защита на потребителите.
Основните компромисни елементи в В директивата за цифровото съдържание (ДЦС) са:
• Средства за защита при липса на предоставяне и неспазване: компромисният текст предвижда доставчиците да имат право на „втори шанс“ при липса на предоставяне, преди договорът да може да бъде прекратен.
• срокове за отговорност на доставчика: за да бъдат отчетени различията на национално равнище, компромисният текст не хармонизира напълно давностните или гаранционните срокове, но установява, че отговорността на доставчика в случай на липса на съответствие не може да бъде за период, по-кратък от две години.
• право на прекратяване на дългосрочни договори: институциите се споразумяха да изключат този въпрос от приложното поле на директивата.
Някои от елементите на компромисния текст на директивата за продажбата на стоки (ДПС) включват:
• обхват на директивата: двете институции бяха единодушни, че продуктите с цифров елемент (например интелигентни хладилници) ще се регулират само чрез директивата за продажбата на стоки.
• Правила относно задължението за актуализиране на цифровото съдържание, вградено в стоки: разпоредбите бяха значително преработени, за да се постигне сближаване с директивата за цифровото съдържание. Окончателният компромис предвижда задължение за продавача да предоставя актуализации в рамките на определен разумен период, очакван от потребителя, в зависимост от вида и предназначението на продуктите. В някои случаи може да се предвиди точно определен период.
• Правилата относно несъответствието запазват до голяма степен позицията на Съвета. Правилата дават на държавите членки възможност да въведат задължение за потребителя да уведоми продавача в рамките на два месеца за липса на съответствие.
• В правилата относно гаранционните срокове и тежестта на доказване се запазва предвиденото в позицията на Съвета.
• Гаранция за трайност: освен правната гаранция, която остава задължителна за период от 2 години, компромисният текст включва разпоредби за допълнителни гаранции за трайност за потребителите.
След като предварителното споразумение бъде потвърдено от двете, текстът ще бъде редактиран от юрист-лингвистите и след това официално приет, по всяка вероятност преди края на парламентарния мандат.
