Правителството показа как ще продължи да работи и занапред – като поема конкретни ангажименти, които може да изпълни, и търси най-добрите решения на проблемите чрез преговори. Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков в началото на днешното правителствено заседание. Премиерът благодари на преговарящите екипи от двата протеста  за конструктивните разговори вчера.

„Всички решения, които бяха взети - и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието, съответстват на целите и приоритетите на правителството и нямаше нужда кабинетът да отстъпва“, заяви акад. Денков. В отговор на трупани с години проблеми, вчера бяха договорени стъпки, от които ще спечелят и държавата, и хората. Поетите от кабинета ангажименти предстои да бъдат оформени като конкретни документи, които ще бъдат подписани от представители на правителството, за да е ясно кой ще ги реализира.

В изпълнение на поетите вчера ангажименти, още на днешното правителствено заседание кабинетът осигурява допълнителни 63 милиона лева за земеделските производители. Процедурите ще бъдат ускорени, така че средствата да стигнат до тях във възможно най-кратки срокове. Работи се и по темата за слънчогледа от Украйна, чийто внос ще бъде разрешен едва след уточняване на квота за България. По този начин продукцията на българските производители ще се реализира с приоритет и същевременно ще се осигури достатъчно суровина за преработвателите на олио. От това и държавата ще спечели приходи, и хората ще виждат олио на поносими цени в магазините. По енергийната тема се работи за създаване на оператор за конверсия на въглищните региони, чиято цел е подготовката на регионите за развитие на нови икономически дейности.

Това, което видяхме вчера в разговорите  - и с представителите на енергийния сектор, и със земеделците, е че напрежението, което всички виждаме по медиите и на площада, е отражение на огромно натрупано недоверие към политическата класа, защото тези хора са лъгани много пъти през годините, заяви още премиерът акад. Николай Денков. В заварената ситуация правителството се налага да реагира много бързо и да покаже, че поетите от кабинета ангажименти се изпълняват.

Ползите от екологичния и дигитален преход трябва да бъдат разяснени на фермерите, за да бъдат насърчавани да се включват в прилагането му. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие. който се проведе в гр. Кордоба, Испания. „Това ще стане възможно, ако се гарантира достатъчна компенсация на земеделските стопани за положените допълнителни усилия. Земеделските производители трябва да имат свободен достъп до цифровите мрежи и софтуерните приложения“, подчерта министър Вътев.

Той заяви, че успешното прилагане на цифровите технологии предоставя устойчиви решения за настоящите и бъдещи предизвикателства в сектора. Министър Вътев посочи също, че иновативната селскостопанска продукция, устойчивите производствени екосистеми и селскостопанските данни са трите основни направления, които трябва да бъдат разработени успоредно за постигане на по-екологични и устойчиви селскостопански системи. Същевременно министърът изтъкна, че приложението на научните достижения не трябва да води до компромис с високите стандарти за безопасност на ЕС. Той отбеляза още , че трябва да се гарантира правото на информиран избор на потребителите.

Испанското председателство на Съвета на ЕС постави във фокуса на дискусията на министрите темата за новите технологии като инструмент за по-устойчиво селско стопанство в условията на измененията на климата.

В рамките на министерския дебат, делегациите на държавите членки посочиха подходящи инициативи за насърчаване на технологиите за двоен преход на хранително-вкусовия сектор – както зелен, така и цифров.  Министрите обсъдиха и темата как европейското селско стопанство може да се възползва от резултатите от изследванията, използващи нови геномни техники, в които научният и технологичен сектор на ЕС има водеща роля.

„Българско бяло саламурено сирене“ е признато днес от Европейската комисия за Защитено наименование за произход. Това стана с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 на Комисията за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Българско бяло саламурено сирене/Bulgarsko byalo salamureno sirene“ (ЗНП)) в Официалния вестник на ЕС, брой L 192 от 31.07.2023 г.

Инициативата за регистрация на наименованието отново е на групата производители Сдружение „Български традиционни млечни продукти“. Заявлението за регистрация бе изпратено от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) до ЕК през м. февруари 2021 г.

Това е третото родно географско означение, след ЗГУ „Българско розово масло“ и ЗНП „Българско кисело мляко“, което съдържа името на държавата в себе си. Признанието се получава в изключителни случаи за наименования с широка популярност и доказан международен авторитет.

При ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ очертаният географския район на производство, също както при ЗНП „Българско кисело мляко“, е територията на Република България, и използваната суровината е мляко само от този район – краве, овче, биволско, козе или смесено.

Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, които се използват при производството на продукта и оказват влияние на неговите специфични характеристики от най-дълбока древност.

Традиционното ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ се произвежда с добавка на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, както и на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei. Органолептичните качества на продукта се формират освен от приятния млечнокисел вкус от закваската и саламурата, така и от леката ненатрапчива горчивина от разпадните продукти на сложните белтъчини и от някои аминокиселини. Съвкупността от вкуса и аромата от тези компоненти формира „букета“ на сиренето.

След влизане в сила на регламента, само производителите, които произвеждат в съответствие с одобрената продуктова спецификация и това е удостоверено от контролиращо лице – сертифициращо дружество, могат да използват регистрираното наименование, означението „защитено наименование за произход“ или абревиатурата ЗНП, както и специалния символ (лого) на ЕС, с който се обозначават продуктите със ЗНП. За целта следва да са преминали процедура по одобрение от МЗХ и да са вписани в регистъра на производителите на дадения продукт на уебсайта на министерството.

Продуктите със защитени географски означения са вид интелектуална собственост и поради това се ползват с особено висока степен на закрила от неправомерна употреба на наименованието, включително посредством двустранни търговски споразумения между ЕС и трети страни.

Пет основни приоритета съдържа  Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството днес:

1. Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г. Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите й от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес.

2.Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г. България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.

3.Овладяване на инфлацията. Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.

4.Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.

5.Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти. Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.

Програмата за управление на Република България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. е резултат от  постигнато съгласие между коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“ .

Управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални и измерими резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет.

Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на Министерския съвет, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.