„Две рейтингови агенции – Standard & Poor’s и Fitch – повишиха кредитния рейтинг. Това е много добре от гледна точка на доверието, което се подава като сигнал към международните кредитори и към международните инвеститори, към всички, които наблюдават финансовите и политическите процеси в България.“ Това заяви министър-председателят Росен Желязков пред медии в Рим по повод повишението на дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна валута до ‘BBB+’ със стабилна перспектива.

Премиерът подчерта, че има пряка връзка между решението на Съвета на Европейския съюз за присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 г. и подобрената оценка от рейтинговите агенции. „Българската икономика е отворена. Това дава много възможности. Затова тези сигнали към инвеститорите са изключително важни. Те показват, че в България има много по-добра перспектива за развитие на икономиката и за инвестиране. Това важи както от гледна точка на сигурност, така и от гледна точка на регулации“, допълни Желязков. Премиерът предупреди за някои рискове  Основен сред тях е политическата нестабилност, която би променила коренно доверието на инвеститорите. „Когато има политическа нестабилност, сигналът към инвеститорите е съвсем различен. Имаме необходимото парламентарно мнозинство и подкрепа, за да продължим амбициозното управление“, подчерта Желязков.

По повод изказванията на министър-председателя на Република Северна Македония Християн Мицкоски, премиерът заяви: „Наративът и експресията на премиера Мицкоски ще оставя на познавачите на Езоп. Нашата принципна позиция е, че Република Северна Македония трябва да се придържа към постигнатия консенсус от 2022 година и да изпълнява ангажиментите, които самата тя е поела. Колегата Мицкоски трябва да намери начин да поднесе своите извинения. Когато един ръководител на правителство отправя подобни обиди към член на чуждо правителство, това нарушава добросъседските отношения. Това нарушава и крехкото доверие“, допълни министър-председателят.

Относно гласувания днес неуспешен вот на недоверие премиерът Желязков отбеляза, че всеки вот трябва да се разглежда сериозно от което и да е правителство. „Разбира се, този инструмент на парламентарния контрол понякога девалвира“, заяви още Желязков.

Пред журналистите премиерът сподели, че на срещата му с президента Володимир Зеленски е обсъдена ролята на България във възстановяването на Украйна. „Мястото на България – географски и като потенциал – в Черноморския регион е важно. Особено в енергетиката и транспортната свързаност. Трябва да успеем да се включим в онзи момент, в който много голяма част от бизнеса в света ще бъде насочен към възстановяването на Украйна“, каза премиерът. Желязков каза още, че е била обсъдена нуждата от по-добра координация между електроенергийни системни оператори, за да се облекчи ценовият натиск върху българския бизнес.

България оценява положително предложенията в проекта на Регламент на ЕС за облекчаване на работата на фермерите и администрацията и се надява той да бъде приет и да започне да се прилага още от началото на 2026 г. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се провежда в Люксембург на 23 и 24 юни 2025 г.

България счита, че по отношение на въвеждането на нови интервенции под формата на допълнително кризисно плащане следва да се осигури допълнително финансиране към бюджетите на държавите членки. Изискването загубата на продукция да се изчислява чрез сравнение със средната продукция на стопанството за предходните 3 или 5 години, следва да отпадне. Според министър Тахов, задължението фермерите да представят документи, доказващи нивото на производство за минал период, би създало сериозна административна тежест.

„Загубата на продукция следва да се определя или като процент на пропадналите площи от общата площ на стопанството в съответния производствен сектор, или като сумата на извършени разходи за агротехнически мероприятия по отглеждане на съответната култура до момента на настъпване на неблагоприятното климатично събитие“, добави още той.

Правилата за селскостопанския резерв не трябва да бъдат променяни в рамките на текущия период и той трябва да бъде използван за подпомагане на земеделски стопани, засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления или катастрофични събития, заяви още българският земеделски министър.

За България е изключително важно процесът оп либерализация на търговията със селскостопански стоки да бъде прозрачен и предвидим, като включва пълноценно участие на държавите членки. Трябва да се предвиди адекватен, надежден и стабилен защитен механизъм, позволяващ при необходимост бързо предприемане на подходящи мерки както на ниво ЕС, така и по отношение на отделни държави членки.

България и още 20 министри на земеделието от ЕС се обявиха за запазване на независимостта и стратегическата цялост на Общата селскостопанска политика на ЕС в следващата Многогодишна финансова рамка. В писмо до комисаря по бюджета Пьотр Серафим, министрите поискаха ЕК да представи предложение за бъдеща ОСП, която да бъде независима от другите политики на ЕС, да разполага с адекватни ресурси, да бъде структурирана около общи правила, за да се гарантира лоялна конкуренция на вътрешния пазар и същевременно да се осигурят реални ползи за земеделските производители, селските общности, гражданите на ЕС и околната среда.

България ще продължи с усилията си за прилагане на високи стандарти за контрол в рибарството, като осигури условия за икономическа жизнеспособност и подобрена конкурентоспособност на българските риболовни оператори, посочи д-р Георги Тахов в рамките на форума. По отношение на риболовните възможности за 2026 г. в Черно море, страната ни ще проследи отразяването на решенията, които ще бъдат приети от Генералната комисия през ноември тази година.

    Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации проектозаконът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Създава се нова нормативна рамка, която гарантира прозрачност, проследяемост и равнопоставеност в отношенията между участниците във веригата на доставки на земеделски продукти и храни.

    Законопроектът предвижда създаването на специална правна уредба на договорите за изкупуване на земеделски продукти и се дефинира статута на първите изкупвачи. Въвежда се задължителна писмена форма на договорите за изкупуване на първични земеделски продукти и се определя минималното задължително съдържание на договорите за изкупуване.

    По отношение на сделки с някои категории земеделски продукти и храни, определени с решение на Министерския съвет, се въвеждат максимални търговски надценки за участниците по веригата на доставки като: преработватели, търговци на едро и търговци на дребно с определен оборот над 20 млн. лв.

    Въвеждат се специфични изисквания за асортимент, които да гарантират предлагане във веригите магазини на храни от български земеделски производители или преработватели.

    Предвижда се създаването на електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни към Министерството на икономиката и индустрията и Обсерватория на веригата на доставки на земеделски продукти и храни към Министерския съвет.

Законопроектът е насочен към цялостно подобряване на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни, водещо до повишаване на нейната ефективност и ефикасност и до намаляване на дисбаланса в отношенията между различните участници в нея, в полза на потребителите и обществото като цяло.

Основната му цел е чрез установяване на ясни, честни и видими за цялото общество правила, по които възникват и се развиват отношенията между участниците по веригата на доставки на земеделски продукти и храни, да се осигури среда на прозрачност в договарянето, проследимост на функционирането и равнопоставеност в отношенията между участниците по веригата, а от там пропорционално разпределение на добавената стойност от нея, базирано на лоялната конкуренция.

Еврокомисар Валдис Домбровскис: Присъединяването към еврозоната е

най-добрата инвестиция, която България прави за своето бъдеще

05/06/2025, четвъртък

За информация: тел. 940.27.70

Членството в еврозоната ще направи българските публични финанси, икономика и търговия по-конкурентоспособни. Ще се гарантира по-добър растеж, което означава повече доходи, по-голяма покупателна способност за хората, по-голяма степен на доближаване до европейските стандарти на живот. Това заяви министър-председателят Росен Желязков на брифинг, в който участваха също еврокомисарят за икономиката и производителността, изпълнението и опростяването Валдис Домбровскис, еврокомисарят за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева и министърът на финансите Теменужка Петкова.

Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България прави за своето бъдеще, еврото осигурява нови възможности за инвестиции, работни места, растеж, еврото действа като щит в настоящите смутни времена, посочи от своя страна еврокомисар Домбровскис. По думите му ползите от конвергенцията са видими от ръста, който икономиката на страната ни бележи от началото на членството в Европейския съюз досега. България и нейният народ трябва да са горди с това постижение, изтъкна Домбровскис. Еврокомисарят отбеляза още, че въпреки множеството предизвикателства в международен план, включително пандемията, войната в Украйна и енергийната криза, страната ни поддържа стабилен курс и фискална дисциплина.  Убедени сме в решимостта на България да завърши процеса по конвергенция, не виждам и не очаквам проблеми, които биха обърнали решението през юли, добави още комисар Домбровскис.

В хода на пресконференцията беше дадена обстойна информация по практическата подготовка за членството на страната ни в еврозоната. Няма връзка между изпълнението на бюджета и въвеждането на еврото, посочи премиерът Росен Желязков в отговор на журналистически въпроси и обясни, че приемането на еврото не налага актуализация на държавния бюджет. Министър-председателят изтъкна още, че от 1 януари 2026 година България не изоставя своята национална валута, а се присъединява към общата европейска валута и  нашите икономика и финанси се доближават в максимална степен до европейските критерии за стабилност и устойчивост.

Министър-председателят акцентира върху предприетите от правителството мерки за контрол и прозрачност на всички процеси и за информираност на обществото. Посочи създадения от кабинета Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото като допълнителна гаранция за плавното преминаване към единната европейска валута. Министерският съвет одобри вчера и проект на меморандум за сътрудничество с работодателски, синдикални и браншови организации и асоциации във връзка със защитата на потребителите в процеса на въвеждане на еврото, включително предотвратяване нелоялни търговски практики и на необосновано покачване на цените на стоките и услугите.  Готови сме да предотвратим опитите за спекулиране с цените още в зародиш, категоричен беше премиерът Росен Желязков. Добави също, че са предвидени редица средства за комуникация с държавата, като горещ телефон, така че в реално време да се получават сигнали за нередности и незабавно да се реагира. Министър-председателят посочи още, че процесът по надграждане на мерките от страна на държавата ще бъде постоянен, така че ползите от еврото да не бъдат компрометирани в никой момент.

Желязков специално отбеляза, че нищо не налага гражданите да бързат панически да обменят парите си от левове в евро. Шест месеца след 1 януари ще могат да се обменят във всички кредитни институции и в Български пощи, а в БНБ обмяната ще се осъществява неограничено време. Няма никаква причина хората да харчат в момента пари, защото стойността на парите им ще бъде запазена, покупателната способност ще бъде гарантирана и конвертирането в евро ще бъде по фиксирания курс, добави още премиерът. Спестяванията са гарантирани, категоричен беше министър-председателят. По думите му държавата ще контролира с всичките си механизми ценовата стабилност, ще гарантира и сигурността на хората, които ще обменят своите средства.

Еврокомисарят Екатерина Захариева също потвърди подкрепата на Комисията за България. По думите й членството на страната ни в еврозоната е една от добрите новини за бъдещите поколения. Захариева изрази увереност, че предстоящата активна кампания ще осигури пълната и навременна информация за гражданите.