Целта е пълна прозрачност и запазване на българската природа, заяви министърът на земеделието Явор Гечев

„Всеки кмет в България ще получава в рамките на три дни след разрешителното на каквато и да е сеч в държавата пълната информация за сечището, това се урежда с подписаното днес споразумение с Националното сдружение на кметовете на кметства” уточни още земеделският министър при откриването на  Националния събор за опазване на местните български селскостопански породи животни.
„В момента при дърводобив кметовете на населени места не знаят къде се извършват сечите и дали са законни. Сега на практика осигуряваме пълна прозрачност какво се сече, колко е законно, с каква интензивност и се гарантира запазването на българската природа“, допълни Явор Гечев.
Кметът на Калофер Румен Стоянов и председател на Националното сдружение на кметовете на кметства в България коментира, че в момента кметовете нямат информация за определените терени за сеч и количествата дървесина, а за тази промяна е чакана от години.
По повод провеждането на 17-ия Национален събор за опазване на местните български селскостопански породи животни министър Явор Гечев изтъкна значението на българските традиционни автохтонни породи и тяхната продуктивност и посочи, че сме длъжни да запазим този ценен генофонд. „Тези породи са уникално богатство, чрез тях съхраняваме традициите и запазваме заетостта в селските райони“, каза в заключение аграрният министър.

Ще активираме държавна помощ за компенсиране на щетите в лозовите масиви в област Бургас. До момента са подадени 48 заявления от земеделски производители за пропаднали площи и комисиите са констатирали около 2500 дка лозови  насаждения с  напълно унищожена продукция. Това заяви заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков, който направи оглед на щетите, нанесени от бурята в лозовите масиви край Поморие, заедно с кмета на града Иван Алексиев и областния управител на Бургас Мария Нейкова.

Четири екипа на Областната дирекция „Земеделие“ в Бургас оценяват щетите, посочи аграрният заместник-министър. Той допълни, че стопаните с изцяло унищожена продукция ще бъдат компенсирани чрез схемата „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия“. Максималното допустимо подпомагане по тази държавна помощ е в размер до 80% от действителните разходи за отглеждане на дадена култура през стопанската година, изчислено според актуализирани технологични карти.

По разпореждане на министъра на земеделието Явор Гечев към ставката за обезщетение ще бъдат добавени и допълнителни средства за почистване на последиците от бурята, каза още Тодор Джиков.

За унищожените конструкции в лозовите масиви областният управител Мария Нейкова пое ангажимент да бъде направено всичко възможно, за да получат хората подкрепа от държавата, като на базата на подадените заявления ще бъде поискана оценка на щетите от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

„Плододаването на едно такова насаждение е 30 – 40 г. или половин човешки живот и нищо не може да компенсира инвестицията на земеделските производители, това е тяхната прехрана. Виждаме колко слаби и безсилни сме пред природните стихии. Крайно време е в Министерството на земеделието да се създаде междуведомствена група между държавата, земеделските производители и застрахователните компании. Държавата е тази, която може да определи посоката, към която ще вървим“, заяви заместник-министър Тодор Джиков.

„Българските земеделски производители имат пълната ни подкрепа заради трудностите, пред които са изправени. Министерството на земеделието ще поиска извънредни мерки от Европейската комисия – да бъде задействан т. нар. земеделския кризисен резерв на ЕС“. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев на среща с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите, организирана след днешните протести в страната.

Зърнопроизводителите връчиха на министъра декларация с исканията си и изложиха опасенията си във връзка с вноса на слънчоглед и пшеница. „Разпоредил съм удвояване на пробите при вноса на слънчоглед и пшеница, за да бъде опазено здравето на българските граждани“, заяви министър Явор Гечев.  

Той припомни, че в приетата днес от правителството позиция се отчита, че в Република България безпокойство будят смущенията на пазара на слънчоглед и пшеница, като земеделските стопани срещат сериозни предизвикателства като затруднена реализация, ограничени складове за съхранение на зърното и съответните разходи, ценови натиск. В тази връзка Република България призовава Комисията да приложи всички възможни инструменти, в т. ч. прилагането на извънредни мерки срещу смущения на пазара.

„България е солидарна с Украйна, но българските земеделски производители претърпяха сериозни щети“, отчете аграрният министър.

По предложение на зърнопроизводителите следващата седмица проблемите в сектора ще бъдат обсъдени на Консултативен съвет по зърното. „Ще поканим за участие представители на Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“, каза аграрният министър и призова производителите да подават сигнали за нарушения на данъчното и митническото законодателство.

„Лично ще настоявам всички компетентни институции да вземат мерки, за да не се компрометира българската реколта и потребителите да са спокойни“, каза в заключение министър Явор Гечев.

Европейската комисия предлага спешна намеса на европейските енергийни пазари с цел справяне със скорошното драстично повишение на цените. ЕС е изправен пред последиците от сериозното разминаване между търсенето и предлагането на енергия, дължащо се до голяма степен на продължаващото и до момента използване от страна на Русия на енергийните ѝ ресурси като оръжие. За да се облекчи повишеният натиск, който това оказва върху европейските домакинства и предприятия, Комисията предприема поредната стъпка за справяне с проблема. Тя предлага извънредни мерки за намаляване на търсенето на електроенергия, които ще спомогнат за намаляването на разходите за електроенергия за потребителите, както и мерки за преразпределяне на излишъка от приходи от енергийния сектор към крайните потребители.

Това е следващата стъпка след вече договорените мерки за допълване на запасите от газ и намаляване на търсенето на газ като подготовка за предстоящата зима. Комисията също така продължава работата си по подобряване на ликвидността на участниците на пазара, намаляване на цената на газа и реформа в структурата на пазара на електроенергия в дългосрочен план.

Първата стъпка за справяне с високите цени е намаляването на търсенето. По този начин може да се окаже въздействие върху цените на електроенергията и да се постигне общ уравновесяващ ефект върху пазара.

Комисията предлага също така временна горна граница на приходите за производители на електроенергия, които работят на подпределни цени. Става въпрос за енергоносители с по-ниски разходи — например възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и лигнит. Приходите над тази граница ще се събират от държавите членки и ще се използват за подпомагане на потребителите на енергия да намалят сметките си. 

На трето място, Комисията предлага също така временна солидарна вноска върху извънредните печалби, генерирани от дейности в нефтения, газовия, въгледобивния и нефтопреработвателния сектор, които не попадат в обхвата на определената горна граница на приходите за производителите с подпределни цени. Тази временна по своя характер вноска ще запази инвестиционния стимул за екологичен преход.