Всъщност можех да ви пожелая по-добра Нова година. Защото Бог знае, че имаме нужда от това. Последните 24 месеца причиниха повече щети на германската икономика, отколкото могат да бъдат оправдани от която и да е геополитическа или идеологическа догма.

Последствието: Броят на фирмените фалити в Германия сега е - според изследователя на несъстоятелността Щефен Мюлер - приблизително на нивото от времето на финансовата криза през 2009 г. „Ние сме на ниво, при което отделните месеци определено са 20-годишни върхове, “, казва ръководителят на изследването на несъстоятелността в Института за икономически изследвания Лайбниц Хале (IWH).

Иначе устойчивата на кризи индустрия за селскостопански технологии сега също е в дълбока криза. Складовете на специализираните търговци на дребно са все още пълни, разходите за енергия и персонал са високи, а продажбите продължават да спират. Claas наскоро обяви (отново) временна работа на кратко работно време в избрани области поради „трудната икономическа ситуация“.

Можем само да се надяваме, че изборите през февруари – след три катастрофални светофарни години – ще предизвикат наистина всеобхватна обратна тенденция. Оптимистичното отношение към бъдещето трябва най-после да стане възможно отново за тези, които искат да постигнат нещо в страната ни и да създават и поддържат ценности с пълна свобода и лична отговорност. Защото само тези хора поддържат магазина работещ.

Над 3,7 млрд. лв. по Стратегическия план са предвидени през следващите три години

Започва приемът на заявления за подкрепа на нови земеделски стопани в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, която се прилага за първи път у нас. Това заяви министърът на земеделието и храните по време на откриването на XII-ия Национален агро семинар “Следващата селскостопанска революция“.

В рамките само на една година по линия на Стратегическия план ще отворим приеми за над 3.7 млрд. лв., съобщи още министър Тахов. Той информира още, че за 2024 г. по интервенциите са предвидени 1.429 млрд. лв., а през 2025 г. предстоят да се отворят общо 19 различни процедури за над 2,2 млрд. лева. Той допълни, че тези интервенции са едни от най-атрактивните и с широк спектър от дейности, целящи модернизирането на земеделието и развитието на местните икономики.

 „До края на годината има не повече от 20 работни дни - ще изплатим над 1 млрд. лв. на земеделските стопани, като най-голямото ни плащане предстои по интервенцията "Основно подпомагане на доходите за устойчивост, по която са кандидатствали над 52 000 фермери“, съобщи министърът и подчерта, че се полагат усилия за връщане на традиционните срокове и нива на плащания.

„Имаме амбицията да платим всичките 10 интервенции за обвързано с производството подпомагане за животни, мярка 10 – агроекология, 11 – биологично земеделие. Продължават с пълна сила и плащанията по ПРСР (2014- 2020) и "Програмата за морско дело и рибарство“, каза още министърът.

Сред приоритетите на министерството е темата за напояването, която д-р Тахов определи като "ключова за развитието на сектора". Той съобщи, че за първи път от десетилетия е изготвен стратегически план за модернизация и разширяване на напоителните площи, като целта е те да достигнат до 8 млн. декара. „Цел номер 1 за мен като министър на земеделието е изграждане на система за напояване в България“, заяви той и допълни, че "към момента вече са приключени и въведени в експлоатация съоръжения по 5 проекта, а до края на годината ще бъдат завършени  още 5 обекта. Инвестициите на стойност 110 млн. лв. ще подпомогнат модернизирането на напоителните системи в страната и икономия на водата с минимум 50%".

В рамките на семинара министър Тахов заедно със заместник-министър д-р Лозана Василева взеха участие в дискусионен панел на тема "Държавата и фермерите: Заедно към просперитета на сектор „Земеделие". На събитието присъстваха инж. Петър Димитров – министър на околната среда и водите, Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел, председателят на селскостопанската академия д-р Виолета Божанова, доц. д-р Боряна Иванова, ректор на Аграрния университет.

Тази година Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) навършва пълнолетие – момент, който олицетворява не само зрелостта, но и отговорността, която НАЗ поема към обществото и икономиката на България. 18-ата годишнината на Асоциацията ще бъде отбелязана на предстоящия семинар в к.к Албена от 28 до 30 ноември, който тази година ще премине под мотото "Следващата селскостопанска революция“.

Семинарът e посветен на промените и иновациите, които ще преобразят българското земеделие. Основни акценти ще бъдат въвеждането на нови технологии, екологични практики и решения за справяне с климатичните предизвикателства.

Четири панела ще обсъдят най-належащите предизвикателства пред сектора, като всеки панел ще съчетава гледните точки на известни експерти от академичните среди и земеделски иноватори, които ще говорят от първа ръка за проблемите и нуждите на българското земеделие.

Темите са:

-        „Държавата и земеделските производители: Заедно към просперитет в земеделския сектор“ с участници: Георги Тахов, министър на земеделието и храните; Десислава Танева, народен представител, Даниел Петров, народен представител, Иван Иванов, народен представител;

-        Суша vs. поливно земеделие: Ключът към еволюцията с участници: Петър Димитров, министър на околната среда и водите; Николай Карафизиев, директор на Дирекция “Хидромелиорации”; Димитър Мачуганов, земеделски производител; Пламен Генчев, земеделски производител;

-        “Климатични предизвикателства: Как природата диктува нови правила в селското стопанство“ с участници: д-р Виолета Божанова, председател на ССА, д-р Звездомир Желев, АУ – Пловдив, Иван Събев, земеделски производител; Галин Велев, земеделски производител;

-        „Пазарите под микроскоп“ с участници: Илия Проданов, председател на НАЗ и Артур Акопян, собственик на фирма „Севан“ ООД;

В програмата ще участват партньорите от Агрохъб.БГ, както и експерти от НИМХ, които ще представят актуални данни относно климатичните промени. Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел, ще постави акцентите за следващата ОСП. През третия ден, 30 ноември, ще бъде проведено обучение по хеджиране от Светлана Терзиева, която е част от екипа на StoneX.

НИК и Titan Machinery са спонсори на събитието и ще бъдат лектори през втория семинарен ден. На 28 и 29 ноември ще се провеждат B2B срещи в отделна зала с ключови фирми от сектора. В лична среща земеделските производители ще могат да се срещнат с: Лебозол, KVS Agro, KWS, GrainStore, Corteva, Оптиком, Биоактив, НИК, Titan Machinery.

Програмата можете да разгледате и в нашия уебсайт: https://www.grain.bg/programa-za-sledvashtata-selskostopanska/

На третия ден от EIMA International евродепутатите обсъдиха последиците за европейския селскостопански сектор от Зелената сделка и избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Европа трябва да бъде единна в преговорите си със Съединените щати и други търговски партньори.

Резултатът от американските избори може да окаже решаващо влияние върху италианската и европейската икономика. „Възможна тарифна политика и нови насоки за околната среда биха могли да накажат сектор като хранително-вкусовата промишленост, за който в момента Европа изнася 200 милиарда евро годишно“. Това каза Паоло де Кастро – президент на Filiera Italia – на конференцията за европейските политики на международното изложение за селскостопански машини EIMA, което се проведе в търговския панаир в Болоня. „Европа пое по пътя на Зелената сделка – добави Де Кастро – и въпросът, който трябва да си зададем днес, е дали ще бъде възможно да го съгласуваме с целите на администрацията на Тръмп.

Въпросът за екологичните политики изглежда е един от най-трудните в настоящия политически сценарий - подчерта президентът на Confagricoltura и Copa, Масимилиано Джиансанти - ако е вярно, че администрацията на Байдън е отделила почти 200 милиарда щатски долара за екологичен преход, средства, които САЩ самите фермери предпочетоха да не използват, за да не променят производствените си стандарти. Италианските фермери не са против Зелената сделка – отбеляза Луиджи Скордамаглия, президент на Eat Europe.