Готова e наредбата за директните плащания, съобщи министърът на земеделието в Пловдив

Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г. ще бъде променен при пълна прозрачност и при спазване на законовите срокове и разпоредби. Това съобщи министърът на земеделието Явор Гечев, който откри национална среща на производители на плодове и зеленчуци в Пловдив. В събитието участват и заместник-министърът на земеделието Тодор Джиков, както и експерти от земеделското министерство.

Министър Явор Гечев припомни, че в момента се подготвят новите технологични карти и предстои с тях да бъдат запознати браншовите организации. „Диалогът ще продължи в Мониторинговия комитет, при спазване на законовите процедури. Търсим балансирана промяна на Стратегическия план при подпомагането на различни култури, на базата на разумна политика“, посочи той.

Пред земеделските производители министър Явор Гечев съобщи, че е готова наредбата за директните плащания. Предстои кампания, при която стопаните ще бъдат запознати със Стратегическия план, който поставя нови, по-високи зелени изисквания към фермерите.

Министър Гечев посочи, че част от дейностите по плана ще бъдат делегирани на браншовите организации, за да подпомагат членовете си.

Аграрният министър припомни, че годината е трудна за земеделските производители, като същевременно трябва да бъдат защитени и интересите на потребителите. Той подчерта, че България първа поиска преди три месеца отваряне на кризисния резерв на ЕС заради ситуацията на пазара на зърно и информира, че ако това стане, земеделското министерство вече е готово с разчети за подпомагане.

„Сектор „Плодове и зеленчуци“ е стълб на българската икономика и на българското селско стопанство. Надявам се всички заедно да го направим по-добър“, каза в заключение министърът на земеделието.

Отбелязвайки 30-ата годишнина на единния пазар, Европейската комисия публикува днес годишния доклад за единния пазар за 2023 г. и информационното табло за единния пазар за 2022 г. В тези документи се потвърждава неизменната възлова роля на единния пазар за преодоляването на предизвикателствата, пред които е изправена днес Европа, и се подчертава колко е важно функционирането му непрекъснатото да се подобрява. В тях се изтъква и значението на единния пазар за усъвършенстването на икономическия модел на ЕС.

В годишния доклад за единния пазар за 2023 г. се проучва интеграцията на единния пазар и начинът, по който той помага на ЕС да се справи с настоящото геополитическо напрежение, да повиши конкурентоспособността си и да ускори цифровизацията и прехода към екосъобразен обществено-икономически модел. Информационното табло за единния пазар за 2022 г. показва ползата от единния пазар за икономиката на ЕС. С цел да се набележат подобрения за единния пазар, в това табло се прави подробен преглед на начина, по който единните норми на ЕС, регламентиращи единния пазар, се прилагат в цялото Европейско икономическо пространство.

Основните констатации в двата документа са:

• Ефективният единен пазар има възлова роля за способността на Европа да се справя с основните си предизвикателства;
• Силен потенциал на цифровите инструменти и данни за подобряване на управлението на единния пазар;
• Единният пазар носи все по-голяма полза за икономиката на ЕС;
• По-доброто правоприлагане и общи условия са от полза за бизнеса, но все още има пречки.

Министерството на земеделието започва национална информационна кампания за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. от 6 февруари 2023 г. Инициативата има за цел да запознае земеделските стопани с условията за прилагането на инструментите по него. В рамките на събитията ще бъдат представени различните интервенции, разписани в Стратегическия план, като земеделските стопани ще могат да задават въпроси на екипа от експерти на Министерството на земеделието.

Преди срещите могат да бъдат задавани и предварително въпроси на мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;  

Графикът за провеждане на информационната кампания е направен на регионален принцип:

• 06.02.23 г. от 11 ч. в Монтана за земеделски стопани от областите Видин, Враца и Монтана;
• 07.02.23 г. от 10 ч. в Плевен за земеделски стопани от областите Ловеч и Плевен;
• 07.02.23 г. от 15:30 ч. във Велико Търново за земеделски стопани от областите Габрово и Велико Търново;
• 08.02.23 г. от 11 ч. в Русе за земеделски стопани от областите Търговище, Разград и Русе;
• 09.02.23 г. от 11 ч. в Добрич за земеделски стопани от областите Варна, Шумен, Силистра и Добрич;
• 13.02.23 г. от 11 ч. в Ямбол за земеделски стопани от областите Бургас, Сливен и Ямбол;
• 14.02.23 г. от 11 ч. в Хасково за земеделски стопани от областите Стара Загора, Кърджали и Хасково;
• 15.02.23 г. от 11 ч. в Пловдив за земеделски стопани от Пазарджик, Смолян и Пловдив;
• 16.02.23 г. от 11 ч. в Благоевград за земеделски стопани от Кюстендил, Перник, София град, София област и Благоевград;

Предстои допълнително да бъде уточнено мястото на провеждане на срещите със земеделските стопани.

От съществено значение е отново да бъдат предприети временни мерки за предоставяне на помощ на засегнатите от пазарните смущения селскостопански производители в ЕС и да се използват всички налични възможности и инструменти. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел. По думите му предвид спецификите на секторите, при активирането на извънредна мярка е нужно да бъде предоставена възможност на държавите членки да определят категориите бенефициенти, методиката и критериите за предоставяне на финансова помощ, нейния интензитет, както и да се осигури облекчен режим на прилагане, с максимално опростени процедури и бърз механизъм за получаване на помощта.

Аграрният заместник-министър посочи още, че през тази стопанска година, разходите остават високи, от което силно засегнат е животновъдният сектор и се наблюдават затруднения и намаляващо производство в сектора на млякото и млечните продукти. Събев акцентира, че при липсата на подходяща подкрепа и продължаваща непредвидимост на пазара стопаните могат да бъдат принудени да ликвидират стадата си.

 Във връзка с Директивата за емисиите в промишлеността, Георги Събев коментира, че при определяне на обхвата и праговете за животинските единици трябва да се вземе под особено внимание гарантирането на продоволствената сигурност на населението и реалната възможност за допълнително оскъпяване на произвежданата продукция. И разясни, че не бива да се допуска допълнително увеличаване на административната и финансовата тежест за сектора на животновъдството, което би довело до затруднения на дейността.

Тема на заседанието бе и етикетирането на смеси от мед и преразглеждане на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда. Георги Събев обясни, че ясното обозначаване на държавите на произход на продукт, представляващ смес от пчелен мед, ще доведе до по-добра проследимост на крайния продукт и ще създаде по-голяма увереност на европейските потребители в качеството и безопасността му. „Ползите за европейските пчелари и потребители надвишават потенциалните административни тежести от въвеждане на изискване за обозначаване на произхода на меда. Затова разчитаме на подкрепа от колегите от другите държави членки и Европейската комисия при преразглеждане на Директивата 2001/110 относно меда“, подчерта заместник-министърът. 

Възможностите на биоикономиката, в контекста на настоящите предизвикателства, със специален акцент върху селските райони, също беше сред обсъжданите теми на Съвета. Заместник-министър Събев посочи, че дигитализацията на биоикономиката ще осигури по-ефективно разпределение на биомасата и проследяемост на използването ѝ за производство на храни и биобазирани продукти. „Необходимо е да се постави акцент на регионалните измерения на биоикономиката, както и да се предприемат допълнителни действия за оптимизиране на използването на биомасата и отпадъци във връзка с прилагането на селско стопанство“, заяви аграрният заместник-министър. Той информира, че България си поставя амбициозната цел да продължи активно дейностите по насърчаване на биопроизводството, използване на остатъците от първичното селскостопанско производство, преработвателната промишленост, използването на енергията от възообновяеми енергийни източници, засилване на сътрудничеството на земеделските стопани и преработватели с науката и неправителствения сектор, както и насърчаване на обученията.