Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов представи пред членовете на Българската аграрна камара и Българската агрохранителна камара проекта на Закона за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Той увери присъстващите, че проектът ще бъде надграден, като в него ще бъдат включени всички разумни и изпълними предложения на заинтересованите страни. Министърът припомни, че преди месец министър-председателят Росен Желязков е възложил на екипа на Министерството да изготви законопроект, насочен към регулиране на доставките по хранителната верига.

„Предпоставка за това бяха бойкотите срещу високите цени на хранителните стоки, както и тенденциите за неравномерно разпределение на добавената стойност на продуктите в големите търговски вериги“, заяви д-р Тахов. Той подчерта, че основната цел на законопроекта е да гарантира справедливо заплащане на фермерите за произведената продукция, като същевременно осигури достъп на потребителите до качествени хранителни продукти. Земеделският министър категорично заяви, че новият закон няма да ограничава правомощията на търговските вериги.

„Целта на законопроекта не е регулиране на пазара и цените, а реакция на съществуващото напрежение в обществото. Винаги трябва да се отчита социалният елемент. При кризисни ситуации държавата, в лицето на Министерския съвет и Министерството на земеделието и храните, не може да остане безучастна. Ако няма търговски вериги, земеделските производители няма къде да пласират продукцията си“, поясни още той.

Министър Тахов информира, че тази седмица предстоят срещи с неправителствени организации, а в петък с проекта ще се запознаят и представителите на търговските вериги. Той заяви готовност, след приключване на всички срещи със заинтересованите страни в края на тази седмица, законопроектът да им бъде изпратен, като в рамките на следващата седмица браншовите асоциации и организация ще разполагат с възможността да дадат конкретните си предложения и бележки по текстовете.

Комитетът по наблюдение одобри трето изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., по време на шестото си заседание. “Предложените изменения са във връзка с подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите, насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България“, обясни заместник-министър д-р Лозана Василева. По думите й предстои направените промените да бъдат изпратени за одобрение и от службите на Европейската комисия.

Сред основните изменения са създаването на нова агроекологична интервенция. Тя е с многогодишен ангажимент и е насочена към използване на екологосъобразни земеделски практики. Финансирането й ще се осъществи чрез прехвърляне на 65 млн. евро от бюджета на интервенцията, насърчаваща практиките на интегрирано производство.

В интервенция „Биологично растениевъдство“ срокът за задължително обучение се увеличава от две на пет години, а процентът на средното ниво на подпомагане се повишава за всички групи култури.

В резултат на предложения от заинтересовани страни в интервенцията „Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаб инфраструктура в селските райони“ се увеличава максимално допустимата стойност на проекти за обществени площи от 100 000 на 500 000 евро. По този начин ще се осигури по-ефективно финансиране на дейностите за подобряване условията на живот в селските райони.

За младите и нови земеделски стопани се въвежда гратисен период за придобиване на професионални компетентности, както и възможност за назначаване на втори ръководител, ако кандидатът е жена и ползва отпуск по майчинство.

В интервенцията „Инструменти за управление на риска“ интензитетът на подпомагане се увеличава до 70% за всички култури, за да бъде в съответствие с досега прилаганата държавна помощ за застраховане в земеделието.

По интервенцията „Подкрепа за оперативни групи в рамките на ЕПИ“ се разширява допустимостта на партньори, включвайки висши училища по икономика.

В секторните интервенции за „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и млечни продукти“, лозаро-винарския сектор и сектора на пчелните продукти по чл. 42 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са прецизирани текстовете, с цел яснота при формулиране на изискванията за допустимите разходи и финансирането.

Одобрено бе прехвърлянето на част от неизползваните средства в рамките на секторните интервенции за пчеларство за 2025 г.  882 539 лв. ще бъдат разпределени към интервенции с повишено търсене, а остатъкът ще се използва за втори прием на заявления. От 2026 г. се облекчават изискванията за практикуване на подвижно пчеларство, увеличава се финансовата подкрепа за инвестиции в материални активи и се въвеждат нови допустими разходи за модернизация на пчеларските стопанства. Очакваният резултат е подобряване на условията за пчеларите, улесняване на достъпа им до финансиране и по-добра адаптация на сектора към климатичните и икономическите предизвикателства. Увеличава се и подкрепата за консултантски услуги по проектите.

Бяха приети критериите за подбор и методика за оценка на заявления за подпомагане по интервенция II.Г.7, която е насочена към запазване на духовния и културния живот в селските райони. Приоритетни ще са обекти с по-висока културна и историческа стойност и такива в населени места с по-голям брой население. Одобрени са и критериите за подбор и методиката за оценка на заявления по интервенция „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“, които се основават на качество на заявлението, както и на капацитет и експертиза на кандидата.

Одобрен и актуализиран беше графикът за приеми по Втори стълб на ОСП за 2025 г. Промените предвиждат включване на интервенцията „Сътрудничество за къси вериги на доставка“. Очаква се тя да стартира през месец септември с бюджет от 9,5 млн. лв. Интервенцията е насочена към създаване и функциониране на къси вериги на доставки, чрез които произведената селскостопанска продукция се предлага на крайните потребители - директно от нейните производители. Актуализирани са сроковете за стартиране на двата приема по интервенциите за консултантски услуги за месец април.

По време на заседанието ДФЗ представи напредъка в областта на директните плащания и секторните интервенции по Стратегическия план. Бюджетът по “Кампания’2023” е усвоен на 100%, като извършените директни плащания възлизат на близо 2 млрд. лева. Отчита се равномерен темп и засилен интерес от страна на бенефициентите към всички интервенции по Първи стълб на ОСП. До момента по “Кампания “2024” са изплатени над 800 млн. лв. по 15 интервенции. Очаква се всички средства да бъдат изплатени до края на юни 2025 г.

Необходима е стабилна самостоятелна Обща селскостопанска политика с отделен специален бюджет, която се основава на два стълба с повишена взаимна съгласуваност. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, по време на което, Европейската комисия представи „Визия за селското стопанство и храните - Съвместно оформяне на привлекателен земеделски и хранително-вкусов сектор за бъдещите поколения“.

Той посочи, че при разглеждане на бъдещото развитие на политиките в ЕС е важно да се запазят успешните инструменти на ОСП, като директните плащания и обвързаната подкрепа с адекватно финансиране. Целта е да се отразят завишените потребности на земеделието в отговор на увеличението на икономическите и екологични предизвикателства. Министър Тахов посочи, че е от значение да бъде поставен и по-ясен и категоричен акцент върху необходимостта от постигане на пълна външна конвергенция на директните плащания. „Това е изключително важен въпрос за България с оглед създаването на равнопоставеност на земеделските стопани в ЕС“, отбеляза земеделският министър. Според него земеделските производители трябва да имат сигурност, че преходът към устойчиви модели на производство ще бъде подкрепен със стабилни финансови инструменти и политики, които да стимулират инвестиции и иновации, без да създават допълнителни административни тежести.

По време на заседанието, министрите на земеделието обсъдиха и състоянието на пазара, по-специално вследствие на нашествието в Украйна. Българският земеделски министър посочи, че на този фон земеделските стопанства продължават да се борят с изключително предизвикателната икономическа ситуация. „Считаме, че те ще бъдат подложени и на допълнителен финансов натиск, вследствие на предложението за въвеждане на завишени мита върху вноса на торове от Русия и Беларус. Изразяваме опасения, че това ще създаде предпоставка за значително увеличение на цените на торовете“, акцентира още той.

Министър Тахов отбеляза, че значителните количества украински мед и кокоши яйца, влизащи на европейския пазар на много ниски цени, оказват натиск върху цените на българското производство и негативно въздействие върху реализацията му на традиционни европейски пазари. „Независимо от въведените автоматични защитни мерки на ниво ЕС, вносът на яйца и пчелен мед от Украйна в България остава на много високи нива“, каза още д-р Тахов.

Той посочи, че поради намаление на пратките за страни от ЕС, за първите десет месеца на 2024 г., общият износ на пчелен мед от България се свива с 6,6 на сто, спрямо същия период на 2023 г. Същата е причината и за спада на износа на пресни кокоши яйца за консумация от България, който за периода януари - октомври 2024 г. е 25,1% на годишна база.

По отношение на политиката за развитие на селските райони, министър Тахов заяви, че проверката за нивото на административната тежест и различията в развитието на селските райони следва да бъде засилена. „Необходимо е да има централизирани инициативи за изграждане на административен капацитет във всяка община. Те биха позволили на служителите, отговорни за развитието на общността и селските райони, да обменят добри практики и да се запознаят с успешни модели от други страни“, уточни още той. 

Според министър Тахов всички общини и организации, движещи социално предприемачество в селските райони, трябва да имат възможност за по-лесен достъп до финансиране за изграждане на капацитет, малки грантове и възможност да обменят опит, например чрез краткосрочни обмени като “Еразъм” за селските райони.

„Важно е да бъде преодоляна фрагментацията в политиката за развитие на селските райони и да се дефинират по-ясни цели, особено предвид рисковете от застаряване на населението и факта, че едва около 10 на сто от земеделските стопани в ЕС са млади фермери. Селските райони имат нужда от повече услуги, по-добро образование, подкрепа за учене през целия живот и събития, които да насърчат социалното и икономическото им развитие“, категоричен бе министър Тахов.

Европейската комисия представи амбициозна пътна карта за бъдещето на селското стопанство и храните в Европа. Тя поставя основата за привлекателна, конкурентоспособна, устойчива, ориентирана към бъдещето система за настоящите и бъдещите поколения земеделски стопани и представители на хранително-вкусовата промишленост.

По-нататъшното опростяване на политиките и увеличаването на иновациите и цифровизацията са предпоставка за всички действия, очертани във визията. По-късно през 2025 г. Комисията ще предложи всеобхватен пакет за опростяване на настоящата законодателна рамка в областта на селското стопанство, заедно с цифрова стратегия на ЕС за селското стопанство в подкрепа на прехода към готово за цифрови технологии селско стопанство.

Визията очертава четири приоритетни области:

• Атрактивен сектор: Селското стопанство трябва да има необходимата стабилност, за да насърчи младите хора да навлязат в професията, вкл. чрез справедливи доходи и по-целенасочена публична подкрепа.
• Конкурентоспособен и устойчив сектор: ЕС ще продължи да отдава приоритет на продоволствената сигурност и суверенитет по различни начини, като търговските споразумения ще се използват в пълна степен и  същевременно ще се защитават интересите на европейските земеделски стопани.
• Ориентиран към бъдещето сектор: Селскостопанският сектор на Европа играе важна роля в прехода към нисковъглеродна икономика и затова се отчита необходимостта от съчетаване на действията в областта на климата с продоволствената сигурност и специфичните предизвикателства, пред сектора.  
• Справедливи условия на живот и труд в селските райони: Ще бъде представен актуализиран план за действие за селските райони, за да се гарантира, че те ще останат жизнени и дълбоко свързани с културното и природното наследство на ЕС.