Продължаваме активния диалог със земеделските стопани и заинтересованите страни за справедлива Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при откриването на форум на тема „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“, организиран от МЗХ и Представителството на ЕК в България. Той подчерта, че това е третата подобна среща, провеждана съвместно с бранша, за да бъде обсъдено бъдещето на ОСП, което е пряко свързано с предложението за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028–2034 г.

Министър Тахов отбеляза, че днешният форум с участието на представители на сектор „Земеделие“ има за цел да продължи задълбоченото разглеждане на основните тематични направления, които са в предложенията на ЕК за новата ОСП. Той посочи, че се водят дискусии между държавите членки, Европейския парламент и Европейската комисия във връзка с различните елементи на предложените регламенти. Земеделският министър отново припомни категоричната позиция на страната ни, а именно, че Общата селскостопанска политика следва да бъде запазена като силна и автономна, структурирана в два стълба, със самостоятелен бюджет, гарантиращ необходимата доходност на земеделските стопанства. „Нека не забравяме, че те активно допринасят за продоволствената сигурност, жизнеспособността на селските райони, опазването на климата, околната среда, както и на биологичното разнообразие. За постигането на тези цели е необходима стабилна и предвидима политическа рамка в подкрепа на земеделските производители и на всички селски общности“, каза още министър Тахов.

Той изтъкна, че ОСП не трябва да бъде част от Европейския фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и селски райони, морско дело и рибарство, просперитет и сигурност (Единен фонд) за периода 2028–2034 г. Според него, представеният проект на регламент ще доведе до понижаване на конкурентоспособността на европейските фермери и нарушаване на баланса между икономическата, социалната и екологичната устойчивост.

„Бюджетът на ОСП трябва да гарантира най-малко сегашните нива на подкрепа и да отчита външната конвергенция, което не е адекватно отразено в предложеното разпределение на бюджета по държави членки. Постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода. Правилата относно ОСП след 2027 г. трябва да бъдат уредени в единен регламент, който да бъде обсъждан и приет от Съвета по земеделие“, заяви още министър Тахов.

Той изрази притеснение относно липсата на целенасочена подкрепа за развитието на селските райони и гарантираното им финансиране. По думите му е важно да бъде продължена политиката за икономическите дейности и общностите в селските райони, включително чрез създаване и поддържане на заетост. Д-р Тахов обясни, че правилото N+3 следва да бъде запазено, а въвеждането на дегресивност не трябва да подкопава конкурентоспособността на земеделските стопани или да дискриминира приноса им към продоволствената сигурност.

„Диференцирането на плащанията между фермерите и географските области трябва да остане национално решение, когато след анализ бъде идентифицирана такава необходимост. Настояваме да бъде запазен форматът на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, като самостоятелен програмен документ, а усилията да се насочат към доразвиване и опростяване на настоящия модел“, обяви министър Тахов.

Той подчерта още, че е важно да се осигурят възможности за подкрепа на всички фермери, традиционно включени в подпомагането по ОСП, включително земеделски стопани в уязвими сектори, получавали досега подкрепа чрез преходната национална помощ.

В събитието участие взе и директорът в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК г-н Марио Милушев, който представи подробна презентация относно бюджетните аспекти, плановете за национално и регионално партньорство и инструментите на ОСП след 2027г. По време на форума се проведе и дискусионен панел с участието на заместник-министрите на земеделието и храните д-р Лозана Василева и Янислав Янчев, както и на Снежана Благоева от Постоянното представителство на Република България в ЕС. В рамките на дискусията над 150 земеделски производители имаха възможност да поставят своите въпроси и да получат разяснения по тях.

Сдружаването на фермерите е сред ключовите приоритети на МЗХ. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов при официалното откриване на Годишната среща на „Обединени земеделски производители“, която се провежда в Банско. Той посочи, че основната цел е да бъдат стимулирани стопаните да се сдружават и кооперират с другите участници във веригата за доставки. По думите му общото излизане на пазара е сред най-ефективните механизми за укрепване на позициите на българските земеделски производители, особено на малките и средните стопанства.

„Съвместното излизане на пазара ще повиши ефективността на стопанствата. За нашите фермери темата за пазара е водеща. Поради тази причина трябва да стимулираме производството, да имаме стабилен пласмент и високо качество, които са основни предпоставки за икономически растеж. Това следва да бъде и главна цел на нашата съвместна работа“, отбеляза министър Тахов. Той акцентира и върху необходимостта от балансирано развитие на цялата агрохранителна верига и справедливо разпределение на добавената стойност.

Земеделският министър информира участниците, че днес е последният ден, в който заинтересованите страни могат да представят предложения и коментари по публикувания за обществено обсъждане Консултационен документ за концепция на проекта на Закон за сдружаване в земеделието. „Към момента по проекта нямаме почти никаква обратна връзка“, допълни д-р Георги Тахов. Той съобщи още, че по искане на бранша са предоставени и подробни данни за земеделските стопани във връзка с подготовката на проект на Закон за представителността на браншовите организации, като предложения по него ще се приемат до 4 декември 2025 г. включително.

Той обърна внимание и на въпроса как българското производство да бъде икономически устойчиво, а именно като едновременно спазва високи екологични стандарти, осигурява справедлива добавена стойност и да осигурява достойни доходи по цялата верига. „Необходимо е да осигурим прозрачност и проследимост на продуктите, както и правото на потребителите да избират храни, за които съществува яснота относно стандартите, на които отговарят“, каза още министър Тахов. Той подчерта, че българското селско стопанство има потенциал да произвежда достъпни, безопасни и висококачествени продукти и едновременно с това да допринася за климата, околната среда и биоразнообразието. „Това изисква модернизация, технологична трансформация и условия, които насърчават производството на устойчиви продукти с по-малко ресурси. Затова в рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. осигурихме значителен финансов ресурс за стимулиране на инвестициите, включително в дейности, свързани с опазване на околната среда“, изтъкна министърът. Той припомни, че през настоящата година са отворени 19 приема по интервенции, от които 14 са приключили , а по 5 от тях тече прием на заявления и в момента.

По време на срещата той представи и информация за предстоящите плащания към земеделските стопани до края на 2025 г. Близо 600 млн. лв. ще бъдат изплатени по първия транш  по Основното подпомагане на доходите за устойчивост, при общ бюджет по интервенцията от 775 млн. лв. През декември предстои и изплащането на средствата по държавната помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. В заключение министър Тахов призова участниците да продължат активния диалог и подчерта готовността на Министерството да работи съвместно със сектора за изграждане на конкурентоспособно и модерно българско земеделие.

В дискусиите в рамките на Годишната среща участие взеха и заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и Иван Капитанов, изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова, както и експерти от МЗХ.

В Министерство на земеделието и храните се обсъди проект на закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Той беше представен по време на заседание на Консултативния съвет по поземлени отношения.

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов изрази увереност, че предвидените промени ще бъдат от полза за стопаните и ще подпомогнат тяхното производство. По думите му те ще защитават и интересите на всички страни, имащи отношение към ползването и управлението на земеделските земи. Министър Тахов посочи, че са разгледани всички постъпили предложения, като в проекта са отразени предложения от членове на Съвета.

Сред акцентите на дискусията бяха редът и условията за провеждане на търговете за отдаването на земеделските земи от Държавния поземлен фонд под наем или аренда. След проведен конструктивен диалог се постигна единно становище по предложенията за промени. Следва текстовете да бъдат изпратени от страна на Министерството за окончателно съгласуване с всички членове, а впоследствие ще бъдат публикувани за обществено обсъждане в съответствие с предвидения от закона ред.

„Българските винени региони заслужено стават част от престижната европейска мрежа ‘Iter Vitis’, която признава богатото ни винено наследство и открива път към споделено културно пространство в сърцето на Европа.“ Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на пресконференция по повод официалното присъединяване на България към културния маршрут на Съвета на Европа.

Министър Тахов подчерта, че по българските земи винопроизводството има хилядолетни традиции, а природните дадености – климат, тероар и почви – са силна основа за развитие на модерен винен туризъм. „През последните години множество винарни у нас успешно съчетават производство, дегустации и туристически услуги. Днес 88 български изби развиват професионално винен туризъм“, допълни той.

Министерството на земеделието и храните последователно насърчава регистрирането на продукти със защитени географски означения. „България разполага с 54 вина със защитени наименования, регистрирани на европейско ниво. Това съхранява традициите, доказва произхода и повишава разпознаваемостта на нашите вина“, посочи д-р Тахов. Той уточни, че годишният бюджет за подпомагане на винения сектор възлиза на малко над 50 млн. лв., като за 2025 г. вече са усвоени близо 80% от средствата.

По време на събитието Министерството на туризма получи официалния сертификат за членство в културния маршрут „Iter Vitis“, връчен на министър Мирослав Боршош. Той подчерта, че секторът има нужда от международна видимост и позициониране. „Важно е българските винени региони да бъдат част от този европейски формат. Браншът, държавата, местната власт и европейските институции трябва да работим заедно за утвърждаването на България като привлекателна дестинация за винен туризъм“, заяви министър Боршош.

Председателят на федерация „Iter Vitis“ Емануела Панке посочи, че България е ключова част от европейската „винена мозайка“. Страната се присъединява като 25-и член на културния маршрут, който има над 40-годишна история. „С местни сортове като „Мавруд“ и „Димят“ България демонстрира огромно биологично, историческо и културно богатство“, каза Панке.

Петя Минкова, председател на Българската организация за винен туризъм, определи присъединяването към „Iter Vitis“ като голямо признание за бранша и подчерта необходимостта от активна работа с европейската мрежа.

Емил Коралов от Асоциацията на винените професионалисти благодари на двете министерства за подкрепата към сектора, подчертавайки, че „Iter Vitis“ е европейски печат за качество за регионите и винените маршрути.