Отглеждането на етерични маслодайни култури е традиционна дейност за страната ни с важни социални, икономически и културни измерения. България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета на Европейски съюз по земеделие и рибарство в Люксембург, във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси.

Той подчерта, че производството на емблематични етерични масла е високо ценено от потребителите както в ЕС, така и в трети страни, като в същото време не трябва да се компрометира по какъвто и да е начин приложението на високите стандарти на ЕС за опазване на околната среда и общественото здраве. „В случая на етеричните масла няма научно неоспоримо доказателство, че те причиняват сериозни опасности за здравето, което би оправдало внезапната промяна в подхода към тяхното класифициране. Употребата на етерични масла от векове е доказателство за тяхната безопасност, която е потвърдена в наши дни и научно“, коментира министър Вътев. Етеричните масла са ключов елемент в една дълга верига за създаване на стойност, която обхваща целия спектър - от земеделски стопани, отглеждащи рози, лавандула, мента, маточина и др.

„Хиляди работни места в Европа генерират значителни стратегически приходи за селските общности в целия ЕС. В тази връзка настояваме да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани съгласно настоящите правила като вещества, а не като смеси“, изтъкна българският министър на земеделието и храните. Позицията на България бе подкрепена от Франция, Португалия, Испания, Словакия, Словения, Италия и Унгария.

За представеното от Комисията Съобщение за актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и консултация за възможностите за риболов за 2024 г. министърът на земеделието и храните заяви, че най-сериозните усилия следва да продължат да бъдат насочени към прилагането от всички крайбрежни страни на единен модел на управление на риболова. При определянето на риболовните възможности за 2024 г. в Черно море България ще настоява да бъдат взети предвид решенията, които ще бъдат приети на годишната среща на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море през ноември.

По време на дебат по темата за забрана за отглеждане на животни за ценни кожи България подкрепи предложеното за обща забрана, но поиска да се оценят необходимостта от преходен период и  рискът от изнасяне на това производство в трети страни, където няма такава забрана, което може да компрометира философията за хуманно отношение към животните.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати над 51 млн. лв. (51 243 167 лв.)  на 3 035 стопани по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за Кампания 2022 г. Ставките, по които биологичните производители тази година получават финансово подпомагане, са индексирани в съответствие със Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Техният размер в различните направления е разписан в изменението на Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г., обнародвана в „Държавен вестник“ – бр. 51 от 13 юни 2023г.

В направление „Биологично растениевъдство“ са преведени над 40 млн. лв. (40 163 872 лв.) на 2 035 стопани. В направление „Биологично животновъдство“ са оторизирани над 1,3 млн. лв. (1 342 999 лв.) на 66 фермери, а близо 10 млн. лв. (9 736 296 лв.) се разпределят между 1 029 биопчелари.

Припомняме, че един земеделски стопанин може да кандидатства и да получи подпомагане по повече от едно направление по мярка 11.

Финансовата подкрепа по мярка 11 „Биологично земеделие“ се предоставя под формата на годишно компенсаторно плащане към земеделските производители, които доброволно са поели ангажимент по мярката. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а останалите 25% - от националния бюджет.

    22 юни 2023 г.                                                         ДФ „Земеделие“

В Министерството на земеделието и храните са назначени четирима заместник-министри.

Александър Йоцев е бил главен директор в БСК в периода от 2016 г. до 2017 г. Притежава дългогодишен опит в сферата на приложението на ПРСР и безопасността на храните. Изпълнителен директор на тържище Слатина Булгарплод и ръководител на проекта за изграждането и разширяването му. От 2012 г. до 2018 г. е член на Бизнес-научния съвет към министъра на земеделието и храните. Почетен председател е на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Завършил е в УНСС, има редица специализации, включително в Обихиро Юнивърсити, Япония и University of Georgia, САЩ.

Георги Тошев е „Магистър по икономика и организация на труда“ от УНСС. Бил е дълги години директор на главна дирекция „Земеделие и гори“ в Министерството на земеделието и горите, заемал е и длъжността директор на дирекция „Административно-правно обслужване и ЧР“ в Държавна агенция по горите. Бил е ръководител на проект за Система за идентификация на земеделските парцели, която е основата на ИСАК. В периода от 1991 г. до 1999 г. е заместник-кмет и секретар на район Кремиковци - Столична община.

Мирослав Маринов притежава дългогодишен управленски опит в сферата на стопанисването и полазването на горите. Бил е директор на Югоизточно държавно предприятие, гр. Сливен. В периода 0т 2019 г. д0 2021 г. е заемал длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите. Завършил е Лесотехническия университет, София.

Деян Стратев е доцент по ветеринарно-санитарна експертиза и дългогодишен преподавател в в Тракийския университет – Стара Загора. Бил е изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните през 2021 г. Ветеринарен лекар по образование, допълнително се е обучавал в Истанбулския университет, Турция, Университета по ветеринарна медицина в Кошице, Словакия и Пизанския университет, Италия. В момента се обучава по програмата EU-FORA за оценка на риска по хранителната верига в  Европейския орган по безопасност на храните (EFSA).

През следващата седмица Европейската комисия (ЕК) ще публикува преглед на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (ЕС) - документа, който определя горните граници на разходите на Съюза от 2021 до 2027 г. Очаква се да бъде направено и предложение за ревизия. Тя обаче няма да засяга средствата, предвидени за Кохезионния фонд и за Общата селскостопанска политика.

Това съобщи европейският комисар за бюджет и администрация Йоханес Хан на среща с министър-председателя акад. Николай Денков. Гостът разговаря също с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел.

Междинният преглед на Многогодишната финансова рамка се налага от множеството кризи, които нямаше как да бъдат предвидени при нейното приемане през 2020 г. – последиците от пандемията от ковид, войната в Украйна и свързаната с тези две събития инфлация, обясни еврокомисарят.

Предвижда се да се създадат нови финансови инструменти. ЕК ще предложи например  Европейски фонд за суверенитет, който да финансира компании с дейност в стратегически за ЕС области. Целта е да се ускори индустриалното и технологично развитие на Европа в сфери с висок потенциал като зелените и биотехнологиите, прехода към цифрова икономика. Очаква се също да се въведе по-голяма гъвкавост при използването на средствата от Европейския фонд за регионално развитие.

Пред комисаря Йоханес Хан министър-председателят акад. Николай Денков и вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел посочиха като основен приоритет на правителството присъединяването на България към Шенгенското пространство още през тази година. Премиерът подчерта също усилията на България да отговори на критериите за членство в Еврозоната.

По отношение на изпълнението на националния План за възстановяване и устойчивост българският вицепремиер заяви, че най-неотложната задача пред страната ни е да завърши изпълнението на етапите и целите, включени във втория транш, така че България да получи второ плащане тази година.

Еврокомисарят Йоханес Хан приветства сформирането на редовно българско правителство с ясна европейска ориентация и обеща подкрепа от ЕК.