Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2020 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2020-2022 година, която представлява мотивите към законопроекта.
В актуализираната бюджетна прогноза са представени средносрочните икономически перспективи и приоритети на правителството, както и основните параметри на бюджетната рамка за следващата година. Запазва се въведеният с АСБП за периода 2019-2021 г. нов подход за включване в съдържанието на прогнозата на повече информация при представянето на разходните политики с акцент върху ключовите индикатори за измерване на степента на изпълнението им.
Ключови цели продължават да бъдат запазването на фискалната устойчивост и провеждането на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика, която да допринася за подобряване на бизнес средата, насърчаване на инвестициите и стимулиране развитието на трудовия пазар за постигане на икономически растеж и заетост, придържайки се към общите правила на ЕС.
Запазват се целите за бюджетното салдо, заложени в средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2020-2022 г. - достигане до балансирана бюджетна позиция през 2020 г. и запазването й през следващите години. Целта за постигане и поддържане на балансиран бюджет остава непроменена в продължение на няколко поредни цикъла на подготовка на бюджета.
Приходните и разходните политики в прогнозата са продължение на заложените в СБП за периода 2020-2022 г., като за надграждането с нови са взети предвид както макроикономическите аспекти, така и фискалните възможности за осигуряване на финансиране на приоритетните сектори и за реализиране на хоризонтални мерки, засягащи бюджетната сфера.
И при приходите, и при разходите за периода 2020-2022 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция на спад от 36,9 % до 35,0 %, а в номинален размер стойностите на тези показатели се увеличават, като от 46,827 млрд. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 50,143 млрд. лв. през 2022 година.
Основните цели на данъчната политика са повишаване на приходите от данъци, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Приоритетите на данъчната политика са съобразени с дадената от Съвета на Европейския съюз специфична препоръка към България за подобряване на събираемостта на данъците. В средносрочен план се предвижда запазване на ниските данъчни ставки на корпоративните данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица, което допринася за повишаване на икономическия растеж и има положително влияние върху търсенето и предлагането на труд.
Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите.
Образование. През 2020-2022 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Навлизането на млади и високообразовани хора в образователната система неминуемо ще се отрази положително върху качеството на придобитите знания и умения на учениците. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система е сред приоритетните мерки, реализирането на които ще позволи да се преодолее очакваният недостиг на педагогически специалисти. В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, целящи подобряване на социалния статус на учителите, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360,0 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване, спрямо 2017 г., на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.
Здравеопазване. Основните приоритетни направления в областта на здравеопазването през тригодишния период са осигуряване на финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система с цел подобряване здравето на населението, повишаване и поддържане качеството на живот чрез намаляване на преждевременната смъртност и заболеваемостта, както и преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинска помощ. Изграждането на Национална здравна информационна система, посредством използване на нови технологии в областта на електронното здравеопазване, е сред приоритетите, с които се цели подобряване на качеството и ефективността на процесите в системата на здравеопазване.
Отбрана. През периода 2020-2022 г. политиката, провеждана от правителството в областта на отбраната, продължава да е приоритетна. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на приетите от Народното събрание инвестиционни проекти. Относителният дял на капиталовите разходи към общите разходи за отбрана е над 20-процентния критерий на НАТО. Разходите за отбрана са съобразени с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.
Пенсионна политика. Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.
Политика по доходите. Освен вече предвиденото в СБП от пролетта на тази година увеличение на размера на минималната работна заплата (от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г.), в настоящата прогноза е заложена мярка за 2020 г. за увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност, на база на увеличения размер на разходите за персонал, да се увеличат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За периода 2020-2022 г. осигурителната политика предвижда увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно в размер на 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г., както и увеличение на минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 400 лв. на 610 лв. от началото на 2020 година. Равнищата на минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии от 2019 г. се запазват, като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под размера на минималната работна заплата за 2020 г. - 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на 3 000 лева.
Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение, спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г., е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности - с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия - с 13,0 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване - с 5,0 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи - с 20,0 млн. лева.
С Бюджет 2020 са предвидени промени в механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища. Премахва се изравнителният компонент, който осигурява достигнатия размер на целевата субсидия за капиталови разходи и на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване през предходната година, с цел постигане на обективно съответствие между средствата и натуралните показатели за всяка конкретна община.
Приоритет за страната остава и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж, по-висока заетост, социално включване, социално, икономическо и териториално сближаване и изграждане на конкурентоспособна и иновативна икономика.
Въз основа на допусканията, при прогнозно положително нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г., се запазва тенденцията за намаляване на съотношението на държавния дълг спрямо прогнозното ниво на БВП от 18,6 % към края на 2019 г. до 17 % в края на 2022 година. В контекста на провежданата бюджетна политика и прогнозите за темпа на растеж на БВП за периода 2020-2022 г., нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да спада, движейки се в диапазона от 19,8 % до 18,2 % от БВП или между 25,1-26,1 млрд. лева.
Прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергенция от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред 28-те държави - членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.
