Европейската комисия започва първата по рода си процедура, в рамките на която европейските дружества ще регистрират своите потребности от закупуване на газ чрез механизма AggregateEU, като подготовка за съвместните покупки на газ на равнище ЕС. Това е ключова междинна цел за ЕС в процеса на подготовка за следващата зима чрез съгласувано и навременно запълване на газохранилищата с помощта на колективната му пазарна мощ за договаряне на по-добри цени с международните доставчици.

Регистрираните дружества разполагат с една седмица – до 2 май – за да отговорят на тази първа покана за обединяване на търсенето. Когато заявките за газ бъдат подадени от отделните дружества, поисканите количества ще бъдат обединени и обявени на търг на световния пазар. След като чрез механизма AggregateEU колективното търсене на Европа бъде свързано с предлагането на международните доставчици на газ, участващите дружества ще започнат преговори с доставчиците по договорните условия за покупката и доставката на газа. Комисията няма да играе никаква роля в тези преговори. Първите споразумения за покупка се очакват преди лятото.

По-нататък търговете ще бъдат устройвани редовно – на всеки два месеца през следващия 12-месечен срок. Остава възможността за записване за механизма AggregateEU. Досега са се регистрирали 76 дружества, а други са в процес на записване. Освен това 11 дружества са готови да предлагат услуги като централен купувач или като представител (вж. документа с въпроси и отговори).

Държавите членки са поели задължение да участват в обединяването на търсенето за най-малко 15 % от националните си цели за съхранението на газ, което представлява около 13,5 милиарда кубични метра газ годишно. Целите за съхранението на газ и за съвместните покупки на газ бяха договорени през 2022 г. като спешни мерки в отговор на превръщането на енергийните доставки в оръжие от страна на Русия и на невижданите досега цени на енергоносителите след нахлуването на Русия в Украйна.

Министърът на земеделието Явор Гечев проведе работни срещи с председателя на Сдружението на преработвателите на растителни масла, представители на големи компании в сектора, както и представители на търговци на зърнени култури. 

Разговорите с отраслите в сектор „Земеделие” продължават и през седмицата.

На 25 април Явор Гечев ще участва в Съвета на министрите по земеделие в Европейския съвет. По време на заседанието се очаква да се проведе и дискусия за пазара на селскостопански стоки.

Прилагането на Рамковата програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти започна с изпълнение на първата мярка, заложена в нея. „Ефективната работа по програмата е гаранция за нейния успех“, това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев при откриването на първата среща за началото на изпълнението на Рамковата програма. И добави, че първата мярка по нея цели установяване на контакт със заинтересованите страни – местните инициативни групи, местните инициативни рибарски групи, както и представители в областта на образованието, науката, местната власт и туризма.

Събев посочи, че през годините много организации и институции са работили по темата, но липсата на цялостна държавна политика към традиционните храни е попречила на това информацията за продуктите да е на едно място, за да могат всички заинтересовани страни – включително бизнесът и производителите, да надграждат и произвеждат такива продукти. „Това вече ще се промени“, категоричен беше заместник-министърът.

„Преминаваме към следващата стъпка за изпълнението на Рамковата програма за местни традиционни и регионални традиционни продукти, а именно събирането и систематизирането на информацията“, отбеляза още той. И припомни, че документът  дава методиката за остойностяване на местните традиционни и регионалните традиционни продукти и цели оформяне на правила с цел свършената работа от заинтересованите страни да бъде събрана на едно място. „По този начин ще се потърсят общите неща, ще се идентифицират предизвикателствата и ще бъдат натрупани знания за продуктите, а техните производители ще придобият по-добра видимост от тази, която имат към момента“, коментира Събев.

По време на събитието аграрният заместник-министър подчерта важната роля на общините и местните инициативни групи, които е необходимо да взаимодействат в максимална степен с локалния бизнес за постигането на по-добро развитие на традиционните продукти за съответния регион. Георги Събев представи и напредъка по реализацията на проекта за дигитална карта на българския туризъм, в която ще се съдържа информация за всичко, което може да бъде видяно в страната ни – обичаи, традиции, храна, напитки, култура, история и други.

В срещата, която се проведе в онлайн формат, участваха представители на местни инициативни групи, специализирани гимназии, неправителствени организации от сектора, както и други експерти и заинтересовани страни. Присъстващите се обединиха, че Програмата е политическа рамка, която до момента е липсвала и нейната реализация е важна не само за пряко ангажираните с нея, но и за развитието на страната. Предстои участниците да изпратят информация за всички продукти и проекти, по които са работили с местни и регионални традиционни продукти. „Необходимо е да работим за това да има реални продукти, с реални производители и те да получават видимост. Колкото по-скоро започнем да даваме тази видимост, толкова по-бързо ще се разгръща този потенциал“, каза в заключение заместник-министър Събев.

Министерството на земеделието публикува за обществено обсъждане насоки за кандидатстване по четири процедури от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Първата от тях e насочена към инвестиции в технологична и екологична модернизация. Безвъзмездната финансова помощ, която ще се предоставя по нея, е за закупуване на материални и нематериални активи за прилагане на дейности, осигуряващи опазване на околната среда и смекчаване на последиците от климатичните промени. Инвестициите ще са за въвеждане на иновативни производствени и цифрови технологии, за производство и организация в селското стопанство, както и за автоматизиране на работните процеси.

Общият размер на средствата, които ще бъдат предоставени за инвестиции, е 318 048 200 лева без ДДС. Разходите за невъзстановим ДДС също е представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет, в размер на допълнителни 63 609 639 лева.

Следващата процедура е за инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства. Тя е насочена към по-доброто и ефикасно използване на водните ресурси в стопанствата, чрез внедряване на водоспестяващи технологии, използване на пречистени отпадъчни води, автоматизиране на процесите на управление на водите. Целта е  намаляване на загубите на вода.

Стойността на общия бюджет по процедурата е  99 736 317 лева без ДДС, като разходите за невъзстановим ДДС също ще се финансират със средства от държавния бюджет, в размер на допълнителни 19 947 262 лева.

Другата процедура е насочена към инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, включително и добив на биологичен материал от тях. Целта е да се даде възможност за финансова подкрепа при развъдно-подобрителната дейност, която извършват фермерите, отглеждащи едри и дребни преживни животни (ЕПЖ и ДПЖ). Това ще спомогне за насърчаването и поддържането на генетичния потенциал от качествени мъжки животни за постигане на прогресивно развитие на животновъдния сектор.

Общият размер на средствата, които ще бъдат предоставени по процедурата, е в размер на 4 591 920 лева без ДДС, като разходите за невъзстановим ДДС също се финансират със средства от държавния бюджет и те възлизат на стойност от допълнителни 918 385 лева.

Четвъртата процедура от НПВУ е „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“. С подкрепата се цели да бъде подпомогнат процесът на предлагане на пазара на селскостопанска продукция от сектор „Плодове и зеленчуци“. По процедурата ще се финансират инвестиции, допринасящи за предлагането на продукти, чието качество, състояние и вид отговарят на потребностите на крайния потребител. Това ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на производителите.

Средствата, които ще бъдат предоставени, са в размер на 15 000 000 лв. без ДДС, като и тук разходите за невъзстановим ДДС ще се финансират с допълнителни 3 000 000 лева от държавния бюджет.

Потенциалните кандидати по процедурите могат да се запознаят предварително с условията и изискванията за подаване на проектни предложения, както и с условията за изпълнение по тях. Пакетите с документите са публикувани тук: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/nacionalen-plan-po-mehanizma-za-vzstanovyavane-i-ustojchivost/.

Крайният срок за представяне на предложения и коментари по публикуваните насоки е до 05 май 2023 г. чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСМ-ИСУН 2020) или на електронна поща: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Обръщаме внимание, че на този етап в ИСМ-ИСУН 2020 и на посочената електронна поща трябва да се изпращат единствено предложения и възражения, които се отнасят до проектите на Насоки за кандидатстване по процедурите. Въпроси, свързани с разяснение на текстовете от условията за кандидатстване и условията за изпълнение, могат да бъдат изпращани след публикуването на обявите за откриване на приеми, съобразно с одобрените насоки.