Министър Гечев: Надявам се с новия Стратегически план фермерите да получат европейската подкрепа, която им е нужна

Надявам се с новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) фермерите да получат европейската подкрепа, която им е нужна, за модерно и конкурентоспособно земеделие. Това каза министър Явор Гечев на среща със земеделски производители за представяне на СПРЗСР 2023-2027, организирана от Български фермерски съюз в Бургас.

„Планът съдържа всичко, което ще се изпълнява в земеделието следващите 5 години, той е по-различен, по-сложен и по-зелен. В него са и директните плащания, и инвестиционните мерки, и европейските цели, които трябва да постигнем“, коментира агроминистърът. Той информира, че в СПРЗСР са заложени общо около 98 интервенции. Ясни са параметрите на Първи стълб, по който предвиденият бюджет е 1,6 млрд. лева на година. От него 3% се насочват за млади земеделски стопани. 10% са заложени за т.нар. преразпределителни плащания за малките производители. Предвидено е 25 на сто от средствата да са за екосхеми.

Земеделският министър поясни още, че до момента се е взимало една цялостна ставка,  а с новия план 1/3 от нея ще зависи от екологични дейности, които  фермерите трябва задължително да изпълнят. 15% от бюджета на Първи стълб ще бъдат насочени за обвързана подкрепа, от които 60% е за сектор „Животновъдство“ и 40% за „Растениевъдство“. 2% от тях са за протеинови култури.

„Ясни са и секторните интервенции, за които ще бъдат заделени около 1,5% от общия бюджет на директните плащания, като са направени така както са поискани от самия бранш“, информира министърът. Според него те са малко по-различна политика, която не е чак толкова популярна, в която влизат и групите организации на производители. „Един от акцентите, който ще искаме за следващия период е по-правилно коопериране, за да може да е по-конкурентно българското земеделие“, уточни още той.

„Нов момент в Стратегимеския план е въвеждането на  „социалната условност“ и интервенциите за управление на риска”, съобщи Явор Гечев. По думите му  планът не е начало, той не е край, не е и мантра, може да се променя, важното е да бъде ефективен.

Земеделският министър посочи, че до момента никой не е изпълнявал това, което пише в СПРЗСР и подчерта, че  през първите две години от неговото прилагане ще  има възможност той  да се променя. „Ние самите вече откриваме недостиг на информация в него и неправилни неща. Затова срещи като днешната са полезни, за да има обратна връзка, проведохме и Консултативни съвет по животновъдство, по  плодове и зеленчуци, а ни предстоят и още разговори с бранша“, разясни той. 

Относно екосхемите министърът уточни, че фермерите ще трябва да ги изпълняват, за да имат допълнителна доходност. По думите му, ако тези средства не бъдат усвоени, ще бъдат загубени, защото не могат да бъдат пренасочвани към други дейности. Той допълни, че схемите са така насочени, че да изпълняват пряко приоритети свързани с целите на зелената сделка. „Има дейности, които са пряко насочени към намаляване на пестицидите, намаляване на торенето, преминаване към 10% на ландшафта инфраструктура, т.е. незасети земи, които са само за природните дадености за птиците, заместването на изкуствените торове с естествени такива, което ще е много труден преход“, посочи Явор Гечев.

Агроминистърът обясни, че има и отделно перо насочено към биоземеделието. „Заложени са различни парични стимули по отношение на биологичната продукция, така и редица екологични мерки, които ще доведат до  увеличаване на биологично производство. Т.е. ще стимулираме прехода към биологично производство и екологично чиста продукция“, съобщи Явор Гечев. И уточни, че това трябва да доведе до разгръщане на сектора, защото в България биологичното производство не е много спрямо равнищата в Европа.

Земеделският министър пое ангажимент именно в Бургас да бъде направено първото официално представяне на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури /2021-2027г./ Той уточни, че тя е готова и изпратена за разглеждане в ЕК, а новата Програма е по-целенасочена и пазарно ориентирана в сравнение с предишната. Освен това министърът увери, че в региона ще бъде направена и държавна борса. „По този начин ще се осигурява бърз достъп до пазарите по Южното Черноморие и развитието на подобен вид тържища е стратегия на държавата“, обясни министър Гечев. И уточни, че заедно с кмета на Бургас Димитър Николов ще се търси най-подходящото място и парцели в държавни земи за изграждането й.

На въпрос за пострадалите лозари от ураганния вятър през септември министърът обясни, че подпомагането от Министерството на земеделието може да е само за пропадналите площи. „Лозарите трябва да знаят, че друга помощ, например за повредени конструкции, се отпуска през междуведомствената комисия“, обясни Явор Гечев. И уточни, че плащанията от страна на ведомството ще бъдат извършени бързо, но процедурата на комисиите е по-бавна.

От днес до 5 декември започва и извънредният прием на заявления за подпомагане по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

Oт 22 ноември започва прием на заявления по извънредното подпомагане за земеделските стопани от ПРСР

От 22 ноември 2022 г. започва прием на заявления за подпомагане по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това стана със заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-РА, утвърдена от министъра на земеделието Явор Гечев.

Един земеделски стопанин ще може да получи подпомагане по подмярка 22.1 в размер на не повече от определената максимална помощ от 15 000  EUR, равняваща се на левовата равностойност на 29 337 лева.

Финансовата помощ е под формата на еднократно платима сума като спешна безвъзмездна финансова помощ, а мярката е насочена към земеделските стопани, като подкрепата по нея има за цел да допринесе за продоволствената сигурност, за преодоляване на пазарните дисбаланси и непрекъснатост на стопанската им дейност.

Заявленията за подпомагане ще се приемат от 22 ноември до 5 декември 2022 г. в общинските служби по земеделие по постоянен адрес на кандидата – физическо лице или адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

 

Допустими за подпомагане по подмярка 22.1, са земеделски стопани, които:

  • са кандидатствали по схемите за обвързано с производството подпомагане по чл. 18, т. 1-8 и чл. 35, т. 4 от Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания през Кампания 2021 и Кампания 2022 г.; или
  • са кандидатствали по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания), и по схемите за обвързано с производството подпомагане по чл. 18, т. 9-15 от Наредба № 3 от 2015 г. през Кампания 2021 и Кампания 2022 г. или
  • са кандидатствали за подпомагане по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания), и са осъществявали дейност в направление „розопроизводство“ и/или „винени лозя“, и/или са отглеждали „слънчоглед“ през кампания 2021 и кампания 2022 г. или
  • са регистрирани за стопанската година 2021-2022 г. с площи с култивирани гъби или
  • са собственици на телета за угояване – мъжки от 6 месеца до 24 месеца, и/или на телета за угояване от 6 месеца до 24 месеца от специализирани месодайни породи.

 

Европейската комисия одобри изменение на държавната помощ за преодоляване на последиците от войната

ЕК одобри изменението на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, с което България може да приложи максимално допустимия лимит за стопанство в първичното селскостопанско производство. Това стана възможно след като в началото на миналата седмица (07.11.22 г.) Министерството на земеделието изпрати искане за нотификация за изменение на схемата, след като в края на октомври ЕК публикува Съобщение за изменение на Временна рамка. С него бе увеличена максималната сума, която едно предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти може да получи на 250 хил. евро. До този момент тя възлизаше на 62 хил. евро.

Държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ бе одобрена от ЕК на 16.08.22 г. със срок на прилагане до края на 2022 г. Схемата беше разработена при спазване на правилата на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна. В периода 01-16.09.2022 г. бяха приети над 37 хил. заявления за подпомагане. Сумите, получени от някои земеделски стопани, бяха редуцирани до тавана в одобрената схема за подпомагане – 62 хил. евро.

Заместник-министър Чамбов и представителите на бизнеса обсъдиха проблемите и перспективите в горския сектор

Заместник-министърът на земеделието инж. Валентин Чамбов и представителите на бизнеса обсъдиха проблемите и перспективите в горския сектор. Пред участниците инж. Чамбов представи актуалните инициативи на министерството за развитието на отрасъла.

„В момента се работи по Наредба 8 за сечите, като предложения за промени могат да се подават до края на месеца“, информира заместник-министърът. И поясни, че се подготвят и изменения в Закона за горите, като уточни, че на по-късен етап ще станат ясни промените, които се правят с цел те да подкрепят дърводобива и преработката на дървесина.

Заместник-министърът подчерта, че Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите ще участват активно в работата по тези нормативни актове, така че да са в подкрепа на сектора. „Имаме добро партньорство и комуникация с Народното събрание и се надяваме да защитим интереса на бранша и лесовъдската гилдия“, уточни инж. Чамбов.  

Тема на дискусията бе и заповедта, ограничаваща до 30% сечите в сто годишните гори. Инж. Чамбов обясни, че има доклад на министерството, в който са включени и становища от научните среди за отпадане на заповедта. „Тази позиция се подкрепя и от министъра на земеделието, но към момента тя все още не е отменена, тъй като дейностите в посока нейното отпадане все още продължават“, разясни аграрният заместник-министър. 

Участниците поставиха въпрос за внесените предложения за изменение на Закона за водите, които засягат и дейности в горския сектор. Според тях заложените изменения не са в полза за стопанисването на горите и няма да допринесе за подобряването на експлоатацията на санитарно-охранителните зони. Делегатите в кръглата маса приеха декларация с позиция относно заложените изменения и тя ще бъде изпратена до Комисията по околна среда и водите и Комисията по земеделието, храните и горите, както и до всички парламентарно представени политически сили. 

Представителите на бизнеса подчертаха, че нейното действие затруднява работата им и пречи на развитието на сектора. Те представиха и други основни трудности, които срещат в дейността си. Според тях сред водещите е липсата на суровина, което води до намаляване или временно спиране на работата и съкращаване на персонал. Липсата на кадри и дългосрочно планиране също са сред перипетиите, които срещат всеки ден. Едно от основните им искания е отпадане на ограниченията за добив на дървесина и гарантиране на сигурността на доставките на суровина.

По време на срещата бе коментиран и Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Пред участниците бяха представени и т.нар. горски мерки, които са заложени в плана, чиято основна цел е да подпомогне напредъкът на дърводобивната и дървопреработвателната промишленост.

Експерти от Министерството на земеделието представиха информация за развитието на горския сектор и актуалната ситуация в отрасъла. Бяха направени презентации за дейността на мебелната и дървопреработвателната промишленост, както и от браншовите организации с фокус проблемите и предизвикателствата пред дейността им.

България, Румъния и Хърватия са готови незабавно да се присъединят към Шенгенското пространство

Европейската комисия призовава Съвета да вземе без по-нататъшно забавяне необходимите решения, за да се даде възможност на България, Румъния и Хърватия да участват пълноценно в Шенгенското пространство. В приетото днес съобщение Комисията прави преглед на стабилните резултати, постигнати от трите държави членки при прилагането на шенгенските правила.

От години тези държави членки допринасят значително за доброто функциониране на Шенгенското пространство, включително по време на ограниченията, свързани с пандемията, и неотдавна, когато бяха изправени пред безпрецедентните последици от войната в Украйна. Въпреки че трите държави вече са частично обвързани от шенгенските правила, контролът по вътрешните граници с тези държави членки не е премахнат и следователно те не се ползват с пълните предимства, които произтичат от това, да са част от Шенген.

Разширеното Шенгенско пространство ще направи Европа по-безопасна, като се засили защитата на общите ни външни граници и се подобри ефективността на полицейското сътрудничество, по-благоденстваща, като не се губи повече време по границите и се улесняват контактите между хората и бизнеса, както и по-привлекателна, като се разшири значително най-голямото общо пространство в света без проверки по вътрешните граници.

България е въвела сигурно управление на границите с ефикасно наблюдение и системни гранични проверки. Борбата с трансграничната престъпност е приоритет чрез международно полицейско сътрудничество, включително с Европол. Шенгенската информационна система е добре установена. България също така доказа, че разполага с необходимите структури, за да осигури зачитането на основните права, като гарантира достъп до международна закрила и спазва принципа на „забрана за връщане".

През 2011 г. България и Румъния успешно приключиха процеса на оценка по Шенген. Съветът отчете приключването на процеса на оценка в две отделни свои заключения, но в продължение на повече от 11 години не беше взето решение за премахване на вътрешните граници. Предвид времето, изминало от 2011 г. насам, и развитието на шенгенските правила, през март 2022 г. България и Румъния направиха декларация пред Съвета, като подчертаха ангажимента си да продължат да прилагат правилно шенгенските правила и да допринасят за правилното функциониране на Шенгенското пространство.

Доброволната експертна мисия за установяване на фактите, която се проведе през октомври 2022 г., показа, че България и Румъния не само продължават да прилагат новите правила и инструменти, но и значително са засилили цялостното прилагане на шенгенската архитектура във всичките ѝ измерения. Освен това тези две държави доказаха, че имат образцови резултати по отношение на прилагането на шенгенските правила.

Следващи стъпки

Под ръководството на чешкото председателство на 8 декември Съветът по правосъдие и вътрешни работи ще гласува присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство.

Контекст

Шенгенското пространство е най-голямата зона за свободно пътуване в света, която понастоящем включва 22 участващи държави от ЕС (Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения), както и 4 асоциирани държави извън ЕС (Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн). Ирландия поддържа клауза за неучастие по отношение на премахването на контрола по вътрешните граници.

Държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да преминат редица оценки по Шенген, за да се потвърди дали отговарят напълно на условията, необходими за прилагането на шенгенските правила. След като мисиите за оценка по Шенген потвърдят готовността на държавата членка да се присъедини към пространството без контрол по вътрешните граници, е необходимо единодушно одобрение от всички останали държави членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Европейският парламент също трябва да даде съгласието си.

На 10 ноември 2022 г. Европейският парламент даде положително становище по проекта за решение на Съвета относно пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген в Хърватия. На 18 октомври 2022 г. Европейският парламент прие резолюция, с която прикани Съвета да разреши на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство. 

Повече информация ще намерите в документа тук, както и в:

Съобщение относно разширяването на Шенгенското пространство с присъединяването към него на България, Румъния и Хърватия

Доклад от доброволната мисия за установяване на фактите в България и Румъния относно прилагането на достиженията на правото от Шенген и тяхното развитие от 2011 г. насам

Съобщение относно проверката на пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген от страна на Хърватия

Заключения на Съвета относно приключването на процеса на оценка на състоянието на готовност на Румъния за изпълнение на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген

Процесът на присъединяване към ЕС — стъпка по стъпка

Резолюция на Европейския парламент за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Земеделците прекратиха протеста, приемат предложения меморандум

Земеделците прекратиха протеста, приемат предложения меморандум

Сряда, 20 Септември 2023

Меморандумът беше подписан между Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Животновъдите са против забраната  за паша в националните паркове

Животновъдите са против забраната за паша в националните паркове

Четвъртък, 31 Август 2023

Във връзка с публикации в медиите за изпратено до министър-председателя писмо от екоактивисти с...

Компании, Събития, Анализи

SPACE 2023: В сърцето на глобалното хранително предизвикателство

SPACE 2023: В сърцето на глобалното хранително предизвикателство

Сряда, 20 Септември 2023

37-ото издание на SPACE се проведе от вторник, 12 до четвъртък, 14 септември в...

Реколта, Пазари, Цени

МЗХ определи ставката за предоставяне на спешна финансова помощ за производителите на слънчоглед

МЗХ определи ставката за предоставяне на спешна финансова помощ за производителите на слънчоглед

Понеделник, 04 Септември 2023

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

НАЗ: Институциите да вземат мерки за оцеляването на сектор „Земеделие“

НАЗ: Институциите да вземат мерки за оцеляването на сектор „Земеделие“

Събота, 09 Септември 2023

Националната асоциация на зърнопроизводителите многократно е доказвала, че стои зад всеки един фермер. Това...

Иновации, Обучение, Агросвят

МЛАДОСТТА НАМИРА СВОЕТО МЯСТО В  SPACE

МЛАДОСТТА НАМИРА СВОЕТО МЯСТО В SPACE

Сряда, 20 Септември 2023

Вятърът на свободата духаше из коридорите на събитието SPACE 2023. Младото поколение се ангажира...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.