ДФЗ вече издава електронни Удостоверения за особен залог

Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ – РА) информира земеделските стопани, кандидати по схемите и мерките за директни плащания, че в Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ (https://seu.dfz.bg/drupal/) е разработена нова функционалност.

  Считано от Кампания 2022, издаваните от ДФЗ документи – Удостоверения за декларирани площи/животни по схеми (документ изискван от търговските банки, като част от процедурата по учредяване на особен залог), могат да се генерират електронно от индивидуалният профил на кандидата в СЕУ. Всеки стопанин с активна регистрация в системата (към момента са над 26 хил. фермери) и подадено валидно заявление за подпомагане за текущата кампания може по електронен път да генерира Удостоверение, посредством страницата "Удостоверения за особен залог" позиционирано в меню „Справки“ - секция „Финансови“.

    Новата услуга в СЕУ е част от стремежа на Фонд „Земеделие“ за дигитализация на процесите и намаляване на административна тежест при обработката на заявленията на кандидатите за подпомагане.

    Всяка кампания областните дирекции на ДФЗ обработват над 6 хил. искания за удостоверения, съдържащи обобщени данни за декларирани площи, животни, схеми и мерки за подпомагане. За Кампания 2022 с оглед приемственост в методите на работа със бенефициерите, ДФ „Земеделие“ ще продължи да издава и хартиени удостоверения чрез областните си структури. От 2023 г. издаването на удостоверения за особен залог на хартиен носител ще бъде окончателно преустановено и такива ще се генерират само електронно.

Устойчивото развитие на селските райони е свързано с подобряване на инфраструктурата и научната дейност

Устойчивото социално-икономическо развитие на селските райони е свързано с подобряване на съществуващата инфраструктура, качеството на предлаганите услуги за населението и научната дейност. Тази позиция изразиха заместник-министрите на земеделието Стефан Бурджев и Иван Христанов по време на форума „Развитието на зелените региони на България и индустриите за здравословен живот – възможности и предизвикателства“ в Плевен.

“Една от основните цели на  ръководството на Министерството на земеделието е преодоляването на тези различия и постигането на устойчив растеж както на Северозападния регион, така и на селските райони.”, посочи заместник-министър Бурждев. По думите му заложените интервенции в Стратегическия план целят да превърнат селските райони в по-привлекателни за бизнеса и за живеене. Той припомни, че в Стратегическия план са заложени и интервенции, чиито допустими  бенефициенти са земеделските стопани, преработватели от хранително-вкусовата промишленост, къси вериги на доставки.

Той посочи, че Плевен има потенциал да се развие като иновативен научен център в сферата на аграрните науки за Северозападния район и да се възползва от заложената в Стратегическия план подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, като тази подкрепа засилва връзките между земеделското производство и изследователската дейност чрез проекти с потенциал за иновации.

Заместник-министър Христанов заяви, че там може да бъде изграден образователен център, който да обедини усилията на редица образователни институции и да работи в сферата на развойната дейност. По думите му подобна инфраструктура отдавна липсва е региона, а тя ще допринесе както за напредъка на науката, така и намаляване на миграцията от района към столицата. „Технологичен парк в Плевен, съчетан с натрупване на академична общност е предпоставка за насърчаване на развойна дейности“, коментира заместник-министърът. Според него силното висше образование е предпоставка за развитие и на средното, и на основното.

„За нас е важно регионът да се развива, защото той е структуроопределящ за земеделието“, подчерта заместник-министър Христанов. Той допълни, че там има 4 института, които е добре да обединят усилията си БАН, Софийския университет и други и така синергичния ефект ще надмине индивидуалните усилия.  

Тема на дискусията бе и Стратегическия план, като заместник-министрите Бурджев и Христанов изтъкнаха, че в него освен финансирането от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони за първи път се залага национално съфинансиране размер на 60%, при минимално 15% досега, което е един от най-големите проценти съфинансиране от всички страни в ЕС.

„В резултат на ползотворната и добре организирана работата на целия екип на Министерството на земеделието  Стратегическият план получи висока оценка от ЕК, която го оцени като балансиран и добре структуриран“, каза той в заключение.

Министър Иванов в "Кабиюк": Породистите, расови коне са предпоставка за високи спортни постижения

 "Породистите, расови коне са предпоставка за високи спортни постижения. Трябва да ги съхраним, както и целия генофонд на България". Това заяви министър Иванов по време на тридневните състезания по всестранна езда, която се провежда в гората край „Кабиюк“, чиито организатори са спортен клуб „Кабиюк“ - Шумен и Българската федерация по конен спорт. Проведените надпревари са за държавно първенство в дисциплината с категория 2 звезди и "Купа България", като се състояха и съпътстващи турнири в клас Н за 4-годишни коне и аматьори и за 5-годишни коне.

Министър Иванов пожела успех на участниците и ги призова да пазят традициите живи. Той поздрави и победителката в "Купа България"  Летисия Димитрова  от спортен клуб „Кабиюк“ - Шумен с кон КЕШ от "Кабиюк" ДП.

Аграрният министър заяви, че трябва да възстановим предприятията с национално и символно значение за България като „Кабиюк“.  „В това държавно предприятие се съхранява генната банка, която е много необходима за бъдещето на българското животновъдство“, категоричен бе той. Министър Иванов отново потвърди ангажиментът на Министерство на земеделието да работи в посока възстановяване на предприятието и излизането му на печалба в бъдеще. В тази връзка аграрният министър съобщи, още, че предвиденото подпомагане в размер на 600 000 лв. за „Кабиюк“ ЕАД вече е факт. Той напомни, че средствата са отпуснати за обезпечаване на част от разходите на предприятието съгласно сключен договор с Министерство на земеделието за поддържане на автохтонни и други ценни породи от Националния генофонд по животновъдство и съхраняването им като национално богатство.

Над 5600 украинци вече са започнали работа на трудов договор


От началото на войната в България са влезли над 330 000 украинци. В пика на кризата в държавата бяха настанени над 115 000 души, а към днешна дата в България пребивават около 78 000 все още са в страната. Около половината от тях са настанени в държавни бази и хотели по новата хуманитарна програма.

Над 5600 са наетите на трудов договор украински граждани с временна закрила в България, което представлява над 15% от работоспособното население от бягащите от войната в Украйна. В тази бройка от над 5600 души не влизат наетите на граждански договори и тези в изпитателен срок и, въпреки това, това е най-високият процент интегрирани бежанци, който държавата е успявала да постигне в най-новата си история и то само в рамките на 3 месеца.

Наетите са разпределени в почти всички области на страната, в 20 сектора от икономиката в 9 различни професионални направления.

Работните сектори се разгръщат в следните посоки: от хотелиерство и ресторантьорство, административни и спомагателни дейности до строителство и професионални дейности и научни изследвания и IT. Още в началото на кризата IT секторът заяви, че се нуждае от около 30 000 кадри, а текстилната промишленост може да поеме около 20 000. В различните браншове вече има назначени украинци като ръководители, специалисти, техници, помощен и административен персонал, както и хора с професии, не изискващи специална квалификация.

 

Допълнителни мерки за заетост:

 

От 6 юни Агенцията по заетостта стартира програма, с която да подпомогне украинските бежанци с временна закрила у нас. По 356 лв. за 3 месеца ще бъдат предоставени за наеми и режийни разходи на украински граждани, които са започнали работа в България. Освен това държавата ще осигури на работодателите наемащи бежанци минимална работна заплата и осигуровки за същия срок. Парите са осигурени от ЕС по проект „Солидарност”, финансиран чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020 г.

В периода на субсидираната заетост работодателите ще получават средства за възнаграждения на наетите украинци в размер на минималната работна заплата (710,00 лв.) и дължимите осигуровки за сметка на работодателите, както и стимули, покриващи разходите за всички дължими вноски за сметка на работодателя, съгласно изискванията на Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване.

 

BASF ОТНОВО ПРИЕМА ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА СТАРТЪПИ И ИНОВАТОРСКИ РЕШЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ

 

             BASF Innovation Hub е предназначен за стартъпи и иноватори в областите чиста енергия, интелигентни транспортни системи и стратегии “От фермата до трапезата“

             Състезателният кръг на местно ниво започва днес и продължава до 16 септември, след което ще се проведат финалите през ноември

             Състезанието ще се проведе със серия от хибридни събития в 11 страни от Централна и Югоизточна Европа, сред които е и България

Европейският лидер в научноизследователската и развойна дейност и най-голямата в света химическа компания BASF отново инициира проекта BASF Innovation Hub. Той ще обедини стартъпи и иноватори от 11 страни от Централна и Югоизточна Европа, включително България, които ще имат възможността да получат финансова подкрепа за идеите си. Тази година основната тема на състезанието е възобновяемите енергийни източници и е фокусирана към въпросите на Зелената сделка и решенията на ключовите екологични предизвикателства на днешния ден.

„Всички цели на европейските държави, които са насочени към намаляване на вредното въздействие върху околната среда, са похвални. Възобновяемите енергийни източници играят ключова роля в този важен преход, защото са направени от ресурси, осигурени от природата, като вятър, вода и слънце -постоянен източник на енергия в нашата атмосфера. Настоящата криза с изкопаемите горива дори ще ускори процесите, чрез които по-бързо да станем климатично неутрални в близко бъдеще. BASF и нашите партньори оценяваме, че Европейската комисия има добре структурирана политика за Зелената сделка с подобрен план за действие, включващ мерки за постигане на устойчива икономика. Ние сме ангажирани с целите на Зелената сделка и наше задължение е да я подкрепим с подходящи решения. BASF Innovation Hub е точен пример за добра практика в подкрепа на Зелената сделка“, каза Андреас Лиер, управляващ директор на BASF за България.

Кандидатстването в BASF Innovation Hub започва днес и продължава до полунощ на 16 Септември. В първия кръг на състезанието жури ще избере най-добрата идея в България. През Ноември печелившата идея ще бъде представена на големите финали на BASF Innovation Hub заедно с най-успешните решения от другите страни.

Победителят от кръга на местно ниво получава награда от 2 500 евро, а най-добрата идея от регионалния кръг печели 5 000 евро.

Възможността за финансова подкрепа ще бъде предоставена на иноваторите и стартъп екипи с до пет членове. Основното изискване за участие е идеята да допринесе пряко или косвено за създаването на решения на ключовите екологични предизвикателства на днешния ден, най-важни от които са: чистата енергия, интелигентните транспортни системи и стратегията “От фермата до трапезата“.

Г-н Андреас Лиер напомня, че липсата на финансови средства често е основна причина, поради която индивидуалните идеи никога не се реализират, затова BASF иска да даде макар и малък шанс на стартъпи и иноватори. С проекта Innovation Hub компанията също така предоставя добре разпознаваема платформа, чрез която иновативните стартъпи ще получат видимост и представяне, ще бъдат комуникирани и ще привлекат потенциални партньори и допълнителна подкрепа. „Постулатите на Зелената сделка са в доста широки граници, затова ние вярваме, че много иноватори ще осъзнаят, че точно тяхната идея отговаря на целите на конкурса. Независимо дали става дума за слънчева енергия и CDR батерии, интелигентни транспортни системи или най-достъпните и здравословни начини за производство на храна, BASF ще предостави финансова помощ за развитието на най-добрата идея“, посочи още г-н Лиер.

Повече информация за състезанието, изискванията и процедурата за кандидатстване може да намерите тук: https://www.join-innovationhub.com/.

За BASF

В BASF създаваме химия за устойчиво бъдеще. Комбинираме икономическия напредък с опазване на околната среда и социална отговорност. В групата BASF работят около 111 000 служители, които допринасят за успеха на нашите клиенти в почти всички сектори и почти във всяка страна по света. Нашето портфолио е организирано в шест подразделения: „Химикали“, „Материали“, „Промишлени решения“, „Технологични решения за повърхности“, „Хранене и грижа“ и „Решения в земеделието“. През 2021 г. BASF генерира продажби от 78,6 милиарда евро. Акциите на BASF се търгуват на Фондовата борса във Франкфурт (BAS) и като Американски депозитарни разписки (BASFY) в САЩ.

 

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

ДФЗ преведе 5,2 млн. лева първи транш по схемата за зимни пръскания

ДФЗ преведе 5,2 млн. лева първи транш по схемата за зимни пръскания

Петък, 01 Юли 2022

 Държавен Фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изплати 5,2 млн. лв. (5 241 730 лв.) по схемата...

Реколта, Пазари, Цени

Цените на хляба са намалени с 20%

Цените на хляба са намалени с 20%

Събота, 02 Юли 2022

 Цените на хляба бяха намалени с 20% след приемането на нулевата ставка на ДДС...

Иновации, Обучение, Агросвят

ДФЗ вече издава електронни Удостоверения за особен залог

ДФЗ вече издава електронни Удостоверения за особен залог

Събота, 02 Юли 2022

Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ – РА) информира земеделските стопани, кандидати по...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.