В Деня на влажните зони WWF и СДП БАЛКАНИ представят шест екосистеми в Европа, за чието възстановяване работят Сред тях е и Драгоманското блато

В Деня на влажните зони WWF и СДП БАЛКАНИ представят шест екосистеми в Европа, за чието възстановяване работят



Сред тях е и Драгоманското блато

32 партньори от 14 страни работят заедно, за да възстановят влажни зони на няколко места в Европа. Професионалисти от света на науката, бизнеса и природозащитата обединяват сили с отговорните институции, за да вдъхнат нов живот на деградирали сладководни и крайбрежни екосистеми на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Италия, Ирландия и Нидерландия. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е ключов подход в проекта WaterLANDS, който да доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.

Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. През последните 30 години то бавно възвръща своя хидрологичен режим, но след десетилетия на деградация процесът на възстановяване на природното местообитание продължава и досега. Днес Драгоманското блато е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс. През 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.

„През 2020 г. пожар унищожи над 80% от растителността на Драгоманското блато. Освен природните стихии, заплаха за влажната зона са още замърсяването, еутрофикацията, засушаванията и унищожаването на местообитания. Всичко това води до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.“, коментира експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.

През 2023 г. WWF и неговите партньори от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят върху изготвяне на стратегия за устойчиво управление на Драгоманското блато. В следващите четири години двете организации ще проведат дейности на терен, които допринасят към процеса на възстановяване на влажната зона. Планира се отстраняването на част от растителната маса (тръстика, папур), както и проучване на начини за оползотворяването ѝ в селското стопанство, строителството, като биогориво. С цел намаляване замърсяването с торове, използвани върху съседните обработваеми земи, ще се изградят три буферни зони. Чрез мониторинг ще се проследява нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици. Възстановяването и разширяването на туристическата инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г., също е сред планираните дейности.

„Докато текат съгласувателни процедури за обновяване на наколните пътеки, работим с институциите, туроператори, студенти и млади хора, за създаването на нови образователни материали и информационни табели. А през 2022 г. се възобнови провеждането на опръстенителен лагер за птици, в който се включиха 50 експерти и доброволци. Участието на общността в опазването на влажната зона е важен фактор за устойчивото ѝ управление“, каза Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ.

Другите влажни зони, обект на възстановяване в рамките на WaterLANDS са:

Местността Йоркшир iCASP обхваща широки торфени пространства на площ от 80 000 ха в Северна Англия, включително части от три национални парка: Пик Дистрикт, Йоркшир Дейлс и Норт Йорк Мурс. Торфът е дълбок няколко метра и е важно хранилище на въглерод, но в момента е обект на силна ерозия. Тези планински торфища са сред най-важните водоснабдителни системи в света и доставят вода на няколко милиона души. Целта на партньорите е да възстановят 2000 ха от тях.

Водосборният басейн на река Пярну в западна Естония е с голям потенциал за екосистемни услуги и икономически ползи. След като бъдат възстановени, намиращите се в района торфени полета и гори на площ от 3500 ха, ще предоставят възможност за развитие на зелена енергия, отваряне на работни места за местните общности и създаване на кътчета за отдих. Освен това превръщането на толкова разнообразни местообитания – от блата до речни ливади – в хидрологично свързан ландшафт би предложило условия за хранене и размножаване на редица животински видове.

Венецианската лагуна е най-голямата крайбрежна влажна зона в Италия и е уникална с разнообразието си от местообитания – солени блата, тръстикови лехи, морски ливади. Лагуната е подложена на човешка намеса от хилядолетия. Днес предизвикателствата пред нея са свързани със загуба на солени блата, продължаваща ерозия и изнасяне на големи обеми седименти в морето. Тези проблеми се изострят още повече от съвременните нива на урбанизация, корабоплаване и драгирането на каналите. През 1987 г. Лагуната е обявена за обект на световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Защитена зона Възвишения Cuilcagh-Anierin в Ирландия е тресавище, включващо 11 местообитания и 7 вида, защитени съгласно Директивите за местообитанията и птиците. Селското стопанство, опожаряването, унищожаването на торфа, инвазивното навлизане на иглолистни дървета и липсата на контрол върху туризма са основните заплахи за мястото. Възстановителните дейности се извършват от местни фермери, получаващи финансиране за подобряване качеството на местообитанията. Фокусът е върху екосистемни услуги като улавяне на въглерод и опазване на биоразнообразието.

Естуарът Емс-Доларт се намира на границата между Нидерландия и Германия, където река Емс се влива в залива Доларт във Ваденско море. Това е една от най-големите приливни зони в света. Естуарът е известен със своите пясъчни, тинести и крайбрежни солени блата. Още през Средновековието солените блата са били рекултивирани чрез изграждане на диги, а крайбрежните торфища – отводнени за селскостопански цели, което е довело до слягане на почвата. Размерът на устието е намалял и поради утаяване на пясък и тиня. Проблемът се е задълбочил с удълбаването на реката за целите на корабоплаването. Днес покачването на морското равнище застрашава оцеляването на крайбрежните влажни зони и поражда риск от наводнения.

--------------------------------------------
Проектът е финансиран от програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ в рамките на споразумение No 101036484 (WaterLANDS).

 

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Вторник, 20 Февруари 2024

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции, заяви...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май на Летище Стара Загора

Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май на Летище Стара Загора

Понеделник, 19 Февруари 2024

163 фирми вече са заявили участие върху повече от 33 хиляди кв.м. изложбена площ     Шестнадесетото...

Компании, Събития, Анализи

Шест български вина със „Златен ритон” от Международния конкурс

Шест български вина със „Златен ритон” от Международния конкурс

Четвъртък, 22 Февруари 2024

Шест български вина спечелиха приза „Златен ритон“ от Международната специализирана изложба ВИНАРИЯ 2024. Два...

Реколта, Пазари, Цени

АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25%  и срещат науката и практиката с най-новите постижения в земеделието

АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25% и срещат науката и практиката с най-новите постижения в земеделието

Вторник, 20 Февруари 2024

Изложенията АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25%  и срещат науката и практиката...

Иновации, Обучение, Агросвят

Macfrut 2024: акцент върху иновациите и устойчивостта в земеделието

Macfrut 2024: акцент върху иновациите и устойчивостта в земеделието

Четвъртък, 22 Февруари 2024

Международното изложение за плодове и зеленчуци Macfrut, което ще се проведе в Римини, Италия...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.