Български технологичен стартъп Мимириум създава решение за проследяването и предотвратяването на инфекцията COVID-19, което позволява запазването на личната свобода и анонимност на потребителите. Mimirium Anti-Pandemic Private Tracker е цялостна екосистема, която автоматично събира местоположение и медицинската информация на крайния потребител за проследяване и изчисляване на потенциални рискове от заразяване, както и информиране на всички засегнати страни.

Целта на Mimirium Anti-Pandemic Private Tracker е да подпомогне здравната система и обществото в този период на пандемия без да компрометира основни човешки права.

 Образованието, талантът и развитието на умения са в основата на модела на Европейския институт за иновации и технологии. Той поддържа създаването и развитието на регионални и местни иновационни екосистеми чрез своите общности за знания и иновации, основаващи се на тясното сътрудничество на университетите, изследователските институти и индустрията. Разчитам на подкрепа и сътрудничество от страна на държавите членки за навременното приемане и прилагане на законодателния пакет за института, за да укрепим неговата ефективност. Това заяви българският еврокомисар Мария Габриел на Съвета по конкурентоспобност в Брюксел, в центъра на който бяха постигането на частичен общ подход по Стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии, както и международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите.

Мария Габриел информира, че са предвидени нови действия в подкрепа на развитието на предприемачески и иновационен капацитет на висшите учебни заведения и тяхната интеграция в иновационните екосистеми. Тя отбеляза, че това ще допринесе за трансформацията на университетите в посока на предприемачеството и компетенциите на бъдещето. Планират се и две нови общности на знание и иновации, първата от които ще стартира през 2022г. и ще бъде в подкрепа на културните и творчески индустрии.

Българският еврокомисар наблегна и на силното регионално измерение на Европейския институт за иновации и технологии, базирано на Регионалната иновационна схема. Според нея е важно е тази програма да бъде добре интегрирана в стратегията и дейностите на общностите за знания и иновации.

"Международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновации също е от съществено значение за развитието на европейското научноизследователско пространство. То способства за справяне с глобалните предизвикателства пред обществото.

Селскостопанска академия, съвместно с редица партньори от европейската научна общност, направи важна стъпка в стремежа за въвеждане на алтернативи на химическите пестициди в селското стопанство.

Силното търсене от страна на публичните власти, специалистите в селското стопанство и обществото в цяла Европа на алтернативи на химическите пестициди в селското стопанство, наложи съвместни изследвания, с цел ускоряване на агроекологичния преход. За да посрещне предизвикателство от такава величина, съвместната декларация за намерение „Към земеделие свободно от химически пестициди", поставя на различна основа начина на провеждане на научните изследвания и разработването на нови общи стратегии за тях на национално ниво и европейско ниво. Декларацията беше подписана от 24 изследователски организации от 16 европейски държави, включително Селскостопанска Академия, България, от професор Божанова, заместник-председател на ССА.

Почти 18 месеца Френският институт за научни изследвания по селско стопанство INRAE и неговите германски партньори от Центъра за изследвания на земеделските райони в Лайбниц (ZALF) и Германския федерален изследователски център за култивирани растения (JKI) изграждат диалог между европейските изследователи и заинтересованите страни, с цел установяване на обща изследователска стратегия. Такава нова трансдисциплинарна и многостранна стратегия ще позволи да се предлагат решения за преход към селскостопанско производство без химически пестициди по целия континент. Подписаната на 23.02.2020 г. в Париж по време на Международно селскостопанско изложение декларация е в отговор на Европейската Зелена сделка за устойчив екологичен преход в Европа, която беше обявена от Европейската комисия през декември 2019 г., за да насърчи приемането на амбициозни мерки. Те включват множество сектори - селско стопанство, хранителни продукти и околна среда, с цел развитие на устойчиво селско стопанство и производство на здравословна храна, като същевременно се поддържат продуктивни и икономически безопасни селскостопански и хранителни системи.

Чрез своята мрежа 24-те подписали организации вече са разработили множество общи насоки за научни изследвания, като например установяване на по-добро използване на агроекологичните принципи за разработване на устойчиви на болести производствени системи, използване на високия потенциал на селекцията на растенията, разработване на използването на нови технологии и агро-оборудване и разбиране на лостовете и пречките на социално-икономическия преход.  Посоката на развитие е изграждането на отворена научна система, при която изследователите работят в тясно сътрудничество със света на селското стопанство, споделяйки своята работа и нейните резултати по целия континент, включително всички видове селско стопанство и интегрирайки разнообразието от климат и почви за тестване на алтернативните решения в по-голям мащаб. Един от непосредствените резултати от тази инициатива ще бъде изработването на  научна пътна карта, като принос към Европейската Зелена сделка, която скоро ще бъде представена на Европейската комисия.

ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция приключи оценката за административно съответствие и допустимост на постъпилите чрез ИСУН проектни предложения за занаяти по подмярка 6.4.1  „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020.

От постъпилите 29 проекта 25 са преминали до оценка за административно съответствие и допустимост, а 4 не получават минималния брой точки за класиране. От 25-те проекта до следващия етап на разглеждане - до техническа и финансова оценка, достигат само два проекта. Оценителната комисия в ДФЗ – РА прецени, че 14 от недопуснатите проекти не съответстват на целите, заложени в процедурата. Въпросните 14 проекта са със заложени строително-монтажни дейности за обекти, чието функционално решение предполага използването им с туристическа цел като къщи за гости или за лично ползване от собствениците им. От останалите 9 проекта 7 са отхвърлени на други основания, а по още 2 се извършват допълнителни проверки.  

На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка.

ДФЗ - РА ще изпрати уведомителни писма за недопускане до техническа и финансова оценка на кандидатите, чиито проектни предложения попадат в списъка, както по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс, така и чрез ИСУН. В едноседмичен срок след получаването им, кандидатите могат да подадат възраженията си пред изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

След приключване на процедурата по обжалване, за допустимите проектни предложения ще бъде извършена техническа и финансова оценка.

Припомняме, че ръководството на ДФ „Земеделие“ – РА многократно е съобщавало, че през настоящия програмен период 2014 – 2020 г. финансирането на къщи за гости със средства от ЕС е недопустимо. Къщите за гости се превърнаха в нарицателно за лоши практики по ПРСР 2007-2013 г. Още през 2015 г. Управляващият орган на програмата, в лицето на МЗХГ, предприе нужните действия пред българските и европейски институции да се преустанови субсидирането на туристически дейности в селските региони за подобни инвестиции.