Аграрен университет- Пловдив инициира създаването на регионален хъб за биоикономика- Пловдив

На 20.01. 2023 се проведе втора среща на бъдещия регионален хъб за биоикономика- Пловдив. Инициатор на инициативата е Аграрен университет- Пловдив, представен от ректора проф. д-р Христина Янчева, заместник-ректора по научна и проектна дейност проф. д-р Владислав Попов и доц. д-р Петър Борисов. Те приветстваха участниците в срещата- представители на публичния и частния сектор, които демонстрираха интерес и желание за подкрепа на начинанието по време на първата среща по темата през ноември 2022 г.

Проф. Христина Янчева представи на участниците присъединяването на Аграрен университет- Пловдив като пълноправен партньор в BIOEAST Bioeconomy Educational Hub - образователна мрежа от шест европейски университета в областта на биоикономиката (https://bioeast.eu/2022/12/16/conference-conclusion-bioeconomy-education-a-bioeast-perspective-setting-the-bioeast-universities-network/ ). Целта на мрежата, създадена от Инициативата за развитие за биоикономика, базирана на знанието в страните от Централна и Източна Европа BIOEAST, е повишаване на нивото на образование и научен капацитет в държавите-членки и трансфер на знания и умения. Проф. Янчева подчерта, че за развитието на тази така важна за Европа и света област - кръговата биоикономика, е нужно висококачествено образование. За съжаление, в много страни, включително България, капацитетът за такова развитие е недостатъчен. За тази цел, Аграрен унверситет- Пловдив от няколко години активно разработва обучителни програми по биоикономика със съдействието на водещи европейски университети- във Вагенинген, Нидерландия, в Дъблин, Ирландия и в Болоня, Италия, чийто учени обучават и наши преподаватели. С новоразкритите курсове по биоикономика и с членството си в образователната мрежа BIOEAST и европейския университетски алианс UNIgreen, Аграрен университет- Пловдив поставя в България началото на амбициозната цел той да се превърне в национален център за биоикономика, както и да работи за включване на специалността в регистъра на професиите.

Създаването на регионален хъб за биоикономика в област Пловдив е логичното продължение на заложените от университета цели. Проф. Владислав Попов подчерта, че такъв тип организации на висши училища, фирми в областта на агро-храните, горските и био-базираните ресурси, професионални браншови организации и държавни, научни и публични институции, вече съществуват в Европа, като стремежа на Европейската комисия е да бъдат създадени поне 100 "живи лаборатории" по агроекология и биоикономика в различните държави в следващите години. Членовете на хъба ще могат да допринасят за дейноста му със своите знания и практически опит, както и ще представляват интересите и визията на техните общности относно био- базирани решения, технологии и добри практики за рециклиране на органични продукти и вещества; ще се обучават служители и ще се повишава капацитета на мениджърите.

Г-жа Марияна Хамънова от Клийнтех, партньор на Аграрен университет в EIT Food Hub- България, допълни, че една от основните задачи на бъдещия хъб ще е да се разработват иновационни инструменти, технологии и материали за създаване за кръгова икономика на регионално ниво спрямо локалните нужди, които да бъдат тествани, демонстрирани и имплементирани директно при местния бизнес. Ще се разработват и различни бизнес модели, при които да бъдат ангажирани и други участници по веригата на стойността, с оглед на това да бъдат елиминирани неефективни процеси и да бъдат включвани нови, ефективни, в контекста на кръговата икономика.

Г-жа Карина Ангелиева, бивш заместник-министър на иновациите и растежа, посочи важността на реалното въздействие от хъба, а именно конкретни, измерими и качествени резултати за местната икономика, земеделие, промишленост, образование. Според нея е нужно да се създаде работеща регионална екосистема, съставена от академични и научни институции, бизнес, публични органи и регионални власти, крайни потребители и граждански организации. Тя предложи първата работна година от създаването на хъба да бъде посветена на разработване на пилотни научно-изследователски проекти, които да бъдат тествани в реални бизнес условия и да бъдат приложими към конкретните нужди на областта. Може да бъдат инициирани и състезания за млади предприемачи и учени, които да разработват решения и дори да се създадат стартъпи.

Г-жа Ангелиева отбеляза нуждата от изработване на регионална иновационна стратегия по биоикономика с помощта на местните власти. Тя изрази съгласие, че образованието в сферата на биоикономиката и популяризиране на професията е изключително важно, за да има развитие. Тя е на мнение, че хъбът трябва да бъде регионален център за комуникация и информация относно достъп до финансиране на инвестиции в кръговата икономика и споделяне на добър опит. Важно условие за успех на инициативата също е да има инвестиции във физическа изследователска инфраструктура, технологичен център, където да се извършва разработването и тестването на решенията. Г-жа Ангелиева изрази надежда, че пловдивският регионален хъб ще може да кандидатства по програма на Хоризонт Европа за координиращ център на мрежа от хъбове по биоикономика в балканския регион през 2024 г.

Проф. Владислав Попов допълни, че работата на Аграрен университет- Пловдив по интегриране на знания и дейности по биоикономика на местно и европейско ниво, е стартирала още през 2016 г. и е време да се приложат на практика действия в България.

Всички участници се обединиха около идеята за регистриране на юридическа форма на Регионалния хъб и за по-нататъшната работа в тематични работни групи по под-области на регионалната биоикономика.

Срещата продължи с онлайн включване на водещи учени от университетите във Вагенинген, Нидерландия и Центърa по биоикономика BIOrbic, Ирландия, които са партньори в съвместния проект на Аграрен университет- Пловдив CAPBIO4BG (https://capbio4.bg/html/) - част от Националната програма на МОН „Европейски Научни Мрежи". С участниците в Регионален хъб - Пловдив бяха дискутирани теми от взаимен интерес, свързани с картирането на биоикономиката в региона, обновената стратегия за научни изследвания в областта на биоиконмиката на Аграрен университет- Пловдив, както и насоки за развитие на биоикономиката в България.

 

 

Премиера на Tomato+ в Берлин

Tomato+ и неговите напълно автоматизирани системи за хидропоника ще се появят за пръв път на Fruit Logistica 2023 в Берлин от 8 до10 февруари, зала 3.1, щанд A-42.

 

В допълнение към оранжериите, посетителите ще се насладят на отблизо Horto Professional, системата за вертикално земеделие за професионално отглеждане, която се появява за първи път на изложение. Тези решения позволяват отглеждане без пестициди, при всякакви климатични условия и с икономия на вода до 90% в сравнение с традиционните методи.

 

 

Заместник-министър Събев: Обмяната на опит и знание между държавите членки е ключово за конкурентоспособността на земеделските производители

Обмяната на опит и знание в земеделието между държавите членки е ключово за конкурентоспособността на земеделските производители. Широкото използване на иновации от фермерите е от съществено значение за постигането на устойчив селскостопански сектор у нас. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на срещата на съветниците в земеделието от страните членки на европейския съюз. Събитието е организирано от Европейската Комисия, ГД „Земеделие” и Звеното за подкрепа на ЕПИ АГРИ (Европейско партньорство за иновации в земеделието), като в него участваха експерти от Министерството на земеделието и Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ). Неговата цел е намирането на партньори и работа в мрежа между съветници, земеделски производители, изследователи в подкрепа на подготовката за съветническите мрежи на Хоризонт Европа. Заместник-министър Събев допълни, че за постигането на тази цел, както и за подобряване на взаимодействието по веригата „Научни изследвания – съвети в селското стопанство – земеделски бизнес” основна роля ще играят мрежите и консултантските услуги в рамката на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Той подчерта още, че за България е много важно да развива и повишава капацитета на НССЗ и да поддържа активно сътрудничество на ниво ЕС по отношение на мрежите и консултантските услуги на ОСП. „Други предизвикателства са подобряването на сътрудничеството между земеделските стопани и преработвателния сектор, както и осигуряване на пазарен достъп на дребните фермери чрез развитие на късите вериги за доставки. Местните пазари са от голямо значение за разкриване на икономическия потенциал на регионалните традиционни храни“, допълни заместник-министърът. Той обясни, че адаптирането към климатичните промени е необходимо да се постигне чрез прилагане на екологични и щадящи климата земеделски практики. „Сред целите за България е и развитието на биологичното земеделие,  също и насърчаването на иновациите, цифровизацията, модернизирането на консултантските услуги, както и развиването на  Системата за знания и иновации в селското стопанство (AKIS)“, информира още заместник-министър Георги Събев.

Според него е необходимо да се намали разликата в доходите между селскостопанския сектор и останалата част от икономиката, както и между малките и средни стопанства в сравнение с по-големите такива. Аграрният заместник-министър наблегна, че осигуряването на балансирано териториално развитие, респективно развитие на земеделските стопанства в планински райони и райони с природни или други специфични ограничения е цел, към която България трябва да се стреми.

В заключение заместник-министър Георги Събев обобщи, че е важно да се създаде рамка за управление на риска и кризите за предотвратяването на природни бедствия, болести и за застрахователни инструменти. „Надявам се, че това събитие ще бъде и добра възможност за създаване на контакти за бъдещи партньорства в областта на консултантските услуги в земеделието и иновациите за постигане на ефективно и модерно земеделие в цяла Европа“, завърши Събев.

Макфрут 2023 Турция ще участва в Международните дни на боровинките

На представянето на търговския панаир в Турция лекторът Ебру Кафкас от университета в Адана, който ще бъде сред лекторите на симпозиума, направи преглед на боровинките в Турция

 

Чезена (16 януари 2023 г.) – „От година на година боровинките се произвеждат и консумират все повече по целия свят. Боровинките сега са изключително популярни и в Турция, тъй като съдържат голям брой фитохимикали и са богати на антоцианинови пигменти, от които местните потребители са особено заинтересовани поради техните ползи за здравето; в същото време те все повече се отглеждат, за да покрият търсенето от азиатските и източните пазари“, каза Ебру Кафкас, преподавател в университета Чукурова в Адана в Турция, един от водещите световни експерти по боровинките. Тя ще бъде сред лекторите на симпозиума на Международните дни на боровинките, планиран за следващото издание на Macfrut, международното търговско изложение, посветено на сектора на пресните продукти от 3-5 май в Римини Експо Център (Италия).

Macfrut 2023 беше представен в Турция преди няколко седмици по време на второто издание на Международната конференция за селскостопански изследвания, проведена в университета в Адана. Търговската мисия включваше и среща с Мерием Тунджел, ректор на университета в Адана. По този повод Ебру Кафкас направи общ преглед на производството на боровинки в Турция.

„Според резултатите от епидемиологични проучвания е доказано, че редовният умерен прием на боровинки намалява риска от смърт, сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2 и подобрява поддържането на теглото и неврозащитата“, добави Ебру Кафкас. „Тези резултати са подкрепени от доказателства, базирани на биомаркери от клинични изпитвания при хора. Боровинките могат да се консумират пресни или преработени. Произведените в страната боровинки обаче се продават предимно като пресни плодове и по-малко се използват за преработка. Всъщност приблизително само една трета до една четвърт от общия добив се използва за приготвяне на конфитюри и още по-малко количество за плодови сокове.“

След това лекторът говори и конкретно за Турция. „Това е една от последните страни, които започнаха да произвеждат боровинки. Научните изследвания върху този плод и търговското му отглеждане бяха препоръчани през 1996 г. от професор Хюсеин Челик, който изигра централна роля в развитието на отглеждането на боровинки в Турция. Боровинките се отглеждат с търговска цел в региона на Източното и Западното Черноморие, в някои райони на района на Мраморно море и в централен Анадол с отглеждане на повдигнати лехи в полета.

 

ХИДРОПОНИЧНИТЕ ОРАНЖЕРИИ НА TOMATO+ ЩЕ ДЕБЮТИРАТ НА FRUIT LOGISTICA

От 8 до 10 февруари в Берлин професионалисти от сектора на плодове и зеленчуци ще могат да видят как функционира Horto Professional, напълно автоматизирано и персонализирано решение за вертикално земеделие.

 

Tomato+ и неговите напълно автоматизирани системи за хидропоника ще се появят за първи път на Fruit Logistica 2023 (зала 3.1, щанд A-42). От 8 до 10 февруари за първи път посетителите на международното изложение за свежи продукти в Берлин ще могат да се докоснат до решенията на компанията за отглеждане на билки, зеленчуци и гъби, без използване на пестициди, при всякакви климатични условия и с икономия на вода до 90% в сравнение с традиционните методи.

Всъщност централно място на щанда на Tomato+ ще бъде Horto Professional, системата за вертикално земеделие.

 Horto Professional заема пространството на контейнер и изисква само връзка към електрическата мрежа и водопровода. В Берлин Tomato+ ще покаже контейнер от 11 m2 , така че посетителите да могат да се запознаят с функциите и иновациите.

Всяка технология, използвана в Horto Professional е разработена и патентована от Tomato+. Това прави оранжерията напълно индустриализирана във всеки един от нейните компоненти, персонализирана според нуждите на клиента и силно автоматизирана.

„Fruit Logistica е страхотна възможност да представим Horto Professional пред международна общественост от производители и търговци на дребно– обяснява Даниеле Роси, главен изпълнителен директор на Tomato+ – нашето решение ще има голямо въздействие на пазара, правейки възможно отглеждането на зеленчуци независимо от външните метеорологични условия”.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Министър Кирил Вътев: Важно е да консолидираме агрохранителната верига от полето до масата

Министър Кирил Вътев: Важно е да консолидираме агрохранителната верига от полето до масата

Сряда, 07 Юни 2023

Целта е по-качествени и повече български храни от български суровини, каза министърът на земеделието...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Чушки, домати, патладжани: Arrigoni представя новото защитно сито Prisma® Ldf Strong

Чушки, домати, патладжани: Arrigoni представя новото защитно сито Prisma® Ldf Strong

Четвъртък, 01 Юни 2023

Революционният високотехнологичен агротекстил ще бъде представен на щанд 01.345 на изложението GreenTech в Амстердам...

Компании, Събития, Анализи

SPACE 2023 : УЧАСТИЕ НА ВИСОКО НИВО И ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ

SPACE 2023 : УЧАСТИЕ НА ВИСОКО НИВО И ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ

Четвъртък, 01 Юни 2023

SPACE 2023 ще се проведе от 12 до 14 септември в изложбения център в...

Реколта, Пазари, Цени

Открит Ден на пшеницата събра близо 200 земеделци и семенарски компании край Кубрат

Открит Ден на пшеницата събра близо 200 земеделци и семенарски компании край Кубрат

Сряда, 07 Юни 2023

Съобразявайте се с препоръките на селекционерите, разпределяйте риска и сейте сертифицирани семена, препоръча Мариела...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

ДФЗ одобри още 265 проекта по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 -2020 г.

ДФЗ одобри още 265 проекта по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014 -2020 г.

Петък, 02 Юни 2023

Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) одобри още 265 проектни предложения по подмярка...

Иновации, Обучение, Агросвят

BASF ОТНОВО ТЪРСИ ДА НАГРАДИ СТАРТЪПИ И ИНОВАТОРИ ОТ БЪЛГАРИЯ

BASF ОТНОВО ТЪРСИ ДА НАГРАДИ СТАРТЪПИ И ИНОВАТОРИ ОТ БЪЛГАРИЯ

Сряда, 07 Юни 2023

За трета поредна година BASF организира конкурс за стартъпи и иноватори, най-добрите от които...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.