България се доказва като европейски лидер в защитата на своите вековни гори

Златица стана деветата община в България, която ще полага грижи за своите стари гори. Общинският съвет с единодушие взе решение 350 ха горски площи да бъдат поставени под защита като „гори във фаза на старост“. Този успех идва благодарение на целенасочената и интензивна работа на природозащитната организация WWF с представителите на общината. Обявените за опазване стари гори представляват 7% от всички общински гори на Златица. Те са съставени предимно от бук, зимен дъб и цер със средна възраст между 100 и 170 години. 

„Старите гори са естествен резервоар за генетичен материал и зона на спокойствие за много видове, чието съществуване е в пряка зависимост от горските екосистеми. Основната заплаха за старите гори е извършването на дърводобив, което променя драстично техните характеристики и води до изчезването на обитателите им – голям брой защитени видове, които не могат да оцелеят в стопанисвани гори, като например белогърбият и трипръстият кълвач, пернатоногата кукумявка, бръмбарът алпийска розалия и широкоухият прилеп. Освен това човешката намеса в старите гори води до нарушаване на водохранните и противоерозионните им функции“, казва Нели Дончева, главен експерт в практика „Гори“ към WWF.

Опазването на старите гори е една от най-важните мисии на WWF в България. През последните години природозащитната организация извърши проучвания на територията на 62 общини от цялата страна и установи и картира близо 8 200 ха стари гори. Повече данни за тях WWF публикува на своята публична GIS платформа.

България и ролята ѝ в опазването на старите гори?

България е една от малкото европейски държави, в които все още има запазени обширни територии с вековни гори. Тази даденост ни дава възможност да сме водеща страна както в опазването на биологично разнообразие, така и в предлагането на приключенски туризъм сред дива природа. Площта на слабо повлияните от човека вековни гори в България е не повече от 4-5 % от всички гори в страната (при средно 1 % в Европа) или около 150 000 - 200 000 ха.

Обединените усилия на неправителствения сектор и на институциите доведе до обособяването на 110 хиляди ха държавни гори като „гори във фаза на старост“ в екологичната мрежа „Натура 2000“ през 2016 г. Идеята се хареса и на девет български общини, които също обявиха за защитени старите гори на тяхна територия. Ботевград, Севлиево, Кюстендил, Харманли, Велико Търново, Трявна, Горна Малина, Пирдоп и Златица вече пазят 1150 ха стари гори. WWF призовава и останалите общини в страната да последват техния пример.

Кои гори са стари?

Старите гори са едни от последните кътчета дива природа, които са слабо повлияни от човека. Освен, че са дом на удивително биоразнообразие, те опазват водите, предотвратяват ерозията и наводненията, пречистват въздуха и обогатяват почвите, поради което имат огромно значение както за хората, така и за поддържането на среда на живот в условията на климатични промени.

Eдинствено в старите гори дърветата достигат пределната за вида си възраст и придобиват величествени размери от над 40-50 м височина и 1-2 м дебелина, като загиват, без да бъдат отсечени. Оформянето на тези гори отнема приблизително между 160 и 230 години. Те се характеризират още и с наличието на дървета с изсъхнали, деформирани или счупени върхове и клони, дървета с хралупи, стоящи и паднали едроразмерни мъртви дървета, които са в различни фази на разлагане.

Днес старите гори у нас са съсредоточени най-вече в места, където достъпът все още е ограничен поради липсата на пътища или стръмен релеф. Могат да се видят предимно в резерватите, в националните паркове и в по-недостъпните високопланински райони и вододайни зони на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа. За да продължат да предоставят своите жизненоважни екосистемни услуги, е необходимо да се предприемат спешни мерки за тяхното опазване.

Държавен фонд „Земеделие“ и Институтът  по  информационни  и  комуникационни  технологии (ИИКТ) при БАН подписаха днес Меморандум за сътрудничество и партньорство за приложение на изкуствения интелект в земеделието.

Целенасочените научни и приложни изследвания, по отношение на приложението на изкуствения интелект в земеделието, ще доведат до намаляване на разходите за земеделските стопани, подобряване на управлението на почвите и качеството на водите, ограничаване на използването на изкуствени торове и пестициди, намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на биологичното разнообразие и създаване на по-здравословна околна среда.

ДФ „Земеделие“ и Институтът по  информационни  и  комуникационни  технологии при БАН поеха ангажимент да обединят усилия за реализиране потенциала на двете организации за успешното навлизане на изкуствения интелект в земеделието. Изпълнителният директор на ДФЗ Борис Михайлов и директорът на ИИКТ-БАН проф. дмн Галя Ангелова декларираха своята подкрепа за задълбочаване на връзките между наука, институции и бизнес за развитие на селското стопанство чрез създаването на нови иновативни решения и изграждане на нова интелигентна инфраструктура.

Представителите на ДФЗ и ИИКТ ще участват в общи проекти за изграждане на Виртуален оперативен център за цялостно управление, координиране и контрол на интелигентни инфраструктури в растениевъдството, заложен в Национална научна програма „Интелигентно растениевъдство“, както и изграждане на интерфейси към външни и наследени системи по Националната научна програма „Интелигентно животновъдство“.

Китай изпревари САЩ в изследванията на изкуствения интелект, задействайки аларма от другата страна на Тихия океан, тъй като две най-големи икономики в света продължават да се борят за постигане на превъзходство по отношение на ИИ.

Една от причините, поради които Китай става все по-силен в областта на изкуствения интелект, са богатите данни, които страната генерира. До 2030 г. приблизително 8 милиарда устройства в Китай ще бъдат свързани чрез т.нар. Internet of Things - огромна мрежа от физически обекти, свързани чрез интернет. Тези устройства, монтирани на автомобили, инфраструктура, роботи и други инструменти, генерират огромно количество данни.

Китай разглежда AI като начин да компенсира недостига на работна ръка в очакване на намаляване на населението.

Изкуственият интелект се използва в редица индустрии и влияе значително върху конкурентоспособността и държавната сигурност. Американската комисия за национална сигурност по изкуствен интелект, ръководена от бившия изпълнителен директор на Google Ерик Шмит, предупреди в доклад , че САЩ може да загубят инициативата в областта на изкуствения интелект в полза на Китай. Тъй като САЩ отговарят на това предизвикателство, двустранната конкуренция в областта на изкуствения интелект се засили, което може да има глобални последици.

През миналата година Китай изпревари САЩ за първи път по отношение на академичните цитати, свързани с изкуствения интелект, формирайки 20,7% от общия брой подобни цитирания, срещу 19,8% за САЩ. От 2012 г. Китай вече е издал 240 000 академични доклада за ИИ, далеч надминавайки САЩ, които са публикували 150 000.

Китай разполага с редица академични институции и компании с "огневата мощ", за да остане на върха на изкуствения интелект, включително университета Цинхуа, Пекинския университет, Китайската академия на науките, Baidu и Xiaomi. Всички тези университети и компании участваха в Пекинската академия за изкуствен интелект, която създаде Wudao 2.0.

Докато американските компании и университети остават силни в областта на изкуствения интелект, нарастващото доминиране на Китай е очевидно. На Конференцията за невронни системи за обработка на информация, водеща международна конференция по изкуствен интелект, изследователите от Китай представиха 29% от презентациите през 2019 г., спрямо 20% на тези от САЩ.