Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Виненият отрасъл в България има своето стабилно място и се е доказал през годините. В страната ни са засадени повече от 600 000 дка лозя. Миналата година те са нараснали с около 14 000 дка, не без помощта на Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор.

Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на ритуалното зарязване на лозя във винарска изба „Катаржина“, в местността „Бялата пръст“ край Свиленград. Той посочи, че за програмата е започнал нов 5-годишен период. Тя е с бюджет 133 810 000 евро или 26-27 млн. евро за всяка година. „По идея на бранша сме включили мерки за застраховане на реколтата и инвестиции в предприятия. Тези инвестиции са до 600 000 евро, което не е малко, около 1,2 млн. лв. Това дава възможност да се направят подобрения в избите, включително с подмяна на бъчви и други съоръжения, каза още Румен Порожанов.

Миналата година реколтата беше малко по-слаба и това създаде известни затруднения. Оценявам високо усилията на ръководството на Изпълнителната агенция по лозата и виното за изкупуването на гроздето, отбеляза министърът. Над 60 млн. литра е износът на вино, като е насочен основно за пазарите в ЕС, Китай, Русия и САЩ.

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра, като това е статистика, която включва и домашно произведеното количество. Като цяло имаме много стабилно изграден лозаро - винарски сектор, който е подпомаган от държавата, заключи министър Порожанов.

„ България може да се конкурира с най-големите световни винени брандове“, каза за „Агробизнесът“
Цветелина Николова, управляващ директор на винарските изби Катаржина Естейт, Белица Уайнъри, и на дистрибуторската компания за вина и високоалкохолни напитки Платинум Брандс.Вижте интервюто с Цветелина Николова в новия брой.

Пpaвитeлcтвoтo в Aнĸapa пpиe пaĸeт oт мepĸи зa cтимyлиpaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa ceлcĸocтoпaнcĸи пpoдyĸти

Пpaвитeлcтвoтo в Aнĸapa e пpиeлo пaĸeт oт мepĸи зa cтимyлиpaнe нa пpoизвoдcтвoтo нa ceлcĸocтoпaнcĸи пpoдyĸти и зa ocигypявaнe нa cтaбилни цeни нa xpaнитe, вĸлючитeлнo чpeз диpeĸтнa пpoдaжбa нa плoдoвe и зeлeнчyци oт пpoизвoдитeлитe нa пoтpeбитeлитe.

 Стapтиpaли са пpoвepĸи нa гoлeмитe тъpжищa и пaзapи в Иcтaнбyл, Aнĸapa, Aнтaлия и дpyги. Cпopeд pecopния миниcтъp Pyшap Πeĸaн тъpгoвцитe тaм пpoдaвaт няĸoи пpoдyĸти c дo 800% нaдцeнĸa.

Инcпeĸциитe вeчe пoĸaзвaт пъpвитe пoзитивни peзyлтaти. Цeнитe нa няĸoи ocнoвни пpoдyĸти ce cвиxa c oĸoлo 45% пpeз пocлeднитe тpи дни. Няĸoи oбщини в Иcтaнбyл вeчe ca зaпoчнaли дa пpoдaвaт пo-eвтини плoдoвe и зeлeнчyци диpeĸтнo нa пoтpeбитeлитe. Πpoдyĸтитe ca дocтaвяни oт пpoизвoдитeлитe и ce пpoдaвaт нa paзлични лoĸaции в гpaдa.

„Белла България“ разширява присъствието си на пазарите в Югоизточна Европа

“Белла България“ стартира 2019 година с мащабна инвестиционна програма в направленията производство, съхранение и експорта на храни. Компанията влага над 15 млн.лв. във внедряването на свръхмодерни автоматизирани линии и системи за контрол на качеството, изграждането на нови складове в страната и открива търговски филиал в Сърбия.

Целият цикъл на производството на емблематичните за „Белла България“ тестени продукти (точени кори, бутер тесто и готови баници с различни размери и пълнежи) ще бъде напълно автоматизиран и ще се извършва по най-високите международни технологични стандарти, свеждащи фактора човешка грешка до минимум.

 „Белла България“ се доверява на водещите международни компании, които предлагат най-модерните технологични решения за прилагане на стандартите за качество и безопасност на производствените процеси и на актуалните изисквания за енергийна ефективност.
Производството използва технология от най-висок клас без влагане на консерванти и най-съвременните методи за опаковане и материали с бариерни свойства, които позволяват запазването на качествата на продуктите за по-дълъг период, предпазването им от влиянието на околната среда, както и транспортирането им в охладен вид на дълги разстояния. Планираните внедрявания са свързани с процесите на навиване на продуктите, с което производственият цикъл ще бъде напълно автоматизиран.  

През 2019 г. „Белла България“ стартира и развитието на партньорска мрежа с български производители на висококачествени месни суровини с цел пълно обезпечаване на нуждите на  месопреработвателната си дейност.

„Стремим се продуктите ни да имат добавена стойност и работим в съответствие с пулса на общностите, от които сме част. Затова и бихме искали българските храни да са изцяло от български суровини“, коментира по повод новата партньорска програма изпълнителният директор на „Белла България“ Елза Маркова.

Първите партньори на „Белла България“ в програмата за български месни продукти оперират на територията на най-екологичните райони в страната. Изграждането им е по последните европейски технологии с автоматизирано оборудване и фокус върху хуманното отглеждане на животните.

През 2019 г. „Белла България“ разширява и присъствието си на пазарите в Югоизточна Европа и изгражда собствена търговска структура в Сърбия. Това е третото външнотърговско представителство на българската хранителна компания на територията на Балканите след Румъния  и Гърция.

Компанията развива експортна дейност от 2006 г. Продуктите на „Белла България“ са все по-популярни сред потребителите в Европа, Америка, Близкия Изток, Австралия. Фокусът върху предпочитанията на клиентите и потребителите позволяват на „Белла България“ да запазва своето важно място в хранителната индустрия в различните страни.

„Белла България“ е водеща българска компания със сериозно международно участие и мениджмънт, един от лидерите в хранителния бранш в източно-европейски план, развиващ продукти по водещите европейски стандарти за високо качество на продукцията и здравословни храни. В отговор на очакванията на потребителите за продукти с постоянно качество и конкурентни цени, компанията работи в партньорство само с компании, гарантиращи високото качество и пълния контрол при добива на продукцията.

Износът на зърно се свива

Ако 2017/2018 стопанска година се запомни с рекорд за производство и износ на българска пшеница, то първата половина от 2018/2019 година показва спад.

Тази тенденция на понижение ще е валидна и за целия Европейски съюз. От последните данни на Европейската комисия от края на декември 2018 г. става ясно, че производството на пшеница в ЕС през 2018/2019 година се оценява на 137,4 млн. тона - с 8.9% по-малко спрямо предходната година, в резултат на намаление както на реколтираните площи (с 1.4%), така и на средния добив (със 7.5%). При значително по-високи начални наличности от 19.6 млн. тона (+58% на годишна база), общото предлагане на пшеница в ЕС през настоящия сезон се очаква да се понижи с 3.4%, до 163 млн. тона.

Според анализаторите от МЗХГ, много добрите резултати за 2017/2018 година се дължат на рекордно голямото производство и по-високите цени за експорт спрямо тези за страната, докато изоставането в началото на 2018/2019 пазарна година, се дължат на спадналото търсене, което не е изненадващо. Обикновено в този сезон големият експорт е приключил и се чака новата реколта.

Средната изкупна цена на лавандуловото масло е между 135 и 165 лв/кг

Лaвaндyлoвитe пoлeтa достигнаха 81 445 дeĸapa, ĸoeтo e c близo 67% пoвeчe от 2016 г. Ще ce cпpaви ли България cъc cвpъxпpoизвoдcтвoтo нa лaвaндyлoвo мacлo, cлeд ĸaтo cтaнaxмe пъpвaтa cилa в cвeтa пo нeгoвия изнoc?

Лавандулата е красива земеделска култура, която все повече отличава България в световен мащаб, защото наред с розовото масло, лавандуловото масло, е добре познат като качество продукт. Той се използва предимно в козметичната индустрия, а износът ни е насочен към Франция, САЩ, а в последните години и към азиатските пазари. Около 200 тона е миналогодишният добив на лавандулово масло у нас, като средната изкупна цена е между 135 и 165 лв/кг.

В пазара на лавандулово масло навлизат и все повече съседни на България държави. Гърция и Румъния също са производители на лавандула. Площите с лавандулов цвят в Северна Гърция застрашително се увеличават и Южната ни съседка е на път да ни догони и изпревари в отглеждането на ароматните цветове. Корените за лилавото растение гърците купуват основно от нас. Лавандулата се засажда основно в планинските и полупланински райони в средната и западна част на Северна Гърция.

България все още държи палмата на първенството в производството на лавандула и лавандулово масло в последните години, след като растенията във Франция заболяха. Тогава Франция помоли България да разшири площите си, за да не пострада от липса на суровини френската козметичната индустрия.

За кратък период от време България покри освен Задбалканските полета с лилав цвят, но и огромни терени от Лудогорието и Добруджа. В същото време производителите на разсад започнаха масово да продават коренчета в Румъния и Гърция и в момента двете страни се готвят да ни оспорят лидерството в отглеждането на цвят и масло.

Много френски компании правят съвместни фирми с турски производители и директно си изнасят стоката от Турция. Основната причина е в законодателството и облекченията, които предлага Турция на производителите си.

Основна причина за възхода на лавандулата е бързата печалба- средно около 2000 евро на дка. Част от фермерите смятат, че в отглеждането на лавандула има повече „хляб”, отколкото в зърното и сменят културата. Така лавандулата превзема все повече площи.

Средно годишно световната индустрия има нужда от 250 тона лавандулово масло в световен мащаб, а ние вече сами произвеждаме това количество. Свръхпроизводството обаче води до спад в цената.

Един от големите рискове при земеделците е, че бързото покачване на производството в един момент може да доведе до срив на цената на лавандуловото масло, която през последните години е относително висока - между 50 и 100 евро за тон. Риск има и при неблагоприятни климатични условия.

Агрополитиката, Говори Брюксел

Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Правителството одобри проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г. Анкетирането...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

В ДФ „Земеделие“ са постъпили 137 проекта по време на първия прием по мярка...

Форуми, Анализи, Коментари

Винария 2019 - арена на изисканите напитки и храни

Винария 2019 - арена на изисканите напитки и храни

Международната изложба за лозарство и винарство  Винария  представя от 20 до 24 февруари  колекциите...

Пазари, Борси, Цени

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Виненият отрасъл в България има своето стабилно място и се е доказал през годините....

Агротехника, Растителна защита

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

АРИБ представлява растителнозащитната индустрия в България. Фирмите-членове на Асоциацията имат съществена роля за насърчаване...

Иновации

Блокчейн технология ще намали количествата изхвърляни храни

Блокчейн технология ще намали количествата изхвърляни храни

IBM оповести своя годишен списък 5 за 5, в който компанията посочва пет ключови...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.