Д-р Симеон Пантелеев: Да си върнем позициите като стъпим на традициите

България винаги е била аграрна държава, а животновъдството е заемало основен дял в икономиката ни както преди, така и сега. Колкото и да ни се иска, няма как да станем Силициева долина, да бъдем твърде промишлена страна, да развиваме супер успешно тежко машиностроене. Оттук започва разговора ни с д-р Симеон Пантелеев, управител на кравекомплекса в добричкото село Смолница.

- Защо решихте да се захванете с животновъдство?
- Аз съм ветеринарен лекар по образование и работя в този сектор повече от 25 години. Имам поглед върху бранша, зная какво беше преди демокрацията и как е в момента, как се развива след като бе тотално разрушен. България е селскостопанска държава и винаги се е изхранвала от земята. Колкото по-рано го осъзнаят политиците и почнат да мислят за аграрното производство, толкова по-бързо ще просперира страната. Производител сме на зърнени култури и в момента изнасяме зърното, вместо да го преработваме тук и принадената стойност да остава при нас. Добиваме шест пъти повече отколкото консумираме и то заминава зад граница. Заради напредналото но хау в земеделието шепа арендатори с големи и скъпи машини обработват огромни масиви. Няма лошо, но селата обезлюдяха, защото хората там няма какво да работят. Всеки занимаващ се с бизнес човек, ако го структурира правилно, ще е на печалба поне от транспорта – за износа на зърно и за вноса на мляко. Разходите му са същите като в чужбина. Страната ни разполага с всичко необходимо за развитие на животновъдството, но то не върви особено добре. У нас се внасят месо, мляко, месни и млечни продукти. Губим значителна добавена стойност. Това ме мотивира да се занимавам с млечно говедовъдство.

- Това не е особено лек бизнес, зърнопроизводителите, овощарите и зеленчукопроизводителите се разтоварват поне през зимата.
- Така е, много труден бизнес е, защото животните нямат почивен ден и не отдъхват на националните празници, не отбелязват Коледа и Нова година. Грижите за тях са денонощни. Липсват и квалифицирани кадри. По селата останаха много малко хора, предимно възрастни. Принудени сме да возим от градовете работници. Това от своя страна оскъпява производството, но е изход от ситуацията.

- Разкажете повече за вашата ферма.
- Фермата е на 6 години. Издига се на мястото на един съборен свинекомплекс край Смолница – селото е на 14 километра от Добрич, разположена е на площ от около 100 декара. Отговаря на всички европейски и международни стандарти. Тъй като знаем, че израелското ноу хау в млечното животновъдство е номер 1 в света, имаме партньори от Израел. Заедно с тях изготвихме проекта в Италия, но е осъществен тук, край Добрич. Фермата е за добив на мляко и има капацитет 1000 дойни крави и 1000 подрастващи женски животни - от малки и по-големи теленца, до незаплодени и заплодени, тоест целият цикъл на млечното говедовъдство. Всичките са черно шарено говедо, внос са от чужбина, основно от Дания. В момента добиваме средно по 38 литра на глава добитък за денонощие. Имаме и крава рекордьорка, която дава за 24 часа 72 литра мляко. Храним животните по всички правила, включително със скъпи фуражни добавки. И затова работим с „Пионер Семена България”, ползваме тяхната царевица за силаж. Сеем основно предлаганите от фирмата хибриди, защото опитахме и други, но нямаше същия ефект. Прилагаме една съвсем нова технология за съхранение на зърното, прибираме го с висока влажност, пълним го в дълги над 60 метра чували, специални машини ги обезвъздушават и така може да бъде съхранявано години наред. При прибирането се впръсква инокулант, който повишава усвояемостта. Чувалите може да бъдат оставени директно върху земята. Не са необходими складове. Съвременното високопродуктивно животновъдство е немислимо без качествен силаж. Точно от качеството на фуража зависи продуктивността на всяка ферма.



- Сами ли произвеждате необходимата царевица?
- Гледаме съвместно с няколко от арендаторите в региона масиви, защото нямаме възможност да закупим всички необходими машини за работа на полето. Те сеят, пръскат, торят, ние прибираме царевицата за силаж. Стопанисваме около 2000 декара земя. Реколтата удовлетворява нуждите на животновъдния комплекс от силаж.

- Къде пласирате млякото, срещате ли трудности?
- Млякото продаваме на мандри, за съжаление големите дават умишлено ниска цена на българските производители. Те внасят от чужбина, предимно от страни в Европейския съюз, по-нискокачествено мляко. И се питам, дали това не е държавна политика. Би трябвало Агенцията по безопасност на храните да контролира тази вътрешно общностна търговия. Ето и пример – в едно мляко, натоварено в Холандия, което пътува три дни дотук, броят на раковите соматични клетки е 200 пъти над съдържанието им в изкупеното тук, в България. Отделно се добавят консерванти, качеството му е друго Но това всъщност минава между капките. Отделно произведеното в чужбина мляко идва у нас на по-ниски цени, отколкото го купуват у дома, примерно холандците. Това би трябвало да е сигналната лампа, да ни накара да се замислим, какво точно има в него, какво е останало от него. Тук вече е ролята на българския чиновнически апарат, нали работата му е да подкрепя родното производство. На практика редовно някой нас ни проверява – инспектират се условията на труд, хигиената, прилаганите мерки по опазване на околната среда. И това може да бъде определено като подкрепа, контролът е важен, но реално ни е нужно и поне едно рамо. Субсидиите са ниски. Ние не искаме да се изравнят с тези на зърнопроизводителите, но все пак. И ако се върнем в началото на разговора, искаме принадената стойност, печалбата от зърното да остава в България - като изнасяме суровини, се превръщаме в страна от третия свят. Ако реколтата бъде преработена в краен продукт - месо мляко, колбас, луканка, кашкавал, сирене - и чак тогава той се изнесе, всички по веригата след като платят данъците си, ще развият държавата. Ще просперираме.



- Смятате ли да разширявате бизнеса?
- След като изплатим задълженията си към банките – без тях нямаше как направим такива големи инвестиции, ще мислим за разширение на бизнеса. Въпросът е, държавата да помисли за селскостопанското производство, да се създадат благоприятните условия за развитие на преработвателната промишленост, а не хората в трудоспособна възраст да търсят препитание зад граница. Имаме много земя тук, която е твърде благодатна, ражда плод, но реколтата трябва да се преработва у нас. Трябва да се превръща в българска продукция, изнасяна в чужбина. Природо-географските условия на България предполагат добро животновъдство и производство на качествени месо и мляко. На лице е голямо разнообразие на породите. От друга страна, не се използват наличните ресурси, експортираме големи количества суровини. Необходимо е това да се промени. Трябва да си върнем позициите като стъпим на традициите.

Разговора води Янка Апостолова

Агрополитиката, Говори Брюксел

Отчитаме напредък на платформите за борба с дезинформацията, но предстои още много работа

Отчитаме напредък на платформите за борба с дезинформацията, но предстои още много работа

Българският еврокомисар Мария Габриел заедно с комисар Джулиан Кинг представиха 18-ия доклад за сигурността,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Приаксор – Бъдещето днес в растителната защита

Приаксор – Бъдещето днес в растителната защита

Приаксор е името на фунгицида от БАСФ, който е отговорът към новите предизвикателства в...

Форуми, Анализи, Коментари

Любители на вкусната храна се събират на първи фестивал "Родопска угодия" в гр. Девин

Любители на вкусната храна се събират на първи фестивал "Родопска угодия" в гр. Девин

Любители на вкусната храна, на родопските традиции и на удоволствията се събират на първи...

Пазари, Борси, Цени

България е изнесла храни за 5.9 млрд. лева

България е изнесла храни за 5.9 млрд. лева

България е изнесла  храни за 5.9 млрд лева-рекорд за цялата история на страната. Πpинoc...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

ДФ „Земеделие“ одобри 148 общински проекта за над 44 милиона лева

ДФ „Земеделие“ одобри 148 общински проекта за над 44 милиона лева

Приключи обработката на проектните предложения за детски градини, училища, спортни площадки и физкултурни салони...

Иновации

ЕК  приветства  бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации- „Хоризонт Европа"

ЕК приветства бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации- „Хоризонт Европа"

Институциите от ЕС постигнаха частично политическо споразумение относно „Хоризонт Европа", което предстои да бъде...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.