Упадъкът на картофеното производство в България

Картофите са най-добре приспособени към хладен и влажен климат, но в действителност са широко разпространени в почти всички райони на света. В по-северните географски ширини се отглеждат в равнините, а в по-топлите райони - на по-големи надморски височини. За периода от 1980 до 2017 г. световното производство на картофи е увеличено с 54% от 240 на 378 млн.тона, предимно за сметка на развиващите се страни.
Производството на картофи е концентрирано предимно в северозападната и централна част на ЕС /фиг.1/. Германия е най-големият производител с повече от една пета (22,2%) от картофите на ЕС-28. Следват Полша, Холандия, Франция и Обединеното кралство. Общо петте водещи страни осигуряват 65% от продукцията на общността. Удивително е, че Холандия осигурява около 430 кг картофи на човек от населението и наред с това е водещ производител на елитен посадъчен материал. . С производството на повече от 1 млн. тона картофи в намаляващ ред са Белгия, Румъния, Дания, Италия и Испания. Общо с по-малко производство на картофи са както най-северните, така и южните средиземноморски страни
Фиг. 1



КАРТОФИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Производството, реколтираните площи и средните добиви от картофи са определени за периода 1970-2016 г. чрез използването на математичен модел на Faostat Agriculture 2016. До 2010 г. това е правено през 5-годишни интервали, а след това – ежегодно.
Реколтирани площи с картофи
През дългия 46-годишен период от 1970 до 2016 г. реколтираните площи с картофи са в широкия диапазон от минималните 824 хил. дка в края на периода до максимума от 556 хил. дка през 1995 г., т.е. около 6.8 пъти. (фиг. 1/). С известни колебанияр те се повишават до 412 хил. дка през преломната 1990 г., но в противоположност на общите тенденции в българското земеделие продължават да растат до 556 и 528 хил. дка през 1995 и 2000 г., след което рязко спадат повече от два пъти през 2005 г. до 240 хил. дка. В следващите 5 години площите отново намаляват около 2 пъти през 2010 г., увеличават се слабо до 162 хил. дка през 2012 г., след което неотклонно намаляват до минималните 84 хил. дка през 2016 г.

Средни добиви от дка
Средните добиви от дка (фиг.2) са от минималните 752 кг/дка през 2000 г до максималните 1820 кг/дка през 2010 г. (вариране 2.4 пъти). Като се изключат двете начални величини се наблюдава известна слаба тенденция за нарастване. на добивите през целия период. Трябва обаче да се има предвид, че те са много по-ниски от страните на ЕС с водещи позиции в картофеното производство.
Фиг. 2



Производство
Общото производство на картофи е производно от стойностите на реколтираните площи и средните добиви. През периода то показва 4.3-кратно вариране от максималните 549 хил. тона през 1995 г. до минималните 127 хил. тонАпрез 2016 г.
Фиг.3



Очевидно местното производство е далеч недостатъчно, за да задоволи консумацията, която според някой данни е минимум 40-50 кг на човек от населението. Затова е обяснимо, защо нашият пазар е залят от вносни картофи от различни страни.

НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА КАРТОФЕНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Производството на картофи в България е на ниско организационно, технологично и техническо равнище, поради което добивите са ниски, разходите високи, а качеството често незадоволително. При тези условия се реализира само част от потенциалните възможности на съвременната селекция..
Задачата за увеличаване добивите със стандартизирана и качествена продукция до нивото на средноевропейските страни изисква усилия в няколко насоки:
• Оптимизиране на площите във фермите за картофи до около минималните 50-60 дка, позволяваща приложението на съвременна техника и технологии;
• Непостоянния климат и честите засушавания трябва да се коригират с навременно и правилно напояване;
• Прилагане на специализирана комплексна техника за всички фази от технологията на отглеждане (браздообразуваща, тирообразуваща, посадъчна, прибираща, сортираща);
• Оптимизиране технологията на отглеждане (обработка, торене, растителна защита), съобразено със сортовата специфика и екологичните условия.
• Подобряване семепроизводството със съвременни техники, включително тъканни култури.
• Съвременни техника за съхранение на продукцията, осигуряваща малки загуби и високи търговски качества.
Тези изисквания не могат да бъдат осъществени при сегашното неорганизирано и ниско технологично производство на дребни производители. Тяхното реализиране изисква създаването на действени организация на производители.
Проф. дсн Петко Иванов

Агрополитиката, Говори Брюксел

Маслодайната роза ще се сади под специален режим

Маслодайната роза ще се сади под специален режим

Фермери и градинари, които имат розови насаждения,могат да отнесат санкция. Това предвижда новият закон...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Преустановяват сеитбата на пролетните култури в Добруджа

Преустановяват сеитбата на пролетните култури в Добруджа

Преустановят сеитбата на пролетните култури в Добруджа, докато черноземът поизсъхне и машините могат да...

Форуми, Анализи, Коментари

В  престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с награда

В престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с награда

В третото издание на престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с...

Пазари, Борси, Цени

80 тона агнешко месо от Македония на българския пазар се продава с 20% по-ниска цена

80 тона агнешко месо от Македония на българския пазар се продава с 20% по-ниска цена

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация са изпратили сигнал до Българската агенция за безопасност...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Пламен Николов, управител на "Есетере България":  Целим се винаги в челните позиции

Пламен Николов, управител на "Есетере България": Целим се винаги в челните позиции

Световното потребление на етерични масла се увеличава и ние ще растем заедно с негоГосподин...

Иновации, Обучение, Агросвят

Испания подкрепя най-много иновативни групи

Испания подкрепя най-много иновативни групи

Над 350 оперативни групи за внедряване на иновации в селското стопанство вече са започнали...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.