Людмил Работов : Посеви пропадат, ние-не!

Природата не е много благосклонна към зърнопроизводството в Южна България, сравнено с условията в Добруджа да кажем. Сея коло 4000 дка. пшеница, 2000 дка рапица, 2000 дка слънчоглед, имам малко бобови – към 300 дка грах и около 200 дка люцерна. Тази структура на посевите е съобразена със сеитбообращението. По принцип „повторки“ на култури не правя. Например пшеница и ечемик засявам след рапица и слънчоглед. От 2016 година вкарах и бобови. Опитвах 3-4 години с леща. Оказа се нерентабилна за мен – няма пазари, няма добиви. Тази година опитвам с фуражен грах. Правя го не само с надежда за по-добра реализация, но и за да променя структурата на почвата по отношение на азот-фиксирането, което идва от бобовите растения.

Потенциалът за добив на пшеница в Южна България от селекциите, които познаваме и са български, е около 500-600 кг. от декар. Моето стопанство произвежда 2000 – 2400 тона пшеница с добри хлебопекарни качества. Добивите от слънчогледа  при правилна растителна защита са между 200 и 300 кг. от  декар. Всичко, което е над 200 килограма е печалба,

Гледам рапица от 2004 г. и съм един от пионерите при тази култура в България. През първата година постигнах добив от 350 кг. от декар. Много трудно се постига този добив в Южна България. През 2018 г. имах 400 кг. среден добив, а 250 кг. са задължителни, за да има някаква печалба.
Работя в слънчогледа и рапицата с технологията Клиърфийлд. Върши ми чудесна работа, защото контролирам плевелите и посевите остават чисти до края на вегетацията.

 По отношение на себестойността: начинът да я снижим е като оптимизираме обработките и ако имаме възможност – да преминем на технология „Strip Till“.

 Средно постигам между 1,5 и 2 млн. лева приходи. Фирмата е печеливша. И да уточня, печеливша, дотолкова, доколкото помагат и европейските субсидии. Макар че нашите управници са приели не достатъчно обмислен подход по отношение на облагането на европейските субсидии. Още като влязат във фирмата, ние се задължаваме с 10 процента данък върху печалбата за тези субсидии.
 
Политиката спрямо земеделците създава усещането сред хората, че едрият земеделец е някакъв латифундист, който получава незаслужено много пари. И че по никакъв начин не допринася за подобряването на живота в районите, в които обработва земя. Но малките общини, малките населени места се крепят на земеделието. А по-големите земеделци са тези, които помагат най-много за решаване на местните проблеми. Наравно с държавата.

Илия Проданов, зърнопроизводител: Посеви пропадат, ние – не !

Сушата нанася огромни щети на посевите, затова ние търсим решение на проблема в но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия на полето. В тази технология  виждаме възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. За въвеждането й ще са необходими нови машини. Ние имаме вече директна сеялка, сега проучваме оптималната  покривна култура. В България се предлагат различни смески, търсим най-подходящата за нас. Много сме запалени по тази технология и смятам, че ще я приложим съвсем скоро върху част от нашите ниви – през лятото ще засеем покривната култура, а идната пролет - царевицата, разказва фермерът.

Когато започнат кампаниите, забравям всичко друго. Надявам се, когато въведем но-тил технологията, да остане някой и друг час за фиданките. Имаме и оранжерия от 2 декара, но тя също е само хоби, подчертава Проданов.

Към 20 март семейството вече е приключило с пролетната кампания. Площите са хербицидирани и наторени, засята е и царевицата. Проблемът е голямата суша. Годината върви с месец напред.

„Много е сухо, надяваме се на валежи през април. Защото в нашия край от  1 октомври  до 20 март са паднали 136 литра  на квадрат дъжд, а това е само една трета от необходимото. Обичайното количество  трябва да е над 400 литра за зимния сезон. Тук в  община Камено хубав дъжд валя в началото на октомври и пшеницата е много добре, на второ коляно, вече е във фаза вретенене. Липсата на влага може да създаде трудности,  дано да вали в следващите периоди, за да се налее добре зърното. Рапицата ни също върви много добре, тя презимува на  осми-десети лист. Торена е два пъти, надявам се на хубава реколта. Пазар на продукцията винаги има, успяваме да получим нужните цени, реализацията не ни е проблем“, изтъква Илия.

Агрополитиката, Говори Брюксел

Маслодайната роза ще се сади под специален режим

Маслодайната роза ще се сади под специален режим

Фермери и градинари, които имат розови насаждения,могат да отнесат санкция. Това предвижда новият закон...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Преустановяват сеитбата на пролетните култури в Добруджа

Преустановяват сеитбата на пролетните култури в Добруджа

Преустановят сеитбата на пролетните култури в Добруджа, докато черноземът поизсъхне и машините могат да...

Форуми, Анализи, Коментари

В  престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с награда

В престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с награда

В третото издание на престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с...

Пазари, Борси, Цени

80 тона агнешко месо от Македония на българския пазар се продава с 20% по-ниска цена

80 тона агнешко месо от Македония на българския пазар се продава с 20% по-ниска цена

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация са изпратили сигнал до Българската агенция за безопасност...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Пламен Николов, управител на "Есетере България":  Целим се винаги в челните позиции

Пламен Николов, управител на "Есетере България": Целим се винаги в челните позиции

Световното потребление на етерични масла се увеличава и ние ще растем заедно с негоГосподин...

Иновации, Обучение, Агросвят

Испания подкрепя най-много иновативни групи

Испания подкрепя най-много иновативни групи

Над 350 оперативни групи за внедряване на иновации в селското стопанство вече са започнали...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.