За пет години използваните земеделски площи в България са се увеличили с 344 180 декара.

През 2017 г. по окончателни данни на Агростатистиката към Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) общата площ на земите със селскостопанско предназначение е 5 029 529 ха, което представлява около 47% от цялата територия на страната. Пет години по-рано – през 2013 година, тези земи са били общо 4 995 111 хектара. Тук влизат както обработваемите земи, така и трайните насаждения, постоянно затревените площи – ливади и овощни градини, с изключение на изоставените и необработвани повече от пет години земи. Това става ясно от публикувания на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) Аграрен доклад за 2018 година.

По-важно е да се разбере какво е състоянието на обработваемите земи
Aĸo пpeз 2013 г. тeзи зeми ca зaeмaли 3 462 117 хектара или 64.3% oт цялата изпoлзвaнa зeмeдeлcĸa плoщ, пpeз минaлaтa 2017 гoдинa тези селскостопански земи вече достигат 3 473 825 хектара, като се увеличавт с 11 708 хектара, ĸoeтo пpeдcтaвлявa 69.1% oт изпoлзвaнaтa зeмeдeлcĸa плoщ. B тeзи зeми влизaт ocвeн плoщитe в ceитбooбpaщeниe, но и вpeмeннитe ливaди, вкл. и земи c житни и бoбoви тpeви, както и yгapитe и opaнжepиитe. И ако общо за пет години тези земи нарастват, то през миналата година е отчетено намаление спрямо предходната 2016 година с 0.2%, до 3 480 991 ха или с 18 874 ха (вижте таблицата).

Вид 2013 2014 2015 2016 2017
Обработваема земя, засята с: 3 462 117 3 469 388 3 493 688 3 480 991 3 473 825
пшеница 1 328 062 1 305 733 1 151 225 1 215 684 1 197 768
ечемик 182 457 218 612 191 433 168 244 138 122
ръж и тритикале 31 506 37 020 24 190 30 909 30 639
овес 20 835 21 732 13 329 15 675 19 730
царевица 518 471 480 929 524 121 468 762 461 085
други зърнени култури 22 938 19 768 31 479 21 304 19 600
слънчоглед 928 781 877 538 851 245 887 845 934 715
тютюн 19 265 19 072 17 443 13 930 10 506
индустриални маслодайни култури 123 544 208 212 225 847 196 958 181 06
други индустриални култури 29 795 47 676 53 755 55 144 58 848
картофи 10 634 10 224 9 449 10 109 12 909
варива, вкл. боб, фасул, леща 8 263 4 877 24 617 33 928 78 389
пресни зеленчуци 26 846 29 394 37 538 46 527 33 312
едногодишни фуражни култури 4 685 7 206 6 871 14 223 17 705
ливади с бобови и житни треви 83 237 87 715 94 682 108 793 117 951
угар 121 289 92 268 235 150 191 537 159 959
оранжерии 1 509 1 412 1 314 1 419 1 520
Обработваема земя, общо 3 462 117 3 469 388 3 493 688 3 480 991 3 473 825
Семейни градини 16 757 17 072 15 664 15 367 15 258
Овошни насаждения 66 824 66 057 68 543 77 625 84 320
Земеделски земи, общо 3 545 698 3 552 517 3 577 895 3 573 983 3 573 403
лозя - чиста култура 60 474 53 521 54 210 52 517 53 251
смесени трайни насаждения 5 998 4 791 8 522 8 222 8 220
разсадници 1 892 2 002 2 202 2 602 2 304
Трайни насаждения, общо 135 188 126 371 133 477 140 966 148 094
Постоянно затревени площи и ливади-овощни градини 1 381 049 1 363 984 1 368 665 1 384 088 1 392 352
Използвана земеделса площ, общо 4 995 111 4 976 815 5 011 494 5 021 412 5 029 529
Необработваема земя 263 698 216 125 191 258 193 228 194 873
Площ със селскостопанско предназначение 5 258 809 5 192 940 5 202 752 5 214 640 5 224 402
Източник: Аграстатистика, МЗХГ     



Градините и лозята
Овощните насаждения през 2017 г. представляват 1,1% от ИЗП на страната, като площите, заети с тях са 1 392 352 ха, което е повече с 8.6% спрямо предходната година, когато са отчетени 1 384 088 ха или нарастване с 8 264 декара. Преди пет години овощните насаждения са заемали обща площ от1 381 049 ха, а през 2017 година те са се увеличили с 11 303 декара.
При лозята – чиста култура прави впечатление, че през 2013 година общата им площ възлиза на 60 474 ха, което е повече със 7 570 ха спрямо2017 година, когато са отчетени 53 257 ха, а делът на лозята от ИЗП на страната съставлява 1.7%. Прави впечатление обаче, че през миналата година площите, засети с лозя, са нараснали с 1.4% спрямо 2016 година, когато са отчетени 53 251 ха. Това се дължи на преструктурирането и конверсията на лозовите масиви, каквито са изискванията на Европейската комисия, и за да бъде постигнато изискването на Брюксел по актуализираната лозаро-винарската програма ще бъдат отпускани по около 26 млн. евро годишно до 2022 г., а това ще се отрази и на засетите площи с нови лозови масиви.
Притеснително е нарастването на необработваемите земи през последните три години на необработваемите земи, които не се експлоатирани повече от пет години. През 2017 г. тези земи заемат обща площ от около 1,8% от площта на страната или 194 873 ха и представляват увеличение с 0,9% в сравнение с предходната 2016 година, когато са отчетени 193 228 ха. Въпреки че в сравнение с 2013 година има значително намаляване на изоставените земи. Преди пет години са отчетени 263 698 ха.


Субсидиите и пазарът
Промяната на обема използвана земеделска земя за посеви зависи изключително много от два основни фактора - на първо място това са държавните и европейските субсидии, и на второ - пазарът. Например площите с пшеница намаляват, защото и субсидиите за тях през последните години намаляват. И ще продължат да намаляват, тъй като според новата Обща селскостопанска политика за следващия програмен период 2021-2027 година субсидиите на единица площ силно намаляват за собствениците и арендаторите на големи площи над 250 хектара, и се увеличават за земеделските стопани с по-малки площи.
Много показателен е случаят с тютюна. Преди пет години с тази индустриална култура са били засети 19 265 хектара, докато през 2017 година те намаляват почти двойно - до 10 506 хектара. През последните няколко години средствата за държавно подпомагане на тютюнопроизводителите намалява с по 5% на година. Например за 2017 г. бюджетът за подпомагане на тютюнопроизводителите е бил 89 млн. лв., а за настоящата 2018 годана сумата е 84.5 млн. лв., става ясно от актуалните данни, представени на последното за тази година заседанието на Консултативният съвет по тютюна към МЗХГ.
През последните две-три години България получи определението – страната на слънчогледа и царевицата
Вторият фактор – пазарният, най-силно е изразен при площите със слънчоглед. През последните три години търсенето на маслодайната култура расте, но и засетите с нея площи също нарастват - от 928 781 хектара през 2013 година, до 934 715 хектара през 2017 година.
След три поредни години (2014-2016) на спад на засетите със слънчоглед площи, през 2017 г. те се увеличават драстично, до общо 934 714 ха или увеличението е с цели 468 700 дка. Това е и основната причина делът на крайния продукт на тази маслодайна култура да нарасне с 14.1% спрямо 2016 година, а по обем е реализирана продукция от 1.162 млрд. лева. Тази сума е можело да бъде по-голяма, тъй като международните цени на слънчогледа намаляват средно с 16.2%, което обуславя и намалението в стойността на продукцията с 4,4% спрямо предходната година.
По производство на слънчоглед България е една от лидерките в света, според различни източници. През селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 септември миналата година, България ще излезе на първо място по производство на слънчоглед сред държавите-членки на Европейския съюз с 2.035 млн. тона, става ясно от предварителните данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL.
Също сред водещите в света страната ни е и по производство на царевица. По окончателни данни на МЗХГ, през 2017 г. в България са произведени близо 2.5 млн. тона царевица, което представлява ръст от над 10% спрямо предходната година. Тази тенденция на нарастване на производството се запазва от 2013 година, но ръстът през 2017 година е най-голям. Има обаче една съществена подробности - през първите три години (2013 - 2015) засетите площи нарастват, но през следващите две (2016-2017) намаляват, затова пък се увеличава средният добив от декар, който за 2017 годината е 580 кг, или с 6% повече спрямо предходната 2016 година. Това според аграрни специалисти, се дължи на въвеждането на нова, значително по-продуктивна селскостопанска техника, както и използването на по-добри за родните условия семена и торове.
Делът на царевицата за зърно е 8.2% в сектор растениевъдството с общ оборот от 672 млн. лева. По окончателни данни за 2017 г. е налице нарастване на стойността на крайната продукция с 6.4% спрямо предходната 2016 година, вследствие на значителния ръст на продукцията (с 13.6%), при понижение на цените у нас и в чужбина средно с 6.4%.
Пшеницата остава лидер в растениевъдството въпреки че площите със засята мека пшеница намаляват през 2017 година със 17 916 ха спрямо предходната 2016 година. Спрямо 2013 година обаче спадът е още по-голям – със 130 294 ха. Въпреки това делът на пшеницата в растениевъдството остава най-голям – 18.7% и общ приход от 1.538 млрд. лева. Стойността на продукцията през миналата година нараства със 7.3% спрямо предходната 2016 година, в резултат на увеличение както на добивите, така и на цените у нас и в чужбина.
Боряна Семкова

Агрополитиката

Румен Порожанов: Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш

Румен Порожанов: Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш

Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш, заяви министърът...

Пазари, борси, цени

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на ЕС

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на ЕС

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на Европейския...

Хранителна индустрия

Регистрирани са случаи на заболели от трихинелоза в Бургас и Кърджaли

Регистрирани са случаи на заболели от трихинелоза в Бургас и Кърджaли

8 души са заболели от трихинелоза в Бургас след консумация на луканки. Деликатесът бил...

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия