Зърненофуражните култури в ЕС-28 и България

В предшестваща статия на беше анализирано производството на общо на зърно от 5 основни зърненожитни култури и отделно на пшеницата в страните на ЕС-28. В настоящата статия се прави анализ на зърненофуражните житни култури, включващи царевица, ечемик, овес и ръж. Общото, което ги обединява, е използването им като фураж за животните. Необходимо е предварително уточнение, че понятието зърненофуражни култури има условен характер. В чуждата литература обикновено се използва съчетанието Coarse grain”s (едри или груби зърнени) с презумпцията, че тези култури са с по-груби и едри семена. Това не е съвсем точно, тъй като само царевицата има определено по-едри зърна от пшеницата. От друга страна, тези култури освен като фураж за домашните животни намират пряко приложение и за хранителни и технологични цели. Много народи използват царевицата като основна храна и за производство на различни хранителни и технически продукти (спирт, скорбяла, глюкозно-фруктозен сироп, пуканки др.). Ечемикът е основната суровина за производство на бира. От овес се произвеждат редица диетични хранителни продукти, а от ръж – диетичен хляб и качествено уиски. От друга страна, голяма част от произвежданата в света пшеница се продава и се използва като фуражна.
Сумарно в света и ЕС-28 зърненофуражните култури превъзхождат по площ и производство пшеницата. На фиг. 1 е показано съотношението между пшеницата и зърненофуражните култури в света. Според USDA (Американския департамент по земеделие) през 2017 г. глобалното производство в света на зърнени житни култури е 2029.9 млн. тона, от които 736.3 млн. тона (36.3%) са пшеница и 1293.6 млн. тона - зърненофуражни култури (67.7%) от (67.7%). Царевицата е лидер в световното зърнено производство с 51.9% от общото зърно и 81.5% от зърненофуражните.
ЦАРЕВИЦА
Царевицата е основна зърненофуражна култура, но същевременно с многостранно хранително-продоволствено и техническо използване. По площи в света тя е на трето място след пшеницата и ориза, но поради високия добивен потенциал е на първо по производство на зърно. Основната част от царевичното зърно (около 60-70 %) се използва като фураж, а остатъкът -
като храна на човека в някои страни и разнообразни технически цели, основно за етанол за консумация и биоетанол, скорбяла, олио, биогорива и др.
Като южна култура с голям биологичен потенциал царевицата има повишени изисквания към почвено плодородие, температура и вода, което предопределя разпределението на културата по страни и райони.
Глобалното производството на царевица през 2017 г. е 1054 млн. тона. Най-големият производител и износител са САЩ с 361.5 млн. тона (34.2%), следвана от Китай с 225 млн. тона (21.3%), Бразилия с 96.0 млн. Сумарно ЕС-28 е на 5-о място с 61.5 млн. тона, или само 5.83% от глобалното производство.
Производството на царевица в страните от ЕС през 2014 г., когато е получен най-висок добив в България, е представено във фиг. 2. България е на 8-мо място след Франция, Румъния, Унгария, Италия, Германия, Испания и Полша.
Площите, добивите и производството на царевица в България варират в широк интервал по периоди. През 70-те години на миналия век царевицата заема над 6 млн. дка, през 80-те - над 4 млн., минимумът от 3 млн. е през 2005 г., а след 2010 г. г. се установява между 4.0 и 4.6 млн. дка. Средните добиви варират от минимума 176 кг/дка през 2005 до максимума от 786 кг/дка през 2014 г., а производството – от 0.7 до 3.14 млн. тона за същите години. Варирането в средни добиви и производство е зависимо основно от наличието на влага в критичните периоди на културата – изметляване, опрашване и наливане на зърно. В няколко страни, където царевицата се отглежда предимно на поливни земи (Гърция, Испания, Франция, Германия), добивите надминават 1000 кг/дка.

Пазари, борси, цени

Розовият домат – царят на българските  зеленчуци

Розовият домат – царят на българските зеленчуци

Фестивал на розовия домат се проведе за втора поредна година в София. Събитието е...

Хранителна индустрия

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от предварителното класиране на проектните предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия