Евродепутат Мария Естер Еранс Гарсия: Прагът на директните плащания - не по-нисък от 100 000 евро

Общата селскостопанска политика има висшата цел- да осигури храната на европейските граждани. Искаме да дадем зелена улица на новата ОСП, но тя наистина да бъде обща и да подкрепя земеделието в целия ЕС. В момента страните- членки се конкурират при неравностойни условия на пазара. Не би трябвало да съществува риск от ренационализация. Това каза Евродепутат Мария Естер Еранс Гарсия на пресконференция в Брюксел, която бе с акцент върху предложенията на Европейската комисия за промени в ОСП след 2020 г.
Тук предлагаме изготвения от Мария Естер Еранс Гарсия Проект на Доклад относно предложения от Европейката комисия Регламент за стратегическите планове за ОСП, предоставен на „Агробизнесът“ от Институт за агростратегии и иновации
С доклада се предлагат 448 изменения в предложените от ЕК текстове. Едни от най-интересните изменения касаят тавана на директните плащания и размера на обвързаната подкрепа.



По отношение на таваните предложението на Европейският парламент е всяка една държава-членка сама да определи праг, над който да се намалява размера на директните плащания. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на Държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.
Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено средствата по чл.27 и 28, а именно плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа, ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.
Обосновката на Европейския парламент за тези изменения:
Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията, предвидени в член 6, параграф 1.
По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.
Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една Държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.
Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.
За разлика от Европейската комисия, Европейският парламент предлага да се запазят текстовете от сега действащия Регламент 1307/2013 г. относно въвеждането на национални правила, с които да не се допуска заобикаляне на правилата за тавана и изкуственото разделяне на стопанства с цел облагодетелстване от преразпределително плащане, но без да се упоменава референтна година.
По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.
По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г. Представена обосновка за това в текста засега няма.
Представения доклад е част от процеса на заложената в Договора за функционирането на Европейския съюз обикновена законодателна процедура. Съгласно тази процедура всеки европейски законодателен акт следва да бъде едновременно одобрен и от Съвета на Европейския съюз (в конкретния случай формат министри на земеделието) и от Европейския парламент. За да се стигне до това всяка една от тези две институции провежда своя собствена процедура по одобрение.
В Съвета на министрите предложението на Европейската комисия се разглежда в съответните работни групи, ръководени от ротационната Държава-членка председател. Тези работни групи подготвят свой документ с изменения, който след като се одобри от Съвета на министрите става негов мандат за преговори.
В Европейския парламент процедурата започва с избор на евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Той се нарича докладчик и неговата роля е на база проведените дискусии да обособи мнението на евродепутатите в единен документ наречен Доклад. Този доклад след неговото гласуване в пленарно заседание се превръща в мандата на Европейския парламент за преговори. Съгласно процедурните правила на Европейския парламент, ако този доклад бъде одобрен преди неговото разпускане през март 2019 г., то следващия избран Европейски парламент трябва да се съобрази с този мандат. Ако това не се случи обаче, следващият парламент няма да бъде длъжен да се съобрази с предложенията в този доклад.

Агрополитиката

Румен Порожанов: Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш

Румен Порожанов: Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш

Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш, заяви министърът...

Пазари, борси, цени

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на ЕС

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на ЕС

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на Европейския...

Хранителна индустрия

Регистрирани са случаи на заболели от трихинелоза в Бургас и Кърджaли

Регистрирани са случаи на заболели от трихинелоза в Бургас и Кърджaли

8 души са заболели от трихинелоза в Бургас след консумация на луканки. Деликатесът бил...

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия