Фактори за качество на пшеницата

Пшеницата е най-важната култура за българското земеделие с основен принос за неговата производителност и експорт. Наред с обема на производството много важен фактор е качеството на продукцията. Известно е, че обикновено голяма част от българската пшеница се окачествява като некачествена за производството на хлебни изделия, отнася се като „фуражна” и е силно конкурирана от пшениците на Украйна и Русия.
Реколтата пшеница от 2017-2018 г. беше рекордна в последните години като количество и качество. До началото на юни т.г. производители и специалисти прогнозираха, че през 2018 г. ще  се получат близки по размер и качество добиви. По-късно обаче се оцени и първите резултати от жътвата показаха,че новата реколта ще бъде по-слаба и с по-лошо качество. Това се дължи на неблагоприятни фактори през голяма част от вегетацията, преди всичко на изключителни по количество и честота валежи през юни и юли в съчетание с екстремни и силно променливи температури. Обикновено за земеделието е получаването на различни добиви като количество и качество на различни места в една и съща година и  на едно и също място в различни години. Вследствие на това разбирането на факторите, определящи добивите и качеството на пшеницата, е особено важно.
Определение и компоненти на качеството
Понятието качество на пшеницата има различен смисъл в зависимост от положението и ролята на отделните индивиди в пшеничната верига – от производството до консумацията. Например мнението на производителя на пшеница за качествена пшеница може да бъде много  различно в сравнение с това на търговеца, производителя на хляб или крайния консуматор.
Характеристиките, оказващи влияние върху качеството на пшеницата, могат да бъдат категоризирани най-общо в три основни групи. Първата група са тези, които са присъщи на културата пшеница, т.е. са генетично обусловени. Втората група включва тези показатели, които се влияят повече от характера на сезоните или районите на култивиране, а третата – производствени фактори, влияещи на добива и качеството му.

По-ниски добиви и влошено качество на пшеницата през 2018

Необикновените по продължителност и количество валежи през юни и юли забавиха жътвата и застрашават  добива и качеството на пшеницата, които през пролетта бяха прогнозирани като много добри.
През последните години след 2001 в ЕС и България се наблюдава тенденция за повишени и стабилни добиви от пшеницата и изобщо на зърнените култури. През 2017 г. се получи рекордна реколта пшеница в съчетание с добро качество. През настоящата година също се очертаваше  силна реколта на зърно, въпреки че посевите се формираха при изключително динамични и често екстремни метеорологични условия. .
Общи условия за реколта 2018-2019 г.
Ранното прибиране на масовите предшественици през 2017 поощри ранна септемврийска сеитба  извън оптималните срокове на много места в страната, често съпроводена с високи сеитбени норми. Това предизвика силно сгъстяване на тези посеви От друга страна, валежите  през октомври забавиха и удължиха  сеитбата през ноември до началото на декември. Пшениците влязоха в зимата незакалени и неяровизирани. Като се изключат ниските температури в началото на януари 2018 г., зимата беше необичайно мека, но с големи температурни колебания в широки амплитуди на денонощие и във временни интервали. При тези условия се създадоха условия за изтощаване на посевите и акумулиране на инфекциозна зараза на различни болести..
Пролетта се оказа необичайно хладна с чести валежи, съпроводени с бури, наводнения и преовлажняване, които забавиха изпълнението на  ранните пролетни грижи за посевите – азотно торене, внасяне на хербициди и фунгициди, както и сеитбата на ранните пролетни култури. Условията обаче бяха много динамични и различни по райони в страната. Докато в Северозападна България валежите бяха по-чести и изобилни, в Източна България - по-умерени, в Добруджа и района на Бургас дори на места имаше периоди със засушаване.
 Градушките започнаха рано през март, продължиха до август с голяма интензивност и обхват, причинявайки  големи поражения. Тези условия благоприятстваха нападенията от болести (жълта ръжда и ранен листен пригор, по-късно кафява ръжда и брашнеста мана, евентуално на фузариоза по класа).
 Прекомерната гъстота на посевите,  азотния дефицит, продължителната зимна вегетация и големите температурни колебания причиниха  изтощаване на част от посевите и редуциране на продуктивния им потенциал. Относително ниските температури през юни и юли, съпроводени с чести валежи, отложиха и удължиха жътвата до втората половина на август и допринесоха за понижаване на добивите.

Пазари, борси, цени

Розовият домат – царят на българските  зеленчуци

Розовият домат – царят на българските зеленчуци

Фестивал на розовия домат се проведе за втора поредна година в София. Събитието е...

Хранителна индустрия

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от класирането на проектните предложения по подмярка 4.2

Приключи последният етап от предварителното класиране на проектните предложения по подмярка 4.2. „Инвестиции в...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия