ЕС одобри нови правила за торовете

Обвързване на торовата индустрия с въглеродните емисии поставя на изпитание двата останали работещи в България завода за производство на изкуствени торове – димитровградският „Неохим“, специализиран в производството и търговията с минерални торове, неорганични и органични химически продукти, и базираният в Девня „Агрополихим“ за производство на азотни и фосфатни торове.
По последни данни на димитровградския завод, „Неохим“ е длъжен да заплаща годишно над 750 000 тона въглеродни емисии, емитирани най-вече от работата на инсталациите за производство на амоняк и азотна киселина, които са безалтернативни при производството на азотни минерални торове, но са сред основните замърсители на околната среда. От тях 450 000 тона са безплатни по силата на регламент, определящ безплатното разпределение на квотите. За останалите 300 000 тона заводът плаща 15 млн. лева при средна цена за настоящата година от 25 евро за тон.

Нови законодателни промени
Европейското законодателство поставя торовата индустрия в списъка на индустриалните отрасли, изложени на значителен риск от изтичане на въглеродни емисии, което позволява на държавата да прилага различни компенсаторни механизми с цел запазване на торовата индустрия. Един от тези механизми е разпределението на безплатните квоти въглеродни емисии. Действащият в момента регламент е поносим, но предложението за законодателни промени на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ) във Фаза 4 е непоносим. Неговата цел е до 2030 година да бъдат увеличени квотите за въглеродните емисии, за да бъдат намалени вредните емисии с 43% спрямо нивата от 2005 г.
В момента целта до 2020 година е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове, но от нивата от 1990 година. Така реално ще се плаща допълнително поне с нови 10 млн. лева или общо всяка година „Неохим“ ще трябва да заделя общо 25 млн. лева за изкупуване на по-голямо количество емисии, при цена по-висока от сегашната, която е 25 евро за тон.
Затова преди месец от „Неохим“ потърсиха съдействие от президента Румен Радев, който да защити отрасъла на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, която се проведе в полския град Катовице в началото на декември.
Техните искания бяха за четири мерки: запазване или увеличаване нивата на безплатните квоти за въглеродни емисии за България и торовата индустрия в страната; запазване на цените на квотите за въглеродни емисии; запазване на антидъмпинговите мита, които да защитят европейските производители от нелоялна конкуренция; достъпна и облекчена процедура за финансиране на проекти за въвеждане на „чисти“ технологии.
Отговорът на държавният глава не закъсня. В изказването си на 3 декември Румен Радев поиска да не се намаляват квотите на парниковите емисии, защото „това не отговаря на нашите национални интереси”. Президентът посочи, че България е на път да преизпълни целта от намаляване на емисиите с 20 процента за 2020 г. в сравнение с 1990 г. Освен това през 2016 г. емисиите на парникови газове в България са намалели с 49 на сто в сравнение с базовата 1988 г. и с 4.4 на сто в сравнение с предходната 2015 година. От трибуната на форума в Катовице президентът на България обяви, че за България социалният аспект като фактор от първостепенна важност за запазването на хиляди работни места. Той призова да се разработват и прилагат механизми, които да създават предвидими правила за прилагане, стимулиращи конкурентоспособността на индустрията, визирайки не само торовата индустрия, но и енергетиката и използването на въглищата в ТЕЦ-овете.
Посланиците към ЕС одобриха на 12 декември 2018 година споразумение с Европейския парламент за нови правила за продажба на торове. Предвижда се да бъдат уеднаквени изискванията за торове, произведени от органични или вторични суровини в Общността, съобщи Съветът на ЕС.
Определят се общи гранични стойности за някои замърсители в минералните торове. Новите правила се очаква да осигурят на пазара широк набор от нови и по-щадящи околната среда торове. Производителите, земеделците и потребителите на селскостопански стоки ще спечелят от очаквания растеж на производителността, както и от чистите почви, се посочва в съобщението. Правилата засягат минералните и органичните торове, подобрителите на почвата, растежната среда.
Предвижда се новите правила да влязат в сила три години след окончателното им утвърждаване. Цел на промените е насърчаване на широкомащабното производство на торове, като отпадъците се преобразуват в храна за растенията.

Дъмпингът на вноса
След като бяха премахнати антидъмпинговите мита, в България безпрепятствено навлизат торове, произведени в държави, в които не действат правилата и регламентите на ЕС на рестрикции за въглеродните емисии. Тяхната цена е значително по-ниска спрямо предлаганите от българските заводи. Ако не се вземат мерки, със сигурност ще се върви към ликвидация на торовата ни индустрия. Това вече се случи в трите съседни държави. Единият торов производител в Сърбия обяви несъстоятелност, в Македония това се случи преди няколко години, а Гърция от три остана да работи само един. И от страна със силно развита торова индустрия, в България ще има само вносни торове, а манипулирането на техните цени в посока поскъпване няма как да бъде спряно при липсата на българско производство.
Тежестта на природния газ
Другият утежняващ фактор за съществуването на българската торова индустрия е природният газ - основната суровина при производството на тор, чиято цена постоянно поскъпва. От началото на годината единственият доставчик „Булгаргаз“ повиши цената, след одобрението на Комисията на енергийно и водно регулиране (КЕВР) повишава цената четири пъти или общо със 104 лв. за 1000 куб. м – от 352.65 лв./1000 кубика на 1 януари 2018 г. до 456.65 лв./1000 кубика.
Изходът от ситуацията е чрез баланс, казват от двата торови завода. Те настояват за национална политика, която да позволи на индустрията за минерални торове да се развива в съответствие с амбициите на ЕС, но без крайности, като се запази икономическата жизнеспособност на българските производители и да бъде защитена от нелоялната конкуренция.
В САЩ агробизнесът върви напоследък ръка за ръка с иновативните компании, които разработват мобилни приложения, предназначени за селското стопанство. Този съвместен бизнес, в който се включват и университетите се развива много бързо в различни направления, пише специализираното американско издание AgriTech Tomorrow за нови технологии в аграрната индустрия.
И тъй като в тази статия става дума за торове, ето две мобилни приложения, които са в помощ на селскостопанските производители за прецизно торене.
Canopeo (навес). Учени от частния американски университет на Оклахома разработват приложение за бързо измерване на площта с растителност. То изчислява показателите за вегетация в проценти по нивите и пасищата. Така фермерите може да следят развитието на културите и да вземат необходимите решения своевременно, вкл. дали посевите се нуждаят от наторяване, уточняват от AgriTech Tomorrow.
eKonomics е за прецизно торене. Самото приложение всъщност е специален онлайн калкулатор, чрез който се изчислява точното количество торове. И най-важният краен ефект е, че с помощта на eKonomics може да се оцени за каква селскостопанска култура е пригоден конкретният участък.

Боряна Семкова

Агрополитиката

Румен Порожанов: Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш

Румен Порожанов: Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш

Кооперациите имат перспектива в земеделието и хранително-вкусовия бранш, заяви министърът...

Пазари, борси, цени

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на ЕС

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на ЕС

McDonald’s загуби запазената си търговска марка за бургерите Big Mac в рамките на Европейския...

Хранителна индустрия

Регистрирани са случаи на заболели от трихинелоза в Бургас и Кърджaли

Регистрирани са случаи на заболели от трихинелоза в Бургас и Кърджaли

8 души са заболели от трихинелоза в Бургас след консумация на луканки. Деликатесът бил...

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия