84 млн. лв. ще получат земеделските стопани по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола”

До 84 млн. лв. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“ ще получат земеделските стопани през настоящата година.
Държавната помощ се предоставя на земеделски производители в секторите „Растениевъдство“ и „Животновъдство“ под формата на намалена акцизна ставка на газьола, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство.Заявленията ще се подават от 3 до 21 септември 2018 г. в Общинските служби по земеделие към Областните дирекции „Земеделие".
Право на подпомагане по схемата имат всички стопани, които са регистрирани като земеделски производители и имат заверена регистрационна карта за годината на кандидатстване и предходната на нея. Друго условие е кандидатите да  имат и валидно заявление за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и схемите за обвързано подпомагане за животни за годината, предхождаща годината на кандидатстване по схемата за държавна помощ.
Земеделските стопани, отглеждащи видове и категории животни, които не попадат в обхвата на схемите за обвързано подпомагане за животни, трябва да имат регистриран животновъден обект по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Финансов ресурс по „de minimis” в размер на 1 094 140 лв. е одобрен за земеделски стопани, чиито животни са засегнати от болестта чума

Първата схема „де минимис“ е насочена 8 274 336 лв. e  утвърденият ресурс по първата схема  de minimis, насочена към фермери от цялата страна, отглеждащи овце-майки и кози-майки. Ставката за подпомагане за една овца-майка или коза-майка е в размер на 7 лв. Помощта има за цел да компенсира животновъдите за изкупната цена на суровото мляко от дребни преживни животни, и да намали затрудненията в сектора.  
 Финансов ресурс за държавна помощ de minimis за 2018 г. в размер на 1 094 140 лв.  е одобрен и за подпомагане на земеделски стопани, чиито животни са засегнати от болестта чума по дребните преживни животни в областите Ямбол и Бургас. За общините, в които има забрана за предаване и търгуване на овчето мляко помощта е в размер на 25 лв. на овца/коза.
 За засегнатите от въведената едноседмична забрана за цялата област преди излизане на разрешението на Брюксел за регионализацията на мерките  от областно на общинско ниво подпомагането е в размер на още 7 лв. на брой животно.

Приключи приемът на заявления за подпомагане по подмярка 7.2 от „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“

Приключи приемът на заявления за подпомагане за „Строителство, реконструкция и рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари и съоръжения и принадлежностите към тях” от подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Подадени са 153 общински проекта на обща стойност 174, 157 млн. лева.
  Определеният бюджет по подмярката е в размер на 97, 790 млн. лева. В Раздел 21.1 от Условията за кандидатстване е записано, че когато размерът на заявената безвъзмездна финансова помощ на всички подадени проектни предложения за процедурата надхвърля разполагаемия бюджет, се извършва ранкиране.
  В едномесечен срок след приключване периода на прием, оценителна комисия класира проектните предложения по критериите, посочени в Раздел 22 „Критерии и методика за оценка на проектните предложения“. Списъкът с предварителния ранкинг се публикува на интернет страницата на ДФЗ. В 14 дневен срок след обявяването му и в случай на несъгласие, кандидатите могат да подадат възражение.     Окончателното класиране ще се публикува в едномесечен срок от приключване с разглеждането на последното възражение по извършеното предварително класиране на проектите.

Красимир Коев взе участие в заседания на Научния комитет и извънредната Генерална асамблея по лозарство и винарство в Париж

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по лозата и виното, инж. Красимир Коев взе участие в заседания на Научния комитет и извънредната Генерална асамблея на Международната организация по лозарство и винарство в Париж. В рамките на извънредната Генерална асамблея се осъществиха  избори за президент, генерален директор и президенти на комисии и подкомисии на OIV.
  Това е форум, на който се събира международната научната общност и администрацията, която работи в сектора, водещи световни баери и търговци на вина, както и водещи винени журналисти от цял свят. По време на него се дискутират и определят политиките на развитие в лозарството и винарството.   България вече има ръководен пост в OIV – Димитър Андреевски – директор на дирекция „Административно, правно обслужване и финансово-стопански дейности“ в ИАЛВ спечели гласовете за президент на комисията „Икономика и право“.
    Избрана за президент на OIV е  Реджина Вандерлинде, кандидатура на Бразилия. Никоя от кандидатурите за генерален директор не постигна мнозинство от гласове при проведените три кръга на гласуване. Взе се решение изборът за генерален директор да бъде проведен отново на следващата извънредна Генерална асамблея, която ще се осъществи през месец септември т.г.
OIV е междуправителствена организация с призната компетентност за своята работа от научно-техническо естество по отношение на лозовите насаждения, виното, напитките на основата на вино, десертно грозде, стафиди и други продукти, базирани на лозарството и винарството. Членове на ОІV са 46 отделни суверенни държави, 21 от които са страни от Европейския съюз.

Земеделските камари и организации подложиха на критика проектобюджета и рамката на ОСП 2021-2027 г.

Групата на земеделските камари и организации от Централна и Източна Европа - регион „Три морета“ показа единомислие по проектопредложенията на Европейската комисия относно новата ОСП. Това стана ясно по време на регулярната среща на общността, който се проведе във Вилнюс.
 В двудневния форум в столицата на Литва участваха Тасос Ханиотис, директор на дирекция „Стратегии, опростяване и анализ на политики“, Андреас Станчикас, председател на Комисията по въпросите на селските райони на Парламента на Литва и Гедрюс Сурплис министър на земеделието на Литва.
Предложената от ЕК реформа на ОСП бе представена от Тасос Ханиотис с основните ѝ акценти. Предмет на коментар бяха чувствителните за земеделците направления като мерките за околната среда, таваните и сближаването на директните плащания. Според Комисията земеделските практики трябва да се променят с цел намаляване на вредното въздействие върху околната среда и подобряване на икономическия резултат, а това може да се постигне чрез съвременните технологии. Вариращите стойности на разходните производствени показатели за труд и за ползване на земя в отделните държави членки са отчетени от Комисията при сближаването на ставките на директните плащания. Проектираната система за таван на директната подкрепа е съобразена с наеманата работна сила и с поставените икономически, екологични и социални цели на ОСП.
„Цената на труда и земята не може да се счита за аргумент за ниските нива на директните плащания в балтийските страни“, заяви Андреас Станчикас, като изнесе данни за изменението на средната цена на земеделската земя в Литва – 100 евро през 1990 г. и 2000 евро през 2017 г.
Министър Сурплис посочи, че в официалната си позиция правителството на Литва настоява за равнопоставени условия между фермерите от държавите членки и изразява несъгласие с разчетите, според които страната се очаква да постигне 80 % от средното плащане на хектар за ЕС едва през 2027 г.
Земеделските камари и организации подложиха на критика проектобюджета и рамката на ОСП 2021-2027 г., обявени от ЕК. Изявленията на отделните страни бяха концентрирани върху запазването на настоящото финансово измерение на бюджета на Съюза, постигането на реално изравняване на нивата на директните плащания и неприемливостта на тавана на плащанията, който бе определен като крайно радикален.

Пазари, борси, цени

Млекопроизводители отчитат спад при директните продажби  на млякото за лична консумация

Млекопроизводители отчитат спад при директните продажби на млякото за лична консумация

В производството на млечни продукти през 2017 са вложени допълнително 20,1 млн. литра сурово...

Хранителна индустрия

Greenyard затвори заради щам на бактерията листерия

Greenyard затвори заради щам на бактерията листерия

Един от най-големите доставчици на плодове и зеленчуци в света Greenyard  затвори своя завод...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия