Таня Дъбнишка: Очакваме една усъвършенствана, адекватна и съвременна нормативна уредба за поземлените отношения

Браншовиците трябва да са въвлечени в процеса по създаването на Поземления кодекс,  заяви Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ.
За да се сложи ред в поземлените отношения през 2016г. се заговори за  кодекс на поземлените отношения. До края на годината трябваше да  започне дебат, но засега този дебат се отлага вероятно до следващото правителство. Секторът  залагаше на този кодекс, с който да се регламентират практиките и да се гарантира стабилност в сектора, коментира Таня Дъбнишка.
Земеделската политика е сложна. Не може непрекъснато наредби и закони да се допълват през всеки програмен период и да има неясноти, които дават възможност на общинските служби да си ги тълкуват, както им е удобно.Поземлените отношения остават проблемни, защото не се съгласуват докрай с фермерите.
Ние сме хората на терен и можем да дадем адекватна оценка дали това ще работи и какъв би бил ефектът. Секторът залага изключително много на този кодекс. Очакванията ни са с него действително да бъдат преодолени всички недостатъци и да се гарантира стабилност за сектора. Очакваме една усъвършенствана, адекватна и съвременна нормативна уредба”, каза още Таня Дъбнишка. По нейни думи липсва добър контакт между браншовите организации и Министерството на земеделието и храните

Лизингът се оказва атрактивна алтернатива, когато фермерите имат нужда от средства

Интересът на фермерите към алтернативни финансови продукти като лизинг за покупка на земя се увеличава, сочат данните на финансиращото дружество „Агрион Финанс".
Компанията е регистрирана в БНБ за отпускането на кредити и лизинг за агросектора. Предимствата и потенциалът на този продукт, конкретно в земеделието, са огромни. Затова той се оформя като много подходяща форма на финансиране за сделки със земя, казват експертите.
Заради ниските изкупни цени на продукцията много от компаниите в агросектора срещат финансови предизвикателства и нямат възможност да извадят пари накуп за увеличаване на площите си.
Финансирането от „Агрион Финанс"  покрива на 100% оценката й. Това е новост на пазара у нас. Практиката в сектора досега беше земеделецът да осигури поне 20% от стойността на покупката под формата на първоначална вноска, а финансиращото дружество - останалите 80%. "Ако оценката на "Агрион Финанс" за заложената земя съвпада с договорената продажна цена - фермерът не дължи първоначална вноска, а директно започва да погасява лизингови вноски. Така кредитоискателят не трябва да осигурява собствено участие под формата на встъпителна вноска, а започва да управлява земята, както реши без да вади лични средства.
Фермерите получават индивидуални погасителни планове, като вноските могат да се разсрочат за 10-годишен период. Те могат да договорят плащането да стане в удобен момент от годината, например, когато продукцията е реализирана.
Услугата на дружеството е насочена предимно към малки и средни фермери. За тях наличието на собствена земя е голяма крачка, която изисква много средства.

Нов закон за земеделските кооперации предлагат браншовиците

Земеделските кооперации са добри икономически структури, но   България остава най-некооперативната държава в Европа, заяви председателят на Националния съюз на земеделските кооперации у нас Явор Гечев.
 Законът третира сегашното състояние на кооперациите такива, каквито са създадени преди 90 години, но Законът е толкова остарял, че на практика пречи както на съществуващите кооперации да се доразвият, така и да се допуснат и нови формирования.  
 Така наречените "кооперации на фермерите" от по 10 човека,  всеки, запазвайки собствената си земя и собствената си техника искат да направят нещо като кооператив и да търгуват заедно и да пазаруват препарати, торове, да ползват общи консултантски услуги на агрономи и т.н. Това на практика в Закона не е осъществимо, коментира Гечев.  
Истината е,  че основното, да не кажем почти единственото оръжие, което държавата може да има по отношение на малките стопани, това са кооперирането им. Малките производители не могат да оцелеят на пазара, а големите вериги предпочитат да работят с кооперации, защото  могат да произведат необходимите количества, аргументира се Гечев.  
Браншовиците подготвят предложение за изцяло нов закон за земеделските кооперации, който ще предложат за обсъждане на правителството и парламента. Целта е да се обединят на едно място всички заинтересовани в земеделското производство и секторът да се окрупни.  

Грийнпийс“- България и Селскостопанска академия представиха доклад, посветен на екологичното земеделие

Грийнпийс“- България и Селскостопанска академия представиха официално първия си съвместен доклад, посветен на екологичното земеделие. Събитието е част от кампанията за екологично земеделие на „Грийнпийс“ - България.
Темата е „Екологосъобразни методи и средства за контрол на вредителите при производството на домати“ и е фокусиран върху отглеждането на този толкова широко-разпространен вид култура у нас.
„Причината земеделието да е толкова важна част от дейностите на „Грийнпийс“ напоследък е, че нашата планета, която е и наш дом, има определен капацитет. И ако прекрачим границите на този капацитет, тя може да стане негостоприемна среда за живот. А точно това се случва с промените в климата, намаляването на биологичното разнообразие и замърсяването на почвите и водите с различни вещества. Затова решихме да покажем, че има алтернативни методи за производство, те са ефективни и не са някаква отживелица от миналото, а напротив – те са част от нашата визия за бъдещето на земеделието,  сподели Меглена Антонова, координатор „Екологично земеделие“ в „Грийнпийс“- България.
Оптималното съчетаване на всички възможности, които са представени в доклада и максималното използване на ресурсите, които самата природа ни предоставя, може да ни даде алтернативна възможност за получаване на една много качествена, здравословна и чиста от пестициди продукция от домати“ - заяви от своя страна доц. д-р Винелина Янкова от Института по зеленчукови култури.

Квотата за улов на калкан в Черно море остава 43,2 тона

Квотата за улов на калкан в Черно море остава 43,2 тона. Квотата за цаца и през следващата година ще бъде отново 8032,5 тона. Това стана ясно по време на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел.
 България и Румъния са двете държави членки на ЕС, извършващи риболов в Черно море. Поради тази причина общата квота за улов на калкан от 86,4 тона е разпределена по равно, а именно по 43,2 тона за България и Румъния. Квотата за улов на цаца за ЕС е 11475 тона, като страната ни получава 8032,5 тона, а Румъния 3442,5 тона за 2017 г.
 България ще продължи политиката, приета през 2016 г. за предотвратяването на незаконният, недеклариран и нерегулиран риболов , който ощетява риболовците. В тази връзка страната ни ще следва и амбициозния подход, приет през 2016 г. за регистриране на целия улов, включително и този под 50 кг. в дневници, декларации за разтоварване и документи за продажба от всички оторизирани кораби.
 Броят на проверките на пазара и инспекции на море, включително и в периода на забрана, ще бъдат с 20 % повече в сравнение с 2016 г. През следващата година се запазва изискването за минимално разпределение на квота на кораб от нивата за 2016 г.

Пазари, борси, цени

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

Държавната компания на Египет GASC е закупила 295,000 тона руска и украинска пшеница

САЩ закриват търговското си представителство „Пшенична асоциация” в Египет,  Причината е падане на цените,...

Хранителна индустрия

Обявиха  „Карнобатска Специална" за най-добра в конкурса  Challenge International Du Vin

Обявиха „Карнобатска Специална" за най-добра в конкурса Challenge International Du Vin

Обявиха  „Карнобатска Специална" за най-добра в конкурса  Challenge International Du Vin във Франция.За втора...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия