Продължава поредицата дебати за изготвяне на единна българска позиция за визията на ОСП след 2020 г.

Продължава поредицата дебати за изготвяне на единна българска позиция за визията на ОСП след 2020 г. Официалната Работна група, в която влизат представители на над 30 браншови организации, се събира на трето заседание във вторник, 8 август 2017 г, в Хотел Калиста, Старозагорски минерални бани.
Форумът е инициатива на земеделския бранш и обединява над 30 организации от всички сектори в селското стопанство, сред които основните организации на производители, всички преработватели, представители на синдикатите и научната общност.
В третaта работна среща ще участва министър Порожанов и неговият екип. Дискусията ще постави акцент върху Стълб II на ОСП – Програма за развитие на селските райони, пазарните мерки на подкрепа и механизмите за управление на риска в земеделието. Ще бъдат разгледани и съпоставени механизмите, по които се прилагат директните плащания чрез Схемата за единно плащане на площ и Схемата за базово плащане.
Участниците ще подложат на дискусия и други актуални теми като мястото на зелените плащания, инвестиционни мерки срещу финансови инструменти и трябва ли екологичните изисквания да бъдат по-силно застъпени в ОСП след 2020.
Предвидена е и презентация, обобщаваща всички разгледани до момента позиции на други държави членки и НПО – представени на ниво ЕС, чиято цел е очертаване на основните мнения и идентифициране мястото на страната ни.
Дискусията ще продължи със синтезирано представяне на „документите за размисъл на ЕК“ и разглеждане на 5-те сценария в бъдещето финансиране на ЕС. От „Центъра за икономически изследвания в селското стопанство“ към Института по аграрана икономика, ССА ще презентират световната практика в управлението на риска в земеделието в ЕС, САЩ и Канада, въз основа на което да протече свободна дискусия по темата.
В панела, посветен на пазарните мерки за подкрепа ще бъдат дискутирани прилаганите до момента схеми като „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, Националните програми за сектори лозаро-винарство и пчеларство, интервенция на пазара и пр. Работната група ще анализира тяхната ефективност и ще постави въпроса дали следва да бъде продължено прилагането им след 2020 г.

Добивите на зърно са с 10% по-ниски спрямо миналата година

Добивите на зърно са с 10% по-ниски спрямо миналата година, но пък за сметка на това качеството е по-добро от миналогодишното, заявиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Добивите са средни за страната. Очаква се да се приберат около 5,3 милиона тона зърно. Около една трета от произведеното количество се оползотворява в страната, както за хлебопроизводство, така и за изхранване на животните и за производство на фуражи. Необходими са около 1.2 млн. до 1.5 млн. тона хлебно зърно и фуражно съответно.
В Украйна тази година климатичните условия не са благоприятни, съответно ще се произведат по-малки количества пшеница и се надяваме съответно нашата реколта да може да се реализира на по-добри цени. Без европейските субсидии обаче българското зърнопроизводство е обречено, коментират от Асоциацията.

Таня Дъбнишка: Субсидирането на земеделските производители трябва да бъде обвързано с предоставяне на обществени блага

Селскостопанската политика трябва да осигурява повече ползи за справяне с изменението на климата. Това е основната теза в он-лайн дебата, заяви изпълнителният директор на АЗПБ Таня Дъбнишка.
Добри резултати в тази посока могат да бъдат постигнати с финансови поощрения на доброволна основа, без да се увеличават задължителните нива за качество. Ако задължителните нива бъдат увеличени, фермерите се нуждаят от адекватна компенсация. Така, само чрез усилията на земеделските стопани за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, можем да допринесем за устойчива и конкурентна хранително-вкусова верига, която осигурява безопасна и качествена храна на потребителите в Европа и другаде по света.
За нас най-важните приоритети, по които трябва да се направи повече в рамката на ОСП, са стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта, икономическо/социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки, смекчаване въздействието и адаптиране към измененията на климата, както и конкурентно участие на ЕС в глобалната търговия като по-силен играч на световната сцена.
Тъй като селскостопанското производство зависи от околната среда, земеделските производители са се ангажирали с приемането на нови управленски практики, които намаляват тяхното въздействие върху околната среда и подобряват устойчивостта. По този начин обществото извлича значителни ползи от екосистемните услуги, предоставяни от земеделските стопани, и те трябва да бъдат признати и подкрепяни за предоставянето на тези услуги и за по-ефикасно използване на природните ресурси. Земеделските стопани като мениджъри на земи играят активна и релевантна роля в приноса към екологичната устойчивост.
Управлението на земята играе ключова роля във взаимодействието между гражданите и околната среда”, се казва в т. 4 на Декларацията от Корк и в контекста на тезата на гражданите и природозащитните сдружения от допиването на ЕК, че субсидирането трябва да бъде обвързано с предоставяне на обществени блага, каквито са опазването на природата и борбата с изменението на климата.
Земеделските производители са ангажирани с тези проблеми и са част от решението им, категорична е Таня Дъбнишка.

Институтът в Садово- гарант за опазване на растителния генофонд

Председателят на Селскостопанска Академия проф. д-р Васил Николов проведе  среща с учените от Институтa по растителни генетични ресурси „Константин Малков”.
 Oбсъдeни бяха направленията на работа, приоритетите и проблемите. Проф. Николов представи визията си за развитие на Академията с акцент към израстване на кадрите; финансирането на системата; с възможността за използване на принадената стойност на интелектуалния продукт за осигуряване на допълнителни средства на авторските колективи; „цената“ на интелектуалния труд и интелектуалната собственост.
 Специално внимание беше обърнато на младите учени, като се подчерта, че от първостепенно значение за бъдещето на ССА е привличането и обучението на кадрите, които са същността и духа на всяка научна организация.
Като едни от основните проблеми, учените от ИРГР Садово посочиха липсата на целево финансиране за поддържането на растителния генофонд, остарялата материално-техническа база и редуцирания до минимум кадрови състав на Института.
Развитието и на фундаментална наука с партньорство от чужбина вече е приоритет за Академията, съвместно с насърчаването и внедряването в практиката на научно-приложния продукт на Института.
Акцент беше поставен върху популяризирането на дейностите и постигането на разпознаваемост на Академията чрез засилване на партньорство на различни нива, информационни и комуникационни дейности, чрез участието в различни регионални, национални и международни изложения за лансиране на „българското”.
„България трябва да се гордее с факта, че ние сме петата държава в света, която започва да развива организирана земеделска наука“, заяви председателят на ССА. Според проф. Николов Институтът в Садово е не само люлка на аграрната наука, а е и утвърден продължител на традициите в тази насока, доказателство за което са постиженията и наградите на колектива.
За 135 г. земеделската наука в Садово е дала на производителите 148 сорта при 28 полски и зеленчукови култури и тези заслуги на учените следва непрестанно да се пропагандират по всички медии.
Проф. д-р Николов разгледа ботаническата градина, експерименталното поле, музея на земеделската наука и някои от лабораториите към Института. Той се запозна и с дейностите на Националната генбанка и с технологията за дългосрочно съхранение на растителни генетични ресурси.
През 2017 г. ИРГР Садово беше отличен едновременно с две награди за иновации на международното изложение АГРА – за сорт сусам „Невена” за механизирано отглеждане и за сорт обикновенна зимна пшеница „Гинра”, характеризиращ се с висок добив и качество, подходящ за включване в системите за биологично земеделие.

Селскостопанска академия ще направи български кът в сградата на ФАО

Постоянният представител на България във Организацията по прехрана и земеделие -  FAO Петьо Петев посети Селскостопанска академия. На среща с ръководството на научната институция посланикът предложи Академията да направи български кът в сградата на ФАО в Рим във връзка с европредседателството.
 В структурата на Академията функционира Националният земеделски музей, който притежава огромно богатство от експонати, свързани с развитието на българското земеделие, както и бита, и културата ни. Посланик Петев разгледа и част от Националния земеделски музей и остана очарован от уникалните експонати, които се съхраняват в него.

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Глобалният пазар на етерични масла расте със средногодишен темп от 8-11%

Глобалният пазар на етерични масла расте със средногодишен темп от 8-11%

Глобалният пазар на етерични масла расте със средногодишен темп от 8-11%. Това сочи анализът...

Хранителна индустрия

Румен Порожанов: Фрапантни разлики в цените на хранителните стоки са недопустими

Румен Порожанов: Фрапантни разлики в цените на хранителните стоки са недопустими

Фрапантните разлики в цените на някои хранителни стоки на нашия пазар са недопустими, заяви...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия