НАЗ:Земеделската земя е невъзобновяем, незаменим и сред най-значимите за човечеството естествени ресурси

Цената на земеделската земя се е повишила над два пъти и половина за последните десет години, като в някои области на страната достига рекордни стойности по данни на Националния статистически институт.
Свободният достъп на установени в друга държава членка физически лица и корпорации до придобиване на собственост върху земеделски имоти ще засили ръста на цените и ще влоши перспективите за развитие на стопанствата, съответно и на земеделския сектор като цяло.
 По-голямата част от обработваемата земя в страната е наета, дейността на ползвателите-земеделските производители  е зависима от възходящото движение на нейната стойност и съответно е силно уязвима на агресивно навлизане на капитали на пазара. Условията за земеделие ще се превърнат в непосилни, според Асоциациата на зърнопроизводителите.
От друга страна, въпреки че ценовите равнища на земята са твърде високи в национален аспект (ниска възвръщаемост на инвестиции в земеделска земя), на ниво ЕС те са сред най-ниските. Затова са съвсем реалистични очакванията за нарастване на интереса на външни инвеститори към закупуване на евтина и плодородна българска земя.
 Европейският парламент също изрази загриженост и тревога, във връзка с изкупуването на земеделски земи от инвеститори извън земеделския сектор и лица, занимаващи се с финансови спекулации (застрахователни дружества, пенсионни фондове, и др.). В приетата Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС: как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земятa,  са отправени препоръки държавите членки да използват инструменти за регулиране на пазара на земя, като заимстват опита и успешните модели на други държави членки в съответствие с разпоредбите на Договора за ЕС.
Редица държави членки прилагат защитни механизми срещу спекулативната дейност на инвестиционните фондове. Съществуващите регулации във Франция и Австрия, например, не влизат в противоречие с основните права и свободи, гарантирани от правото на Европейския съюз, но осигуряват контрол върху ползването на земеделската земя по предназначение, като са създадени: специални публични агенции, които регулират пазара на земеделски имоти, включително чрез максимален праг на рентата  или специален разрешителен режим с условието за извършване на земеделска дейност.
В Полша и Унгария част от изискванията за достъп до закупуване и наемане на земеделска земя са свързани с доказване на квалификация, опит и регистрация като земеделски стопанин. Словашката република приема конституционна промяна през 2017 г., с цел протекция на земеделската земя, съгласно която земята е дефинирана като незаменим и невъзобновяем природен ресурс, обект на специална защита от държавата и обществото.
Спазването на ангажиментите на България, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС, предполага наличие на ефективни защитни механизми, които да възпират спекулативния интерес на инвестиционните дружества. Отчитайки спецификата на пазара на земеделска земя, на този етап страната ни не е подготвена за пълно либерализиране на режима на достъп до земеделска земя на физически и юридически лица от други държави членки.
Земеделската земя е ограничен, невъзобновяем, незаменим и сред най-значимите за човечеството естествени ресурси. В този смисъл, собствеността върху земеделската земя е от стратегическо значение за нашата страна, както по отношение на земеделието и икономиката, така и за националната сигурност.

Държавна агенция Държавен резерв обяви поръчка за доставка на 16042 тона мека пшеница

Държавна  агенция Държавен  резерв обяви поръчка за доставка на 16042 тона мека пшеница на обща стойност 5 369 620 лева.
Според договора реколтата трябва да е от 2017 година и да отговаря на Български държавен стандарт за хлебна пшеница. Държавният резерв планира сделката да стане през "Българска стокова борса" АД.
До края на реколтната година количеството необходимо за потребление се оценява на 73800 тона. Преходният  запас се прогнозира да бъде в размер на  270 000 тона. Производството на 2016 година е в размер на 5 662 721 тона зърно. Реколта  2016 година беше рекордна за производството на пшеница у нас. Към момента остатъкът от жито от миналогодишната реколта е 343 хил. тона. Прогнозните данни са по-лоши от миналата година със 7 пункта при пшеницата.

Включват по-модерни механизми при прилагането на Програмата за развитие на селските райони

Екипът  на министерството на земеделието е отворен за съвместна работа и  сътрудничество с бизнеса при обмяната на становища и опит в областта на развитието на земеделието и  храните, заяви   зам.-министър Атанас Добрев.
В момента се прави внимателен анализ на опита от прилагането на досегашната Програма за развитие на селските райони и се включват по-модерни механизми, така че тя да стане по-достъпна и за малките фермери, коментира Атанас Добрев.
Представителите на асоциацията от Националния съюз на земеделските кооперации в България и Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост  обсъди проблеми при прилагането на Наредбата за контрол в горските територии. Беше взето решение и да се проведе отделна среща с участието на заинтересовани страни от асоциацията по по-общата тема за визията за развитие на българските гори.
Поставена бе и темата за предоставянето на напоителни съоръжения от страна на Националния съюз на водоползвателите, като се акцентира, че през последната година няма констатирани нарушения от тяхна страна.

Oдобриха 43 проекта по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“

Oдобриха 43 проектни заявления по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, подадени съгласно Заповед РД 09-755 от 04.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните. Инвестиционните предложения са на обща стойност над 55 млн. лв., от които субсидията е над 30 млн. лева.
В рамките на 130 % от бюджета на обработка подлежат 803 от всички подадени 3 165 заявления за подпомагане. Инвестициите по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ са свързани с напоителни системи и със закупуване на земеделска техника за обработка на почвата и прибиране на реколтата.

Стопани получиха над 3 млн. лева за защитени видове по Мярка 214

3 361 960 лева на 53 земеделски стопани преведе фонд ‘Земеделие” по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013. Изплатените субсидии са по направление ВПС 4 – „Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“.
Заедно с изплатените до момента направления „Биологично растениевъдство”, „Биологично пчеларство”, „Опазване на застрашени от изчезване местни породи”,  „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите” и „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“,  общата сума на финансовото подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ за Кампания 2016 достигна 41 720 000 лева.
Ставките, по които се извършва изплащането на средствата, се определят съгласно чл. 13 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 - 2013 г. Финансовата помощ се предоставя във вид на годишно компенсаторно плащане за земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики

Агрополитиката

Пазари, борси, цени

Глобалният пазар на етерични масла расте със средногодишен темп от 8-11%

Глобалният пазар на етерични масла расте със средногодишен темп от 8-11%

Глобалният пазар на етерични масла расте със средногодишен темп от 8-11%. Това сочи анализът...

Хранителна индустрия

Румен Порожанов: Фрапантни разлики в цените на хранителните стоки са недопустими

Румен Порожанов: Фрапантни разлики в цените на хранителните стоки са недопустими

Фрапантните разлики в цените на някои хранителни стоки на нашия пазар са недопустими, заяви...

За нас

"Агробизнесът" е месечно луксозно издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.

Галерия