Агрополитиката

Министрите на земеделието обсъдиха въпросите, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г

Среща на високо равнище се състоя на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Хърватия, Румъния, Словения, Литва, Латвия и Естония в Унгария.
Основните акценти в дневния ред бяха въпросите, свързани с бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г., анализ на актуалната ситуация на пазарите в секторите на млякото, свинското месо и захарта, както и обмен на мнения за превантивни действия за недопускане по–нататъшното разпространение на заболяването Африканска чума по свинете на територията на ЕС.
В рамките на срещата, министрите (без Румъния) подписаха и Съвместна декларация относно бъдещата визия на Инициативата на страните от Централна и Източна Европа за базирани на знанието земеделие, аквакултури и горско стопанство в контекста на биоикономика BIOEAST, към която България се присъедини през септември 2017 г.
Страните поемат ангажимента да изготвят Стратегическа програма за научни изследвания и иновации, фокусирана върху макрорегионалните приоритетни области, и целяща да подкрепи Европейското научноизследователско пространство.
Визията на инициативата осигурява основата за разработването на макрорегионална Програма за стратегически изследвания и иновации - SRIA, в чиито обхват са идентифицирани три приоритетни области: стратегическо мислене по отношение на биоикономиката, осигуряване на качествени храни и фуражи за Европа и за света като цяло и индустриален тласък за селските райони.

Министерството на земеделието подкрепя приемането на подходящи изменения и допълнения на ЗСПЗЗ

Министерството на земеделието подкрепя приемането на подходящи изменения и допълнения на ЗСПЗЗ. Така се осигурява приемственост в законодателството и спокойна работа на земеделските стопани. Предотвратяват се опити за заобикаляне или превратно прилагане на действащото законодателство в страната.
Структурата на собствеността върху земеделските земи е такава, че изисква намиране на множество съсобственици за съставяне, подписване и нотариално удостоверяване на нужните документи, регламентирани в Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Земеделските стопани считат, че дори и само от гледна точка на необходимото физическо време за извършване на изискваните действия, е почти невъзможно да се спази указаният срок.
Притесненията на земеделските стопани са основателни, още повече че непотвърждаването на дългосрочни договори за наем на земеделски земи биха дали съществено отражение върху земеползването и прилагането на други, законово регламентирани процедури, което в крайна сметка ще рефлектира върху устойчивото и предвидимо уреждане на поземлените отношения в следващи стопански години.

НАЗ: Ограниченият достъп до инвестиции по ПРСР 2014-2020 е основното предизвикателство пред сектор земеделие

С влизането в ЕС земеделието в България бе рестартирано, в резултат на което секторът зърнопроизводство е реформиран, преструктуриран, работещ и основно експортно ориентиран отрасъл, , заяви Мариела Йорданова член на УС на НАЗ и председател на Сдружение на зърнопроизводителите от Лудогорието на годишната европейска конференция относно финансовите инструменти за земеделие и развитие на селските райони в ЕС
Основните източници на финансиране са европейско подпомагане чрез схемите за директни плащания и национално подпомагане под формата на целеви кредити, държавна помощ за отстъпка от стойността на акциза върху земеделско гориво и данъчни облекчения при инвестиции в земеделски.
В рамките на панела Общата селскостопанската политика на ЕС и нейното бъдеще и за състоянието на земеделието в България и неговите инвестиционни нужди участие взеха също Пека Песонен, генерален секретар на най-голямата фермерска организация в Европа Copa-Cogeca, и Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ. Мариела Йорданова представи предизвикателствата и перспективите пред българското зърнопроизводство, както и очакванията си от следващата ОСП след 2020 Тя представи предизвикателствата и перспективите пред българското зърнопроизводство, както и очакванията си от следващата ОСП след 2020
Представителят на НАЗ отбеляза, че през предния и настоящия програмни периоди оборотното и инвестиционното финансиране са станали по-достъпни, като кредитните и лизинговите институции са по-отворени да участват в инвестиционните проекти на земеделците по програмите от Втори стълб ОСП. Ограниченият достъп до инвестиции по ПРСР 2014-2020 обаче е основното предизвикателство пред сектора, тъй като зърнопроизводството е извън обхвата на финансиране на настоящата програма.

Със 700 000 лв. се увеличава бюджетът по Схемата за държавна помощ при застраховане на селскостопанска продукция

Със 700 000 лв. се увеличава бюджетът по Схемата за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция, реши Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“. Така общата сума, с която ще се подпомогнат стопаните през тази година нараства от 1,5 млн. на 2,2 млн. лева.
Целта на подпомагането е да се насърчат малките и средни предприятия и земеделските стопани, които отглеждат плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн, доброволно да застраховат селскостопанската си продукция срещу неблагоприятни климатични събития. Помощта се предоставя под формата на заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани при застраховане на продукцията. Максималният размер на финансирането, което може да получи един земеделски стопанин, е до 65% от стойността на застрахователната премия.
Заявления за кандидатстване по схемата ще се приемат до 31 август. Стопаните трябва да представят застрахователните си полици в отделите „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ на областните дирекции на ДФ ”Земеделие” до 28 септември. Срокът за сключване на договорите и изплащането на помощта е до 14 декември 2018 г.

ЕКПЦ: ОСП се превръща в политика по околната среда

НАЗ взе участие в първия Европейски конгрес, посветен на царевицата. Форумът беше организиран от Европейската конфедерация на производителите на царевица - CEPM. В конгреса се включиха производители на царевица от структурата на ЕКПЦ, обхващаща асоциации от общо 10 държави членки, както и официални лица от Постоянните представителства на държавите членки към ЕС, Европейската комисия и евродепутати.
Форумът бе открит с кръгла маса с участието на Тасос Ханиотис директор, дирекция „Стратегии, опростяване и анализ на политики“, Жабиер Руиз - директор по въпросите на земеделието и устойчиви системи за производство на храни и Жак Лойо - Комисия по процедурите за одобрение на пестициди.
Според Ханиотис предложението за следващия бюджет на ОСП се опира на логиката на реалностите и очакванията, вместо на несигурността на предположения за евентуална отмяна или отлагане на Брекзит. Опасения от страна на Руиз и Лойо бяха изразени по отношение на постигането на споразумение по бюджета на ЕС преди евроизборите през май 2019 г. Държавите членки не разполагат с достатъчно време, за да се справят и с разработването на стратегическите планове за новата ОСП.
ЕКПЦ подложи на критика законодателните предложения на Европейската комисия относно ОСП 2021-2027 г.: вместо опростяване се предвижда допълнително усложняване на бюрократичната система; ОСП се превръща в политика по околната среда; заложената ренационализация застрашава общностния характер на ОСП и предпоставя засилване на неравнопоставеността между земеделските производители от отделните държави членки.
Главен акцент, поставен по време на форума, бе приносът на царевицата към реформата на ОСП. Примерът на Франция при прилагане на еквивалентна на екологизирането практика при отглеждането на културата бе представен от Жил Еспаньол, ресорен ръководител в института Arvalis Institute du Végétal. Моделът на производствена система комбинира: повишена резистентност и минимална употреба на продукти за растителна защита, увеличаване на въглерода в почвата, и поддържане на биоразнообразието.