В новия брой четете:

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27

Конкурсът търси своите герои всеки месец

БАСФ довери на българския мениджмънт екип още осем страни на Балканите

Ваня Горчева - Мениджър за България и Регион Запад  /Сърбия, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Северна Македония, Черна гора/

Госпожо Горчева, кои са предизвикателствата пред мениджмънт екипа на БАСФ България при управлението на новите пазари в страните от бивша Югославия?
- Много важно е екипът да е добре подготвен. Подготовката ни в България е такава, че като  част от мултинационална компания ние работим по високите изисквания и стандарти на БАСФ. Аз самата съм от доста време член на мениджмънта на БАСФ за Централна и Източна Европа. Маркетинг мениджърът ни, техническият ни мениджър също притежават международен опит. Имаме познанията за българския пазар от много години, имаме успехите на българския пазар, сега трябва да пренесем опита и стандартите ни на управление и на работа в съседните пазари. Другото е да имаме куража да искаме и да направим промените, които виждаме, че са необходими.

Не казахте случайно кураж, нали?
- Да, имаме кураж и познания да наложим вижданията си, независимо от това, че много хора от местните ни приемат с известна доза скептицизъм. Така че трябва да се доказваме. Но това го правим всеки ден пред българските ни партньори. Имаме визия какво искаме да направим, знаем как и със сигурност ще постигнем добри резултати и на пазарите, чието управление поемаме.

Ако сравняваме развитието на българското земеделие със земеделието на съседите, къде са те?
- Когато говорим за основните държави от новия район – Сърбия, Хърватска, Словения – там имат по-дребно земеделие в сравнение с българското. Смятам, че ние в България имаме по-интензивно земеделие и сме по-напред в технологично отношение. Поне такова е моето усещане. Там има също много добри производители. Но те са концентриран във Войводина(бел. авт – регион в Сърбия) и в определен район на Хърватска.

Българският агропроизводител ще има ли полза от това, че българският екип на БАСФ поема мениджмънта на един много по-голям пазар от нашия?
- Да, по-големият пазар си има предимства. На българския пазар ние постигаме много добри цени на продуктите на БАСФ . Висшият мениджмънт на БАСФ от Германия ни има доверие за ценовата ни политика. Защото доказахме, че не се борим просто за по-ниски цени, а за въвеждане на цялостни иновативни агротехнологии, за много добро техническо позициониране и в случая цените са само елемент от всичко това. За бъдеще по-големият пазар, който поемаме, ще даде осезаеми ползи за българските агропроизводители. Защото ще имаме много по-голям бюджет, който да управляваме, за да сме по-гъвкави. В сегменти, където можем да подпомогнем българските фермери - ще го направим според новите ни по-големи възможности за управление на ресурсите. И другото, което е съществено: колкото по-широк поглед имаш върху проблематиката на по-голям пазар, толкова по-добре ще можем да управляваме и рисковете в България. Когато виждаш с какво се сблъскват фермерите в съседните ни страни, получаваш много технически, финансов и дори инвестиционен опит. Повече познания категорично водят до по-добри резултати.

Мислите ли че имаме български опит за споделяне?
- В България също идват групи фермери от по-развитите в аграрния сектор страни. През 2018 година например споделихме български опит с французи. Вече обмислям много сериозно какви срещи с българския агробизнес да организираме за агропроизводителите от новите пазари, на които оперираме. Целта е не само да покажем опита си, но да съдействаме и да търсим общи ползи.

Общата икономическа ситуация ще промени ли съотношението между инвестиращите и спестяващите производители? Вие направихте това условно деление и сигурно имате поглед как се променя то?
- Не мисля, че бизнесповедението на агропроизводителите рязко се променя при подем или спад в икономиката. Тези, които имат таланта да инвестират и съответно имат инвестиционно поведение, в дългосрочен план са по-успешни. Защото те търсят възможностите. Това не значи, че инвестиционното поведение не кара този тип фермери при необходимост да отрежат някои разходи. Но отрежеш ли не където трябва, това не носи ползи. Важно е да не гледаме на разхода като на абсолютна стойност, а като на инструмент, който може да донесе предимства.

На българския пазар има ли продукти за растителна защита с неясен произход?
- Растителната защита обикновено формира последните 10% от технологичните разходи за всяка една реколта. Фермерът вече е направил много вложения в семена, торове, обработки и накрая идва растителната защита от плевели, неприятели и болести. Тези 10 процента обаче са “финалния спринт” и понякога фермерът ги усеща като тежко натоварване. Тогава по-неопитните си казват: защо да не си купя препарат от сивия сектор? Логиката им е, че препаратът е по-евтин, а активните съставки са приблизително същите като тези на препаратите на известните компании.  Убеждаваме клиентите си, че има голямо значение къде е произведен един продукт, кой го е произвел, как стига до нашия пазар на ниски цени. Предупреждаваме за риска, че ще вложат пари в нещо, което няма да им свърши работа и ще навреди на цялата инвестиция в новата реколта.

Очаквате ли подобен проблем и на пазарите на осемте страни от Балканския регион?
- Със сигурност го има и там. Със сигурност ще използваме опита си в България, за да разясним рисковете от препаратите с неясен произход. Убедена съм, че и там хората ще се     доверят както на нашия опит, така и на икономическата логика да не хвърлят парите си напразно.

Разговора води Михаил Ванчев

Агрополитиката, Говори Брюксел

Отчитаме напредък на платформите за борба с дезинформацията, но предстои още много работа

Отчитаме напредък на платформите за борба с дезинформацията, но предстои още много работа

Българският еврокомисар Мария Габриел заедно с комисар Джулиан Кинг представиха 18-ия доклад за сигурността,...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Приаксор – Бъдещето днес в растителната защита

Приаксор – Бъдещето днес в растителната защита

Приаксор е името на фунгицида от БАСФ, който е отговорът към новите предизвикателства в...

Форуми, Анализи, Коментари

Любители на вкусната храна се събират на първи фестивал "Родопска угодия" в гр. Девин

Любители на вкусната храна се събират на първи фестивал "Родопска угодия" в гр. Девин

Любители на вкусната храна, на родопските традиции и на удоволствията се събират на първи...

Пазари, Борси, Цени

България е изнесла храни за 5.9 млрд. лева

България е изнесла храни за 5.9 млрд. лева

България е изнесла  храни за 5.9 млрд лева-рекорд за цялата история на страната. Πpинoc...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

ДФ „Земеделие“ одобри 148 общински проекта за над 44 милиона лева

ДФ „Земеделие“ одобри 148 общински проекта за над 44 милиона лева

Приключи обработката на проектните предложения за детски градини, училища, спортни площадки и физкултурни салони...

Иновации

ЕК  приветства  бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации- „Хоризонт Европа"

ЕК приветства бъдещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации- „Хоризонт Европа"

Институциите от ЕС постигнаха частично политическо споразумение относно „Хоризонт Европа", което предстои да бъде...

Новини


Наши партньори

Времето


Высококачественная декоративная штукатурка по разумной цене. Профикиев.

Месечна агрометеорологична прогноза за месец март 2019

В началото на март агрометеорологичните условия ще се определят от топло за сезона време. През първото десетдневие в по-голямата част от полските райони на страната прогнозираните стойности на средноденонощните температури ще надвишават биологичния минимум, необходим за възобновяване на вегетационните процеси при зимните житни култури и рапицата.

В началото на второто десетдневие се прогнозира понижение на температурите, по-съществено в Северна България и високите полета, което ще ограничава и задържа развитието на земеделските култури. През десетдневието условия за протичане на забавена вегетация при зимните житни култури ще се създават главно в крайните югоизточни и южни райони на страната.

В края на второто и началото на третото десетдневие на март се очаква подобрение на температурните условия и активизиране на вегетационните процеси при есенните посеви и трайните насаждения. До края на март по-голямата част от закъснелите в развитието си посеви с пшеница и ечемик, презимували във фазите 2-3 лист, ще встъпят във фаза братене. При братилите през есента зимни житни култури ще се наблюдава увеличение на коефициента на братимост. В края на март рапицата, зимувала във фаза розетка, ще формира разклонения.

През март при овощните култури ще протичат фазите набъбване и разпукване на пъпките. В края на месеца при раноцъфтящите видове (бадем, кайсия, праскова) ще се наблюдава фаза цветен бутон, а на отделни места, главно в южните райони - и начало на фаза цъфтеж.През месеца прогнозираните минимални температури, до минус 8°С, ще представляват опасност за най-напредналите в развитието си овошки встъпили във фазите бутонизация и цъфтеж Очакваните валежи през март, около нормата, ще увеличават почвените влагозапаси в еднометровия и в по-дълбоките почвени слоеве. В края на февруари в по-голямата част от полските райони почвените влагозапаси при зимните житни култури в еднометровия слой бяха над 90% от пределната полска влагоемност (ППВ). Изключение имаше на места в Дунавската равнина (агростанция Новачене), в крайните южни (Хасково) и източни райони (Д.Чифлик), където нивото на влагозапасите бе по-ниско - 85-86% от ППВ. През месеца по-подходящи условия за провеждане на предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни и средноранни пролетни култури, за извършване на растителнозащитни пръскания при овошките ще има в началото месеца, през втората половина от второто и в средата на третото десетдневие. В средата на март започва агротехническият срок (15-20.03) за сеитбата на слънчогледа в Южна България, а в средата на третото десетдневие (25.03–5.04) – в Дунавската равнина.

Дукена Жолева

Агрометеоролог в НИМХ-БАН

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.