Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:Европа е на финалната права в преговорите за новата ОСП

По седем теми протичат обсъжданията, като първата е едно по-засилено изискване - т.нар. зелени изисквания, свързани с опазване на околната среда от страна на всеки земеделски стопанин, и ако не ги спази, той не може да си получи субсидията на декар, което е нещо ново". Това коментира  Светлана Боянова,директор на Института за агростратегии и иновации.

Боянова съобщи, че португалското председателство на ЕС е публикувало в петък документ, в който са показани темите, по които има съгласие и по които още трябва да се търси компромис. Както и че председателството има амбицията през май да се финализират нещата.

През 2018 г. Еврокомисията  е дала своето виждане как трябва да изглежда ОСП, след това Европейският съвет е решил през юли 2020 г. какви да бъдат парите,  а през октомври същата година Съветът на министрите каза какво иска да види в регламента. След това Европарламентът прие своята позиция и през ноември започнаха т.нар. триалози. Оттогава са проведени 7 такива срещи между трите институции.След т.нар. зелени изисквания има и „екосхеми", които са също нещо ново.

Боянова подчерта, че има нов модел на прилагане на Общата селскостопанска политика . „Не вече да отговаряш на някакви изисквания, за да се получи субсидията, а накрая, когато я получиш, трябва да има някакви резултати с количествени и качествени  измерители". По сериозно разминаване между ЕП и Съвета е за т.нар. социална условност.

„ЕП иска така както задължително се спазват екологичните изисквания, земеделският стопанин да прилага цялото законодателство, свързано с трудово-осигурителни отношения и това да  бъде предпоставка и условие за получаване на субсидията за площ. ЕП иска това да е задължително, докато Съветът все още няма позиция по въпроса. Тринадесет страни членки, сред които и България, казаха, че това – като опции, които се предлагат от председателството, няма да могат да го прилагат и предлагат по друг начин да се прилага социалната условност", обясни Боянова.

Боянова съобщи, че Европарламентът предлага ново определение – „Нов фермер", който да бъде подкрепен по линия на директните плащания. ЕП предлага и специална схема по директните плащания, допълнителна, която да бъде за засилване на конкурентоспособността, като директно годишно плащане, като от Съвета още няма отговор по тази идея.

Боянова подчерта и, че „много ключова тема е намаляване на плащанията и таван на плащания".

По тази тема ЕП напълно подкрепя ЕК за деградация - в зависимост от субсидиите да получаваш намалени плащания и над 100 000 евро да си е изцяло таван. Съветът досега много настойчиво поддържа позицията това нещо да бъде доброволно, страните членки сами да преценяват, да не е задължителен таванът.

И също много ключова разлика – докато ЕК и ЕП предлагат всичките схеми да влизат в изчисляването на това намаляване и таван на плащанията, то съветът предлага това да се ограничи само до основното плащане на площ.Тя посочи, че България още няма окончателна позиция по тавана на плащанията. 

 

 

 

 

Консервационно земеделие? Минимална обработка на почвата- максимална полза за природата

 Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед.

Това е  накратко нейната визитка.

А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път? Цялото интервю  с Даниела Димитрова можете да намерите  в рубриката за конкурса „Еврофермер на годината“ . Тук  Даниела Димитрова отговаря на читателски интерес за ползата от екологосъобразната технология в земеделието.

Изпраща ни снимка от полето в землището на с.Професор Иширково, Силистренско,/ където е с баща си Йовко Димитров и човека който ги въведе в тази технология Георги Мантарлиев  /с  уговорката, че всичките 26 000 дка земя в тяхното фамилно стопанство се обработват съобразно екологичните изисквания:Екологосъобразна, устойчива технология, чрез поглъщане на въглерода в почвата. Ефективна технология, която предпазва почвата от  ерозия, предпазва водите от замърсяване, подобрява биологичното разнообразие  и биологична активност на почвата.

  „На практика използваната от нас технология е съвкупност от различни добри  земеделски практики,“ казва Димитрова и изброява:

  • Минимално увреждане на почвата, чрез намалено или никакво обработване с цел подобряване на почве­ната структура, подобряване на биоразнообразието и обогатяването й с органични вещества;
  • Оранта с обръщателен плуг отсъства напълно;
  • Директна сеитба или сеитба след минимални обработки;
  • Постоянна почвена покривка (остатъци от предходната култура или покривни култури), която предпазва почвата от ерозия, съхранява въглерода, съхранява водата, до­принася за подтискането на плевелите, всичко това спомага за биологичната активност на почвата създава се така наречената „жива почва“;
  • Разнообразни видове сеитбооборот и комбинации от култури, които насърчават почве­ните микроорганизми и възпрепятстват вредителите по растенията и плевелите;
  • Внасяне на биологични продукти в почвата, които от една страна спомагат за структурирането на почвата, разграждането на   остатъци от предходната  култура и от друга спомагат за биологична активност на почвата,  почвеното плодородие, като минерализират почвата и по този начин осигуряват храна за следващата култура;
  • Внасяне на азотофиксиращи бактерии които улавят азота от атмосферата и го дават като храна на растенията, чрез корените;
  • Намалено използване на химични азотни торове;
  • Внасяне на бактерии които отключват фосфора в почвата (в почвата има достатъчно фосфор, но от неправилни агротехнически мероприятия той бива заключен).

     Сама по себе си тази технология без дълбоки обработки, съхранява въглерода в почвата, предпазва от ерозия, пази водите от замърсяване с нитрати и фосфати, подобрява биологичната активност и биоразнообразието в нея и за да постигнем всичко това е необходимо да се използват всички споменати по-горе добри земеделски практики едновременно.

Практикуването на тази технология наричаме консервационно земеделие.

Този иновативен подход при отглеждане на зърнени и технически култури има следните добри страни:

  1. Създава ефективно, устойчиво и конкурентно земеделие, което се бори с климатичните промени;
  2. Намалява парниковите емисии в атмосферата;
  3. Намалява употребата на химични торове и пестициди;
  4. Бори се с ерозията;
  5. Подобрява биологичното разнообразие;
  6. Опазва водите от замърсяване с нитрати и фосфати;
  7. Създава биологична активност на почвата и почвено плодородие;
  8. Намалява употребата на горива, поради намалени обработки;
  9. Намалява стойността на разходите;
  10. Технология, която е напълно адаптирана към почвите и климатичните условия в България.

Стопанствата които практикуват тази технология са, както в северна така и в южна България, площите върху които се прилага са около един милион и половина декара.

Недостатъци при използване на този иновативен подход при отглеждането на зърнени и технически култури:

  1. Период на преход от конвенционално към консервационно земеделие адаптирано към опазване на околната среда и климат ;
  2. Липсват стимули за практическо разпространение иобучения по тези иновативни, ефективни, екологосъобразни технологии.
  3. Липсва нормативна уредба, която да гарантира запазването на физическите блокове, върху които се отглеждат култури по описаната технология.

 Консервационното земеделие цели стимулиране на земеделското производство като оптимизира употребата на селскостопански ресурси и като помага да се ограничи деградацията на земите чрез интегрирано управле­ние на наличната почва, води и биологични ресурси в комбинация с външни добавки.

Механичното обработ­ване се заменя от биологично смесване на почвата, чрез което микроорганизмите, корените и другата почве­на фауна поемат функциите по обработването и балансирането на хранителните вещества.

 

 

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Връчиха  наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Връчиха наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Петък, 14 Февруари 2025

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов връчи престижните награди AGRI Awards 2025...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Петък, 31 Януари 2025

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж. Това каза заместник-министърът на земеделието...

Компании, Събития, Анализи

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Всичко за малки и големи стопанства от 18 до 22 февруари в Международен панаир...

Реколта, Пазари, Цени

Бутикови изби, нови винени проекти и традиционни производители ще блестят на ВИНАРИЯ 2025

Бутикови изби, нови винени проекти и традиционни производители ще блестят на ВИНАРИЯ 2025

Вторник, 11 Февруари 2025

От 18 до 22 февруари престижният форум ще начертае тенденции в индустрията   Международната изложба за...

Иновации, Обучение, Агросвят

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Macfrut, международният търговски панаир за веригата за доставки на плодове и зеленчуци, който ще...






Конкурсът търси своите герои всеки месец

Наши партньори

Месечна прогноза за времето за февруари 2025 г.

  

Средни минимални температури през февруари се очаква да бъдат от минус 5 до 2 градуса, а средните максимални температури: от 4 до 9 градуса.

През втория месец от годината средна сума на валежите е между 30 и 50 литра на кв.м, в южните и планинските райони до 90 - 110 литра на кв.м.

Тази година февруари ще бъде с температури около климатичните норми, като очакваните средни температури ще бъдат от 6 до 11 градуса. През втората половина на периода ще бъде по-хладно с 2 до 3 градуса, термометърът ще сочи от 2 до 7 градуса. Във валежно отношение месецът, ще бъде с количества до 2 пъти над нормата, повече в западните и в южните райони

Февруари ще започне  с топло за сезона време с мъгли в ниските места и слънце в планините. След дъждовния 2 февруари, до 6 февруари ще бъде топло с бързо преминаване на облачни системи над северните райони и повече слънце над Южна България. 
На 7 февруари след краткотрайно захлаждане и превалявания от дъжд в крайните северни райони, отново ще се затопли, а мъглите и ниските облаци ще бъдат често явление в Дунавската равнина. 
Това са първите плахи опити на пролетта да даде заявка за своето настъпване.

С увеличаването на деня расте и броят на слънчевите часове. Най-високите измерени температури през февруари са между 19 и 26 градуса. Най-топло е било в Пловдив и Кнежа - 26 градуса, а в Ловеч, Плевен и Димитровград – 25 градуса. Преносът на по-топли въздушни маси от югозапад ще повиши чувствително температурите. Тази година дневните температури се очаква да достигат 19 - 24 градуса.

В планините снежната покривка ще бъде с дебелина до 150 см, а температурите често са под минус 10 градуса. Дебелата снежна покривка в съчетание с по-високи температури е предпоставка за падане на лавини. Такива затопляния са особено опасни за ранноцъфтящите растения, които подлъгани от топлото време започват бързо да се развиват. При очакваното последващо понижение на температурите, е възможно пъпките и цветовете да бъдат увредени.

Другото име на февруари е Малък Сечко и той ще се прояви с чувствителни застудявания през второто и третото десетдневие.
Второто десетдневие ще започне с мокър сняг и захлаждане, ще има по- интензивни валежи в западните и северни райони. След краткотрайно стабилизиране на атмосферата над Балканите, от 15 до 17 февруари се очакват нови снеговалежи и чувствително застудяване. Дневните температури в традиционно най-топлите южни райони ще достигат едва 4 - 5 градуса. В края на второто десетдневие се очакват сутрешни мъгли и ниски облаци по Черноморското ни крайбрежие.
Третото десетдневие ще бъде по-студено от нормалното.

Най-ниските показания на термометрите през февруари са отчетени в Севлиево - минус 35 градуса, в Исперих и Кнежа минус 32 градуса, във Видин, Чирпан, Горна Оряховица - минус 31. Много студен е бил февруари през 1929 година, когато водната повърхност по нашето Черноморско крайбрежие се покрива от плътен лед. Рекордни студове са отбелязани и през 1944, 1950 и 1954 година.  

 
Тази година през първите дни от третото десетдневие ще бъде студено с облаци, преохладени мъгли и мразовито време, характерно за януари. Дневните температури ще се задържат отрицателни - от -4 до 0 градуса.

След краткотрайно затопляне на 25 февруари , от следващия ден до края на месеца ще преминат серия от циклони, започващи своя живот над Гърция. Очакват се значителни количества валежи, предимно от сняг, повече в западните и южните части от страната и чувствително понижение на температурите. 

 

 

 

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.