Обсъждат постигнатото в областта на селското стопанство, част от инициативата 16+1

Главна категория: Архиви Категория: брой 3, 2019
Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа и Съветът за инвестиции към Българската търговско-промишлена палата организират среща: „Нови регулации на китайския пазар в областта на селското стопанство. Електронна търговия във формат 16+1“ на 27 март 2019 г.  в БТПП, София.

  Развитието на Инициативата 16+1 е маркирано от засилен диалог и сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ на държавно ниво. Вече са направени и конкретни стъпки за сближаване на ниво бизнес. Целта на събитието на 27 март е да предостави информация за постигнатото до момента в областта на селското стопанство, част от Инициативата 16+1.

Събитието е насочено към представители на браншови организации в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, търговски съветници и представители на посолствата на страните от Централна и Източна Европа, представители на смесените търговски палати в България

Сътрудничеството между страните от региона и Китай по отношение на сектор селско стопанство и свързаните с него дейности е многостранно. По време на събитието  ще бъдат представени проектите „Демонстрационна зона на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа“ – Република България“ и „16+1 Логистичен хъб и Павилион за електронна търговия със селскостопански и други продукти” – Република България. Ще бъде демонстрирана и работата на електронната платформа за консолидиране на селскостопански и други производители от Китай и ЦИЕ.

Галин Велев : Безорната технология дава шанс земята да храни идните поколения

Главна категория: Архиви Категория: брой 3, 2019
Младият земеделски производител Галин Велев стопанисва 7-8 хиляди декара земя в околностите на ямболското градче Болярово. Баща му Велко и брат му  Христо имат свои дружества. Така тримата  отглеждат в областта  към 30 хиляди декара. Сеят традиционните зърнени култури рапица, пшеница, слънчоглед, но така също нахут, кориандър и люцерна. Галин е агроном  и работата на полето всъщност е  естествено продължение на образованието.

- Защо се захванахте със земеделие?
- Баща ми от 1997 г. се занимава със земеделие, тоест това беше моят пример. По онова време аз помагах както мога и каквото каже той. Бях момче за всичко - напълни този чувал, копай тук с лопата. Приеха ме в Аграрния университет и в средата на следването през  2007 г. напълно осъзнато навлязох и аз в тази сфера. Участвах във вземането на решенията, грижех се за масивите и за реколтата. Поех по пътя на земеделието. Брат ми, който  е юрист, също се „хвърли“ в агробизнеса. Сега аз се занимавам с машините и производството, той движи покупките и продажбите, баща ни прави  и  едното, и другото. Ние сме един добър комплексен екип.

- Гледате нахут и кориандър, има ли за тях примерно бърза реализация?
- Нахутът лесно се гледа, но трудно се продава. Не успяхме да реализираме добивите от 2018 г. Пазарът у нас се срина. Засяхме и сега, той е най-студенолюбивият от семейство  бобови. Ще видим, дали ще вървят продажбите. Ако отново не успеем да пласираме добивите, ще пробваме нещо друго. Житото ни вече е почти напълно продадено. За слънчогледа чакаме търговците, с които сме договорили всичко, включително  цената. Нашият е за белене, искат го, но нямат големи складове. Затова разчитат на нас за съхранението.Тази година имаме  биоплощи с кориандър, които също вече засяхме. Кориандър гледаме от доста години, прекъснахме за кратко, но сега подновяваме въпреки ниските цени – те вече тръгнаха нагоре, разчитаме на него.Той е важен и за сеитбооборота. Не е добре за почвата да садим едно и също, търсим култури за смяна на пшеницата и слънчогледа.

- Биоплощите не изискват ли много грижи?
- Биоплощите изискват наистина много усилия. Не се използват препарати и  изкуствени торове. Нужно е много внимание, за да ги опазим. Гледахме преди години биомента, но тя е свързана с много ръчен труд. Приехме политиката, щом нещо няма как да се прибере с комбайн, да не го сеем и садим. Ние прилагаме една консервационна безорна технология, която  запазва земята, влагата,  връща живота в почвата.

- Не орете  всички свои  масиви?
- Все още не съм привлякъл за каузата баща ми, но и това ще стане. Той все още използва добре познатата у нас технология – ори, мели, яж и е скептично настроен. Но това е бъдещето. След нас идват още поколения, които също трябва да се хранят от тази земя. За безорната технология  ни трябва  нова, скъпоструваща техника, за малки площи е  неоправдано, но ние  купихме такива машини и ги използваме съвсем успешно.

- Колко земя гледате по този начин?
- Засега по този начин гледаме 2000 декара, вярвам, че ще ги  увеличаваме всяка година. Започнахме да  прилагаме новата технология на слаба и неплодородна земя. Има площи, в които ако средно на декар инвестираш 150 лв., може да получиш максимум 100 лева. А тази технология им вдъхва нов живот и намалява нашите инвестиции. На някои от тях отглеждаме люцерна, която не пласираме. Даваме я на  хората да я косят и да я  прибират. Но тя ни е абсолютно необходима  за сеитбооборота.Това е един от начините да се подобри земята – като не се обработва няколко години, каквато възможност дава люцерната. Самата култура  благоприятства развитието на гъбите и бактериите в почвата, убити през годините. А така е нарушено равновесието, пък люцерната е един от лесните  начини за възстановяването му  и подобряването на земята.

- Залагате на екоземеделие?
- Не напълно, но се стараем. Спазваме всички нови изисквания, свързани с опазването на  полето. Използваме по-малко химически препарати - фунгициди и торове, почти  никак инсектициди. Поне аз смятам, но имам и съмишленици, че химическите компании създадоха програми за използването на фунгицидите, инсектицидите, торовете, които съсипват земята. По-просто казано, като при хората е – ако не си болен, не пиеш антибиотик, тук би трябвало да е същото. Освен това купихме метеорологична станция – метеобод. Тя дава   пълна агрометеорологична информация. Има различни сензори -  за дъжд, за температура, за влажност на въздуха и на почвата, за скорост на вятъра, за атмосферното налягане. С осигурените данни по един модел, създаден от специалисти на Аграрния университет, се изчислява примерно, дали в момента има опасност от заразяването на посевите, да речем на  пшеницата с ръжда. Ако при проверката се окаже, че е  така, тогава пръскаме.Указанията на химическите компании са за двукратно третиране на нивите - преди да е настъпила опасността и след като стане.  Много е полезен този метеобод – на нас ни спестява разходи  и осигурява здраве на почвата, защото я щадим.

- Иновациите здраво са навлезли във вашето стопанство, възползвате се от тях.
- Да, използваме дори  дрон. Той е на една фирма, оборудван е със специални сензори, те снимат цвета на културите и показват, от какво количество тор имат нужда до края на вегетацията. Ако половината на блока е лоша, на място се проверява,  дали само почвата не е добра или културата има проблем. В случай, че  е земята, няма нужда да се хвърлят големи количества тор, трябва да са по-малки.  Прекомерното торене вреди, нужна е правилната доза, защото иначе е отрова  за почвата.

- Смятате ли да разширявате стопанството?
- По никакъв начин, през последните години намаляваме площите. Изоставяме най-отдалечените, трудно достъпни и по-лоши ниви. По-голямата част от земята е собствена, купувахме, но сега много поскъпна. Но масивите, които притежаваме, ни стигат. Изкарваме достатъчно, за да обезпечим семействата. Не ни е необходимо повече. Не съм привърженик аз на огромните латифундии.  

- Разчитате ли на проекти, финансирани от оперативните програми?
- Работихме по проекти, но е прекалена бюрокрацията и отнема много време. Доста са и проверките, които също са свързани с отделянето на време, защото те продължават и след приключването на проектите. Само да поясня, че досега не са откривани при нас нередности, не са констатирани нарушения,  нямаме наказания, защото  спазваме всички изисквания. Но е уморително.

- Какво мислите за субсидиите, трябва ли да ги има?
- Аз не споделям мнението на някои колеги, че субсидиите не са нужни. Смятам, че са необходими и дори да се изравнят с европейските. Дразнещо е да получаваме по-малко от колегите, трудът ни е достоен колкото техния, по нищо не им отстъпваме. Трябва да сме конкурентоспособни. Защо аз да си купувам техника, втора ръка от Западна Европа? Макар че не се оплаквам – ние притежаваме достатъчно съвременни селскостопански машини, с джипиеси,  автопилоти, контрол  на секциите за торачки и пръскачки. Имаме две бази в Болярово и Първенец. Те са на 40 километра една от друга, напълно независими. И на двете места са разположени добре оборудвани ремонтни работилници. Зърнените складове са със зърнопочистващи машини, свързани с верижни транспортьори халетата.

- Как стои въпросът с кадрите?
- Сериозни проблеми срещаме с кадрите. Идват неподготвени хора, които не разбират, как да работят с модерните машини. Научават това-онова за една-две години, а после тръгват за чужбина. Предпочитат да берат гъби или да копаят градинки в Англия, Холандия, Германия.  Много по-рядко се местят в други фирми.  Но ние сме „окомплектовали“ състава, поне засега – може би трябва да чукам на дърво.

- И на финала – как минава един ваш ден?
- През зимата е доста по-лежерно. Имам време за почивка и за семейството, което някак остава на заден план в хода на кампаниите. Отделям повечко време на  двете ми деца, които имат нужда от бащиното внимание. Студените месеци са  и за семинари, които са изключително полезни. През другите сезони е изключително натоварено. Много напрегнато е лятото – тичане по нивите, десетки срещи и  по около стотина  телефонни разговора на ден. Но аз съм си избрал този път, предизвикателен е и това мотивира за следваща и следваща стъпка, за търсене на точните решения, за преодоляване на трудности, за доказване на собствените възможности. Удовлетворяващо е, когато видиш, как от зрънцето израства клас с много зърна и когато знаеш, че твоите масиви ще нахранят много хора.



Разговора води Янка Апостолова

Галин Велев : Безорната технология дава шанс земята да храни идните поколения

Главна категория: Архиви Категория: брой 3, 2019
Младият земеделски производител Галин Велев стопанисва 7-8 хиляди декара земя в околностите на ямболското градче Болярово. Баща му Велко и брат му  Христо имат свои дружества. Така тримата  отглеждат в областта  към 30 хиляди декара. Сеят традиционните зърнени култури рапица, пшеница, слънчоглед, но така също нахут, кориандър и люцерна. Галин е агроном  и работата на полето всъщност е  естествено продължение на образованието.

- Защо се захванахте със земеделие?
- Баща ми от 1997 г. се занимава със земеделие, тоест това беше моят пример. По онова време аз помагах както мога и каквото каже той. Бях момче за всичко - напълни този чувал, копай тук с лопата. Приеха ме в Аграрния университет и в средата на следването през  2007 г. напълно осъзнато навлязох и аз в тази сфера. Участвах във вземането на решенията, грижех се за масивите и за реколтата. Поех по пътя на земеделието. Брат ми, който  е юрист, също се „хвърли“ в агробизнеса. Сега аз се занимавам с машините и производството, той движи покупките и продажбите, баща ни прави  и  едното, и другото. Ние сме един добър комплексен екип.

- Гледате нахут и кориандър, има ли за тях примерно бърза реализация?
- Нахутът лесно се гледа, но трудно се продава. Не успяхме да реализираме добивите от 2018 г. Пазарът у нас се срина. Засяхме и сега, той е най-студенолюбивият от семейство  бобови. Ще видим, дали ще вървят продажбите. Ако отново не успеем да пласираме добивите, ще пробваме нещо друго. Житото ни вече е почти напълно продадено. За слънчогледа чакаме търговците, с които сме договорили всичко, включително  цената. Нашият е за белене, искат го, но нямат големи складове. Затова разчитат на нас за съхранението.Тази година имаме  биоплощи с кориандър, които също вече засяхме. Кориандър гледаме от доста години, прекъснахме за кратко, но сега подновяваме въпреки ниските цени – те вече тръгнаха нагоре, разчитаме на него.Той е важен и за сеитбооборота. Не е добре за почвата да садим едно и също, търсим култури за смяна на пшеницата и слънчогледа.

- Биоплощите не изискват ли много грижи?
- Биоплощите изискват наистина много усилия. Не се използват препарати и  изкуствени торове. Нужно е много внимание, за да ги опазим. Гледахме преди години биомента, но тя е свързана с много ръчен труд. Приехме политиката, щом нещо няма как да се прибере с комбайн, да не го сеем и садим. Ние прилагаме една консервационна безорна технология, която  запазва земята, влагата,  връща живота в почвата.

- Не орете  всички свои  масиви?
- Все още не съм привлякъл за каузата баща ми, но и това ще стане. Той все още използва добре познатата у нас технология – ори, мели, яж и е скептично настроен. Но това е бъдещето. След нас идват още поколения, които също трябва да се хранят от тази земя. За безорната технология  ни трябва  нова, скъпоструваща техника, за малки площи е  неоправдано, но ние  купихме такива машини и ги използваме съвсем успешно.

- Колко земя гледате по този начин?
- Засега по този начин гледаме 2000 декара, вярвам, че ще ги  увеличаваме всяка година. Започнахме да  прилагаме новата технология на слаба и неплодородна земя. Има площи, в които ако средно на декар инвестираш 150 лв., може да получиш максимум 100 лева. А тази технология им вдъхва нов живот и намалява нашите инвестиции. На някои от тях отглеждаме люцерна, която не пласираме. Даваме я на  хората да я косят и да я  прибират. Но тя ни е абсолютно необходима  за сеитбооборота.Това е един от начините да се подобри земята – като не се обработва няколко години, каквато възможност дава люцерната. Самата култура  благоприятства развитието на гъбите и бактериите в почвата, убити през годините. А така е нарушено равновесието, пък люцерната е един от лесните  начини за възстановяването му  и подобряването на земята.

- Залагате на екоземеделие?
- Не напълно, но се стараем. Спазваме всички нови изисквания, свързани с опазването на  полето. Използваме по-малко химически препарати - фунгициди и торове, почти  никак инсектициди. Поне аз смятам, но имам и съмишленици, че химическите компании създадоха програми за използването на фунгицидите, инсектицидите, торовете, които съсипват земята. По-просто казано, като при хората е – ако не си болен, не пиеш антибиотик, тук би трябвало да е същото. Освен това купихме метеорологична станция – метеобод. Тя дава   пълна агрометеорологична информация. Има различни сензори -  за дъжд, за температура, за влажност на въздуха и на почвата, за скорост на вятъра, за атмосферното налягане. С осигурените данни по един модел, създаден от специалисти на Аграрния университет, се изчислява примерно, дали в момента има опасност от заразяването на посевите, да речем на  пшеницата с ръжда. Ако при проверката се окаже, че е  така, тогава пръскаме.Указанията на химическите компании са за двукратно третиране на нивите - преди да е настъпила опасността и след като стане.  Много е полезен този метеобод – на нас ни спестява разходи  и осигурява здраве на почвата, защото я щадим.

- Иновациите здраво са навлезли във вашето стопанство, възползвате се от тях.
- Да, използваме дори  дрон. Той е на една фирма, оборудван е със специални сензори, те снимат цвета на културите и показват, от какво количество тор имат нужда до края на вегетацията. Ако половината на блока е лоша, на място се проверява,  дали само почвата не е добра или културата има проблем. В случай, че  е земята, няма нужда да се хвърлят големи количества тор, трябва да са по-малки.  Прекомерното торене вреди, нужна е правилната доза, защото иначе е отрова  за почвата.

- Смятате ли да разширявате стопанството?
- По никакъв начин, през последните години намаляваме площите. Изоставяме най-отдалечените, трудно достъпни и по-лоши ниви. По-голямата част от земята е собствена, купувахме, но сега много поскъпна. Но масивите, които притежаваме, ни стигат. Изкарваме достатъчно, за да обезпечим семействата. Не ни е необходимо повече. Не съм привърженик аз на огромните латифундии.  

- Разчитате ли на проекти, финансирани от оперативните програми?
- Работихме по проекти, но е прекалена бюрокрацията и отнема много време. Доста са и проверките, които също са свързани с отделянето на време, защото те продължават и след приключването на проектите. Само да поясня, че досега не са откривани при нас нередности, не са констатирани нарушения,  нямаме наказания, защото  спазваме всички изисквания. Но е уморително.

- Какво мислите за субсидиите, трябва ли да ги има?
- Аз не споделям мнението на някои колеги, че субсидиите не са нужни. Смятам, че са необходими и дори да се изравнят с европейските. Дразнещо е да получаваме по-малко от колегите, трудът ни е достоен колкото техния, по нищо не им отстъпваме. Трябва да сме конкурентоспособни. Защо аз да си купувам техника, втора ръка от Западна Европа? Макар че не се оплаквам – ние притежаваме достатъчно съвременни селскостопански машини, с джипиеси,  автопилоти, контрол  на секциите за торачки и пръскачки. Имаме две бази в Болярово и Първенец. Те са на 40 километра една от друга, напълно независими. И на двете места са разположени добре оборудвани ремонтни работилници. Зърнените складове са със зърнопочистващи машини, свързани с верижни транспортьори халетата.

- Как стои въпросът с кадрите?
- Сериозни проблеми срещаме с кадрите. Идват неподготвени хора, които не разбират, как да работят с модерните машини. Научават това-онова за една-две години, а после тръгват за чужбина. Предпочитат да берат гъби или да копаят градинки в Англия, Холандия, Германия.  Много по-рядко се местят в други фирми.  Но ние сме „окомплектовали“ състава, поне засега – може би трябва да чукам на дърво.

- И на финала – как минава един ваш ден?
- През зимата е доста по-лежерно. Имам време за почивка и за семейството, което някак остава на заден план в хода на кампаниите. Отделям повечко време на  двете ми деца, които имат нужда от бащиното внимание. Студените месеци са  и за семинари, които са изключително полезни. През другите сезони е изключително натоварено. Много напрегнато е лятото – тичане по нивите, десетки срещи и  по около стотина  телефонни разговора на ден. Но аз съм си избрал този път, предизвикателен е и това мотивира за следваща и следваща стъпка, за търсене на точните решения, за преодоляване на трудности, за доказване на собствените възможности. Удовлетворяващо е, когато видиш, как от зрънцето израства клас с много зърна и когато знаеш, че твоите масиви ще нахранят много хора.



Разговора води Янка Апостолова

Приключи оценката на 175 проекта по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“

Главна категория: Архиви Категория: брой 3, 2019
ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция приключи оценката за административно съответствие и допустимост на 175 проекта, подадени от бенефициерите. Инвестиционните предложения са обявени чрез ИСУН. Процедурата, по която е извършена оценката, е за „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. По процедурата се подпомагат проекти, които водят до подобряване на цялостната дейност на предприятията.

На интернет страницата на ДФ „Земеделие“ е публикуван списък с проектите, които не преминават на последващ етап – техническа и финансова оценка. Списъкът обхваща инвестиционните предложения, подадени по процедура с № BG06RDNP001-4.001.

ДФЗ - РА ще изпрати предложенията за отказ на кандидатите и чрез ИСУН. В едноседмичен срок след получаването им, кандидатите могат да подадат възраженията си пред изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

След приключване на процедурата по обжалване, допустимите кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори.

Над 20 български изби ще участват във Винен фест във Велико Търново

Главна категория: Архиви Категория: брой 3, 2019
Над 20  български изби ще участват във Винен фест във Велико Търново, който ще се състои на 23 и 24 март

Целта на изложението-базар е да бъдат представени вина, както от по-малки бутикови и семейни изби, така и от големи производители, които разработват регионалния принцип в производството на своите продукти  

 През последните години на пазара се налагат така наречените елегантни вина и ароматните регионални сортове.Все по-популярни стават мискетите от Сандански, Карлово, Плевен, сортовете Димят и Тамянка, които  имат отчетлив аромат Елегантното вино е комплексен продукт, чието съчетание от качества те кара да се замислиш, казват сомелиери.

Собствениците на избите залагат, засаждайки нови масиви от конкретен сорт - Мавруд, Гъмза, Памид, които са се отглеждали в различните райони на страната. Прогнозата е, че това ще бъде и в основата при развитието на винения туризъм у нас. 30 % от реализацията на винената продукция е благодарение на винения туризъм.

Амбицията на организаторите е виненият фест в старата столица да се превърне в традиционно годишно събитие, част от значимите изложения на вина в България.

Още статии ...

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Започва приемът за подкрепа на нови земеделски стопани

Започва приемът за подкрепа на нови земеделски стопани

Петък, 29 Ноември 2024

Над 3,7 млрд. лв. по Стратегическия план са предвидени през следващите три години Започва приемът...

НАЗ отбелязва 18-ата си годишнина на Националния агро семинар с революционна програма и атрактивни участници

НАЗ отбелязва 18-ата си годишнина на Националния агро семинар с революционна програма и атрактивни участници

Тази година Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) навършва...

Европейското селско стопанство е изправено пред риск от мита

Европейското селско стопанство е изправено пред риск от мита

На третия ден от EIMA International евродепутатите обсъдиха...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Weidemann в EuroTier: Пълно рестартиране на колесните товарачи и телескопичните колесни товарачи и допълнителни иновации

Weidemann в EuroTier: Пълно рестартиране на колесните товарачи и телескопичните колесни товарачи и допълнителни иновации

Понеделник, 25 Ноември 2024

Weidemann GmbH представи много нови продукти на тазгодишния EuroTier:     Серия 60 - Пълно рестартиране...

160 години чистокръвни коне в България

160 години чистокръвни коне в България

Отворени врати на 1 ноември в Стопанство „Кабиюк“ Конни...

Компании, Събития, Анализи

Interpoma 2024 – превъзходно качество на 13-то издание

Interpoma 2024 – превъзходно качество на 13-то издание

Сряда, 27 Ноември 2024

Изданието за 2024 г. на единственото международно изложение за търговия с ябълки се открои...

Поредното Специализирано изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 12 до 16 май 2025 година

Поредното Специализирано изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 12 до 16 май 2025 година

Регистрацията за изложители ще започне на 2 декември   Седемнадесетото...

Реколта, Пазари, Цени

Церемонията по откриването на Interpoma за 2024 г. дава актуална информация за прогнозата за реколтата 2024/2025 г.

Церемонията по откриването на Interpoma за 2024 г. дава актуална информация за прогнозата за реколтата 2024/2025 г.

Четвъртък, 21 Ноември 2024

Болцано, 21 ноември 2024 г. – 13-ото издание на Interpoma стартира официално и ще...

Сдружаването на производителите е фактор за стабилността на овощарството

Сдружаването на производителите е фактор за стабилността на овощарството

Сдружаването на производителите на плодове в област Русе...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Средствата по втория транш за т.нар. „украинска помощ“ за земеделските производители ще бъдат осигурени

Средствата по втория транш за т.нар. „украинска помощ“ за земеделските производители ще бъдат осигурени

Четвъртък, 15 Август 2024

Средствата по втория транш за т.нар. „украинска помощ“ за земеделските производители ще бъдат осигурени....

Над 2 700 хектара с малини и ягоди са заявени за директно подпомагане

Над 2 700 хектара с малини и ягоди са заявени за директно подпомагане

Над 2700 ха са заявените за директно подпомагане...

Иновации, Обучение, Агросвят

Macfrut Academy: Видео урок за веригата за доставки на боровинки

Macfrut Academy: Видео урок за веригата за доставки на боровинки

Сряда, 27 Ноември 2024

Чезена, 26 ноември 2024 г. - Веригата за доставки на боровинки ще бъде в...

TRAPVIEW: ЦИФРОВИ КАПАНИ ЗА БОРБА С МОЛЦИТЕ

TRAPVIEW: ЦИФРОВИ КАПАНИ ЗА БОРБА С МОЛЦИТЕ

Капаните Trapview правят успешен дебют в Interpoma, получавайки...

WAF укрепва глобалното лидерство в устойчивото земеделие

WAF укрепва глобалното лидерство в устойчивото земеделие

Амстердам/Ню Делхи, 18 ноември 2024 г.: Световният селскостопански...





Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.