Тъй като в края на октомври се събира почти цялото европейско сорго, е възможно да се направи първи извод за производството. Изглежда, че европейското производство (ЕС на 28-те + Украйна и Русия) е близо 1,3 милиона тона. Производство на добро ниво, по-високо от предишната реколта. Това се обяснява главно с увеличаването на площта във всички европейски страни, но и с добрите добиви в Централна и Източна Европа.

В България, Румъния и Унгария добивите се оценяват средно на 5 тона на хектар. В Украйна и Русия добивите са много разнородни, вариращи от 2 тона на хектар до повече от 7 тона на хектар за най-добрите парцели, особено тези, засадени със звездно сорго (хибрид с много доби качества). В Австрия добивите са добри и стабилни от 10 тона на хектар.

В Западна Европа тенденцията е обратна, добивите са малко о-ниски във Франция, Испания и Италия. Основната причина е липсата на валежи през месеците юни, юли и август, комбинирани с много високи температури. Във Франция добивът се оценява на 5 тона на хектар, с 0,3 тона по-малко от миналата година. В Испания е с 1 тон по-малко на хектар или 4,8 тона на хектар. В Италия прогнозният добив е 6,5 тона на хектар, 1,5 тона на хектар в сравнение с реколтата през 2018 г. Въпреки тежките климатични условия, соргото демонстрира добри нива на добив и устойчивост на фона на глобалното затопляне.

Всяка година централата преобразува равностойността на 40 000 тона биомаса, които доставят електроенергия на около 60 000 домакинства. Земеделски кооператив COPROB:„Нашето дружество всяка година събира около 40 000 тона разнообразна биомаса (в това число сорго), захранваща с електричество около 60 000 домакинства“

Соргото консумира малко тор, а добрата му устойчивост на болести и вредители ограничава използването на пестициди. Голям плюс е това за околната среда и за приходите, единодушни са фермерите

В началото на 2020 г. соргото ще има думата на много изложения.

_ Agro Farm, Москва, Русия от 29 до 31 януари 2020 г.

Agro Farm е международен салон за технологии в областта на животновъдството и производството на фуражи. Той обхваща широк спектър от теми в основните области на животновъдството: говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство, аквакултура, козевъдство, овцевъдство, зайцевъдство и други, както и производството на фуражни култури.

_AgroExpo Измир, Турция от 6 до 9 февруари 2020 г.

Това е 15-ото издание на това международно изложение, посветено на земеделието и животновъдството. Очакват се над 300 000 посетители и близо хиляда изложители.

AgroAnimalShow, Киев, Украйна от 18 до 20 февруари 2020 г.

Това международно изложение ще се проведе за десети път. Той е изцяло посветен на животновъдството и птицевъдството. Изложителите представят много широка гама от машини, оборудване, храна за животни, ветеринарни препарати, диагностични инструменти, производствени техники и д.

В Болоня, провинция в Северна Италия произвежда 90% от италианското сорго. Освен мотивирани производители, има и много активни дистрибутори и преработватели, които смятат соргото за суровина с много предимства. Дружество Venturoli е дистрибутор на семена на сорго: „Благодарение на предлаганите в Италия хибриди италианските производители могат да се възползват от различните предимства но соргото“

Дружество за складиране Cristiani в Сант Агата де Болонезе: „При нас соргото идва с важност под 15%. Събираме 100% бяло сорго.“ Дружеството запозна членовете с основните критерии, анализирани при събирането: влага, замърсяване, протеини.

Дружество EmilCap в Парма, производител на фуражи: Ползите от сорго в храните за животни са както хранителни, така и санитарни, тъй като соргото се характеризира с това, че е много слабо засегнато от микотоксините. Санитарното качество на соргото за зърно е отлично, нямаме проблем с микотоксините, това е много важно за производството на краве мляко, което се използва за производството на пармиджано реджано, казва г- н Гуардиани

  Ако една ферма, произвеждаща бяло сорго за зърно за храна за животни, особено за млечни крави, произвеждащи млякото, от което се прави прочутия пармезан,  друга ферма отглежда фуражно сорго за производство на метан, коментира Марко Бергами,  обработващ 100 хектара.  Всяка година отделям от 25 до 30 хектара за бяло сорго. За мен соргото е интересна от икономическа гледна точка и лесна за отглеждане култура. Продукцията се продава за производство на храна за животни, коментира Бергами.

  Европейската комисия прави равносметка на постигнатия през последните години напредък в изграждането на ефективен и истински Съюз на сигурност. В представения доклад се обобщават инициативите, предприети от Комисията в някои от възловите области на Съюза на сигурност, включително борбата с тероризма, обмена на информация, киберсигурността, както ипротиводействието на радикализацията, като същевременно се отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, по-специално за прилагането на законодателството на ЕС в областта на сигурността. В контекста на нападението в Крайстчърч през март 2019 г. Комисията също така препоръчва ЕС да започне преговори с Нова Зеландия относно обмена на лични данни с Европолс цел борба с тежката престъпност и тероризма.

 Комисарят по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството  Димитрис Аврамопулос заяви: Сигурността на европейските граждани е абсолютен приоритет за настоящата Комисия от първия ѝ работен ден. Основавайки се на Европейската програма за сигурност, ние създадохме ефективен и истински Съюз на сигурност, който е изграден върху концепцията за взаимно доверие, споделяне на ресурси и съвместно преодоляване на заплахите Можем да се гордеем с многобройните осезаеми резултати — като например законодателството на ЕС в областта на сигурността, което дава възможност за подобрения в проследяването на опасните престъпници, борбата с тероризма в онлайн пространството и извън него и ограничаването на достъпа до огнестрелни оръжия. Най-важна обаче е промяната в нашето разбиране за сигурността. Призовавам държавите членки да положат усилия за това правилата за сигурност на ЕС да се прилагат и нашите граждани да са по-добре защитени.

 Комисарят, отговарящ за Съюза на сигурност, Джулиан Кинг заяви: През последните години отбелязахме съществен напредък в увеличаването на нашата колективна сигурност. Можем да се справим най-добре със съвременните сложни и многообразни предизвикателства в областта на сигурността, като тероризма, киберпрестъпността и дезинформацията, само чрез съвместни и координирани ответни действия. Предстои ни обаче още работа. Трябва да продължим с усилията си за пълно затваряне на пространството, в което действат терористите — в интернет и извън

него, в рамките на ЕС и по света. С нетърпение очаквам Съветът да даде зелена светлина за започването на преговори с Нова Зеландия, която е наш стратегически партньор в борбата с тежката престъпност и тероризма.

 Напредък по основните стълбове на Съюза на сигурност

В днешния доклад се представя постигнатият напредък по приоритетните законодателни предложения в областта на сигурността, както и по предприетите неотдавна инициативи за гарантиране на сигурността на европейските граждани както в онлайн пространството, така иизвън него. В доклада се обръща специално внимание на:

 Терористичното съдържание онлайн — като се има предвид непрекъснатата заплаха, която представлява терористичното съдържание онлайн, Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да постигнат споразумение относно предложеното законодателство  до края на 2019 г. Успоредно с това продължи работата чрез доброволни партньорства с онлайн платформи, като участниците в Интернет форума на ЕС поеха ангажимент за изготвяне на протокол на ЕС за действие при кризи който представлява механизъм за бързо реагиране за овладяване на стихийното разпространение онлайн на свързано с тероризъм и екстремистко насилие съдържание.

 Подобрения обмен на информация — държавите членки обменят повече информация от всякога, по-специално благодарение на помощта, предлагана от агенции на ЕС като Европол.

Въпреки това, за да се отстранят оставащите пропуски и бели петна в информацията, е от решаващо значение информационните системи на ЕС в областта на сигурността да могат да комуникират помежду си. Ето защо осъществяването на предложенията за оперативна съвместимост до 2020 г. се превърна в най-важния приоритет на Комисията в областта на сигурността. Освен това Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да постигнат бързо съгласие по всички висящи законодателни предложения относно информационните системи в областта на сигурността, включително техническото осъществяване на ETIAS и на усъвършенстваната Визова информационна система.

Киберсигурността — ЕС значително увеличи своята киберустойчивост и сега работи за гарантиране на киберсигурността на мрежите от пето поколение. След провеждането на координираната оценка на риска  държавите членки следва да постигнат съгласие до 31 декември по набор от мерки за смекчаване на риска.

Дезинформацията — ЕС продължи с усилията си за борба с дезинформацията и за защита на почтеността на изборите чрез основания на принципа на саморегулирането кодекс за поведение във връзка с дезинформацията от октомври 2018 г. Една година по-късно,независимо от усилията, положени от подписалите го страни, онлайн платформите трябва да предприемат още действия, що се отнася по-специално до овластяването на потребителите и ангажиментите за овластяване на научноизследователската общност.

 Прилагането на законодателството на ЕС в областта на сигурността — редица ключови нормативни актове на ЕС в областта на сигурността относно борбата с тероризма и

киберпрестъпността все още не се прилагат изцяло от всички държави членки. Това включва приоритетни актове като обмена на резервационни данни на пътниците (PNR данни) и Директивата за борбата с тероризма. Само 13 държави членки прилагат правилата на ЕС за по-ограничен достъп до огнестрелни оръжия, а 21 държави членки все още не са транспонирали правилата на ЕС за борба с изпирането на пари. Освен това 23 държави членки все още не прилагат правилата на ЕС за криминализирането на сексуалното насилие над деца, а 4 държави членки не спазват законодателството на ЕС относно атаките срещу информационните системи. Комисията призовава държавите членки да приемат спешно необходимите мерки, за да гарантират пълното прилагане на законодателството на ЕС в бластта на сигурността.

 Сътрудничеството в областта на сигурността със Западните Балкани — на 9 октомври, като последващо действие на  Съвместни действия, Комисията подписа споразумения с Албания и Северна Македония за борба с тероризма. На 7 октомври ЕС подписа и споразумение за сътрудничество в областта на управлението на границите между Черна гора и Европейската агенция за гранична и брегова охрана.

И накрая, Комисията работи за засилване на сътрудничеството и обмена на информация с други партньорски държави и организации, както и със съответните заинтересовани страни — фактори от основно значение за изграждането на ефективен и истински Съюз на сигурност. Днес Комисията препоръчва на Съвета да разреши започването на преговори за споразумение, което да направи възможен обмена на лични данни между Европол и органите на Нова Зеландия, отговарящи за борбата с тежката престъпност и тероризма. Подобни преговори вече се водят с 8 приоритетни държави от региона на Близкия изток/Северна Африка (БИСА), но Комисията счита за необходимо започването на такива преговори и с Нова Зеландия, като я добави към списъка на приоритетните държави. Със споразумението ще се гарантират необходимата защита на данните, неприкосновеността на личния живот и основните права и свободи.

 Сигурността е политически приоритет от самото начало на мандата на Комисията под председателството на Жан-Клод Юнкер — от Политическите насоки на председателя Юнкер от юли 2014 г. до последната му Реч за състоянието на Съюза от 12 септември 2018 г.

Работата на Комисията в тази област се ръководи от Европейската програма за сигурност, като в нея са очертани основните действия за осигуряването на ефективна реакция на ЕС срещу терористичните заплахи и заплахите за сигурността, включително борбата с радикализацията,укрепването на киберсигурността, спирането на финансирането на тероризма и подобряването на обмена на информация.

  От приемането на Програмата досега в нейното изпълнение беше постигнат значителен напредък, с което се проправя пътят към ефективен и истински Съюз на сигурност.  Този напредък се отразява редовно в докладите, публикувани от Комисията.На 20 юни лидерите на ЕС приеха програма за ЕС за следващите пет години —s „Нова стратегическа програма за периода 2019—2024 г.“, в която целта за „защита на гражданите и свободите“ заема челно място сред 4-те основни приоритета на Съюза.

През април 2019 г. Европол и Нова Зеландия подписаха работна договореност, която предоставя рамка за структурирано сътрудничество на стратегическо равнище, но не и правно основание за обмен на информация относно лични данни. След като през август 2019 г. Нова Зеландия представи официално искане, днес Комисията поиска от Съвета да започне преговори за споразумение, което ще позволи този обмен.

Двустранни бизнес срещи Match4Industry ще се проведат на 6 и 7 ноември 2019 г. в Коджели, Турция. Те  се провеждат в рамките на едно от най-големите изложения за промишленост и технологии в Турция – SANTEK.

 Организаторите на събитието са ABIGEM East Marmara както и индустриалната камара в Коджели. По време на предходното издание на Match4Industry участие взеха над 200 фирми от 15 страни и бяха проведени близо 500 двустранни бизнес срещи.

Събитието е отворено най-вече за купувачи и дистрибутори, имащи интерес за внос и партньорство с турски и други чуждестранни фирми. Изложението SANTEK и Мatch4Industry са място, където можете да се срещнете с производители и доставчици, да обмените идеи с ръководители и представители на водещи фирми.

 Компаниите от България заявили желание за участие в двустранните срещи ще получат безплатен трансфер от летището до хотела и от хотела до мястото на брокерското събитие, преводачески услуги (от турски на английски и обратното), обяд, напитки и вечеря.

 Български фирми (по един представител от компания) могат да подадат и заявление за покриване на разходи за настаняване. Те ще бъдат отпуснати от турското Министерство на икономиката след предварително оценяване на фирмите от търговско аташе на Турция в България. Настаняването ще включва 3 нощувки в 5-звезден хотел. Разходите за пътуване до и от Коджели са за сметка на участващите фирми.

Стайко Стайков от 2010 година е изпълнителен директор на  фирма „Ставен”  АД, част от „Ромфарм компании” – групата е сред най-големите собственици на земя.  От началото на 2015 г. е председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Той е в агробизнеса от 2007 година. Собственик е и на „Шато Ботево“ . С него говорим за проблемите в бранша, за възможностите и за перспективите в тази сфера.

 Господин Стайков, от кога се занимавате със земеделие?

Реално навлязохме в бранша през 2007 г.,  когато страната ни бе приета в Европейския съюз. Започнахме да купуваме земя с двама съмишленици. Постепенно развихме бизнеса. Една от идеите ни бе да работим и  подпомогнем уедряването на земеделските земи. България, след възстановяването на земите в реални граници осъмна с раздробена поземлена собственост. Този факт пречи на обработката, възпрепятства интензивното земеделие и не позволява постигането на рентабилност. Мисля, че имаме заслуга да бъде избегнат прекалено голям срив в сектора и земята да  се обезцени по време на кризата от 2007 – 2008 г. И тримата съдружници  сме българи. Нивите „остават“ в български ръце. Минахме през всякакви  трудности. С Българската асоциация на собствениците на земеделски земи след успешното приключване на първия, успяхме да реализираме още пет комасационни проекта -три в Южна и два в Северна България.  Те са жизнено необходими. Връщането на  земите в реални граници унищожи всичко постигнато до момента. Разруши инфраструктурата в сектора, много райони останаха без напояване и отводняване. В никоя от останалите страни от бившия социалистически лагер това не се случи.  Напояването е безкрайно необходимо на фона на  климатичните промени. До 1989 г. в България са напоявани около 11-12 милиона дка. В момента по данни на Евростат страната ни е на последните места на стария континент по територия оборудвана с напоителни системи – под 1 милион дка. Това състояние трябва и може да бъде променено. Да се инвестира в създаването на нова и възстановяване на съществуващата инфраструктура. Надявам се управлението на земеползването, в частност напояването и комасацията да са във фокуса на вниманието на Европейския съюз през новия мандат на Европейския парламент. 

Но у нас и законодателството не е прецизирано.

Поредният, нов закон за земята трябва да бъде предложен за обществено обсъждане до края на годината. В това обсъждане ще може да вземе участие неправителственият сектор, включително и БАСЗЗ. На следващ етап, ако има постигнат консенсус, може да бъде гласуван в Народното събрание. Приемането на ново, адекватно законодателство би ни  дало възможност на фона на относителна сигурност да планираме и прогнозираме. На следващ етап и да инвестираме.

С какво ви спечели  лозарството и винопроизводството?

Приказката на винарска изба „Шато Ботево” започна през 2009 г. Тогава преценихме освен в земя да инвестираме и в проект свързан с традициите и бита на българите.  България от древни времена е била известна с хубавото си вино. То присъства в нашата история, култура, бит, медицина и не на последно място в религията. След придобиването и подготовката на земята започнахме създаването на собствения лозов масив. Засаждането беше поетапно. Инвестирахме собствени средства и част по европейска програма. Предпочетохме нова сортова гама, към която има интерес на пазара в България и в чужбина. Вече разполагаме с  800 дка плододайни лозя. Догодина те ще се увеличат с още 200 дка. Затварянето на производствения цикъл дойде по естествен път. Строежът на винарската изба  започна през 2012  г. През 2013 г. тя вече бе завършена  и заработи. „Шато Ботево” се намира до лозовия масив. Шатото отговаря на всички стандарти. Оборудването му е най-съвременно. Техниката  за обработка, стабилизация и бутилиране е на световно равнище. Избата разполага с над 600 нови бъчви от френски и американски дъб с различни степени на изпичане. Имаме собствена пречиствателна станция и спазваме всички екологични норми.  Във винарната преработваме само собствено грозде. Стартирахме с 50 т за да достигнем 350 тона. Капацитетът ни позволява да преработваме и двойно по-голямо количество. Двамата ни технолози следят непрекъснато процеса.  В лабораторията ни редовно се изселдват проби. Всяка сутрин проверяваме гроздето,  вземат се проби  и когато е напълно узряло брането започва. То е с много високо качество. Стараем се продукцията ни да бъде на световно равнище. Инвестираме непрекъснато в подготовката на нашите специалисти.

Създаваме качествено вино за различни вкусове чрез микс от купажни и сортови вина. В момента предлагаме четири серии – Ставен, Серенити, Филигран и Колекция. Тенденцията е Ботево да залага все повече на сортовите вина.

На колко хора давате хляб? Има ли проблем с кадрите?

Лозарството е сезонно. Средно между 60 и 80 човека работят в „Шато Ботево” девет месеца в годината. Седемнайсет души  са заети постоянно в избата и в магазина. Обучаваме работници. За съжаление нерядко те излизат зад граница за повече пари. Украйна издаде паспорти на своите жители с полско потекло, а Полша – на украинските. Защо ние да не издадем на бесарабските и банатските българи? Така браншът ще заработи много по-спокойно. Липсата на кадри  пречи на развитието на ефективно интензивно земеделие. В момента има хубава техника, на която няма кой да работи. Проблем е липсата и кражбата на квалифицирани кадри във винопроизводството. Трудно се задържат специалисти с образование и практически опит. Това е проблем и за туристическия бранш.

Кои са другите проблеми във винопроизводството?

Повечето проблеми са идентични за бранша. Неслучайно си позволих да се спра на някои от тях по време на представянето на новата серия вина “Serenity” на „Шато Ботево”. Реализацията на продукцията е много трудно. Основните  са свързани с непознаването на българската продукция в чужбина и липсата на адекватна държавна политика в подкрепа на производителите за излизане на чужди пазари. Пазарът в Европа (в частност и в България) бе безконтролно залят от вино на дъмпингови цени от така наречения  нов свят (Чили, Австралия, Нова Зеландия и др.). Страни, които осигуряват значима финансова подкрепа за износа на своите производители. В България има  свръхпроизводство.  До края на годината само избите, изградени по европрограми,  ще са над триста. Отделно винпромите имат значителни капацитети. Хората традиционно си правят домашно вино.  

За да оцелеят и да се справят с острата, често пъти и нелоялна конкуренция, някои производители се принудиха да предлагат „вино” от плодови смески. Цените на пазара падат главоломно, за съжаление заедно с качеството. На този фон малките производители на качествено българско вино в контролирана среда и от собствени лозя като „Шато Ботево” са изправени до стената. Борят се за своето оцеляване. Изпълнителната власт трябва целенасочено да влага усилия и инвестира средства за разпознаване на българското вино, неговия износ и налагането на България като целогодишна винена дестинация. Време е да бъде въведен задължителен стандарт за виното. Четейки етикета потребителят да знае какво си купува - дали висококачествено вино или плодова напитка. Колко да заплати за него или нея. Респективно да направи информиран избор.

Ако браншът се обедини, успехите няма да закъснеят.

Съгласен съм с Вас. От години апелирам и работя за създаването на национална  земеделска камара. Камара включваща всички неправителствени организации от земеделския бранш. С нея по-лесно ще  решаваме проблемите. Ще подобрим липсващата в момента  координация между сектора и държавата.  Ако  държавата е зад нас, ще бъдем по-успешни и ще бъдем фактор на ниво ЕС. В момента представянето ни на чуждите пазари е слабо. Участието в международни изложения и панаири е скъпо. Обединени ще можем по-лесно да презентираме българската продукция и достижения. Може да представяме различни марки вина, сирена, колбаси, плодове и зеленчуци  на един общ щанд. Сега в лозарския сектор не ползваме реални (пазарни) субсидии. Трайните насаждения се субсидират като едногодишните, по 15 евро за декар.  Докато в Европа не е така. По този начин ние сме неконкурентоспособни на европейските си колеги. Ако имаме  земеделска камара, ще  решим в някаква степен и този проблем. Ще имаме много повече информация и възможности за участие на панаири и изложения.

Ще се превърне ли винарска изба „Шато Ботево“ в туристическа дестинация?

Бъдещето е в развитието на винения туризъм. “Шато Ботево” е член на организацията „Приятели на селските райони” (Friends of the Countryside) и единственият български представител в сайта Welcoming Estates Website. В тази връзка винарската изба предлага организирани посещения за групи, дегустации, тиймбилдинги и т.н. В шатото няма спална база, но в близост има други с отлична хотелска част.

Смятате ли, да останете в земеделието?

Земеделието е  и ще продължи да бъде водещ отрасъл. Бъдещето на света са храната и водите, които вече са дефицитна стока. България има уникалната възможност като чиста и запазена природа да произвежда реколта от много и чисти култури. Дори за производството на месо  са нужни пшеница,  царевица, ечемик. Това е пътят. Трябва да успеем с  комасацията.  Така ще  помогнем на българското село. Земеделците са лицето на държавата. Страната ни е туристическа дестинация. Пътуващите през България туристи виждат обработени землища. За разлика от 90-те години,  когато нивите бяха изоставени и пустееха. Това е благодарение на хората, останали тук. Ненапразно инвестираме в този сектор,  трябва да върнем имиджа на страната. България да излезе на световната сцена и да се представи достойно. Хубавото е, че имаме подкрепа от Европа.  От 2007 година, когато влязохме в Европейския съюз до сега, земеделието у нас се развива с бързи темпове. Обработваемите площи вече са над 5 милиона декара.  Длъжни сме  да се възползваме шанса, който ни дава ЕС