Заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов участва в отбелязването на близо 50 г. партньорски отношения между „Мейджи“ и България. За мен днес е един освен знаков, но и златен ден за дипломатическото и икономическо сътрудничество между двете страни. Първите контакти с „Мейджи“ са започнали през 1970 г. и вече половин век имаме едни прекрасни делови партньорства. Това заяви заместник-министър Борисов по време на събитието организирано от „Мейджи“ по случай 50 г. от производството на българско кисело мляко в Япония.

Икономическият министър подчерта, че кампанията „Мейджи“ се явява като български посланик в страни от Азия. „Благодарение на добрите партньорски практики между двете страни, лицензионният договор за производство на българско кисело мляко се подновява вече половин столетие. Постоянните усилия и далновидната маркетинг стратегия на „Мейджи“ спомагат за популяризиране на българското кисело мляко  не само в Япония, но и в почти всички азиатски страни и днес. С гордост можем да заявим, че милиони хора по света започват деня с кофичка българско кисело мляко“, каза още зам.-министър Борисов. По негови думи 3 пъти и половина повече от българското население, граждани на Япония, консумират българското кисело мляко произведено от „Мейджи“.

В заключение зам.-министър Борисов изтъкна, че силното търговско партньорство и сътрудничеството между „Ел Би Булгарикум“ и „Мейджи“ са пример за едно от най-позитивните и успешни партньорства в българската икономика. То е добра индикация за изградено взаимно доверие и качествена приемственост в управлението на двете компании.

От 2 до 6 декември в избрани кина в целия ЕС ще се проведе второто издание на Нощта на европейското кино — инициатива, която дава възможност на зрителите да гледат безплатно някои

от най-добрите европейски филми. Тя се организира от Европейската комисия  и от „Европейски кина” (първата мрежа от кина, ориентирани към европейски филми). Целта е европейските кинодейци, местните кина и ЕС да намерят път към любителите на киното в цяла Европа.

 По този повод комисарят по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария

Габриел заяви: Киното е изкуство, в което се оглеждат многообразието и богатството на нашата европейска култура. Общата любов към филмите споява хората. Нощта на европейското кино е не само инициатива, която отдава дължимото на нашите кинодейци и техния творчески дух. Тя е и пример за това как ЕС може да доближи независимото кино до европейските зрители. Ние ще продължим да се грижим за културните и творческите сектори и да ги подкрепяме. Те са ключов елемент от икономиката и обществото ни, както и реален актив за бъдещето на Европа.

 Комисарят по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич добави: Положителният отзвук, който предизвика първото издание на Нощта на европейското

кино, показва, че европейците са изпълнени с желание взаимно да откриват и опознават своите култури чрез киното. Посещавайки тези безплатни местни прожекции, хората могат да изживеят

заедно вълненията, представите и идеите, породени у тях от филм, който се гледа от много зрители по целия континент. Осигуряването на възможност на публиката да следи повече филми от други европейски държави, е част от непрестанния стремеж на ЕС да гради сплотени общности и усещане за съпринадлежност.

Успехът на първото издание на  Нощта на европейското кино, което се проведе през декември 2018 г., привлече към инициативата нови кина и градове: докато миналата година в нея участваха 34 града, сегатехният брой е 54 Кината са избрали филмите според разнообразните интереси и предпочитания на местната публика.    

 Програмата включва над 40 европейски филма, пуснати на екран през последната годината и подпомогнати от МЕДИА. Сред тях са например „Клетниците“, „ Истината“, „Портрет на момиче в пламъци“ и „Предателят“. След всяка прожекция зрителите ще имат възможност да се срещнат с режисьори, продуценти и критици, за да обсъдят филма. Ще присъстват и представители на Европейската комисия, за да представят по-подробно подпрограма МЕДИА и нейното значение за подпомагането на европейския аудио-визуален сектор.

 От 1991 г. насам Европейската комисия участва в развитието на европейския аудио-визуален сектор, допринасяйки за неговата конкурентоспособност и за културното многообразие в Европа чрез подпрограма МЕДИА. Едно от най-съществените ѝ действия е финансовата подкрепа за разпространението на европейски филми извън държавата им на производство. Благодарение на подпрограма МЕДИА всяка година публиката в други европейски държави получава достъп до средно над 400 филма.

 „Нощта на европейското кино“ е част от информационна стратегия, насочена към публиката и имаща за цел да подобри осведомеността за подпрограма МЕДИА и за темите, които тя обхваща,както и да стимулира участието на гражданите. Освен това тя спомага за популяризирането на европейските аудио-визуални произведения зад граница, както и за насърчаването на културното многообразие. Инициативата също така допълва кампанията ЕС и АЗ, която използва поредица от пет късометражни филма на пет основни теми — мобилност, устойчивост, умения и стопански дейности, цифровизация и права — за да покаже ключовото значение на Европа.

 ДФ „Земеделие“  започна изплащане на средства на одобрените за подпомагане кандидати по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 г. Вече са преведени над 2,2 млн. лева на 210 земеделски стопани. Общо 380 фермери подадоха заявки за второ плащане по мярката. Финансовата помощ на останалите кандидати ще се изплаща поетапно след приключване на всички проверки, които продължават и в момента.

         Мярка 14 има за цел да осигури по-добър здравен статус на животните и да подобри хигиената при тяхното отглеждане. Заложените дейности трябва да гарантират по-качествени и по-безопасни храни от животински произход, опазване на околната среда, както и повишаване безопасността на труда на фермерите. Субсидиите следва да компенсират частично или изцяло земеделските стопани за направените от тях допълнителни разходи, свързани с отглеждането на едрите и дребни преживни животни

          Годишният размер на плащането за говедовъди и биволовъди по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" (съгласно НАРЕДБА № 4 от 08.08.2017 г.) е:

• за осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане за телета на закрито - 27,46 евро за животно;
• за осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане на крави и биволици на закрито - 42,71 евро за животно;
• за свободно отглеждане на говеда и биволи над 6 – месечна възраст на открито – 24,54 евро за животно.

         Годишният размер на плащането за овцевъди и козевъди по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" е:

• за осигуряване на свободна подова площ на закрито - 44,40 евро за животно;
• за свободно отглеждане на открито - 22,50 евро за животно.

          Припомняме, че обработката на подадените заявления се извършва децентрализирано – на регионално ниво, в областните дирекции на фонда (Отдел РРА - РА), от където земеделските стопани – кандидати по мярката, могат да получат допълнителна информация.

Според резултатите от последното проучване на Евробарометър над 75 % от гражданите са на мнение, че единната валута е от полза за ЕС. Това е най-високото равнище на подкрепа от началото на проучванията през 2002 г.

 Според резултатите от последното проучване на Евробарометър във връзка с еврозоната 76 % от запитаните са на мнение, че единната валута е от полза за ЕС. Това е най-голямата подкрепа, отчетена от въвеждането на монетите и банкнотите в евро през 2002 г. насам, и представлява увеличение с 2 процентни пункта в сравнение с миналогодишните рекордни нива. В допълнение 65 % от гражданите в еврозоната смятат, че еврото носи ползи на страната им, което също е най- високото отчитано досега равнище. Мнозинството от гражданите във всички 19 държави членки от еврозоната одобряват общата валута.

 Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сподели: Изминаха почти 28 години, откакто подписах Договора от Маастрихт, но продължавам да вярвам, че това е най-важния подпис, който някога съм полагал. Еврото, което наскоро навърши 20 години, се превърна в символ на единството, суверенитета и стабилността. През последните пет години работихме усилено, за да преодолеем кризата в Европа, за да гарантираме, че ползите от работните места, растежа и инвестициите достигат до всички европейци, и за да направим европейския икономически и паричен съюз по-силен от всякога. Аз и еврото сме единствените „оцелели“ от Договора от Маастрихт и съм доволен, че в последните дни на работата ми като председател на Комисията нашата единна валута се радва на такава рекордно голяма подкрепа. Еврото е борба на цял един живот и един от най-ценните ни активи за бъдещето на Европа. Нека не спираме да работим за това еврото да продължава да осигурява просперитет и закрила на нашите граждани.

 Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви:

„Днес еврото е по-силно от всякога и, заменяйки 19 различни валути с една-единствена, носи многобройни ползи на хората, предприятията и страните. Не е случайност, че повечето европейци одобряват еврото. Тази рекордна подкрепа ни дава ясен знак, че трябва да продължим работата си, за да укрепим допълнително икономическия и паричен съюз и да утвърдим международната роля на еврото.“

 Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси каза: Отдавна отминаха дните, когато целостта на единната валута беше под въпрос. Еврото е един от най-големите европейски успехи и донесе осезаеми ползи както за европейските граждани, така и за предприятията и правителствата. От началото на кризата и от встъпването в длъжност на тази Комисия укрепихме нашия икономически и паричен съюз, но работата все още не е приключила. Бъдещето на еврото все още се гради. Трябва да гарантираме, че тази подкрепа ще продължи да расте и че ползите от еврото ще се разпределят по-равномерно между всички граждани.

 С еврото е лесно

Еврото е млада валута, която тази година навърши 20 години. Въпреки това европейците ясно виждат практическите ползи от него в ежедневието си. 80 % от анкетираните са съгласни, че с еврото е по-лесно да се прави бизнес през граница, да се сравняват цените и да се пазарува в други страни, включително онлайн. Абсолютното мнозинство от запитаните в еврозоната също така е на мнение, че благодарение на еврото пътуванията са станали по-лесни и по-евтини.Еврото е много повече от обикновени монети и банкноти в джобовете ни: то е символ на единството на Европа и нейната сила в световен мащаб. Днес то е валутата на 340 милиона европейци в 19 държави членки. Осезаемите ползи от него за всички са стабилните цени, по- малките разходи за финансови операции, защитените спестявания, по-прозрачните и конкурентни пазари, увеличената търговия, по-лесното пътуване и по-високият жизнен стандарт. Валутите на близо 60 държави по света са свързани с еврото по един или друг начин.

 Силна подкрепа за реформите и координираните икономически политики и за премахването на монетите от един и два цента

 На въпроса относно координацията на икономическата политика, включително бюджетните политики, 69 % от европейците отговарят, че е необходима по-голяма координация в еврозоната,

а само 7 % биха искали да има по-малко сътрудничество. Силна е и подкрепата за икономическите реформи (80 % от запитаните), имащи за цел да се подобри ефективността на националните икономики. Това личи и от националните резултати, показващи ясно мнозинство във всички държави от еврозоната. 65 % от запитаните подкрепят премахването на неудобните монети от един и два евроцента чрез задължително закръгляване на крайната цена на покупките в магазините и супермаркетите до най-близките пет цента. В 16 от 19-те държави от еврозоната тази идея се подкрепя от абсолютно мнозинство.

 Гражданите отговориха на набор от въпроси върху различни теми — от възприемане и практическите аспекти на еврото до оценка на икономическата ситуация, политиката и реформите в тяхната страна и в еврозоната. На участващите в проучването граждани бяха зададени и въпроси относно възгледите и очакванията им за доходите на домакинствата и инфлацията. Близо 17 500 души в 19-те страни от еврозоната бяха интервюирани по телефона между 14 и 19 октомври 2019 г.