Днес Европейската комисия обяви 28-те победители в организирания от нея конкурс по превод „Juvenes Translatores“ за средношколци. Темата тази година беше свързана с ролята на младежите в изграждането на бъдещето на Европа. Преводачите на Европейската комисия избраха победителите сред 3116 участници от цяла Европа.

 Комисарят по въпросите на бюджета и администрацията Йоханес Хан заяви: „Поздравявам младежите, които приеха предизвикателството и показаха отлични езикови умения. зучаването на езици е от решаващо значение в съвременното общество — те отварят вратите за по-добра професионална реализация и помагат на хората да разбират културата и възгледите на другия.Езиковото многообразие е основен белег на европейската ни принадлежност, а преводът е неговото реално проявление.“

Най-добрият млад преводач от всяка от държавите — членки на Съюза, ще пътува до Брюксел, за да получи наградата си и да се срещне със свои връстници, както и с професионални преводачи от Европейската комисия.

Тази година конкурсът протече изцяло онлайн. Той се проведе на 21 ноември 2019 г. едновременно във всички 740 избрани училища — от финландския град Оулу до азорския остров Сао Жорж (Португалия).

Участниците можеха да изберат да превеждат между която и да е комбинация от два от официалните езици на ЕС. От 552 възможни езикови комбинации младите преводачи са използвали 150.

Генерална дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия организира ежегодния конкурс Juvenes Translatores (от лат. — млади преводачи) от 2007 г. насам. С годините конкурсът се превърна в преживяване, променило живота на много от участниците и победителите. Някои решиха да изучават превод в университета, а други се присъединиха към преводаческата служба на Европейската комисия като стажанти или преводачи.

 Целта на конкурса „Juvenes Translatores“ е да популяризира чуждоезиковото обучение в училищата и да запознае младите хора с работата на преводача. В конкурса могат да участват ученици на възраст 17 години. Той се провежда по едно и също време във всички избрани за участие средни училища в ЕС. Многоезичието, а оттам и преводът, е неразделна част от европейския проект още от създаването на Европейските общности през 1957 г. То беше утвърдено още в първия регламент, приет през 1958 г. (Съвет на ЕИО: Регламент № 1) Оттогава броят на официалните езици нарасна от 4 на 24 успоредно с разширяването на ЕС.

Тазгодишните лауреати са:

 Победители в конкурса „Juvenes Translatores“ за 2019-2020 г.

 Австрия Marlene Reiser, EN-DE Akademisches Gymnasium, Salzburg 18 77

Белгия Mathieu Bestgen, EN-FR Institut Sainte-Marie, 21 86 Arlon

България Ан-Никол Мартинчева, ES-BG Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I'', Ловеч 17 80

Хърватия Leonarda Sirovec, EN-HR XVI. gimnazija, Zagreb 11 44

Кипър ΧαράΖένιου, HR-EL Λύκειο Ακροπόλεως, Λευκωσία 6 27

Чехия Eliška Chýlková, EN-CS Gymnázium Budějovická, Praha 21 89

Дания Maya Sivaraman Avlund,EN-DA Kruses Gymnasium, Farum 13 54

Естония Isabel Mõistus, DE-ET Miina Härma Gümnaasium, Tartu 6 28

Финландия Hannes Karjalainen, SVFI Tampereen yhteiskoulun lukio, Tampere 13 46

Франция Luna Macé, ES-FR Lycée André Malraux, Gaillon 74 302

Германия Emilia Heinrichs, EN-DE Gymnasium Am Kothen, Wuppertal 90 330

Гърция ΣοφίαΜελετιάδου, EN-EL Γενικό Λύκειο Αξού, Γιαννιτσά 21 87

Унгария Oláh Réka, EN-HU Gödöllői Török Ignác Gimnázium, Gödöllő 21 83

Ирландия Rachel Ní Ghruagáin, ENGA oláiste Íosagáin, Baile Átha Cliath 11 49

Италия Viola Pipitone,ES-IT IIS Savoia Benincasa, Ancona 72 341

Латвия Patriks Pazāns, EN-LV Valmieras Valsts ģimnāzija, Valmiera 8 27

Литва DeimantėPovilaitytė, ENLT  Vilkaviškio r. Gražiškių gimnazija, Gražiškiai 11 45

Люксембург Miriam Palai, FR-IT Ecole Européenne Luxembourg II, Bertrange 4 20

Малта Nik Cezek, MT-EN G.F. Abela Junior College, Msida 6 27

Нидерландия Emma Cremers, EN-NL RSG Simon Vestdijk, Harlingen 24 83

Полша Paweł Piestrzeniewicz,FR-PL XVI Liceum Ogólnokształcące z

Oddziałami Dwujęzycznymi im. Stefanii Sempołowskiej,Warszawa 51 211

Португалия Gonçalo Fonseca, EN-PT Agrupamento de Escolas  Póvoa de Santa Iria, Póvoa de Santa Iria 21 84

Румъния Andrei Iulian Vișoiu, ENRO Colegiul Național "Ion C. Brătianu", Pitești 32 153

Словакия Svetlana Mésárošová,EN-SK Gymnázium, Golianova 68, Nitra 13 60

Словения Domen Medvešček, ENSL Škofijska gimnazija, Vipava 8 37

Испания Thomas Anthony Rossall Kleczewski, ES-EN IES Son Pacs, Palma de Mallorca 54 251

Швеция Tess Linghoff,FR-SV Klara Teoretiska Gymnasium Göteborg Postgatan, Göteborg 20 82

Обединено кралство Oliver Hutton, ES-EN Canford School, Wimborne 73 313

ОБЩО 740 3116

* Броят на участващите училища от всяка държава е равен на броя на местата, с които тя разполага в Европейския парламент, като училищата се избират на случаен принцип от компютър.

Европейският парламент призовава Европейската комисия да представи задължителни правила за общо зарядно устройство най-късно до юли.

Съществува „спешна необходимост от регулаторни действия“ за намаляване на електрическите и електронните отпадъци и за предоставяне на възможност на потребителите да правят устойчив избор, казват евродепутатите в резолюция приета с 582 гласа „за“, 40 гласа „срещу“ и 37 гласа „въздържал се“, в която призовават за задължителното въвеждане на общи зарядни за всички мобилни устройства.

Парламентът призовава Европейската комисия (Комисията) да приеме преди юли 2020 г. делегиран акт предвиден през 2014 г. в Директивата за радиосъоръженията, или, ако е необходимо, да представи нова законодателна мярка преди тази дата.

Без да възпрепятства иновациите, Комисията следва да гарантира, че ще бъде извършван „редовен преглед на законодателната рамка за общо зарядно устройство, предвид техническият напредък“. Евродепутатите отново подчертават важността на научните изследвания и иновациите за подобряване на съществуващите технологии и създаването на нови.

Парламентът призовава Комисията:

         да предприеме мерки за гарантиране на съвместимостта на различните безжични зарядни устройства с различни мобилни устройства;

• да обмисли предлагането на законодателни инициативи за увеличаване на количеството събрани и рециклирани кабели и зарядни устройства в държавите членки;
• да гарантира, че потребителите няма да продължават да бъдат задължени да купуват нови зарядни устройства с всеки нов електроуред: трябва да се въведат стратегии за отделянето на продажбата на зарядни устройства от продажбата на електроуреди, казват евродепутатите, подчертавайки обаче, че „всяка мярка насочена към отделяне, следва да избягва потенциално по-високи цени за потребителите“.

Според някои оценки на въздействието, всяка година в световен мащаб се генерират около 50 милиона тона електрически и електронни отпадъци, което средно представлява повече от 6 кг на човек. През 2016 г. в Европа са генерирани 12,3 милиона тона електронни отпадъци, което е средно по 16,6 кг на човек. Краткият жизнен цикъл на някои устройства води до повече електронни отпадъци, отбелязва резолюцията.

Бързи факти

В Директивата за радиосъоръженията от 2014 г., европейските законодатели призоваха за развитието на общо зарядно устройство и дадоха на Европейската комисия правомощия за продължаване на работата в тази насока чрез делегиран акт.

Подходът на Комисията за „насърчаване“ на индустрията да развива общи зарядни устройства не изпълни целите на законодателите. По време на пленарния дебат на 13 януари Комисията посочи постигнатия досега напредък: през 2009 г. е имало повече от 30 различни вида зарядни устройства, а днес има основно три вида.

В резолюцията си относно Европейския зелен пакт, Парламентът призова за амбициозен нов план за действие за кръговата икономика, насочен към намаляване на общия негативен екологичен отпечатък от производството и потреблението в ЕС, като ключовите приоритети са ефективното използване на ресурси, нулевото замърсяване и предотвратяването на генерирането на отпадъци.

 Европейската комисия прие работната си програма за 2020 г. на 29 януари, в която тя се ангажира да представи законодателно предложение за общите зарядни устройства в третото тримесечие на 2020 г.

Във фокуса на двудневната конференция ще попаднат теми като ОСП 2021-2027,   изготвянето на Националния стратегически план за следващия програмен период и създаване на Гаранционен фонд за покриване на щети от природни бедствия

Кръгла маса за бъдещето на животновъдството в България ще търси решения за превенция, ограничаване и справяне с разпространението на болести по свинете и птиците

Рекорден брой лектори, гости от Европейската комисия и Европейския парламент, ръководители и експерти от държавната администрация, представители на бизнеса, академичните среди и браншовите организации ще се съберат за Осмата Национална среща на земеделските производители в България.

Мащабният земеделски форум ще се проведе на 5 и 6 февруари 2020 г. в хотел Адмирал, к.к. Златни пясъци и има за цел да обсъди възможностите за разгръщане на потенциала в сектора за изпълнението на новите амбициозни цели на ОСП 2021-2027.

Сред официалните гости и лектори в събитието ще бъдат министър Десислава Танева и нейният екип от заместници  и експерти, Атидже Алиева-Вели – евродепутат, Марио Милушев – директор на Дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ към Главна дирекция „АГРИ“ на Европейската комисия, Елица Живкова – програмен мениджър на ПРСР 2014-2020 към ГД АГРИ на ЕК, Васил Грудев – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, Марина Бракалова – съветник към Постоянно представителство на България в Брюксел, проф. д-р Паскал Желязков – изпълнителен директор на БАБХ и други.

Първият конферентен ден ще бъде посветен на стратегическите перспективи пред развитието на българското земеделие в контекста новата амбициозна ОСП 2021-2027. Експерти от държавната администрация и европейските институции ще подложат на дискусия състоянието на агросектора и възможностите за разгръщане на потенциала му за развитие. Представители на академичната и научната общност ще презентират изводите от SWOT- анализите, на които се базира изготвянето на националния стратегически план за предстоящата ОСП, както и предизвикателствата за прехода между двата програмни периода.

Вторият конферентен ден ще засегне важна тема за актуалните възможности за подкрепа на агросектора през 2020 година по ПРСР 2014-2020 като новия прием на проекти за инвестиции в стопанствата,  новите мерки за биосигурност на 5.1 и 5.2, предстоящият прием по компенсаторните мерки и предефинираните необлагодетелствани райони по мярка 13. Участниците ще коментират и възможността за поемане на нови биоангажименти по мярка 11, новото електронно кандидатстване по схеми на директните плащания и мерки на ПРСР 2014-2020 в Кампания 2020 и други.

С интерес се очаква представянето на визията на МЗХГ за създаването на Гаранционен фонд за покриване на щети от природни бедствия.

Агроконференцията ще завърщи с два специални панела, посветени на сектор „Животновъдство“. В рамките на „Кръгла маса за състоянието и перспективите за развитие на месодайното говедовъдство в България“ представители на браншовите организации съвместно с държавната администарция ще търсят ключовите аспекти в създаването на благоприятна среда за растеж и устойчивост. Финалната тема ще бъде за епизоотичната обстановка и заплахите от разпространените болести по свинете и птиците. Участниците в Кръглата маса ще търсят решения за превенция и ще дискутират готовността за реакция, ограничаване и справяне с разпространението на болести при животните.

Програмата на агрофорума ще включи презентации на партньорски организации от бизнеса в областта на застраховането, индустриалната биосигурност и прецизното земеделие. Генерален партньор за поредна година на форума на АЗПБ ще бъде Агрополихим.

Министър-председателят Бойко Борисов ще се срещне утре, 30 януари, с премиера на Италианската република Джузепе Конте, който ще е на официално посещение у нас по покана на българския си колега.

 Във фокуса на разговора им ще бъдат отличните двустранни отношения и възможностите за още по-активното им развитие, теми от общ интерес, както и от дневния ред на Европа и света.

 Премиерите Борисов и Конте се срещат на фона на 140-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни, която бе отбелязана през изминалата 2019 г. Днес Италия е важен външнотърговски партньор за България и ключов инвеститор у нас, а потенциалът за развитието на съвместни проекти в областта на търговско-икономическото сътрудничество, туризма, енергетиката, строителството, културата, образованието, е огромен.

 Освен среща на четири очи между министър-председателя Бойко Борисов и неговия колега Джузепе Конте, утре ще се проведат пленарни разговори между делегациите, водени от двамата премиери.