На 7 февруари 2020г., ще се даде официален старт на информационна кампания за директни плащания 2020, организирана от Министерството на земеделието, храните и горите.

Срещите със земеделските стопани ще се проведат във всички областни градове на страната. На всяка от тях ще присъства представител на ръководството на МЗХГ и екип от експерти. Дискутираните теми ще бъдат свързани с новите моменти в условията по схемите за директни плащания и подаването на заявления. Ще се обсъждат предстоящите приеми по Програмата за развитие на селските райони през 2020 г.,както и актуални въпроси по държавните помощи. Стопаните ще бъдат запознати с новите моменти в законодателството в сектор „Животновъдство“ и с преговорния процес на ниво ЕС за Общата селскостопанска политика след 2020 г.

Евродепутатът Мария Спираки в интервю за Euractiv.com

С новата европейска „Зелена сделка” всички участници от хранителната верига ще трябва да се адаптират към новите стандарти на ЕС. Но политиците също трябва да се уверят, че индустрията на ЕС е защитена от нелоялна конкуренция. Това заявява евродепутатът Мария Спираки в интервю пред Сарантис Михалопулос за Euractiv.com.

 Мария Спираки е евродепутат от Нова Демокрация (ЕНП) и съпредседател на Интергрупата на Европейския парламент по въпросите на изменението на климата, биоразнообразието и устойчивото развитие. Интервюто с гръцкия евродепутат ви представяме в 12 брой на рубриката „Иновациите - бъдещето на агрохранителната верига“, която списание “Агробизнесът“ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации.

 - Интегрирането на стратегията „От фермата до трапезата“ в Европейския зелен пакт изисква дългосрочна перспектива и цялостен подход, включващ всички заинтересовани страни. Как можете да осигурите правилното прилагане на политиките, като се има предвид, че националните правителства често се фокусират върху краткосрочния план? Какво може да направи ЕС?

- Стратегията „От фермата до трапезата“ е ключов компонент на Европейския зелен пакт. Европейската хранителна индустрия е известна с това, че следва ключови стандарти, за да създаде безопасни, питателни и висококачествени продукти, както и да поддържа високи стандарти за устойчивост.

С хранителните системи, които понастоящем са отговорни за почти една трета от произведените от човека емисии на парникови газове, поставянето на храната в светлината на прожекторите е стъпка в правилната посока. Чрез актуализиране на настоящия формат стратегията „От фермата до трапезата“ ще помогне за намаляване на емисиите и създаване на по-устойчива хранителна система. Инициативата „От фермата до трапезата“ ще създаде нови възможности за всички оператори по хранителната верига. Заинтересованите страни ще се възползват от новите технологии и научните открития, съчетани с повишена обществена осведоменост и търсене на устойчива храна. Стратегията е в съответствие с новата перспектива за околната среда на ЕК. Тя се фокусира върху значителното намаляване на употребата на химически пестициди, както и използването на торове и антибиотици, поставяйки конкретни цели. Повече продукти, базирани на принципите на биоикономиката и кръговата икономика, като торове, произведени от остатъци от земеделската дейност след жътва и резитба, както и остатъци от зеленчукопроизводството, например грах, зелен фасул и др. Екомаркировката при етикетирането ще играе значителна роля не само в селскостопанските и рибните продукти, но и в цялата им логистична верига, включително транспорт, съхранение, опаковки и хранителни отпадъци. В контекста на този холистичен подход, който правилно споменахте във вашия въпрос, е важно да се отбележи връзката между здравословната храна и рака. Намеренията на европейските институции са много ясни. Политическите насоки на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен изрично се позовават на европейския план за борба с рака, подпомагането на държавите-членки за подобряване на контрола и грижите и ще приключи тази дискусия с „Европейския план за борба с рака“ в следващите дни. Вече има стабилни научни доказателства, че хранителните биоактивни съединения, които се намират в храните на растителна основа, имат значителни противоракови и хемопревентивни свойства. С необходимите корекции и промени в системата за преработка на храните бихме могли да увеличим задържането на биоактивни съединения и по този начин хемопревентивните свойства на храните.

- Как виждате ролята на индустрията в този процес, от производството, преработката до опаковането и транспорта?

- Стратегията „От фермата до трапезата“ е нашият шанс да трансформираме нашата хранителна индустрия и нашата хранителна система за наистина устойчива Европа. Следователно развиващите се индустрии трябва да приветстват тази инициатива като възможност за надграждане на своя бизнес и възможност за намаляване на емисиите на парникови газове.На този фон производителите на храни и напитки, както и млечния, рибарския и земеделския сектор трябва да гарантират, че техните бизнес модели и стратегии са силно фокусирани върху устойчивостта. Това трябва да се насърчава отгоре надолу, от видовете машини до превозните средства, които използват, за да доставят продукти, като същевременно отговарят на потребителските изисквания.Хранителната индустрия следва да използва пълноценно възможностите на Плана за действие за устойчиво финансиране и финансовите инструменти на програмата InvestEU.В същото време е важно да се споменат трудностите, с които ще се сблъскат производителите в ЕС. Повишената информираност на потребителите може да доведе до по-високи производствени разходи, но това може да бъде и възможност за производителите да диференцират своите продукти в контекста на алтернативни производствени системи.

- Каква е ролята на иновациите в борбата с изменението на климата по хранителната верига? Поддържа ли настоящата законодателна рамка на ЕС иновативните инструменти, например в селското стопанство?

- Стратегията „От фермата до трапезата“ е възможност за приемане на общи показатели и стандарти. Всъщност, ако искаме да постигнем целите на ООН за устойчиво развитие на „свят с нулев глад“ до 2030 г., ще ни трябват по-продуктивни, ефективни, устойчиви, приобщаващи, прозрачни и устойчиви хранителни системи. Това обаче ще изисква и спешна трансформация на сегашната агро-хранителна система. Положителният аспект на това е увеличаващият се брой корпорации, които вече приемат екологични, социални и управленски (ESG) методологии и инвестиции, които са в съответствие с целите за устойчиво развитие. Всъщност навлизащите цифрови технологии като Blockchain, Internet of Things, Artificial Intelligence и Immerse Reality вече се прилагат в няколко сектора. Но така наречената „четвърта индустриална революция“ (Industry 4.0) с допълнителни цифрови иновации и технологии ще осигури допълнителен тласък. Съществуват обаче предизвикателства, които трябва да се вземат предвид при „цифровизацията“ на селското стопанство и веригата на доставки на храна. Трансформацията трябва да се извърши внимателно, за да се избегне „дигитален разрив“ между икономиките и секторите и между хората с различни способности да приемат нови технологии.

12 брой на рубриката „Иновациите - бъдещето на агрохранителната верига“, която списание „Агробизнесът“ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации е разработена по материали на Еuractiv.com и е предоставена като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!“

Днес Комисията одобрява съвместния инструментариум от смекчаващи мерки, по който се споразумяха държавите членки, за да противодействат на рисковете за киберсигурността, свързани с разгръщането на 5G, петото поколение мобилни мрежи. Това е в отговор на призива на Европейския съвет за съгласуван подход към сигурността на 5G и последвалата препоръка на Комисията от март 2019 г. Държавите членки вече посочиха рисковете и слабите места на национално равнище и публикуваха съвместна оценка на риска на ЕС. Чрез инструментариума държавите членки се ангажират да постигнат съвместен напредък въз основа на обективна оценка на установените рискове и пропорционални смекчаващи мерки. Със съобщението си, прието днес, Комисията дава начало на съответните действия в рамките на своята компетентност и призовава за въвеждането на ключови мерки до 30 април 2020 г.

Маргрете Вестегер, изпълнителен заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ , заяви: „Можем да правим велики неща с 5G. Технологията подкрепя персонализираната медицина, прецизното земеделие и енергийните мрежи, които могат да интегрират всички видове енергия от възобновяеми източници. Това ще доведе до положителна промяна, но само ако можем да направим мрежите си сигурни. Само тогава цифровите промени ще бъдат от полза за всички граждани.“

 Заместник-председателят Маргаритис Схинас, отговарящ за утвърждаването на европейския начин на живот, заяви: „ Истинският Съюз на сигурност е онзи, който защитава гражданите, предприятията и критичната инфраструктура на Европа. 5G ще бъде революционна технология, но тя не може да се внедри за сметка на сигурността на нашия вътрешен пазар. Инструментариумът е важна стъпка от непрестанното усилие в колективната работа на ЕС да се защитят по-добре нашите критични инфраструктури.“

Тиери Бретон, комисар по въпросите на вътрешния пазар, заяви: „Европа разполага с всичко необходимо, за да поведе надпреварата в областта на технологиите. Независимо дали става дума за разработване или внедряване на 5G технология — нашата промишленост вече има стабилен напредък. Днес предоставяме на държавите — членки на ЕС, телекомуникационните оператори и потребителите инструментите за изграждане и защита на европейска инфраструктура с най- високи стандарти за сигурност, за да се възползваме изцяло от потенциала, който 5G може да предложи.“

 Докато участниците на пазара са в голяма степен отговорни за внедряването по сигурен начин на 5G, а държавите членки са отговорни за националната сигурност, сигурността на 5G мрежата е въпрос от стратегическо значение за целия единен пазар и за технологичния суверенитет на ЕС. Тясно координираното прилагане на инструментариума е абсолютно необходимо, за да се гарантира, че предприятията и гражданите на ЕС могат пълноценно да се възползват от всички предимства на новата технология по сигурен начин. 5G ще играе ключова роля за бъдещото развитие на цифровата икономика и обществото на Европа. Тази технология ще бъде главен фактор за бъдещите цифрови услуги в основните области на живота на гражданите и важна основа за цифровите и зелените трансформации.

Очаква се, че през 2025 г. приходите от 5G в световен мащаб ще възлизат на около 225 млрд. евро и поради това 5G е ключов фактор за конкурентоспособността на Европа на световния пазар, а киберсигурността в тази област е от съществено значение за гарантиране на стратегическа автономност на Съюза. Засегнати са милиарди свързани предмети и системи, включително във важни сектори като енергетиката, транспорта, банковото дело и здравеопазването, както и системи за промишлен контрол, пренасящи чувствителна информация и подпомагащи системите за безопасност.В същото време, поради по-малко централизираната си архитектура, интелигентната изчислителна мощност в периферията си, нуждата от повече антени и повишената си зависимост от софтуера, 5G мрежите предлагат повече потенциални входни точки за нападателите. Заплахите за киберсигурността нарастват и стават все по-усъвършенствани. Тъй като много услуги от критично значение ще зависят от 5G, гарантирането на сигурността на мрежите е от най-голямо стратегическо значение за целия ЕС.  Ново проучване на „Евробарометър“, също публикувано днес, показва, че нараства осведомеността за киберпрестъпността, като 52 % от респондентите заявяват, че са сравнително добре или много добре осведомени за киберпрестъпността спрямо 46 % през 2017 г.

Заключения относно инструментариума на ЕС

Държавите членки приеха инструментариума чрез групата за сътрудничество за МИС. Инструментариумът третира всички рискове, установени в координираната оценка на равнището на ЕС, включително рисковете, свързани с нетехнически фактори, като например риска от намеса от неевропейска държава или подкрепени от държава участници чрез веригата на доставки на 5G. Въз основа на доклада на ЕС относно оценката на риска от миналия октомври инструментариумът включва технически и стратегически мерки и съответни действия за укрепване на тяхната ефективност Те се основават на обективни фактори.  заключенията относно инструментариума държавите членки се споразумяха да укрепят изискванията за сигурност, да оценят рисковите профили на доставчиците, да прилагат съответните ограничения за доставчиците, считани за високорискови, включително необходимите изключения за ключови активи, считани за критични и чувствителни (като например основните мрежови функции), и да въведат стратегии за гарантиране на диверсификацията на доставчиците. Въпреки че решението относно специфичните мерки за сигурност остава отговорност на държавите членки, колективната работа по инструментариума показва силна решимост за съвместно реагиране на предизвикателствата в областта на сигурността на 5G мрежите. Това е от съществено значение за успешния и надежден подход на ЕС към сигурността на 5G, както и за гарантиране на непрестанната отвореност на вътрешния пазар, при условие че се спазват основаните на риска изисквания на ЕС за сигурност. Комисията ще подкрепя прилагането на подход на ЕС към киберсигурността в областта на 5G и ще действа по искане на държавите членки, като използва по целесъобразност всички инструменти на свое разположение, за да гарантира сигурността на 5G инфраструктурата и веригата на доставки:

- правилата в областта на телекомуникациите и киберсигурността;

координацията в областта на стандартизацията, както и  сертифицирането в рамките на целия ЕС;

-рамката за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, за да се защити веригата на доставки за европейските 5G мрежи;

- инструментите за търговска защита;

- правилата за конкуренцията;

възлагането на обществени поръчки, като се гарантира, че се отделя дължимото внимание на аспектите, свързани със сигурността;

програмите за финансиране от ЕС, като се гарантира, че бенефициерите спазват съответните изисквания за сигурност.

Следващи стъпки

Комисията призовава държавите членки да предприемат стъпки, за да приложат до 30 април 2020 г. набора от мерки, препоръчани в заключенията относно инструментариума, и да изготвят съвместен доклад за прилагането във всяка държава членка до 30 юни 2020 г. Заедно с Агенцията на ЕС за киберсигурност Комисията ще продължи да предоставя пълната си подкрепа, включително чрез започването на съответни действия в областите от нейна компетентност. Групата за сътрудничество за МИС ще продължи да работи в подкрепа на прилагането на инструментариума.  За да подкрепи внедряването и възприемането на 5G мрежите, през септември 2016 г. Комисията представи план за действие за 5G. Към днешна дата Европа е един от най-развитите региони в света, що се отнася до въвеждането на 5G услуги с търговска цел, като инвестициите възлизат на 1 милиард евро, включително 300 милиона евро финансиране от ЕС. До края на тази година се очаква първите 5G услуги да станат достъпни в 138 европейски града. След призива на Европейския съвет, на 26 март 2019 г. Комисията прие препоръка за киберсигурност на 5G мрежите, в която държавите членки се приканват да извършат национални оценки на риска, да преработят мерките си и да работят заедно по координирана оценка на риска и общ инструментариум от смекчаващи мерки. Държавите членки приключиха своите национални оценки на риска и предадоха резултатите на Комисията и на Агенцията на ЕС за киберсигурност.  През октомври 2019 г. групата за сътрудничество за МИС публикува координиран доклад на равнището на ЕС, в който бяха определени основните заплахи и свързаните с тях участници, най- чувствителните активи, основните уязвимости и редица стратегически рискове. В доклада се изтъкват редица предизвикателства пред сигурността на 5G мрежите и се определят факторите за оценка на рисковите профили на отделните доставчици. През ноември 2019 г. Агенцията на ЕС за киберсигурност публикува целенасочено картографиране на заплахите за 5G като допълнителен принос към инструментариума.

Днес Европейската комисия прие своята работна програма за 2020 г. В нея се определят действията, които Комисията ще предприеме през 2020 г., за да превърне политическите насоки  на председателя Фон дер Лайен в реални ползи за европейските граждани, предприятия и общество. Движещата сила зад тази първа работна програма е стремежът успешно да се използват възможностите, които ще открият двата взаимосвързани прехода — екологичният и цифровият.

 Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, заяви: „През този мандат Комисията се ангажира да предприеме действия за справяне с предизвикателствата за поколенията, като например изменението на климата, цифровизацията и миграцията. Решени сме да постигнем резултати по Европейския зелен пакт и да подобрим шансовете на нашите граждани и предприятия в цифровия преход. Тази работна програма ще спомогне за изграждането на Съюз с по-големи амбиции.“

 Марош Шефчович, заместник-председател, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, заяви: „Осъществяването на нашите амбиции изисква общи усилия на всички институции, държави членки и ключови партньори. Ето защо работната програма на Комисията отразява и основните приоритети на Европейския парламент и на Европейския съвет. Освен това, за първи път включихме аспекти, свързани с дългосрочните тенденции, които оформят нашите икономики и общества. Стратегическите перспективи ще насочват нашата работа при разработването на политики, ориентирани към бъдещето, които убедително отговарят на нуждите на всички европейци и укрепват геополитическата позиция на нашия Съюз.“

Енергично начало на прехода към справедлива, неутрална по отношение на климата и цифрова Европа

През 2020 г. Европейската комисия ще започне да превръща шестте основни амбициозни цели на председателя Фон дер Лайен в конкретни инициативи, които след това ще бъдат договорени и изпълнени в сътрудничество с Европейския парламент, държавите членки и други партньори:

Европейски зелен пакт: След представянето на първите ключови инициативи през декември 2019 г. и януари 2020 г. Комисията ще предложи европейски законодателен акт в областта на климата, с който да закрепи целта за въглеродна неутралност до 2050 г. в законодателството. Всички тези усилия ще бъдат обединени в Европейски пакт за климата с участието на регионите, местните общности, гражданското общество, училищата, промишлеността и хората. ЕС ще поеме водеща роля и в международните преговори преди 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Глазгоу. Комисията ще представи инициативи за борба със загубата на биологично разнообразие и — чрез стратегията „От фермата до трапезата“ — ще подкрепя земеделските стопани да осигуряват висококачествени, достъпни и безопасни храни по по-устойчив начин.

 Европа, подготвена за цифровата ера: Нова европейска стратегия за данните ще позволи на нашия Съюз да извлече максимална полза от огромната стойност на неличните данни като постоянно растящ и многократно използваем актив в цифровата икономика. Това ще включва възможно най-доброто използване на потенциала на цифровите данни и разработването и използването на изкуствен интелект, който зачита нашите европейски ценности и основни права. Нова стратегия за промишлеността за Европа ще засили нашия капацитет в областта на промишлеността и иновациите, а законодателният акт за цифровите услуги ще укрепи единния пазар за цифрови услуги и ще спомогне да се осигурят правната сигурност и равните условия, от които се нуждаят по-малките предприятия.

 Икономика в интерес на хората: След като през януари 2020 г. представи първите си идеи за силна социална Европа, Комисията ще предприеме действия, за да включи цифровия и климатичния преход в нашата уникална социална пазарна икономика, като гарантира, че нашата икономика ще съчетава социална справедливост, устойчивост и икономически растеж. Като зачита националните традиции, Комисията ще представи предложения за гарантиране на  справедливи минимални заплати за работниците в ЕС, за европейска схема за презастраховане срещу безработица, както и инициативи за гарантиране на ефективно и справедливо данъчно облагане. Комисията ще предложи също така Европейска гаранция за децата, за да гарантира, че децата имат достъп до основни услуги, и ще подсили схемата „Гаранция за младежта“, за да подпомогне образованието на младите хора, както и възможностите за обучение и работа, от които те се нуждаят.

 По-силна Европа на световната сцена: Комисията ще разработи нови стратегии за работа с нашите съседи в Африка и Западните Балкани. Тя ще продължи да работи енергично за започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания. Успоредно с това тя ще се стреми да запази набраната скорост, като предложи начини за подобряване на процеса на присъединяване, в това число във връзка с методиката за разширяване и укрепването на инвестиционната рамка. Ще поддържаме нашия ангажимент за отстояването, актуализирането и модернизирането на основания на правила световен ред, за да се гарантира, че той е пригоден за съвременния свят. За да се засили геополитическата роля на Комисията, всички инициативи в работната програма ще имат силно външно измерение.

 Утвърждаване на европейския начин на живот: Комисията ще представи нов пакт за миграцията и убежището — централен елемент на реформата на политиката за убежището. Тя ще подкрепя също защитата на здравето на европейците и ще поеме водеща роля в борбата срещу рака. Ще бъдат предприети инициативи, които ще спомогнат за увеличаване на инвестициите в уменията на хората и ще им помогнат да се справят с предизвикателствата на цифровия и екологичния преход. Комисията ще представи също и нова стратегия на ЕС за Съюза за сигурност, определяща областите, в които Съюзът може да има добавена стойност в подкрепа на държавите членки при гарантирането на сигурността — от борбата с тероризма и организираната престъпност, предотвратяването и откриването на хибридни заплахи, до повишаване на киберсигурността и устойчивостта на нашата критична инфраструктура.

Нов тласък за европейската демокрация: Заедно с другите институции и партньори на ЕС Комисията ще стартира Конференцията за бъдещето на Европа, благодарение на която гражданите ще могат да насочват действията на ЕС. Комисията ще продължи да гарантира силна култура на зачитане на върховенството на закона в ЕС. Освен това ще разгледаме начина, по който новите демографски реалности влияят върху всички сфери — от заетостта, социалната закрила, общественото здраве, публичните финанси и регионалната политика, цифровата свързаност, до уменията и интеграцията, и ще дадем отговор на тези реалности, например чрез инициативи във връзка със застаряването на населението. В приложение 1 към работната програма се съдържа пълен списък на 43-те нови цели на политиката в рамките на шестте основни амбициозни цели.

Оттегляне на представени предложения

При подготовката на работната програма Комисията разгледа всички предложения, за които понастоящем се очаква решение от страна на Европейския парламент и Съвета, и предлага да оттегли и отмени 34 от тях. Някои от тях не отговарят на политическите приоритети на новата Комисия. Във връзка с повечето от инициативите Комисията остава твърдо решена да изпълни техните цели. Тя обаче ще обмисли по-добри и по-ефикасни начини за постигане на целите и ще се консултира с Европейския парламент и със Съвета, преди да пристъпи към самото оттегляне.

В приложение 4 към работната програма се съдържа пълен списък на предложенията заоттегляне.

Укрепване на изготвянето на политики и прилагане с поглед към бъдещето

От 2020 г. нататък Комисията ще използва в по-голяма степен своя капацитет за стратегическо прогнозиране, за да набелязва дългосрочните тенденции, да подобри определянето на приоритетите на Комисията и да утвърди основаното на факти изготвяне на политики. Засилена рамка за по-добро регулиране ще гарантира, че политиките водят до осезаеми резултати и улесняват живота на хората и предприятията. По-специално подходът за отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови („One in, One Out“) ще гарантира, че нововъведените тежести се компенсират чрез премахване на равностойни административни разходи на равнище ЕС в същата област на политиката, за да се облекчат хората и предприятията, по-специално МСП. Усилията на Комисията за опростяване ще бъдат подкрепяни и от платформа „Подготвеност за бъдещето“.

В приложение 2 към работната програма се съдържа пълен списък на предложенията за законодателно опростяване.

Изпълнение на съвместната програма

Преди да представи работната си програма, при изработването ѝ Комисията си сътрудничи тясно  с Европейския парламент, държавите членки и консултативните комитети. Продължавайки работата в този екипен дух, Комисията, Европейският парламент и Съветът ще започнат обсъждания, за да изготвят списък от съвместни приоритети, по които съзаконодателите се споразумяват да предприемат бързи действия.