От 1 февруари броят и разпределението на местата в Парламента се променят след излизането на Обединеното кралство от ЕС. От 73-те места на Обединеното кралство 27 ще бъдат преразпределени в други страни, а останалите 46 ще бъдат запазени за бъдещи разширявания на ЕС.

Досега депутатите в Европейския парламент бяха 751, но след планираното излизане на Великобритания от Европейския съюз, техният брой ще намалее до 705. При преразпределението на местата нито една държава няма да загуби депутати, а някои ще увеличат броя на местата си с между 1 и 5 поради демографски промени.

 Страните, които имат по-голямо население, имат повече евродепутати. Така един депутат от по-големите страни представлява повече хора, отколкото един депутат от по-малките страни. По този начин депутатите от по-малките страни имат относително по-силно присъствие в Парламента.

 Българо-румънски семинар за изпълнението на „Хоризонт Европа” – бъдещата рамкова програма на Европейския съюз за изследвания и иновации в периода 2021-2027 година се проведе в Русенския университет.

 Организатори на събитието са Европейската комисия, Министерството на образованието и науката на Р България и Министерството за образование и изследвания на Румъния. 

Форумът беше официално открит от чл.-кор. проф. Христо Белоев, който сподели, че за Русенския университет е чест и привилегия да бъде домакин и съорганизатор. Той отбеляза, че високият интерес и присъствието на повече от 250 души в залата са неоспоримо доказателство, че специалисти от различни институции, са готови да се включат в процеса на съвместно проектиране за преодоляването на важни предизвикателства на нашето съвремие. Сред тези участници бяха главният научен секретар на Селскостопанска академия проф. Елена Тодоровска и учени от Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик”- Русе, който е в структурата на Академията. Представители от Министерството на образованието и науката на Р България в Русенския университет бяха заместник-министър Карина Ангелиева и съветниците на министъра на образованието и науката проф. Иван Димов и проф. Костадин Костадинов.

Проф. Белоев призова към мобилизиране на научния потенциал на страните за развитие на проектни идеи, защото предложеният бюджет от 100 млрд евро за следващия програмен период изтъква важността на програмата за бъдещото развитие на Европа. 

Видео обръщение към участниците в семинара отправи Мария Габриел – еврокомисар по иновации, наука, култура, образование и въпросите на младежта. В него тя акцентира, че новата програма „Хоризонт Европа" 2021-2027 ще съсредоточи върху климатичните промени като част от „Зеленият Договор" (The Green Deal) и ще допринесе за трансформирането на Европа към дигиталното поколение. Г-жа Габриел открои и целта да се увеличат възможностите за по-малки и по-отдалечени участници, като за страните от разширението (като България и Румъния) ще бъдат създадени национални контактни точки, които ще осигуряват консултации и ще извършват предварителна проверка на проектните предложения.

В началото на семинара Петер Хертуич директор на дирекция „Общи услуги за бизнеса" от Директората за Изследвания и иновации на Европейската Комисия представи основната структура на програмата и новите елементи в нея. Програмата има 3 основни цели. Първата, с 35% от общия бюджет, се предвижда да бъде свързана с работата по климатичните промени. Втората е постигането на устойчиво развитие и третата – подсилване на растежа и конкурентоспособността.

В следващите сесии бяха разгледани и обсъдени примерен проектен договор по програмата, процедурата по подаване, оценяване и селекция на проектните предложения, както и други административни процедури като представяне на опростени бланки за разходите, счетоводни и одиторски практики, разпространение и използване на резултатите от успешни проекти.

Нашата солидарност пред лицето на омразата е нужна днес повече от когато и да е било, тъй като ние виждаме едно пораждащо дълбоко безпокойство възраждане на антисемитските атаки по света, и което е почти невъобразимо, и тук в Ню Йорк", заяви генералният секретар.

 Той припомни нападението с нож срещу дома на равин през декември в Ню Йорк, в което бяха ранени четирима души и убийството на четирима души в еврейски супермаркет в Ню Джърси няколко седмици преди това.

Ню Йорк е свидетел на 21-процентно повишение на престъпленията, породени от антисемитска омраза миналата година, допълни Гутериш. Той заяви, че 74 процента увеличаване на антисемитските атаки е имало във Франция през 2018 г. и 16 процента увеличение във Обединеното кралство.

Трябва да наречем този феномен с името му. Това е глобална криза, породена от антисемитска омраза", заяви Гутериш.

Гутериш запали  свещ в памет на жертвите на Холокоста, преди да произнесе речта си на церемония в централата на ООН, на която присъстваха и оцелели от Холокоста.

Председателите на парламентите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и председателят на хърватския парламент ще се срещнат на 28януари,  за да обсъдят европейските перспективи на Западните Балкани.

 Срещата на върха се организира под патронажа на президента Сасоли, в сътрудничество с комисията по външни работи и делегацията за връзки със Западните Балкани.