Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство преодоля предпоследното препятствие преди да влезе в сила

• Гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета ще приключи процедурата, Брекзит ще се състои на 31 януари 2020 г

 Споразумението за оттегляне бе одобрено от Европейския парламент в сряда вечерта с 621 гласа „за“, 49 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

Европейският парламент направи преглед на процедурата за оттегляне до момента и предстоящите предизвикателства, в дебат с държавния секретар по европейските въпроси Николина Бръняц, от Хърватското председателство на Съвета на ЕС, председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и главният преговарящ на ЕС Мишел Барние.

 Коментирайки историческото значение на гласуването, повечето говорители от името на политическите групи подчертаха, че споразумението за оттегляне не е краят на отношенията между ЕС и Обединеното кралство и че връзката между европейските народи е силна и ще продължи да съществува. Те също посочиха, че ще се вземат поуки от Брекзит, които трябва да очертаят бъдещето на ЕС и благодариха на Обединеното кралство и неговите евродепутати за техния принос по време на членството на Обединеното кралство.

 Много от участници в дебата предупредиха, че преговорите за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство ще бъдат трудни, особено като се има предвид представеният график в споразумението за оттегляне.

Преговорите за минималната европейската заплата все още са на първоначален етап, като Европейската комисия ще направи своето предложение, след като приключат консултациите със социалните партньори и бъдат изслушани различните мнения по въпроса.

Към момента има три лансирани концепции за въвеждане на общоевропейска минимална заплата, като една от тях е предложена от заместник-председателя на Европейската комисия  Франс Тимерманс. Неговото предложение е надницата да бъде фиксирана на 60% от медианната заплата в съответните страни-членки.

 Изчисленията показват, че при средна брутна месечна заплата през 2018 г. от 1135 лева, медианната заплата за същата година е на ниво от около 795 лева, 60% от което е приблизително 475 лева. В момента минималната заплата за страната е 610 лева, което е със 135 лева отгоре.

От ЕК подчертават: „Позицията на Комисията е, че всички работници би трябвало да имат справедлива минимална заплата, която им дава възможност за достоен живот, където и да работят в Европейския съюз и която съответства на икономическата ситуация в дадената държава.

 Европейската комисия не възнамерява да въвежда единна минимална работна заплата за всички държави-членки. Комисията все още не е направила своето предложение – в момента тя се консултира и изслушва различните мнения по въпроса. Следващата стъпка в процеса ще бъде втора фаза на консултации със социалните партньори.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирани от Еврокомисията, минималната заплата в България през 2018 г. е била 62% от медианата на заплатите в страната. Важно е да се отбележи, че медианата на заплатите, или заплатата, от която половината останали са по-високи, а другата половина по-ниски, е различна от средно-аритметичната заплата (сборът на всички заплати разделен на техния брой), коментират още от ЕК.

 Дебатите в ЕС са разнопосочни, но вероятно до 6 месеца ще стане ясно последно какви са предложенията за директива или препоръка на европейската институция.

Ние винаги ще ви обичаме и никога няма да бъдем далеч. Да живее Европа". Това бе посланието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен към британските евродепутати преди да бъде гласувано споразумението за Брекзит в законодателния орган.

Фон дер Лайен подчерта, че ратифицирането на споразумението е "само първата крачка" към ново партньорство между Великобритания и ЕС. Според нея  трябва да "обединят сили" в сфери като климатичните промени и да потърсят тясно партньорство след Брекзит.

Тя предупреди, че няма да позволят европейските компании да се изправят пред нелоялна конкуренция.

621 човека гласуваха за и 49 против сделката с Лондон в европарламента. 13 се въздържаха.

България е сред малкото страни в Европейския съюз,  които усвояват по-ускорено средствата за кохезионната си политика спрямо предходния програмен период. Това стана ясно днес при срещата на вицепремиера Томислав Дончев с члена на Европейската сметна палата Илиана Иванова. Повод за срещата бе представянето на годишния доклад на Палатата за изпълнението на европейския бюджет за 2018г.

„Страната ни заедно с Люксембург, Австрия, Румъния и Финландия е посочена като добър пример за по-бързо усвояване на евросредствa по време на текущата многогодишна финансова рамка в сравнение с предходния период“ заяви г-жа Иванова.

За първа година в България не е открита нито една грешка  в областта на кохезионната политика при проверени 15 транзакции. Не са засечени и количествени грешки в областта на земеделието, където броят на проверените транзакции е 4.

По време на срещата беше обсъдено и предложението на ЕК за разпределяне на средствата за кохезионна политика през следващия програмен период 2021-2027. Вицепремиерът Дончев отбеляза, че  България е една от малкото държави, за които ЕК предлага увеличение на сумите спрямо предходния период.

„Надявам се Европа и България да продължат с устойчивото подобрение на финансовото управление на европейския бюджет. Добрите резултати, които се постигат с изпълнението на европейските политики са най-сигурният гарант за доверието на европейските граждани,“ сподели Илиана Иванова.