Мария Габриел: Ролята на учителите е ключова в изграждането на устойчиви образователни системи

Над 1500 участници - министри, представители на Европейската комисия, експерти, учители и преподаватели, събра видеоконференцията „Учители и преподаватели на бъдещето – към „новото нормално". Тя бе организирана от Хърватското председателство на Съвета. Сред обсъжданите теми бяха водещата роля на учителите и преподавателите за подготовката за бъдещите работни места, възможностите за тяхното професионално развитие и иновативни подходи за образование и обучение.

Благодарение на учителите процесът на обучение по време на кризата успя да продължи. Тя ясно ни показа, че никоя технология не може да ги замени, а дистанционното обучение трябва да разглеждаме като допълващо прекия контакт на учителя с учениците. Сега трябва да инвестираме във възможности за повече достъп до обучения за умения и работа в цифрова среда, повече възможности за професионалното им развитие и за заслужено издигане престижа на учителската професия", заяви българският еврокомисар Мария Габриел при откриване на събитието.

Тя коментира основните предизвикателства пред образователните системи. Това са разликите в свързаност и инфраструктура, в достъпа до качествено дистанционно обучение и недостигът на цифрови умения за електронно обучение. Комисарят отбеляза предприетите от нея действия по време на кризата като платформата за електронно побратимяване eTwinning и портала за училищно образование School Education Gateway. Те ще продължат да подпомагат преподавателите чрез споделяне на добри практики за обучение и за използване на цифровите инструменти. Мария Габриел привлече вниманието и върху двете водещи инициативи, които ще представи през септември. Това са актуализираният план за действие в областта на цифровото образование и инициативата за изграждане на европейското образователно пространство. Те ще поставят европейските учители и преподаватели в основата на изграждането на устойчиви системи за образование и обучение, които да отговарят на съвременните предизвикателства и бъдат в унисон с изискванията на цифровата ера.

„С плана за действие в областта на цифровото образование ще поставим акцент върху развитието на цифровите умения и компетентности, независимо от социално-икономическия произход или възрастта. Той ще подкрепи и образователните системи за развитие на цифрови способности, инфраструктура и оборудване“, отбеляза Мария Габриел.

Българският еврокомисар представи детайли и на други свои инициативи, сред които се отличава създаването на „академии за учители“. Те ще изградят мрежа от образователни

Държавна помощ: Европейската комисия одобрява българска схема за 102 милиона евро за подкрепа на средни компании, засегнати от епидемията от коронавирус

Европейската комисия одобри българска схема в размер на 200 милиона лева (приблизително 102 милиона евро) за подкрепа на средни компании, засегнати от епидемията от коронавирус. Схемата е одобрена съгласно Временната рамка за държавната помощ, приета от Комисията на 19 март 2020 г. и изменена на 3 април 2020 г. и 8 май 2020 г.

Публичната подкрепа ще бъде съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (87 милиона евро). Тя ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства в размер до 75 000 евро на компания и ще бъде достъпна за компании, които работят във всички сектори, с изключение на първичното производство и преработката на селскостопански продукти, рибарството, аквакултурите, горското стопанство и финансовия и хазартния сектор. Целта на схемата е да отговори на нуждите от ликвидност на средни предприятия и да им помогне да продължат дейността си по време на и след епидемията. Очаква се мярката да бъде от полза за около 1500 средни компании.

Комисията установи, че българската схема отговаря на условията, посочени във Временната рамка. По-специално помощта ще бъде отпусната преди 31 декември 2020 г. и няма да надвишава 800 000 евро на компания. Комисията заключи, че мярката е необходима, подходяща и пропорционална за отстраняване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка, в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и условията, определени във временната рамка. Въз основа на това Комисията одобри мерките съгласно правилата на ЕС за държавната помощ.

Повече информация относно Временната рамка и другите действия, предприети от Комисията за справяне с икономическото въздействие на пандемията от коронавирус, може да бъде намерена тук.

Зелен пакт: Въгледобивните и други въглеродно интензивни региони и Комисията стартират европейската платформа за справедлив преход

На 29 юни, понеделник, ще стартира платформата за справедлив преход, която ще съдейства на държавите членки да изготвят своите териториални планове за справедлив преход и да получат финансиране по Механизма за справедлив преход с бюджет от над 150 милиарда евро. Тази онлайн платформа ще осигурява техническа и консултантска подкрепа за публични и частни заинтересовани страни във въгледобивните и други въглеродно интензивни региони, както и лесен достъп до информация за възможностите за финансиране и източниците на техническа помощ.

Платформата ще гарантира, че предложените 40 милиарда евро (по постоянни цени от 2018 г.) в рамките на Фонда за справедлив преход ще бъдат насочени към подходящи проекти и че никой регион няма да бъде пренебрегнат. Тя ще подпомага и достъпа до специалната схема в рамките на InvestEU и до Механизма за отпускане на заеми за публичния сектор, които заедно с Фонда за справедлив преход формират трите стълба на Механизма за справедлив преход. Платформата ще осигурява:

Техническа и консултантска подкрепа за държавите членки и регионите, включително за изготвянето на териториалните планове за справедлив преход и изграждането на резерв от проекти за Механизма за справедлив преход;

Уеб базирана единна точка за достъп, включително възможност за контакт с Комисията по технически и административни въпроси, свързани със справедливия преход; Споделяне на информация, опит и знания във връзка с регионите с изкопаеми горива и въглеродно интензивните райони, със специална база данни за проекти и експерти; Форум за диалог относно справедливия преход, в който ще участват местни и национални заинтересовани страни, социални партньори, публични органи и институции на ЕС.

Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс,  kомисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Терейра и комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон ще открият платформата за справедлив преход по време на онлайн събитие в понеделник, 29 юни, от 9:30 ч.

Така ще се отбележи началото на седмица с онлайн събития, посветени на регионите за добив на въглища, лигнит, торф и битуминозни шисти и въглеродно интензивните региони, организирани в рамките на Виртуална седмица за въгледобивните региони и Семинар за въглеродно интензивните региони. Тези събития ще информират заинтересованите страни за последните новости в политиката на ЕС и ще дадат възможност за споделяне на добри практики. Пълната програма и регистрацията са достъпни тук:

 Kъм края на 2020 г. платформата ще съдържа база данни за проекти и експерти. Изказвания на членове на колегиума: Изпълнителният заместник-председател за Европейския зелен пакт Франс Тимерманс, заяви: „Амбицията на Зеления пакт е да покажем нов модел за приобщаваща трансформация, основана на справедлив преход. Докато изграждаме наново икономиката и обществото, ние дължим на децата и внуците си да се възползваме от възможността за изграждане на по-устойчиво бъдеще.

Чрез платформата за справедлив преход можем да дадем начало на превръщането му в реалност.“

Комисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра каза следното: „Платформата за справедлив преход е категорична стъпка към неутрална по отношение на климата Европа. Бих искала да насърча органите на всички държави членки да се възползват пълноценно от нея, когато изготвят и изпълняват своите териториални планове за справедлив преход, които предвиждат икономическо възраждане, нови умения и нови възможности за работа. Твърдо съм решена, че никой не бива да бъде пренебрегнат и че всички региони и всички европейци ще могат да се възползват от предимствата на по-екологосъобразно, по- справедливо и по-цифровизирано общество.“

Комисарят по въпросите на енергетиката Кадри Симсон заяви: „Платформата за справедлив преход ще осигури съобразена с индивидуалните нужди подкрепа за регионите, които ще бъдат най-засегнати от прехода към зелена икономика. Тя ще обедини експертен опит от всички свързани служби на Комисията, за да се гарантира, че регионите с изкопаеми горива и въглеродно интензивните региони разполагат с цялата информация, инструменти и помощ, необходими за справедливата трансформация на техните икономики.“

Механизмът за справедлив преход е част от усилията на Европейския зелен пакт за постигане  до 2050 г. на неутрална по отношение на климата икономика в Европа. Той ще се стреми да преодолее икономическата и социалната цена на прехода към климатична неутралност в най- уязвимите въгледобивни и въглеродно интензивни региони. Механизмът има три стълба на финансиране: Фонд за справедлив преход, предложен на 14 януари 2020 г., и подкрепен от Пакета за възстановяване от 27 май; Специална схема за справедлив преход в рамките на InvestEU; Механизъм за отпускане на заеми за публичния сектор. Очаква се трите стълба да мобилизират инвестиции в размер над 150 милиарда евро в регионите на ЕС, които са най- уязвими за прехода към климатична неутралност през периода 2021—2027 г.

Обявена заедно с Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, платформата за справедлив преход надгражда и разширява извършеното по Инициативата за въгледобивните райони в преход и е част от Механизма за справедлив преход. В нея ще има три направления на работа: координирана техническа помощ от Европейската комисия и групата на ЕИБ, уеб базирана единна точка за достъп и служба за помощ, както и събития за насърчаване на участието на заинтересованите страни и обмена на най-добри практики.

Британци и европейци започват интензивни преговори

Британци и европейци започват интензивни преговори. Целта им е най-накрая да се постигне напредък в разговорите за отношенията след Брекзит и да се избегне катастрофалната перспектива за липса на споразумение в края на годината. Преговорите между двете страни започват с петдневна физическа среща в Брюксел, която ще е първата от март. Те ще продължат последователно всяка седмица в Лондон и Брюксел до края на юли.
По-интензивните разговори за постигане на общо споразумение между ЕС и Великобритания трябва да дадат нов импулс след четири кръга преговори, нарушени от коронавируса и на които не беше постигнат особен напредък.
Премиерът на Великобритания Борис Джонсън си пожела още през юли да бъде постигнато компромисно решение.
Колкото по-бързо постигнем споразумение, толкова по-добре ще бъде. Няма никаква причина основните аспекти на едно политическо споразумение да не могат да бъдат очертани през лятото, заяви високопоставен британски служител.
Тази амбициозна перспектива обаче беше учтиво отхвърлена от европейците, които в момента са съсредоточени върху плана си за възстановяване след епидемията от коронавируса и за тях октомври е моментът на истината за Брекзит. Великобритания, която напусна ЕС на 31 януари, продължава да прилага европейските правила до 31 декември.
Ако не бъде постигнато споразумение до края на годината в търговските отношения между Лондон и Брюксел ще се прилагат единните правила на Световната търговска организация с високи мита и засилен митнически контрол. Това ще отслаби допълнително икономиките, които вече са тежко засегнати от пандемията от коронавируса.

Премиерът Бойко Борисов обсъди Плана за възстановяване на Европа с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел

Министър-председателят Бойко Борисов проведе видеоконферентен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Двамата обсъдиха Плана за възстановяване на Европа в отговор на кризата, породена от COVID-19, и новия дългосрочен бюджет на ЕС. Темата ще бъде основна за първото присъствено заседание на лидерите на ЕС в Брюксел след рестриктивните мерки заради пандемията, което ще се проведе на 17 и 18 юли в белгийската столица.

По време на разговора българският министър-председател изтъкна, че предложението на Европейката комисия от 27 май е изключително балансирано, като се има предвид сериозните предизвикателства заради пандемията от COVID-19. Премиерът Борисов изрази надежда, че и предложението на председателя на Европейския съвет за заседанието на 17 и 18 юли ще бъде балансирано и ще отчита стартовата позиция на икономиките на всяка държава членка, както и силата им на реакция при кризи.

„За България е важно Кохезионната и Общата селскостопанска политика да бъдат запазени на нивата на настоящото предложение“, категоричен бе Борисов пред Шарл Мишел. Българският премиер напомни, че традиционните бюджетни политики на ЕС са от ключово значение за изравняване на общоевропейските стандарти във всички държави членки и за повишаване на конкурентоспособността. По отношение на Многогодишната финансова рамка Борисов също отчете като положително адекватното финансиране по въпросите на миграцията и сигурността, което съвпада с  разбирането на премиера за ключовото значение на опазването на външните граници на ЕС.

Министър-председателят Бойко Борисов добави, че Фондът за справедлив преход на ЕС е нужно да бъде по-гъвкав, за да отговори в максимална степен на актуалните предизвикателства пред държавите членки. В този смисъл според българския премиер е добре да се помисли върху възможността Фондът да предвиди и средства за насърчаване и развиване на мощности за зелена енергия в региони, в които досега не са съществували енергийни мощности. „Когато това се реализира, повече региони ще имат възможност да носят „зелен“ позитив за икономиката на ЕС“, отбеляза премиерът Борисов пред председателя на Европейския съвет.

По време на видеоконферентния разговор подробно бе обсъдено предложението, което Шарл Мишел ще представи на лидерите от Европейския съвет на присъственото заседание в Брюксел в средата на юли, включващо актуализиран проект на многогодишната финансова рамка и инструмента „Следващо поколение ЕС“.

Инструментът „Следващо поколение ЕС“, създаден в отговор на предизвикателствата в борбата срещу COVID-19, се състои от три стълба: подкрепа на държавите-членки за инвестиции и реформи; засилване на икономиката на ЕС чрез стимулиране на частните инвестиции; извличане на поуки от кризата. Първият стълб включва в себе си Инструмента за възстановяване и устойчивост и Фонда за справедлив преход. Третият стълб предвижда подсилване на механизма за гражданска защита, създаване на нова програма „Здраве“ за инвестиране в здравната система на ЕС и подсилване на програмата „Хоризонт Европа“ в частта й за финансиране на научни изследвания.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции

Вторник, 20 Февруари 2024

Дългосрочно и устойчиво развитие на аграрния сектор се постига със закони и инвестиции, заяви...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май на Летище Стара Загора

Специализираното изложение за земеделие БАТА АГРО ще се проведе от 13 до 17 май на Летище Стара Загора

Понеделник, 19 Февруари 2024

163 фирми вече са заявили участие върху повече от 33 хиляди кв.м. изложбена площ     Шестнадесетото...

Компании, Събития, Анализи

Шест български вина със „Златен ритон” от Международния конкурс

Шест български вина със „Златен ритон” от Международния конкурс

Четвъртък, 22 Февруари 2024

Шест български вина спечелиха приза „Златен ритон“ от Международната специализирана изложба ВИНАРИЯ 2024. Два...

Реколта, Пазари, Цени

АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25%  и срещат науката и практиката с най-новите постижения в земеделието

АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25% и срещат науката и практиката с най-новите постижения в земеделието

Вторник, 20 Февруари 2024

Изложенията АГРА, ВИНАРИЯ и ФУДТЕХ бележат ръст от 25%  и срещат науката и практиката...

Иновации, Обучение, Агросвят

Macfrut 2024: акцент върху иновациите и устойчивостта в земеделието

Macfrut 2024: акцент върху иновациите и устойчивостта в земеделието

Четвъртък, 22 Февруари 2024

Международното изложение за плодове и зеленчуци Macfrut, което ще се проведе в Римини, Италия...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.