Евростат: България е на второ място по евтин хляб в ЕС

България е на второ място по евтин хляб в Европейския съюз, отстъпвайки само на Румъния. Румънският пазар предлага по-добри цени и за месото. Там и ДДС за храните е значително по-малък.
През 2019 г. у нас цената на зърното и хляба е била с 35% под средната за Съюза. Наблюдава се известно доближаване до средните стойности, спрямо година по-рано, но поскъпването е пренебрежимо по данни на Евростат.

Цената на местото пък е на 34% под средната за ЕС.  През 2018 г. цената е била на 64% под средната. Това се дължи до голяма степен на чумата по свинете преди две години.

Стaртирaха кoнcултaциитe c пaрлaмeнтaрнo прeдcтaвeнитe пaртии зa cвиквaнe нa Вeликo нaрoднo cъбрaниe

Стaртирaха кoнcултaциитe c пaрлaмeнтaрнo прeдcтaвeнитe пaртии зa cвиквaнe нa Вeликo нaрoднo cъбрaниe зa приeмaнe нa нoвa Кoнcтитуция. Кoнcултaциитe ce прoвeждат във втoрник в зaлa „Изтoк“ нa Нaрoднoтo cъбрaниe. Тoвa cъoбщихa oт прecцeнтърa нa упрaвлявaщaтa пaртия.

Oт cтрaнa нa ГEРБ в кoнcултaциитe учacтвaт прeдceдaтeлят нa ПГ нa ГEРБ д-р Дaниeлa Дaриткoвa, прeдceдaтeлят нa Нaрoднoтo cъбрaниe Цвeтa Кaрaянчeвa и Мeндa Cтoянoвa.

Кoнcултaциитe щe ce прoвeдaт кaктo cлeдвa:

– В 11:00 чaca c прeдcтaвитeли нa ВМРO;
– В 12:30 чaca c прeдcтaвитeли нa НФCБ;
– В 14:00 чaca c нeзaвиcимитe нaрoдни прeдcтaвитeли;
– Нa 02.09.2020 г. oт 8:00 чaca c прeдcтaвитeли нa ВOЛЯ.

От основната опозиционна партия – БСП, категорично отказват да дебатират въпроса за конституционна реформа с настоящото мнозинство в парламента.

Започва преброяването на земеделските стопанства в страната

За първи път стопаните могат да попълнят формулярите онлайн

 От 1-ви септември 2020 г., вторник, започва преброяването на земеделските стопанства в страната. Анкетирането ще продължи до 18 декември и ще се проведе на два етапа. Първият ще обхване периода до 18 септември и ще се извършва онлайн, чрез предоставяне на данни от земеделските стопани с помощта на уеб-базирано приложение и попълване на електронен въпросник. За регистрация и идентификация в информационната система за агростатистика (ИСАС) е необходимо земеделските стопани да попълнят заявка за участие в преброяване2020 на следния линк: https:// www.agrostat.bg/ISASPublic/FarmRegistrationRequest. След 31 август 2020 г. ще получат линк на посочената в заявката електронна поща за достъп до системата.

Вторият етап ще обхване периода от 19 септември до 18 декември 2020 г. По време на него данните ще бъдат събирани от анкетьори чрез интервю със стопанина или управителя на стопанството. Анкетирането ще се извършва чрез попълване на въпросник на хартиен носител или чрез онлайн въвеждане с помощта на преносимо електронно устройство. Ще бъдат анкетирани всички стопанства, които до 18 септември не са попълнили онлайн анкетната си карта. Анкетьорите ще имат възможност да се свържат предварително по телефона и да си уговорят среща в удобно за стопанина време. Те ще могат да оставят известие за посещение, ако срещата не се е провела, за насрочване на ново посещение.

Целта на преброяването е да се получи обобщена и изчерпателна информация за броя, типа и размера на земеделските стопанства. Фермерите ще трябва да посочат вида и площта на земеделските култури, броя на отглежданите селскостопански животни, както и колко работници са наети в стопанството. Наличието на статистически данни, съпоставими с тези на останалите държави членки относно структурата на земеделските стопанства, е важно за определяне на развитието на Общата селскостопанската политика. То ще спомогне да се определят насоките за развитие на българското земеделие. Информацията ще даде възможност за адекватно планиране, разработване, прилагане и мониторинг на националните политики и политиките на ЕС.

От земеделските стопани няма да се изискват документи за доказване на предоставените сведения. Ще бъдат ползвани иданни, налични в административните регистри.

На интернет сайта на МЗХГ е публикувана информация за провеждане на преброяването на земеделските стопанства през 2020 г.https://www.mzh.government.bg/bg/statistika-i-analizi/prebroyavane-na-zemedelskite-stopanstva-prez-2020-g/.Допълнителни въпроси, относно преброяването, могат да се изпращат по електронната поща на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

 

Борисов поиска от Мицотакис oблекчаване на трафика по границата с Гърция

По време на срещата между премиера Бойко Борисов и гръцкия му колега Кириакос Мицотакис в Атина българският министър-председател повдигна въпроса за облекчаване на движението между България и Гърция в условията на коронавирус.

По думите на Борисов възстановяването на работата на възможно най-голям брой гранични пунктове е важно не само за двете страни, но и за комуникациите в ЕС.

Борисов изрази желание за бързо изграждане на ГКПП „Рудозем-Ксанти”, който ще благоприятства развитието на пограничния район, допълнително ще подобри трафика и като цяло е в интерес на развитието на двустранния търговски и туристически обмен между двете страни. Министър-председателят на България изтъкна, че Гърция е сред петте водещи инвеститори в България.

Двамата премиери изразиха своето одобрение за сключените днес споразумения, които допълнително укрепват партньорството на България и Гърция в енергийната сфера. Борисов изтъкна, че двете страни работят съвместно за реализацията на стратегически проекти с регионално и общоевропейско значение, не само в областта на енергетиката, но и за транспортната свързаност на Европа. Българският министър-председател беше категоричен, че сътрудничеството между България и Гърция е от ключово значение за стабилността и просперитета не само на двете страни, но и представлява ос на стабилност в Югоизточна Европа.

Премиерът Борисов акцентира върху необходимостта интерконекторът Гърция – България да бъде завършен в срок и по него да се доставя природен газ от Азербайджан и втечнен газ от различни източници. Същевременно, с изграждането на Балкански поток, освен за България, енергийна диверсификация ще бъде постигната също за Сърбия, Унгария и Австрия. Премиерът Борисов посочи, че създаването на конкурентен енергиен пазар с еднакво третиране на всички проекти е необходимо условие за гарантиране на енергийна сигурност, както и за осигуряване на благосъстоянието на европейските граждани.

В рамките на работната среща предстои да бъдат обсъдени актуални теми от европейския дневен ред и европейската перспектива на Западните Балкани.

Предишното посещение на премиера Бойко Борисов в Гърция се състоя през февруари, когато в Александруполис се проведе Четвъртото заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на Република България и на Република Гърция. В рамките на междуправителствената среща тогава бяха подписани двустранни документи в сферата на транспорта, туризма и инвестициите.

Брюксел предложи на България 511 млн.евро заем за борба с безработицата и последствията от Ковид-19

Финансовата подкрепа за 15-те държави членки е в размер на 81,4 милиарда евро. Инструментът SURE е съществен елемент от цялостната стратегия на ЕС за защита на гражданите и смекчаване на социално-икономически последствия от пандемията от коронавирус

Брюксел предложи на България 511 млн. евро заем за борба с безработицата  в рамките на инструмента SURE, създаден за справяне с последиците от пандемията от коронавируса.

Помощта ще бъде предоставена под формата на заем при благоприятни условия, съобщиха днес от Европейската комисия.Още 14 държави членки ще получат финансова помощ от Брюксел. Преди да влезе в сила решението трябва да бъде одобрено от Европейския съвет.

Финансовата подкрепа за 15-те държави членки е в размер на 81,4 милиарда евро. Инструментът SURE е съществен елемент от цялостната стратегия на ЕС за защита на гражданите и смекчаване на социално-икономически последствия от пандемията от коронавирус. Това е една от трите мрежи за сигурност, одобрени от Европейския съвет за защита на работниците, предприятията и държавите.

След като Съветът одобри тези предложения, финансовата подкрепа ще бъде предоставена под формата на заеми, отпуснати при благоприятни условия от страна на ЕС за държавите членки. Тези заеми ще помагат на държавите членки да се справят с внезапните увеличения на публичните разходи за поддържане на заетостта. По-конкретно те ще помогнат на държавите членки да покрият разходите, които са пряко свързани с финансирането на националните режими на работа при непълно работно време, и други подобни мерки, които са въвели в отговор на пандемията от коронавирус, по-специално по отношение на самостоятелно заетите лица.

След консултации с държавите членки, поискали подкрепа, и след оценка на техните заявления, Комисията предлага на Съвета да одобри предоставянето на финансова подкрепа за:

Белгия - 7,8 милиарда евро

България - 511 милиона евро

Чехия - 2 милиарда евро

Гърция - 2,7 милиарда евро

Испания - 21,3 милиарда евро

Хърватия - 1 милиард евро

Италия - 27,4 милиарда евро

Кипър - 479 милиона евро

Латвия - 192 милиона евро

Литва - 602 милиона евро

Малта - 244 милиона евро

Полша - 11,2 милиарда евро

Румъния - 4 милиарда евро

Словакия - 631 милиона евро

Словения - 1,1 милиарда евро

SURE може да осигури финансова подкрепа в общ размер до 100 милиарда евро за всички държави членки. Предложенията на Комисията до Съвета относно решения за предоставяне на финансова подкрепа възлизат на 81,4 милиарда евро и обхващат 15 държави членки.

Португалия и Унгария вече представиха официални заявления, които в момента се оценяват. Комисията очаква да представи предложение за предоставяне на подкрепа на Португалия и Унгария в скоро време. Държавите членки, които все още не са подали официални заявления, все още могат да направят това.

Отпускането на заеми на държавите членки в рамките на инструмента SURE ще бъде подкрепено от система от доброволни гаранции от държавите членки. Комисията очаква процесът на финализиране от страна на държавите членки на споразуменията им за гаранция с Комисията да приключи много скоро.

Председателят Урсула фон дер Лайен заяви:

Трябва да направим всичко, което е по силите ни, за да запазим работните места и поминъка на хората. Днес правим важна стъпка в тази посока: само четири месеца след като предложи неговото създаване, Комисията предлага да предостави 81,4 милиарда евро в рамките на инструмента SURE, за да се помогне за защитата на работните места и работниците, засегнати от пандемията от коронавирус в целия ЕС. В контекста на безпрецедентната криза SURE е ясен символ на солидарност. Европа се е ангажирала да защитава гражданите.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората, заяви:

 Работниците в момента живеят при огромна несигурност и ние трябва да ги подкрепим, за да преодолеят тази криза, и да дадем нов тласък на нашите икономики. Ето защо Комисията предложи инструмента SURE, за да помогне за защитата на работниците и да улесни икономическото възстановяване. Днес приветстваме силния интерес на държавите членки към достъпа до евтино финансиране, налично в рамките на SURE, в подкрепа на режими на работа при непълно работно време и подобни мерки, и очакваме бърз процес на вземане на решение, за да започнем изплащането на заемите.

Никола Шмит, комисар по въпросите на работните места и социалните права, заяви:

SURE беше една от първите мрежи за сигурност, които решихме да въведем, за да гарантираме, че работниците ще имат доход, докато са временно без работа, и че заетостта им ще бъде запазена. По този начин SURE ще спомогне за по-бързо възстановяване. Всички държави членки скоро ще са предоставили общо 25 милиарда евро под формата на гаранции и ние предлагаме 15-те държави членки, поискали подкрепа, да получат общо 81,4 милиарда евро под формата на заеми. Това е проява на европейска солидарност, която показва, че заедно сме по-силни и това е в полза на всички европейски граждани.

Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви:

Въвеждането на режими на работа при непълно работно време изигра съществена роля за смекчаването на последиците върху заетостта от пандемията от COVID-19. SURE е приносът на Европейския съюз за тези основни мрежи за сигурност. Инструментът ще спомогне за защитата на работниците от безработица и за запазването на работните места и уменията, от които ще се нуждаем, когато нашите икономики се възстановят. Силният интерес от страна на държавите членки потвърждава жизненоважното значение на тази схема.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Връчиха  наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Връчиха наградите AGRI Awards 2025 на млади фермери

Петък, 14 Февруари 2025

Министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов връчи престижните награди AGRI Awards 2025...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж

Петък, 31 Януари 2025

Сектор „Месодайно говедовъдство“ е в период на динамичен растеж. Това каза заместник-министърът на земеделието...

Компании, Събития, Анализи

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Мащабна експозиция и технологични премиери на АГРА 2025

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Всичко за малки и големи стопанства от 18 до 22 февруари в Международен панаир...

Реколта, Пазари, Цени

Бутикови изби, нови винени проекти и традиционни производители ще блестят на ВИНАРИЯ 2025

Бутикови изби, нови винени проекти и традиционни производители ще блестят на ВИНАРИЯ 2025

Вторник, 11 Февруари 2025

От 18 до 22 февруари престижният форум ще начертае тенденции в индустрията   Международната изложба за...

Иновации, Обучение, Агросвят

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Международен симпозиум за биотехнологични инструменти в градинарството

Четвъртък, 13 Февруари 2025

Macfrut, международният търговски панаир за веригата за доставки на плодове и зеленчуци, който ще...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.