Днес,повече от всякога,научните изследвания и иновациите играят ключова роля за възстановяването и устойчивостта на Европа, включително за екологичния и цифровия преход. Постигнатата обща позиция на министрите на науката от държавите членки по програма „Хоризонт Европа“е стъпка напред за завършване на процеса на преговори с Европейския парламент.Разчитам на подкрепа и сътрудничество от съзаконодателите за навременното приемане и прилагане на законодателния пакет по програмата. Това ще позволи нейното започванеот1 януари 2021г. и ще допринесе за допълнителни инвестиции в полза на европейските граждани“.Това заяви българският еврокомисар Мария Габриел на Съвета по конкурентоспособност в Брюксел, провеждащ се в рамките на Германското председателство на Съвета на ЕС. В центъра на дискусията с държавите членки бяха отворените въпроси на законодателния пакет по програма „Хоризонт Европа“. Те са свързани с бюджетното разпределение и с международното сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите.„След редица дискусии за създаване на полезни взаимодействия между програма „Хоризонт Европа“ и другите програми на ЕС, постигнатото съгласие бележи важна стъпка напред към интелигентното и ефективно мобилизиране на наличните средства за осъществяване на максимално въздействие на инвестициите. Важно е сега да се подготвят и практическите механизми за прилагане на взаимодействията,като например „Печат за отлични постижения“, използването на структурните фондове като принос към партньорствата и прехвърлянето на средства между програмите“, коментира българският еврокомисар.По отношение на разпределението на бюджета на „Хоризонт Европа“ между различните части на програмата, държавите членки постигнаха съгласие за разпределение на бюджета между основните действия на програмата, като 200 мил. евро бяха допълнително насочени към действия Мария Склодовска Кюри. Мария Габриел подчерта, че това са инвестиции в подкрепа на младите хора на Европа, учените и талантите за насърчаване на иновациите и отличните постижения в науката, за участия в научноизследователски мрежи и сътрудничество с бизнеса.Тя също така наблегна, че един от основните принципи на „Хоризонт Европа“ е нейната отвореност, като същевременно програмата следва да гарантира интересите на Съюза.

„Предлагаме нов подход на по-добра защита на интересите на ЕС и технологичния ни суверенитет. Той изисква приноса на асоциираните държави да съответства на постиганите от тях резултати в рамките на програмата. Международното сътрудничество в науката и иновациите е важно за развитието на европейското научноизследователско пространство и способства за справяне с глобалните обществени предизвикателства. Държавите за бъдещо асоцииране трябва също така да отстояват ценностите на ЕС и да имат стабилен научен, технологичен и иновационен профил. Така ЕС ще може да си сътрудничи със силни глобални участници за изпълнение на целите за устойчиво развитие, екологичния и цифровия преход", заявибългарският еврокомисар.В заключение, Мария Габриелпоздрави Германското председателство на Съвета на ЕС и държавите членки за постигнатата обща позиция. Тя е основа за предстоящите преговори с Европейския парламент, за да се даде възможност програма„Хоризонт Европа“да стартира през януари 2021г.

 "Придобиването на самолетите F-16 Block 70 не е само покупка, а израз на желанието на България за необратима модернизация на въоръжените й сили с цел постигане на реална оперативна съвместимост с останалите държави членки на НАТО". Това каза министър-председателят Бойко Борисов на среща с представители на американската компания "Локхийд Мартин", от която България закупи бойни самолети за нуждите на отбраната ни.

 В разговора участва също посланикът на САЩ у нас Херо Мустафа.
Акцент на срещата е дългосрочното сътрудничество, което се реализира благодарение на Програмата за индустриално партньорство между България и САЩ. Освен чисто военните измерения на подписаните договори, партньорството предвижда създаване на индустриален капацитет за поддръжка и развитие на придобитите способности в бъдеще.
"Поради това разглеждаме подписаното Рамковото споразумение с "Локхийд Мартин" като много полезен инструмент за реализацията на индустриалното сътрудничество по линия на F-16 Block 70, което ще допринесе за дългосрочното икономическо развитие и за конкурентоспособността на страната ни в тази сфера",  изтъкна премиерът Бойко Борисов. Той е  категоричен, че благодарение на договореностите ще се внедри уникално за страната ноу-хау в българската индустрия, която развива дейност в областта на сигурността и отбраната.
Министър-председателят Бойко Борисов е отбеляза, че българското правителство осигури финансиране в размер на 300 милиона лева за подготовка на летищната инфраструктура за разполагане и поддържане на самолетите F-16 Block 70. Първите сто милиона лева бяха отпуснати по бюджета на Министерството на отбраната още през август т.г., а планираната инфраструктура ще се ползва и от сега съществуващите бойни самолети във ВВС.
В хода на разговора той изтъкна, че епидемичната обстановка през последните месеци е повлияла върху напредъка на съвместната дейност на Министерството на икономиката, Министерството на отбраната и "Локхийд Мартин". Но в момента двете български ведомства подготвят създаването на съвместна работна група за планиране на ефективното изпълнение на дейностите по Рамковото споразумение. "Успешното реализиране на проектите от програмата освен чисто технологичен и икономически аспект имат и голям политически заряд",  добави министър-председателят Бойко Борисов

 Той е посочи, че с инвестициите в модерно военно оборудване България става още по-сигурна, което увеличава и способностите на Алианса.
"Правителството планира развитието на стратегическото партньорство с "Локхийд Мартин" в дългосрочен план". Израз на това желание са подготвените и изпратените от Министерството на отбраната писма-заявки, свързани с проучване на възможности за придобиване на още 8 самолети F-16 Block 70, на нови три-координатни радари, поддръжка на Оперативния център за въздушен суверенитет и друго високотехнологично оборудване в контекста на проектите за модернизация на Въоръжените сили на България.

До 11 октомври 2020 г. браншовите организации могат да изпращат предложения за бъдещата зелена архитектура на Общата селскостопанска политика 2021-2027 г. Това стана ясно по време на проведени видеоконферентни срещи, на които МЗХГ запозна бранша с актуалното състояние на дебата за ОСП. Предложенията за зелена архитектура могат да бъдат изпращани на имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  След проведените срещи стана ясно, че Германското председателство ще работи за постигане на Обща позиция на заседанието на Съвета на министрите, което ще се проведе на 19-20 октомври. Общият подход е позицията на Съвета по елементите на проекта за регламент за Новата ОСП. На база на тази позиция, подкрепена от държавите членки, Германското Председателство, представляващо Съвета на ЕС, получава мандат за преговори по време на тристранните срещи с Европейския парламент и Европейската комисия.

Браншът бе запознат и с очакваните промени в кръстосаното съответствие след преходния период, както и рамката на еко-схемите.

Новата реформа на ОСП след преходния период предвижда изискванията, приложими за получаване на зелено плащане да бъдат част от кръстосаното съответствие.  При спазването им ще се предоставя плащане по СЕПП. По предложение на ЕК, досегашната надбавка за зелени плащания, която се изплаща към схемата, отпада. Тя може да бъде заместена чрез прилагане на еко-схеми, които да предвиждат по-високи от базовите изисквания. Предложението на Германското председателство предвижда еко-схемите да са доброволни за земеделските стопани, едногодишни плащания, в рамките на бюджета за директни плащания, на база хектар или животинска единица. Те се програмират на национално ниво като част от Стратегическия план, но техният вид и брой ще зависи от финалната регулация. На този етап се работи в посока еко-схемите да бъдат задължителни за държавите-членки и да бъде определен единен процент от пакета за директни плащания за всяка държава. Това налага намирането на работещ механизъм в България за компенсиране на земеделските производители, постигане на екологичен ефект и запазването на конкурентоспособността на секторите. Във връзка с предстоящия Съвет и работата по Стратегическия план, МЗХГ призовава стопаните да представят предложения за прилагането на зелени практики, които са приложими и работещи в сектора у нас. 

На проведения Съвет на министрите на 21 септември, повечето държави проявиха въздържаност по отношение на задължителен процент на еко-схемите на ниво държава-членка. Те апелираха за осигуряване на гъвкавост, така че средствата да могат да се прехвърлят към други схеми и мерки, в рамките на директните плащания, в случай че няма интерес към тях. Насоката на Германското председателство е тази възможност за прехвърляне да се допусне само за първите две години. България се присъедини към искането на други държави да се осигури възможност неизразходван бюджет от прилагане на еко-схемите да бъде прехвърлен към други схеми в първи стълб, като подпомагане на малките и средните стопанства. За България в хода на преговорния процес, въпросът за задължителността на еко-схемите остава основен политически елемент.  Той се разглежда в неделима цялост с въпроса за продължаването на Националната преходна помощ с нова референтна година 2018 и със същия бюджет. Относно обвързаната подкрепа, страната ни предлага стойностите й да се запазят поне на досегашните нива или да се увеличат.

На национално ниво приоритет ще бъде програмирането на работещи еко-схеми съвместно с бранша, които да са изпълними, да имат екологичен ефект и да са контролируеми с минимална административна тежест за стопаните.

Политическите групи ще се подготвят за пленарната сесия на 5-8 октомври, на която евродепутатите ще гласуват промените в Европейската комисия, ще обсъдят заключенията от срещата на върха на Европейския съвет  на 1-2 октомври и предстоящата му среща. Те също така ще гласуват новия закон за климата, нов механизъм за демокрацията, върховенството на закона и основните права, за Европейската стратегия за горите и за финансовите услуги.