Да бъде приложен по-гъвкав подход във всяка една сфера на социално-икономическия живот у нас, така че тя да може да функционира максимално пълноценно в условията на пандемия разпореди премиерът Бойко Борисов по време на работно видеоконферентно съвещание с членовете на Министерския съвет.

„Искам да не залитате в най-лесното - заповеди за забрани. Искам точно обратното - всеки човек да бъде обгрижен, всеки един бизнес, затова от вас изисквам тази гъвкавост!“, категоричен беше Борисов. Той нареди всеки от министрите, независимо за коя сфера отговаря - образование, спорт или култура, да е в непрекъснат контакт с министъра на здравеопазването Костадин Ангелов, за да може да се предприемат нужните мерки с цел безопасно провеждане на дейности в контекста на изискванията за ограничаване на разпространението на COVID-19.

В рамките на онлайн съвещанието министър-председателят Борисов постави специален акцент върху образователната система. Той поиска здравният и образователният министри да предложат решение за продължаването на извършването на образователния процес в условията на кризата от коронавируса. Целта е след изтичане на двуседмичния срок в сега действащата заповед на министъра на здравеопазването по отношение на училищата, да бъде прилаган локален подход в зависимост от решенията на областните щабове,  епидемичната ситуация (достигнатите прагове) и предложенията на училищата. При университетите решенията ще бъдат взимани от академичните ръководства.

Премиерът разпореди също Министерството на здравеопазването и Регионалните здравни инспекции да засилят контрола върху карантинираните. „Ако всички контактни се затворят и не излизат, заразяването се спира. И когато контролът за спазване на карантината се следи от компетентните органи, мерките дават ефект, овладява се заразяването“, отбеляза министър-председателят Борисов.

По време на онлайн съвещанието премиерът Борисов запозна членовете на кабинета с дискусията, която е водил с държавните и правителствени ръководители на страните членки на ЕС по време на неформалното видеоконферентно заседание Европейския съвет по въпросите на COVID-19 вчера. Министър-председателят постави акцент върху дискутираната теза за купуването на ваксини, които ще бъдат пуснати на пазара на ЕС.

Според премиера въпросът е от огромно обществено значение и се отнася до опазване на здравето и живота на всеки гражданин. Министър-председателят подчерта, че темата изисква максимална информираност на населението и широк консенсус затова решението за ваксините може да бъде взето само от парламента, където да се произнесат народните представители. „Ако ни подкрепят, тогава купуваме и действаме в условията на пандемия. Ако не ни подкрепят, няма да купуваме“, подчерта премиерът Борисов.

„Много бързо хората забравят кризата - те забравиха свинския грип, птичия грип, африканската чума, а след тях остават само сметки. А този път сметката ще бъде много дебела. Затова - очакваме решението на парламента“, подчерта премиерът Борисов.

Разработване и свързване на сензорни и задействащи устройства с външни данни за определяне на специфични зони за управление на обработваемата земя са темите, по които работи екипът на експериментален проект, който се изпълнява от партньори в Германия, Белгия и Нидерландия в рамките на европейския проект Internet of Food & Farm 2020. Това е темата на 21 брой на рубриката „Иновациите - бъдещето на агрохранителната верига“, която списание “Агробизнесът“ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации.

Когато става въпрос за ефективно използване на ресурсите, опазване на околната среда, прозрачност и оптимизация на цялата верига на доставки, зърнопроизводството в Европа е изправено пред нарастващи изисквания и предизвикателства. Този експериментален проект има за цел да подпомогне фермерите да управляват по-ефективно стопанствата си и да постигнат по-добро взаимодействие със заобикалящата ги среда.

Експериментът показва как данните от различни видове сензори – за почвена влага, органични вещества в почвата, климат и други могат да се използват за прогнозиране на добивите, определяне на зони за управление и изготвяне на карти със задачите за земеделската техника и инвентар за променливо приложение на хербициди, вода и торове, например. Експерименталният проект също така изследва как данните могат да се споделят във вериги за оптимизиране на ефективността и повишаване на добавената стойност от земеделското производство.

Специфичните цели, които си е поставил за изпълнение екипът на проекта включват разработване на специфични Internet of Things /IoT/ устройства за събиране на данни за почвата, културите и климата при производството и съхранението на ключови обработваеми култури, както и разширяване на знанията за условията на растеж на растенията в различни климатични зони чрез подобрено събиране на данни. В рамките на експеримента ще бъдат свързани IoT устройства със съществуващи сензорни мрежи – различни системи за наблюдение на земята, както и модели за развитие на културите, инструменти за анализ на разликата в добива и съответни бази данни за икономическо и екологично въздействие в системите за управление на фермите.

Сред очакваните резултати от изпълнението на експерименталния проект са увеличаване на добива с най-малко 5% и повишаване на качество на реколтата с 15%. Сред заложените параметри за изпълнение са увеличаване с 15% на ефективността на използване на машините, както и намаление с 20% на употребата на пестициди и торове.

21 брой на рубриката „Иновациите - бъдещето на агрохранителната верига“, която списание „Агробизнесът“ реализира със съдействието на Институт за агростратегии и иновации е разработена по материали на Internet of Food & Farm 2020 и е предоставена като част от информационната кампания „Иновациите – винаги на мода!“

Бюрото за връзка на Европейския парламент в България и Фондация Reach for Change България Ви канят на уебинар на тема „Иновации за социално приобщаване“ на 13 ноември 2020 г, петък, от 12.00 до 13.30 ч. с участието на политици, социални предприемачи, представители на бизнеса и нестопански организации, които работят с уязвими групи.

Хората в риск от бедност, бежанците или представителите на малцинствени групи, хората с увреждания, децата в институции – това са само част от групите, затворени в кръг от ограничени възможности за развитие. Те са и несъразмерно силно засегнати от настоящата пандемия и породената от нея криза. По време на събитието ще потърсим отговор как иновациите могат да помогнат на политиците и гражданското общество да намерят по-добри стратегии за подкрепа и овластяване на подобни уязвими групи и за създаване на по-справедливо общество. Ще чуем мнения от политици за европейски политики и програми в тази сфера, от представители на бизнеса, които подкрепят инициативи за социално включване, както и примери за успешни практики на социални предприемачи от България и Европа.

Уебинарът ще бъде открит от Ева Майдел, член на Европейския парламент (ЕНП). В панелната дискусия след това ще вземат участие Мари-Луиз Харитсо, директор „Партньорства“, Reach for Change, Джорджа Ефремова, Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“, Гжегож Кониечни, изпълнителен директор на ING за България, Мая Донева, съосновател на Социалната чайна и изпълнителен директор на „Карин Дом“, Гаятри Ратинавалю – съосновател на The Good Talents. Те ще отговарят и на въпросите от зрителите. Модератор на събитието ще бъде Ирина Обущарова, управляващ директор и журналист от Trending topics.

Уебинарът ще се проведе в платформата Zoom. Ако желаете да се включите, регистрирайте се за участие до 12 ноември 2020 г. на: http://epfacebook.eu/qu5k.

Работният език на уебинара ще е български със симултанен превод от/на английски език за участниците в срещата в Zoom. Събитието ще бъде излъчвано на живо само на български език на Фейсбук страниците на Бюрото на ЕП в България и Reach for Change България.  
Изпращайте въпросите си към участниците предварително в slido: https://www.sli.do/ с код #Sofia и в събитието във Фейсбук.

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите членки Европейската комисия предприема правни действия срещу
държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията по процедури за нарушения спрямо България са по отношение на:

 ВЪТРЕШЕН ПАЗАР, ПРОМИШЛЕНОСТ, ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО И МСП

Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо на България във връзка с транспонирането на правилата на ЕС относно електронното фактуриране в областта на обществените поръчки (Директива 2014/55/EС [1]). Комисията предприема действия срещу България, за да гарантира, че транспонираните национални мерки обхващат пълния обхват на Директивата относно електронното фактуриране.Комисията също така реши да изпрати мотивирано становище на България във връзка с дискриминационните мерки, налагани на търговците на дребно, които ги задължават да третират по-благоприятно местните хранителни продукти. През май Комисията вече изпрати официално уведомително писмо [2], което сега е последвано от мотивирано становище.

Ø ПРАВОСЪДИЕ

Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо на България във връзка с неправилното прилагане на разпоредбите на ЕС относно равното третиране на мъжете и жените по въпроси в сферата на социалното осигуряване (Директива 79/7/ЕИО на Съвета [3]). Българското законодателство в областта на пенсионното осигуряване непряко дискриминира жените. Комисията също призовава България и още три държави членки да приложат изцяло разпоредбите на ЕС относно укрепването на презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС) 2016/343 [4]). Комисията счита, че нотифицираните национални мерки за транспониране, представляват само частично транспониране на Директивата и че някои разпоредби на Директивата липсват. Комисията реши да изпрати и официално уведомително писмо на България във връзка с националните разпоредби, които нарушават правото на ЕС относно
правата, свързани с пакетните туристически пътувания.

Ø ОКОЛНА СРЕДА И РИБАРСТВО

Комисията отправя искане към България и още пет държави членки да представят съответните доклади, които се изискват съгласно различни закони на ЕС, свързани с водите (държавите членки имат задължения за докладване, наред с другото, по Директивата относно стандартите за качество на околнатасреда [5] (2008/105/ЕО) и Директивата за наводненията [6] (2007/60/ЕО).

 _