Людмил Работов: Не можеш да излъжеш земята. Но гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари

Людмил Работов създава семейната си фирма през 2002 година в родния си град Раковски, Пловдивска област. Той е човекът, който не само управлява бизнеса, но и работникът, който върши всичко, когато не достигат хора. Съпругата му пък се занимава със счетоводството и с юридическите взаимоотношение по наемане и покупка на земи. Людмил Работов е активна обществена личност. През 2019 година е избран за втори мандат да бъде председател на УС на Съюза на зърнопроизводителите от Пловдив. Участва в подготовката за посрещането на папа Франциск в Раковски.

- Господин Работов, след 17 години работа с какви активи днес разполага ЕТ „Людмил Работов- 2002“? Кои от тях цените най-много?
- Най-ценният актив за селскостопанския производител е земята. Собствената земя ми е около 2000 декара. Общо обработвам 8500 декара земя, която основно е в землището на село Борец, община Брезово – там са 7500 декара и 1000 декара в Раковски. Почвата е доста разнообразна – имам засолени смолници, глинести почви, песъчливи почви. Залагаме култури, които оптимално понасят вида и състоянието на почвите в нашата обработваема земя. Техниката ми се състои от 4 трактора „Джон Диър“ с различна мощност, един челен товарач, с който работим основно при внасянето на торове в засетите площи. Имам собствен зърнокомбайн „CLAAS LEXION 660” закупен 2017 г. До 2016 година ползвах външни услуги и тогава реших да взема собствена машина. Дава ми спокойствие и сигурност за прибиране на продукцията.
Но машините и техниката са нищо, ако нямаш добри работници. Имам 3-ма механизатори и 2-ма пазачи. Аз помагам навсякъде и всякога, когато има нужда от още една работна ръка, най-вече при прибирането на продукцията.

- Защо избрахте зърнопроизводство, защо не овощарство или зеленчукопроизводство, които са по-традиционни за вашия регион?
- Културите, които сея са бързоликвидни и това е безспорно важен икономически довод да отглеждам точно тях. Но природата не е много благосклонна към зърнопроизводството в Южна България, сравнено с условията в Добруджа да кажем. Да, имаме традиции в отглеждането на плодове и зеленчуци в региона, но мисля, че те са по-рисков бизнес.

- Какви зърнени култури отглеждате?
- Сея около 4000 декара пшеница, 2000 дка рапица, 2000 декара слънчоглед, имам малко бобови – към 300 декара грах и около 200 декара люцерна. Тази структура на посевите е съобразена със сеитбообращението. По принцип „повторки“ на култури не правя. Например пшеница и ечемик засявам след рапица и слънчоглед. От 2016 година вкарах и бобови. Опитвах 3-4 години с леща. Оказа се нерентабилна за мен – няма пазари, няма добиви. Тази година опитвам с фуражен грах. Правя го не само с надежда за по-добра реализация, но и за да променя структурата на почвата по отношение на азот-фиксирането, което идва от бобовите растения.

- Колко продукция годишно произвеждате?
- Потенциалът за добив на пшеница в Южна България от селекциите, които познаваме и са български е около 500-600 кг. от декар. От 5-6 години масово навлизат чужди селекции пшеница с малко по-високи добиви за сметка на качеството. Моето стопанство произвежда 2000 – 2400 тона пшеница с добри хлебопекарни качества. Купувачът ми е „Кооперация Симид-1000“  в лицето на г-н Караджов, с който сме си изградили взаимно доверие и партньорство. Слънчогледа го продавам на преработвател в Брезово, фирмата е „Садина плант“. Добивите при добра година и при правилна растителна защита са между 200 и 300 килограма от декар. Всичко, което е над 200 килограма е печалба, при тези цени на слънчогледа. За 2018 година средният ми добив е 320 килограма на дка.

- Откога  се занимавате с рапица?
- Гледам тази култура от 2004 година и съм един от пионерите на рапицата в България и района. През първата година постигнах добив от 350 килограма от декар. Много трудно се постига този добив в Южна България. През 2018 година имах 400 килограма среден добив, но 250 килограма са задължителни, за да има някаква печалба.

- Господин Работов, от кого се учите на агробизнес, от кого „вземате акъл“?
- Разбира се най-важен е личният опит. Опитвам и гледам да греша по-малко. Питам други колеги, които са опитвали преди мен, за да науча от тях как да реагирам при определени предизвикателства на природата и на пазара. И много ценна помощ, много знания получавам от консултантите ми от BASF, защото те са натрупали опит от цяла България, а фирмата – майка работи и има опит в целия свят. Заедно с техния екип правим мониторинг на блоковете, оглеждаме състоянието на посевите, коментираме, те дават съвети. Това ми помага да избера оптималния момент на третиране с хербициди, фунгициди и инсектициди. Работя в слънчогледа и рапицата с технологията Клиърфийлд. Върши ми чудесна работа, защото контролирам плевелите и посевите остават чисти до края на вегетацията.

- За какво спорите с консултантите?
- Най-често за цени. Оценявам, че са склонни да преговарят, оценявам, че са склонни да правят отстъпки. Дават ми съвети за времето, когато трябва да третирам посевите, за количествата препарати. Убеден съм, че хората от офиса на BASF  са много компетентни и подготвени.

- Опитвате ли да „надхитрите“ природата?
- О, това не може да стане. Не можеш да излъжеш земята. Но можеш да си искрен и честен с нея – гледаш ли я, тя ще ти се отблагодари. Аз обичам земята си така, както обичам семейството и децата си. Давам на земята каквото има нужда, но тя ми връща много повече. Не става дума само за добри добиви и печалба. Дава ми добър и смислен живот, носи ми удовлетворение, от това което права. Мисля, че не с всяка работа е така. Земеделието има това предимство и ми харесва да работя със земята и да се радвам на благата и плодовете на нашия труд.

- Колко струва днес Вашата фирма?
- Не съм се замислял, защото не мисля да я продавам. Иначе – да, сега ако продавам, ще бъде добре, защото фирмата ми е във върхова кондиция. Ако някой иска да купува или наема един бизнес като моя, трябва да има визия какво ново ще направи, за да стане още по- полезен и печеливш.

- Какви са годишните приходи на Вашата фирма от дейността? Как намалявате себестойността на продукцията си?
- Средно постигам между 1,5 и 2 милиона лева приходи. Фирмата е печеливша. И да уточня, печеливша, дотолкова, доколкото помагат и европейските субсидии. Макар че нашите управници са приели не достатъчно обмислен подход по отношение на облагането на европейските субсидии. Още като влязат във фирмата, ние се задължаваме с 10 процента данък върху печалбата за тези субсидии.  
По отношение на себестойността: начинът да я снижим е като оптимизираме обработките и ако имаме възможност – да преминем на технология „Strip Till“. По отношение на торовете и препаратите за растителна защита – там няма кой знае какво да се направи. Опитвам се да водя интегрирана защита, която е с една идея по-добра от конвенционалната. Трябва да съкратя механизацията, като внедря многофункционални машини. Например плуговете постепенно се изместват и остават излишни в стопанството. Старая се минимално да ползвам дискова брана, имам 11-метров култиватор „Джон Диър“. Целта ми е да не уплътнявам почвата.  

- Господин Работов, как се разбирате с държавата?
- Можем да се разбираме и по-добре. Политиката спрямо земеделците създава усещането сред хората, че едрият земеделец е някакъв латифундист, който получава незаслужено много пари. И че по никакъв начин не допринася за подобряването на живота в районите, в които обработва земя. Но малките общини, малките населени места се крепят на земеделието. А по-големите земеделци са тези, които помагат най-много за решаване на местните проблеми. Наравно с държавата. Земеделието не се прави само със земя. Земеделието се прави с хора и ако ги няма – земите пустеят. Значи е важно да подкрепяме местните хора според възможностите си. И го правя не само аз. Ще дам и още един довод държавата да подкрепя земеделците. Всяка година България изнася 4-5 милиона тона зърно. Това е възобновим ресурс, който се плаща. Ако изнасяме злато – добре, но то свършва в един момент. А земята е жива, докато я гледаме и се грижим за нея. Земеделието не ощетява следващите поколения.

- Освен със своя бизнес се занимавате и с делата на зърнопроизводителите в Пловдив като председател на управителния съвет на съюза. Какви са общите ви цели?
- От 2016 година съм председател и сега съм на този пост втори мандат. Съюзени сме, за да защитаваме по-добре общите си интереси и кауза. В Пловдив имаме 56 членове на съюза. Членуваме в Националната Асоциация на Зърнопроизводителите, изградена от 20 на брой регионално представени структури. Голяма част от идеите, които представяме и обсъждаме с МЗГХ и с Държавен фонд „Земеделие“ идват от нашия Пловдивски съюз. През миналата година например се борихме срещу абсурдната идея да се пререгистрират договорите – за наем или за аренда, които реално са вписани. И се преборихме: не може със задна дата да връщаме нещо, което вече е договорено между двама равноправни субекти. В момента се борим за това държавата да вдигне малко помощта за възстановяване на част от акциза за горива. Следим за предложените промени за изменение по отношение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт  и продукти от нефтен произход. Участваме активно в изграждането на бъдещия и обединяващ закон за земята. На дневен ред е законопроекта за превенция от неблагоприятни климатични събития.

И не на последно място искам да пожелая на всички земеделци преди всичко здраве и една дъждовна  и плодородна година. Спорна и успешна работа на вашия екип, показващ благородното лице на земеделието в България!
Разговора води Михаил Ванчев

Илия Проданов: Земеделието като семеен бизнес е верният ход

Зърнопроизводството е бизнесът на фамилията Проданови. Този нелек бранш осигурява хляб на няколко семейства – на бащата Янчо, на двамата му синове Илия  и Георги, както и на двамата работници. Логистиката е поверена на мама Янка.  Това е кратката визитка. Тук е нужно само да се добави, че Янчо Проданов се захванал със земеделие в далечната вече 1991 година. Тогава започнал да обработва 200 декара ниви в землището на бургаската община Камено. С течение на времето масивите се увеличили, не без помощта на синовете, които активно се включили в бизнеса и така до днес. За трудностите, успехите, новите технологии и ежедневието разговаряме с Илия Проданов.

Проданови обработват 12 хиляди декара  в четири землища в  общините Камено и Бургас. Една четвърт от тях са собствени, останалите са  наети и арендовани. Сеят традицонните за страната зърнени култури  – пшеница,  ечемик, рапица, царевица, нахут. По-рядко са нивите със слънчоглед. Намалили с годините площите с него, защото е  по-труден за реализация. Няма добра цена последно време, пък и вносът също я подбива допълнително. Рапицата, въпреки че е по-трудоемка, им се  „получава” и е по-доходоносна, разказва Илия.

„Успяхме да й хванем технологията на рапицата. Веднага след прибирането й трябва да се обработва полето, за да използваме летните дъждове и да напоят земята, така ще има влага. Това ще гарантира качествената сеитба”, пояснява той.

Фирмата разполага със съвременна собствена база, която се намира в село Полски извор. Разполага със складове, навеси,  площадки,  ремонтна  работилница.  

„Обезпечени сме изцяло откъм материална база. Всичките ни трактори са нови, от големите са, защото малките уморяват оператора. Те са  различни марки, изключително добре познати и утвърдили се в цял свят. Прикачният ни инвентар също е много съвременен. Имаме три плуга, два са ни комбайните – пак нови. Предпочитаме модерната техника, защото осигурява комфорт на механизаторите, пести време и пари. Лесно и бързо се извършват обработките. Не са проблем, примерно влажните или сухите почви”, уточнява младият еврофермер.

С този машинен парк петима мъже обработват 12-те хиляди декара. Първи на базата отиват Янчо, Илия и Георги. Те посрещат двамата работници,  разпределят задачите и поемат към полето – всеки със своята машина, зачислена му за деня.

„Хората ни са млади и тепърва навлизат в земеделието. Единият има най-общи познания, защото все пак донякъде се е занимавал в тази сфера. Сега обучаваме другия  работник, защото не е на ти с работата на полето. Но е млад човек и бързо навлиза. Ще се справи, убеден съм. Ние с брат ми основно „носим” кампаниите по  сеитбата, торенето, пръскането, прибирането на реколтата и оранта. Това  не е проблем, аз, пък и той, откакто се помним, сме все на полето. Свързани сме със земята, принадлежим си с нея”, подчертава земеделецът.

Всъщност и Илия, и Георги са учили икономика и мениджмънт. Сега Илия е четвърти курс право във Великотърновския университет. Казва, че няма никакво желание да става съдия, прокурор, адвокат или юрисконсулт. Тази сложна наука му е необходима, за да се справя с бюрокрацията в бранша. Привлякла го и защото дава много широка обща култура. Илия е семеен, горд татко на три деца – две момиченца и момченце на  5 и 3 години, а най-малкото е на шест месеца. Въпреки че не е много лесно, се старае и за тях да намира достатъчно време. При едно добро планиране това не е невъзможно, убеден е той.

„От  няколко месеца много ни интересува но-тил технологията, която би компенсирала в известна степен сериозните последствия от сушата. В нейно лице виждаме възможности за оптимизиране на разходите, за нормална печалба. За въвеждането й ще се необходими нови машини. Ние имаме вече директна сеялка, сега проучваме оптималната  покривна култура. В България се предлагат различни смески, търсим най-подходящата за нас. Много сме запалени по тази технология и смятам, че ще я приложим съвсем скоро върху част от нашите ниви – през лятото ще засеем покривната култура, а идната пролет - царевицата”, разказва фермерът.

Илия гледа и черешова градина. Овошките са на площ от  30 декара, но грижите за тях са любимото хоби, за спорта както се казва и изобщо не става дума за печалба.

„Градината е нова, засадена е преди  три години по технология „уфо“  на Калифорнийския университет. Дръвчетата са на разстояние от 80 сантиметра, под ъгъл 45 градуса към земята на конструкция. На сърцето ми е, с голям мерак я направих, но засега нямам толкова време за нея. Когато започнат кампаниите, забравям всичко друго. Зърното ме грабва и градината остава на заден план. Надявам се, когато въведем но-тил технологията, да остане някой и друг час за фиданките. Имаме и оранжерия от 2 декара, но тя също е само хоби“, подчертава Проданов.
Към 20 март семейството вече е приключило с пролетната кампания. Площите са хербицидирани и наторени, засята е и царевицата. Проблемът е голямата суша. Годината върви с месец напред.

„Много е сухо, надяваме се на валежи през април. Защото в нашия край от  1 октомври  до 20 март са паднали 136 литра  на квадрат дъжд, а това е само една трета от необходимото. Обичайното количество  трябва да е над 400 литра за зимния сезон. Тук в  община Камено хубав дъжд валя в началото на октомври и пшеницата е много добре, на второ коляно, вече е във фаза вретенене. Липсата на влага може да създаде трудности,  дано да вали в следващите периоди, за да се налее добре зърното. Рапицата ни също върви много добре, тя презимува на  осми-десети лист. Торена е два пъти, надявам се на хубава реколта. Пазар на продукцията винаги има, успяваме да получим нужните цеи, реализацията не ни е проблем“, изтъква Илия.

По-голям проблем са климатичните условия, градушките нанасят сериозни поражения всяка година. Все някое землище е засегнато, няма ракетни площадки. През миналата година градушка съсипала масив от 600 декара, а там били семенните участъци на фирмата с елитно френско семе, което е много скъпо. Загубите били огромни.

„Купувам елитно френско семе и за наши нужди  произвеждам – за ечемика ползвам хибриди. И тъй като държа на качеството, много ми се иска правителството да  създаде държавното предприятие  за превенция на неблагоприятни климатични събития в земеделието, (това поне е предвидено в гласувания проектозакон), което да управлява риска от тях. Идеята е то да  извършва радиолокационно площно измерване на валежите. Освен това се чу, че ще се изградят още ракетни площадки, за да бъде покрита територията на цялата страна. Много ми се иска тези намерения да бъдат осъществени, ще са ни от голяма полза. Дейността на това предприятие ще се финансира  от държавата и от земеделските стопани. Все още не е ясно какъв ще  е данък „градушка“. Имаше информация, че земеделците, които получават евросубсидии за площ, ще плащат по 50 стотинки на декар, после се появи друга – за 75 ст./дка. Ще видим“, посочва Илия.


Бащата Янчо Проданов и брата Георги Проданов

Семейство Проданови не смята да  увеличава обработваемата земя. Тези 12 хиляди декара са перфектният вариант като всичко – финансови постъпления, мащаб, техника. Масивите позволяват използването на големи  комбайни и трактори. Същевременно площите не са много - може да бъдат огледани за ден, обработени навреме. Освен това трябва да има земя и за други фермери, които искат да се захванат с бизнеса. Илия е убеден, че точно аграрният сектор е шансът за страната ни и за хората. Въпреки че населението е застаряващо, особено в по-отдалечените от градовете селища, все ще се обърне тенденцията и младите вместо на запад, ще се върнат назад към корените си. С днешните технологии и техника може да бъде постигнато много. И ще бъде!

Галин Велев : Безорната технология дава шанс земята да храни идните поколения

Младият земеделски производител Галин Велев стопанисва 7-8 хиляди декара земя в околностите на ямболското градче Болярово. Баща му Велко и брат му  Христо имат свои дружества. Така тримата  отглеждат в областта  към 30 хиляди декара. Сеят традиционните зърнени култури рапица, пшеница, слънчоглед, но така също нахут, кориандър и люцерна. Галин е агроном  и работата на полето всъщност е  естествено продължение на образованието.

- Защо се захванахте със земеделие?
- Баща ми от 1997 г. се занимава със земеделие, тоест това беше моят пример. По онова време аз помагах както мога и каквото каже той. Бях момче за всичко - напълни този чувал, копай тук с лопата. Приеха ме в Аграрния университет и в средата на следването през  2007 г. напълно осъзнато навлязох и аз в тази сфера. Участвах във вземането на решенията, грижех се за масивите и за реколтата. Поех по пътя на земеделието. Брат ми, който  е юрист, също се „хвърли“ в агробизнеса. Сега аз се занимавам с машините и производството, той движи покупките и продажбите, баща ни прави  и  едното, и другото. Ние сме един добър комплексен екип.

- Гледате нахут и кориандър, има ли за тях примерно бърза реализация?
- Нахутът лесно се гледа, но трудно се продава. Не успяхме да реализираме добивите от 2018 г. Пазарът у нас се срина. Засяхме и сега, той е най-студенолюбивият от семейство  бобови. Ще видим, дали ще вървят продажбите. Ако отново не успеем да пласираме добивите, ще пробваме нещо друго. Житото ни вече е почти напълно продадено. За слънчогледа чакаме търговците, с които сме договорили всичко, включително  цената. Нашият е за белене, искат го, но нямат големи складове. Затова разчитат на нас за съхранението.Тази година имаме  биоплощи с кориандър, които също вече засяхме. Кориандър гледаме от доста години, прекъснахме за кратко, но сега подновяваме въпреки ниските цени – те вече тръгнаха нагоре, разчитаме на него.Той е важен и за сеитбооборота. Не е добре за почвата да садим едно и също, търсим култури за смяна на пшеницата и слънчогледа.

- Биоплощите не изискват ли много грижи?
- Биоплощите изискват наистина много усилия. Не се използват препарати и  изкуствени торове. Нужно е много внимание, за да ги опазим. Гледахме преди години биомента, но тя е свързана с много ръчен труд. Приехме политиката, щом нещо няма как да се прибере с комбайн, да не го сеем и садим. Ние прилагаме една консервационна безорна технология, която  запазва земята, влагата,  връща живота в почвата.

- Не орете  всички свои  масиви?
- Все още не съм привлякъл за каузата баща ми, но и това ще стане. Той все още използва добре познатата у нас технология – ори, мели, яж и е скептично настроен. Но това е бъдещето. След нас идват още поколения, които също трябва да се хранят от тази земя. За безорната технология  ни трябва  нова, скъпоструваща техника, за малки площи е  неоправдано, но ние  купихме такива машини и ги използваме съвсем успешно.

- Колко земя гледате по този начин?
- Засега по този начин гледаме 2000 декара, вярвам, че ще ги  увеличаваме всяка година. Започнахме да  прилагаме новата технология на слаба и неплодородна земя. Има площи, в които ако средно на декар инвестираш 150 лв., може да получиш максимум 100 лева. А тази технология им вдъхва нов живот и намалява нашите инвестиции. На някои от тях отглеждаме люцерна, която не пласираме. Даваме я на  хората да я косят и да я  прибират. Но тя ни е абсолютно необходима  за сеитбооборота.Това е един от начините да се подобри земята – като не се обработва няколко години, каквато възможност дава люцерната. Самата култура  благоприятства развитието на гъбите и бактериите в почвата, убити през годините. А така е нарушено равновесието, пък люцерната е един от лесните  начини за възстановяването му  и подобряването на земята.

- Залагате на екоземеделие?
- Не напълно, но се стараем. Спазваме всички нови изисквания, свързани с опазването на  полето. Използваме по-малко химически препарати - фунгициди и торове, почти  никак инсектициди. Поне аз смятам, но имам и съмишленици, че химическите компании създадоха програми за използването на фунгицидите, инсектицидите, торовете, които съсипват земята. По-просто казано, като при хората е – ако не си болен, не пиеш антибиотик, тук би трябвало да е същото. Освен това купихме метеорологична станция – метеобод. Тя дава   пълна агрометеорологична информация. Има различни сензори -  за дъжд, за температура, за влажност на въздуха и на почвата, за скорост на вятъра, за атмосферното налягане. С осигурените данни по един модел, създаден от специалисти на Аграрния университет, се изчислява примерно, дали в момента има опасност от заразяването на посевите, да речем на  пшеницата с ръжда. Ако при проверката се окаже, че е  така, тогава пръскаме.Указанията на химическите компании са за двукратно третиране на нивите - преди да е настъпила опасността и след като стане.  Много е полезен този метеобод – на нас ни спестява разходи  и осигурява здраве на почвата, защото я щадим.

- Иновациите здраво са навлезли във вашето стопанство, възползвате се от тях.
- Да, използваме дори  дрон. Той е на една фирма, оборудван е със специални сензори, те снимат цвета на културите и показват, от какво количество тор имат нужда до края на вегетацията. Ако половината на блока е лоша, на място се проверява,  дали само почвата не е добра или културата има проблем. В случай, че  е земята, няма нужда да се хвърлят големи количества тор, трябва да са по-малки.  Прекомерното торене вреди, нужна е правилната доза, защото иначе е отрова  за почвата.

- Смятате ли да разширявате стопанството?
- По никакъв начин, през последните години намаляваме площите. Изоставяме най-отдалечените, трудно достъпни и по-лоши ниви. По-голямата част от земята е собствена, купувахме, но сега много поскъпна. Но масивите, които притежаваме, ни стигат. Изкарваме достатъчно, за да обезпечим семействата. Не ни е необходимо повече. Не съм привърженик аз на огромните латифундии.  

- Разчитате ли на проекти, финансирани от оперативните програми?
- Работихме по проекти, но е прекалена бюрокрацията и отнема много време. Доста са и проверките, които също са свързани с отделянето на време, защото те продължават и след приключването на проектите. Само да поясня, че досега не са откривани при нас нередности, не са констатирани нарушения,  нямаме наказания, защото  спазваме всички изисквания. Но е уморително.

- Какво мислите за субсидиите, трябва ли да ги има?
- Аз не споделям мнението на някои колеги, че субсидиите не са нужни. Смятам, че са необходими и дори да се изравнят с европейските. Дразнещо е да получаваме по-малко от колегите, трудът ни е достоен колкото техния, по нищо не им отстъпваме. Трябва да сме конкурентоспособни. Защо аз да си купувам техника, втора ръка от Западна Европа? Макар че не се оплаквам – ние притежаваме достатъчно съвременни селскостопански машини, с джипиеси,  автопилоти, контрол  на секциите за торачки и пръскачки. Имаме две бази в Болярово и Първенец. Те са на 40 километра една от друга, напълно независими. И на двете места са разположени добре оборудвани ремонтни работилници. Зърнените складове са със зърнопочистващи машини, свързани с верижни транспортьори халетата.

- Как стои въпросът с кадрите?
- Сериозни проблеми срещаме с кадрите. Идват неподготвени хора, които не разбират, как да работят с модерните машини. Научават това-онова за една-две години, а после тръгват за чужбина. Предпочитат да берат гъби или да копаят градинки в Англия, Холандия, Германия.  Много по-рядко се местят в други фирми.  Но ние сме „окомплектовали“ състава, поне засега – може би трябва да чукам на дърво.

- И на финала – как минава един ваш ден?
- През зимата е доста по-лежерно. Имам време за почивка и за семейството, което някак остава на заден план в хода на кампаниите. Отделям повечко време на  двете ми деца, които имат нужда от бащиното внимание. Студените месеци са  и за семинари, които са изключително полезни. През другите сезони е изключително натоварено. Много напрегнато е лятото – тичане по нивите, десетки срещи и  по около стотина  телефонни разговора на ден. Но аз съм си избрал този път, предизвикателен е и това мотивира за следваща и следваща стъпка, за търсене на точните решения, за преодоляване на трудности, за доказване на собствените възможности. Удовлетворяващо е, когато видиш, как от зрънцето израства клас с много зърна и когато знаеш, че твоите масиви ще нахранят много хора.



Разговора води Янка Апостолова

Д-р Симеон Пантелеев: Да си върнем позициите като стъпим на традициите

България винаги е била аграрна държава, а животновъдството е заемало основен дял в икономиката ни както преди, така и сега. Колкото и да ни се иска, няма как да станем Силициева долина, да бъдем твърде промишлена страна, да развиваме супер успешно тежко машиностроене. Оттук започва разговора ни с д-р Симеон Пантелеев, управител на кравекомплекса в добричкото село Смолница.

- Защо решихте да се захванете с животновъдство?
- Аз съм ветеринарен лекар по образование и работя в този сектор повече от 25 години. Имам поглед върху бранша, зная какво беше преди демокрацията и как е в момента, как се развива след като бе тотално разрушен. България е селскостопанска държава и винаги се е изхранвала от земята. Колкото по-рано го осъзнаят политиците и почнат да мислят за аграрното производство, толкова по-бързо ще просперира страната. Производител сме на зърнени култури и в момента изнасяме зърното, вместо да го преработваме тук и принадената стойност да остава при нас. Добиваме шест пъти повече отколкото консумираме и то заминава зад граница. Заради напредналото но хау в земеделието шепа арендатори с големи и скъпи машини обработват огромни масиви. Няма лошо, но селата обезлюдяха, защото хората там няма какво да работят. Всеки занимаващ се с бизнес човек, ако го структурира правилно, ще е на печалба поне от транспорта – за износа на зърно и за вноса на мляко. Разходите му са същите като в чужбина. Страната ни разполага с всичко необходимо за развитие на животновъдството, но то не върви особено добре. У нас се внасят месо, мляко, месни и млечни продукти. Губим значителна добавена стойност. Това ме мотивира да се занимавам с млечно говедовъдство.

- Това не е особено лек бизнес, зърнопроизводителите, овощарите и зеленчукопроизводителите се разтоварват поне през зимата.
- Така е, много труден бизнес е, защото животните нямат почивен ден и не отдъхват на националните празници, не отбелязват Коледа и Нова година. Грижите за тях са денонощни. Липсват и квалифицирани кадри. По селата останаха много малко хора, предимно възрастни. Принудени сме да возим от градовете работници. Това от своя страна оскъпява производството, но е изход от ситуацията.

- Разкажете повече за вашата ферма.
- Фермата е на 6 години. Издига се на мястото на един съборен свинекомплекс край Смолница – селото е на 14 километра от Добрич, разположена е на площ от около 100 декара. Отговаря на всички европейски и международни стандарти. Тъй като знаем, че израелското ноу хау в млечното животновъдство е номер 1 в света, имаме партньори от Израел. Заедно с тях изготвихме проекта в Италия, но е осъществен тук, край Добрич. Фермата е за добив на мляко и има капацитет 1000 дойни крави и 1000 подрастващи женски животни - от малки и по-големи теленца, до незаплодени и заплодени, тоест целият цикъл на млечното говедовъдство. Всичките са черно шарено говедо, внос са от чужбина, основно от Дания. В момента добиваме средно по 38 литра на глава добитък за денонощие. Имаме и крава рекордьорка, която дава за 24 часа 72 литра мляко. Храним животните по всички правила, включително със скъпи фуражни добавки. И затова работим с „Пионер Семена България”, ползваме тяхната царевица за силаж. Сеем основно предлаганите от фирмата хибриди, защото опитахме и други, но нямаше същия ефект. Прилагаме една съвсем нова технология за съхранение на зърното, прибираме го с висока влажност, пълним го в дълги над 60 метра чували, специални машини ги обезвъздушават и така може да бъде съхранявано години наред. При прибирането се впръсква инокулант, който повишава усвояемостта. Чувалите може да бъдат оставени директно върху земята. Не са необходими складове. Съвременното високопродуктивно животновъдство е немислимо без качествен силаж. Точно от качеството на фуража зависи продуктивността на всяка ферма.



- Сами ли произвеждате необходимата царевица?
- Гледаме съвместно с няколко от арендаторите в региона масиви, защото нямаме възможност да закупим всички необходими машини за работа на полето. Те сеят, пръскат, торят, ние прибираме царевицата за силаж. Стопанисваме около 2000 декара земя. Реколтата удовлетворява нуждите на животновъдния комплекс от силаж.

- Къде пласирате млякото, срещате ли трудности?
- Млякото продаваме на мандри, за съжаление големите дават умишлено ниска цена на българските производители. Те внасят от чужбина, предимно от страни в Европейския съюз, по-нискокачествено мляко. И се питам, дали това не е държавна политика. Би трябвало Агенцията по безопасност на храните да контролира тази вътрешно общностна търговия. Ето и пример – в едно мляко, натоварено в Холандия, което пътува три дни дотук, броят на раковите соматични клетки е 200 пъти над съдържанието им в изкупеното тук, в България. Отделно се добавят консерванти, качеството му е друго Но това всъщност минава между капките. Отделно произведеното в чужбина мляко идва у нас на по-ниски цени, отколкото го купуват у дома, примерно холандците. Това би трябвало да е сигналната лампа, да ни накара да се замислим, какво точно има в него, какво е останало от него. Тук вече е ролята на българския чиновнически апарат, нали работата му е да подкрепя родното производство. На практика редовно някой нас ни проверява – инспектират се условията на труд, хигиената, прилаганите мерки по опазване на околната среда. И това може да бъде определено като подкрепа, контролът е важен, но реално ни е нужно и поне едно рамо. Субсидиите са ниски. Ние не искаме да се изравнят с тези на зърнопроизводителите, но все пак. И ако се върнем в началото на разговора, искаме принадената стойност, печалбата от зърното да остава в България - като изнасяме суровини, се превръщаме в страна от третия свят. Ако реколтата бъде преработена в краен продукт - месо мляко, колбас, луканка, кашкавал, сирене - и чак тогава той се изнесе, всички по веригата след като платят данъците си, ще развият държавата. Ще просперираме.



- Смятате ли да разширявате бизнеса?
- След като изплатим задълженията си към банките – без тях нямаше как направим такива големи инвестиции, ще мислим за разширение на бизнеса. Въпросът е, държавата да помисли за селскостопанското производство, да се създадат благоприятните условия за развитие на преработвателната промишленост, а не хората в трудоспособна възраст да търсят препитание зад граница. Имаме много земя тук, която е твърде благодатна, ражда плод, но реколтата трябва да се преработва у нас. Трябва да се превръща в българска продукция, изнасяна в чужбина. Природо-географските условия на България предполагат добро животновъдство и производство на качествени месо и мляко. На лице е голямо разнообразие на породите. От друга страна, не се използват наличните ресурси, експортираме големи количества суровини. Необходимо е това да се промени. Трябва да си върнем позициите като стъпим на традициите.

Разговора води Янка Апостолова

Иновациите – възможност за по-доброто бъдеще

Мит ли са  иновациите в селското стопанство, проследяемостта на храната и цифровизацията в земеделието, подпомага ли се инвестирането в иновации и какви решения предлага докладът от Давос – това са само малка част от въпросите, на които търсим отговорите със заместник-председателя на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Галина Пейчева-Митева

 -Прилагането на научните постижения в практиката не изостава ли у нас, иновациите не се ли ограничават само с новата техника, какви са наблюденията ви?
-Иновациите в сектор земеделие и хранителни системи изостават спрямо другите икономически отрасли. Има тепърва  зараждащи се технологични иновации, с потенциал да доведат до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на хранителните системи.
Прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурсите и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия са примери за иновации, които тепърва навлизат или ще навлизат в агросектора. Може би областта, където най-много се приближават доклади и реалност, е събирането, използването, анализирането и търговията с биг дейта ( технологиите, които позволяват на големите компании по света да предвидят следващата ни покупка, маршрут или поведение в мрежата) с цел вземане на оптимизирани бизнес решения, както също  натрупване на ноу хау и анализ на риска. Блок чейн технологията (която може да записва транзакции, направени между двама потребители, по  ефективен, сигурен начин) също има огромно и съвсем обозримо бъдеще в лицето на проследяемостта на произхода и безопасността на храната. С оглед на многото избухващи непрекъснато скандали –  например скандалът с конското месо от 2013 г., отравянето с меламин и т. н., консуматорите ще изискват, а доставчиците ще трябва да предоставят все повече прозрачност и проследимост на храната,  която консумираме. Прецизното земеделие също към момента е в зародиш в България, но започва да се прилага все по-масово,  тъй като освен всичко останало, има изключително позитивен икономически ефект върху стопанствата. Важен, но малко известен факт е, че използването на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите и в момента е факт на големи площи у нас, като това е напълно частна стопанска инициатива, която не е обвързана с никакъв вид подпомагане или финансиране с европейски или национални средства. Тя е продиктувана от интереса на мениджърите на земеделски стопанства към  запазване на почвеното плодородие и производство на качествена продукция с по-ниска себестойност и по-висока добавена стойност.

-    Каква е ролята и връзката между селското стопанство, Европейския съюз и държавата в прилагането  на иновациите както на европейско, така и на национално и регионално равнище? Има ли роля  държавата  в насърчаването на иновациите в селското стопанство?
Европейският съюз и държавата може да бъдат сериозни катализатори за насърчаване внедряването на иновациите в селското стопанство. Създаването на ясна и дефинирана регулаторна рамка и комбинирането й с облекчения и стимули за тези, които внедрят и използват иновативни технологии и решения, ще предизвикат интереса на бизнеса и ще доведат до по-широкото възприемане на иновациите. Много иновации са свързани и със сериозни капиталови инвестиции, наличието на подпомагане ще е сериозен тласък и стимул за агробизнеса в посока внедряването им. В последните два програмни периода инвестирането в цифрови решения не беше изведено като национален приоритет. Към настоящия момент средствата само за инвестиции в цифрови решения и технологии за прецизно земеделие са от изключително частен характер и зависят от икономическите възможности на отделното земеделско стопанство или предприемач.

-Може ли  иновациите да постигнат търсената висока ефективност в селското стопанство?  Какви са заложените цели на цифровизацията в земеделието и какво е общото между доклада от Давос и националната стратегия?
- За мен като фермер е радостно, че и  докладът от Давос,  и националната стратегия за иновациите идентифицират нуждата от трансформация на глобалните хранителни системи и агросектора. И двата документа ясно посочват, че има силна необходимост от ускоряване на въвеждането и използването на  цифровите технологии, които да подобрят качествено ефективността на производството. В националната стратегия са заложени десет основни цели: по-високи продажни цени за продукцията на земеделските стопани и производство в обем, който да задоволи търсенето; по-добро управление на риска, включително и  от природни бедствия; по-високи добиви; намаляване на вредните последици от земеделието върху околната среда; намаляване на посредниците в агрохранителната верига и скъсяване на веригата на доставка; по-ефективни канали на дистрибуция на продукцията; увеличаване на ефикасността и прогнозирането; намаляване на измамите; разнообразяване на производството и незначителни разходи; подобряване  условията на труд на земеделските стопани. Помощта и подкрепата на държавата и Европейския съюз са много нужни, за да  направим необходимите стъпки и инвестиции, да достигнем нивата на технологизация и цифровизация, които са възможни.

- Не липсват ли на българския фермер знания за добри  практики, които трябва да се прилагат съобразно местните особености, климата и състоянието на почвите?
-    Според проучване  на Министерството на земеделието и храните, проведено между 258 земеделски стопанства с обща обработваема площ 601 936 декара,  на въпроса „Запознати ли сте със същността на цифровото земеделие” мнозинството от анкетираните – 49 процента, отговарят, че  не са запознати, 27 сто казват, че са частично запознати, 19 % са средно запознати, а едва 5 процента от респондентите определят себе си като запознати в голяма степен. Тоест, за да насърчим определен процес, той трябва да получи необходимата публичност и подкрепа.

-    На икономическия форум в Давос са коментирани иновации за усъвършенстване  доставката на храни в световен мащаб. Има ли наистина такива, които биха довели до бърз прогрес в устойчивостта, обхватността и ефективността на тази сфера? Защото алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната и промяна в сроковете на годност звучат, меко казано екзотично, но пък блокчейн-системата е напълно приложима.
-    Докладът от Давос  разглежда цифровизацията на земеделието на макро равнище и дава много смели и технологично-напреднали решения.Той идентифицира дванадесет трансформативни приложения на технологиите, които може да постигнат значително отражение върху хранителните системи до 2030 г. Те са разделени най-общо в три подгрупи. Първата, която е промяна на търсенето, се изразява в развитие на алтернативни източници на протеини, прилагане на технологии за анализ на храната за контрол на качеството,  безопасността и проследяемостта, развитие на нутри генетика за персонално хранене. Втората подгрупа промотира връзките между звената с цел създаване на вериги с добавена стойност чрез мобилни услуги за доставка, употреба на биг дейта и напреднал анализ на застраховане и използване на блок чейн технологията за проследяване. Третата обхваща прилагането на прецизно земеделие за оптимизиране на ресурси и водата, развитието на генна редакция за подобряване на семената, употреба на иновативни биотехнологии за растителна защита и устойчиво управление на почвите, както и внедряване на алтернативни и възобновяеми източници на енергия. Ясно е, че форумът в Давос обикновено изпреварва националните стратегии с години и е мястото, където се събира световният икономически, мениджърски и хуманитарен елит и талант,  за да даде посоката за бъдещето ни.  Ние сме тези които  произвеждат храната и носят отговорност към бъдещето на всички ни, ясно осъзнаваме тази отговорност и работим с визия за едно дългосрочно и устойчиво бъдеще.

Разговора води Янка Апостолова

Агрополитиката, Говори Брюксел

Маслодайната роза ще се сади под специален режим

Маслодайната роза ще се сади под специален режим

Фермери и градинари, които имат розови насаждения,могат да отнесат санкция. Това предвижда новият закон...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Преустановяват сеитбата на пролетните култури в Добруджа

Преустановяват сеитбата на пролетните култури в Добруджа

Преустановят сеитбата на пролетните култури в Добруджа, докато черноземът поизсъхне и машините могат да...

Форуми, Анализи, Коментари

В  престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с награда

В престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с награда

В третото издание на престижния конкурс„Продукт на годината" изворна вода Роса бе отличена с...

Пазари, Борси, Цени

80 тона агнешко месо от Македония на българския пазар се продава с 20% по-ниска цена

80 тона агнешко месо от Македония на българския пазар се продава с 20% по-ниска цена

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация са изпратили сигнал до Българската агенция за безопасност...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Пламен Николов, управител на "Есетере България":  Целим се винаги в челните позиции

Пламен Николов, управител на "Есетере България": Целим се винаги в челните позиции

Световното потребление на етерични масла се увеличава и ние ще растем заедно с негоГосподин...

Иновации, Обучение, Агросвят

Испания подкрепя най-много иновативни групи

Испания подкрепя най-много иновативни групи

Над 350 оперативни групи за внедряване на иновации в селското стопанство вече са започнали...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.