Наталия Гаджева и Константин Стоев имат особено летоброене. Когато мери времето Наталия Гаджева казва, че вече има 26 реколти. А Константин Стоев измерва времето от момента, в който е повярвал на българските автохтонни видове грозде, за да ги включи в превъзходните вина на винарско имение „ Драгомир“. В общото им летоброене обаче има една много важна година – 2006-та. Шест месеца, след като се ражда малкият им син, Наталия и Константин решават, че ще поемат сами по пътя на винопроизводството с всички рискове, надежди, съмнения и нарастващо желание да сътворят собственото вино. И на 28 юли 2006 година регистрират Винарско имение „Драгомир“. Дванадесет години по-късно Наталия и Константин правят следващата голяма крачка в бизнеса си – инвестират близо 3 милиона лева за изграждането на свои масиви лозя и нова винарска изба край село Брестник, Пловдивско.
- Как усетихте момента, в който да вземете решение за собствен бизнес?
- Наталия Гаджева: Трябваше да понатрупаме личен опит в лозарството и винарството. Когато завърших Университета по хранителни технологии в Пловдив се върнах при корените си. Станах лаборант във винарската изба в с. Ветрен, до родния ми град Септември. И една година по-сетне трябваше да поема целия процес от гроздето до виното, защото старите технолози напуснаха. Това беше скок в дълбокото – преработихме 1,5 милиона килограма грозде. Оттогава нямам страх от дълбокото в нашия бизнес. С моя съпруг харесваме работата си, защото ни дава възможност за изява. Пробваме, грешим, поправяме се, откриваме – това е винарството. И двамата сме инженер-технолози, но само инженерната част не ни задоволява. Магията е в отглеждането на гроздето и правенето на виното.
- Започвате собствения си бизнес с винарната, а по-сетне идва ред на собствените лозя. Не беше ли по-логично да е обратно?
- Константин Стоев: Ние с Наталия започнахме собствен бизнес буквално от нулата. Вече бяхме утвърдени имена сред българските технолози. Но рискът да започнем собствен бизнес беше много голям. Имахме опита, но нямахме пари. Имахме мечта, но нямахме капитал. Тогава ни подкрепи наш приятел и партньор Валери, с когото работим и досега заедно. Винарският бизнес иска време и капитал. Най-малкото защото не можеш да го направиш за една година. Нямахме собствено лозе, но нямаше как да го имаме. Имахме обаче работни взаимоотношения с добри лозари и можехме да купуваме най-доброто грозде от тях. Започнахме с малки обеми – около 20-30 тона грозде. Защото първите 2-3 години работихме, за да създадем собствените брандове вино. А и силата ни е във винопроизводството. Първите две реколти направихме на гола площадка – с няколко резервоара, една гроздомелачка и няколко бъчви в село Братя Даскалови. След това наехме много по-големи помещения в Пловдив на Кукленско шосе. Тук вече се почувствахме по-уютно – с повече технологични възможности и с комфортна дегустационна зала. Икономическата логика ни доведе до първата копка на нашия нов дом за виното и тази година се надявам да имаме същинското винарско имение, за което сме мечтали .
-Какви нови шансове ще ви даде имението в село Брестник?
- Наталия Гаджева: Ние ще продължим да правим сравнително малко вино – около 100 000 бутилки. Сега правим около 60 000-70 000 бутилки. Но това е вино за разбиращите и търсещите. Рискът да правиш елитно вино е, че не всеки може да си го позволи и не всеки може да го оцени. Доволна съм, че в България има все повече млади хора, които разпознават превъзходните вина. Рискът е и в това, че инвестицията от 3 милиона лева е доста голяма за нас и Райфайзенбанк не пита дали виното ни е хубаво, а очаква да погасяваме кредита си. Бизнес подходът ни е да позиционираме вината си в различни стилове, качествени и ценови групи, за да достигнем до повече почитатели на това, което сме произвели. Качеството на вината ни досега се оценява с 89 до 93 точки в България. Вярвам, че новото винарско имение ще ни даде шанс да подобрим качеството и вината ни да бъдат международно признати.
- Дойде ли време да помислите за собствени лозя?
- Константин Стоев: От три години стопанисваме 13 хектара лозов масив в землището на село Белащица с основни сортове Рубин-8 хектара и Мавруд-5 хектара. Взехме го под аренда за 10 години. През 2017 година засадихме 23 хектара собствено лозе в село Свирково, близо до Смимеоновград. Там освен българските сортове имаме още Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Сира и Пти вердо. Отглеждаме само червени сортове грозде, защото почвено-климатичните условия са най-подходящи за тях. Правим и малко бяло вино, като купуваме грозде от Сунгурларе.
- Опитахте ли да потърсите финансиране на новия си проект чрез европейски фондове?
- Наталия Гаджева: Кандидатствахме в два поредни приема по мярка 4.2, за да си помогнем при финансирането на инвестицията. И в двата приема не одобриха проекта ни, защото нямахме необходимия брой точки. И причината не е в качеството на проекта ни, а решаващите 30 точки за чувствителен сектор ги изгубихме заради това, че виненото грозде бе категоризирано като не плод. Това беше загуба за всички български лозари и винари, не само за нас. А винарският бранш дава положителен имидж на България. Ще споделя , че още от 2018 година имаме заявени дегустации при нас от различни европейски страни ,дори и от САЩ. Нашият бранш може да носи имидж на България само тогава, когато има добра материална база. Сега ние пак ще осъществим проекта си за винарско имение Драгомир , но вече много по-трудно и по-бавно и с по- голям риск.
- Кои са пазарите на виното от винарско имение Драгомир?
- Ще започна с това, че имаме опит, а когато имението стане готово – ще имаме и нова база за винен туризъм. Бизнес планът ни е около 20 на сто от приходите да бъдат формирани именно от винения туризъм. Затова правим три дегустационни зали с капацитет 10, 25 и 50 места. Колкото до пазарите – основният е българският. Постигнали сме нещо важно – ресторанти, които имат амбицията да бъдат добри и да предлагат качествена храна и вино – да считат за престижно и задължително да включат във винената си листа наши вина. Пряк износ вече имаме за Германия, Белгия, Швейцария, Чехия и Англия. Но ние постигнахме и още нещо важно: приобщихме и създадохме условия за виноценители от България, Чехия, Русия, Турция, Франция и Хърватска да разработват свое вино при нас. Заедно създаваме виното, после то отлежава в дъбови бъчви при нас. Това са „нашите“ хора, които показват по света и личното си разбиране за вино, и качествата на винарското имение Драгомир. Тези частни партиди са трудна работа, която обаче носи удовлетворение. Ако стандартно правим 5 вида вино, с тази микро партиди те стават 30 вида.
Михаил Ванчев
