- Защо се захванахте със земеделие?
- Баща ми от 1997 г. се занимава със земеделие, тоест това беше моят пример. По онова време аз помагах както мога и каквото каже той. Бях момче за всичко - напълни този чувал, копай тук с лопата. Приеха ме в Аграрния университет и в средата на следването през 2007 г. напълно осъзнато навлязох и аз в тази сфера. Участвах във вземането на решенията, грижех се за масивите и за реколтата. Поех по пътя на земеделието. Брат ми, който е юрист, също се „хвърли“ в агробизнеса. Сега аз се занимавам с машините и производството, той движи покупките и продажбите, баща ни прави и едното, и другото. Ние сме един добър комплексен екип.
- Гледате нахут и кориандър, има ли за тях примерно бърза реализация?
- Нахутът лесно се гледа, но трудно се продава. Не успяхме да реализираме добивите от 2018 г. Пазарът у нас се срина. Засяхме и сега, той е най-студенолюбивият от семейство бобови. Ще видим, дали ще вървят продажбите. Ако отново не успеем да пласираме добивите, ще пробваме нещо друго. Житото ни вече е почти напълно продадено. За слънчогледа чакаме търговците, с които сме договорили всичко, включително цената. Нашият е за белене, искат го, но нямат големи складове. Затова разчитат на нас за съхранението.Тази година имаме биоплощи с кориандър, които също вече засяхме. Кориандър гледаме от доста години, прекъснахме за кратко, но сега подновяваме въпреки ниските цени – те вече тръгнаха нагоре, разчитаме на него.Той е важен и за сеитбооборота. Не е добре за почвата да садим едно и също, търсим култури за смяна на пшеницата и слънчогледа.
- Биоплощите не изискват ли много грижи?
- Биоплощите изискват наистина много усилия. Не се използват препарати и изкуствени торове. Нужно е много внимание, за да ги опазим. Гледахме преди години биомента, но тя е свързана с много ръчен труд. Приехме политиката, щом нещо няма как да се прибере с комбайн, да не го сеем и садим. Ние прилагаме една консервационна безорна технология, която запазва земята, влагата, връща живота в почвата.
- Не орете всички свои масиви?
- Все още не съм привлякъл за каузата баща ми, но и това ще стане. Той все още използва добре познатата у нас технология – ори, мели, яж и е скептично настроен. Но това е бъдещето. След нас идват още поколения, които също трябва да се хранят от тази земя. За безорната технология ни трябва нова, скъпоструваща техника, за малки площи е неоправдано, но ние купихме такива машини и ги използваме съвсем успешно.
- Колко земя гледате по този начин?
- Засега по този начин гледаме 2000 декара, вярвам, че ще ги увеличаваме всяка година. Започнахме да прилагаме новата технология на слаба и неплодородна земя. Има площи, в които ако средно на декар инвестираш 150 лв., може да получиш максимум 100 лева. А тази технология им вдъхва нов живот и намалява нашите инвестиции. На някои от тях отглеждаме люцерна, която не пласираме. Даваме я на хората да я косят и да я прибират. Но тя ни е абсолютно необходима за сеитбооборота.Това е един от начините да се подобри земята – като не се обработва няколко години, каквато възможност дава люцерната. Самата култура благоприятства развитието на гъбите и бактериите в почвата, убити през годините. А така е нарушено равновесието, пък люцерната е един от лесните начини за възстановяването му и подобряването на земята.
- Залагате на екоземеделие?
- Не напълно, но се стараем. Спазваме всички нови изисквания, свързани с опазването на полето. Използваме по-малко химически препарати - фунгициди и торове, почти никак инсектициди. Поне аз смятам, но имам и съмишленици, че химическите компании създадоха програми за използването на фунгицидите, инсектицидите, торовете, които съсипват земята. По-просто казано, като при хората е – ако не си болен, не пиеш антибиотик, тук би трябвало да е същото. Освен това купихме метеорологична станция – метеобод. Тя дава пълна агрометеорологична информация. Има различни сензори - за дъжд, за температура, за влажност на въздуха и на почвата, за скорост на вятъра, за атмосферното налягане. С осигурените данни по един модел, създаден от специалисти на Аграрния университет, се изчислява примерно, дали в момента има опасност от заразяването на посевите, да речем на пшеницата с ръжда. Ако при проверката се окаже, че е така, тогава пръскаме.Указанията на химическите компании са за двукратно третиране на нивите - преди да е настъпила опасността и след като стане. Много е полезен този метеобод – на нас ни спестява разходи и осигурява здраве на почвата, защото я щадим.
- Иновациите здраво са навлезли във вашето стопанство, възползвате се от тях.
- Да, използваме дори дрон. Той е на една фирма, оборудван е със специални сензори, те снимат цвета на културите и показват, от какво количество тор имат нужда до края на вегетацията. Ако половината на блока е лоша, на място се проверява, дали само почвата не е добра или културата има проблем. В случай, че е земята, няма нужда да се хвърлят г
олеми количества тор, трябва да са по-малки. Прекомерното торене вреди, нужна е правилната доза, защото иначе е отрова за почвата.- Смятате ли да разширявате стопанството?
- По никакъв начин, през последните години намаляваме площите. Изоставяме най-отдалечените, трудно достъпни и по-лоши ниви. По-голямата част от земята е собствена, купувахме, но сега много поскъпна. Но масивите, които притежаваме, ни стигат. Изкарваме достатъчно, за да обезпечим семействата. Не ни е необходимо повече. Не съм привърженик аз на огромните латифундии.
- Разчитате ли на проекти, финансирани от оперативните програми?
- Работихме по проекти, но е прекалена бюрокрацията и отнема много време. Доста са и проверките, които също са свързани с отделянето на време, защото те продължават и след приключването на проектите. Само да поясня, че досега не са откривани при нас нередности, не са констатирани нарушения, нямаме наказания, защото спазваме всички изисквания. Но е уморително.
- Какво мислите за субсидиите, трябва ли да ги има?
- Аз не споделям мнението на някои колеги, че субсидиите не са нужни. Смятам, че са необходими и дори да се изравнят с европейските. Дразнещо е да получаваме по-малко от колегите, трудът ни е достоен колкото техния, по нищо не им отстъпваме. Трябва да сме конкурентоспособни. Защо аз да си купувам техника, втора ръка от Западна Европа? Макар че не се оплаквам – ние притежаваме достатъчно съвременни селскостопански машини, с джипиеси, автопилоти, контрол на секциите за торачки и пръскачки. Имаме две бази в Болярово и Първенец. Те са на 40 километра една от друга, напълно независими. И на двете места са разположени добре оборудвани ремонтни работилници. Зърнените складове са със зърнопочистващи машини, свързани с верижни транспортьори халетата.
- Как стои въпросът с кадрите?
- Сериозни проблеми срещаме с кадрите. Идват неподготвени хора, които не разбират, как да работят с модерните машини. Научават това-онова за една-две години, а после тръгват за чужбина. Предпочитат да берат гъби или да копаят градинки в Англия, Холандия, Германия. Много по-рядко се местят в други фирми. Но ние сме „окомплектовали“ състава, поне засега – може би трябва да чукам на дърво.
- И на финала – как минава един ваш ден?
- През зимата е доста по-лежерно. Имам време за почивка и за семейството, което някак остава на заден план в хода на кампаниите. Отделям повечко време на двете ми деца, които имат нужда от бащиното внимание. Студените месеци са и за семинари, които са изключително полезни. През другите сезони е изключително натоварено. Много напрегнато е лятото – тичане по нивите, десетки срещи и по около стотина телефонни разговора на ден. Но аз съм си избрал този път, предизвикателен е и това мотивира за следваща и следваща стъпка, за търсене на точните решения, за преодоляване на трудности, за доказване на собствените възможности. Удовлетворяващо е, когато видиш, как от зрънцето израства клас с много зърна и когато знаеш, че твоите масиви ще нахранят много хора.
Разговора води Янка Апостолова
