Даниела Димитрова : Мисията да правиш земеделие от и за бъдещето

Даниела Димитрова е от Силистра и е юрист по образование. Вместо да разрешава различни правни казуси, тя обработва 26 хиляди декара масиви в крайдунавската област. Стопанството им отглежда традиционните зърнени култури - пшеница, царевица, ечемик, и техническите рапица и слънчоглед – това е накратко нейната визитка. А за по-разширената й версия трябва да потърсим отговори на различни въпроси. Защо и как екологичното земеделие се превърна в мисия за Даниела Димитрова? Кога юристката се запали по каузата? Колко усилия положи, за да прилага на цялата стопанисвана от нея земя само добрите екологични практики? Какви проблеми разрешава по този нелек път?

- Госпожо Димитрова, защо решихте да се захванете със земеделие?
- Така съм възпитана, с това съм закърмена. Баща ми навремето работеше в селскостопанския сектор, продължи и след промените и аз винаги съм имала пред себе този пример. Завърших право, бях в чужбина, но той ме убеди, че моето място е тук, в родния край и през 2002 година се върнах. Тогава се „влях” в семейния бизнес. По онова време татко работеше сам, с двама администратори. Започнах с практиката – директно на полето. После се захванах с управлението на дружеството. Сега аз основно движа дейностите, но той помага, напътства, консултира.

- Как решихте, че ще развивате екологично земеделие?
- Искам пак да уточня, че правим не био-, а екологично земеделие. Икономическата част на всеки вид дейност е ясна, работата е насочена към по-добрите резултати, към оцеляването и развитието, опитът осигурява нови възможности. Но трябва да си даваме сметка, как работим и да внедряваме екологични технологии. Моят мироглед е, че ми пука какво правим с природата и какво оставяме за поколенията. Това беше основната причина, поради която се насочихме към екологичното земеделие.
- И как внедрихте екотехнологиите в производството?
- Процесът не става с едно махване на вълшебната пръчка, а е продължителен. Започнахме да намаляване на оранта и мога да кажа, че вече изобщо не орем. Правим минимални обработки на почвата. Това подобрява структурата и качествата на почвата, ограничава ерозията, особено при наклони. Едновременно започнахме да използваме биопрепарати. Намалихме фунгицидите, които прилагахме по няколко пъти годишно. Особено последните две години, употребяваме предимно биопродукти - има български фирми, които ги предлагат. Подхранваме с течни торове.

- Не крие ли риск подобно производство?
- Безспорно има риск, на лице са преходни години, генерират се загуби в този период. Сериозно предизвикателство е, но това е моята мисия. И за да я реализирам, съм „запалила” дори баща ми. Не беше никак трудно да го убедя, защото той е опитен земеделец и цял живот е бил на полето. Освен това при този тип неконвенционално земеделие е нужно почти изцяло да бъде сменен машинният парк. Ние го направихме, закупихме нови сеялки, инвентар за минимална обработка на земята, самоходни пръскачки за внасяне на биопродуктите. Изградихме нова инфраструктура, необходима за съхранение на течните торове. В преходните години се снижават и добивите, но след това идват резултатите. Щом почвата придобие естествените си качества, всичко се оправя. Химията дава резултати, но е с ограничена перспектива, изтощава земята, убива микроорганизми, които са ни нужни. Преодоляхме сериозни рискове, но вече прилагаме новата технология. Тя ни гарантира устойчиво екологично производство, работим в синхрон с природата, предпазваме и засилваме плодородието на почвите. Съхраняваме околната среда и климата за идните поколения. Естествено, ако има сериозно нападение от болести, ползваме препарати, но с подобряване структурата и здравето на почвата, това се случва все по-рядко.

- Не е ли малко самотно начинание екологичното земеделие?
- Не, разбира се. Ние сме голяма група от хора, които се учим да работим по този начин, тъй като сме убедени, че има защо. Имаме свой формат „Фарм Академи”. Идеята е на създателя на „Академия за фермери“ Георги Мантарлиев, а по време на срещите и семинарите обсъждаме научните постижения в нашата сфера в световен мащаб. Известни експерти представят оптималните работещи технологии. Поддържаме обратна връзка, споделяме опит и виждания, анализираме и стигаме до полезни истини.

- Вие сте и председател на Асоциацията на зърнопроизводителите от крайдунавска Добруджа. Как успявате да съвместявате обществената и работата в дружеството, колко часа има вашето денонощие?
- Ние сме членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите и аз участвам в Управителния й съвет. Но моето денонощие си е обичайното. Старая се добре да подредя деня си, да направя необходимия план и успявам. Отделям време за семейството и за детето. Напрегнато е, но не ми тежи, така съм възпитана да работя. Затова активно участвам и в работата на Националната асоциация, убедена съм, че така трябва.

- Не са ли много обединенията, асоциациите, камарите у нас, а на практика браншовете са разединени?
- Причината е липсата на нормативна уредба. Във всяка европейска държава съществува Земеделска камара или Закон за браншовите организации.Мисля, че е дошло времето и у нас да се предприемат действия в тази посока. Приемането на закон би урегулирал създаването на асоциации. Ще стане ясно кой кой е, колко са членовете и регионалните структури, какви и чии интереси защитават и работят ли. Нужен е регламент безспорно. Закон за браншовите организации ще даде възможност за създаването на Земеделска камара.

- Докъде стигна Законът за ползването на земеделските земи?
- Това е сложна и дълга тема. Обсъждахме Кодекс за земята, който имаше амбицията да събере съществуващите „земеделски” закони, но така и не видя бял свят. Сега отново бе предложен за обществено обсъждане проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. НАЗ излезе със становище, че проектът предпоставя създаването на проблеми в сектора. В него е заложена сериозна административна регулация, която не дава право на свободно договаряне. В този си вид законът не само не решава настоящи проблеми, но се очертава опасност за трайна несигурност и липса на предвидимост при ползването и стопанисването на земеделската земя, противоречи на основните пазарни принципи. Създава се опасност от нарушаване на вече създадени, действащи и установени правила, които допринесоха за стабилността в земеползването. Правилата на демократичната държава са много ясни и трябва да се прилагат навсякъде. Мисля си, че в този вид законът би създал нови големи проблеми за аграрния сектор. Затова напълно споделям мнението, че е наложително законпроектът да бъде преработен, а заинтересованите страни трябва да бъдат поканени по време на създаването му. Това е основен закон и е задължително да е прецизен.

- И на финала, оптимист ли сте за бъдещето на българското земеделие?
- Оптимист съм, че секторът е с бъдеще и ще просперира. Тук наистина има много възможности за развитие. А най-хубавото е, че може да работим в посока запазване земята за идващите след нас. Трябва да съхраним природата и аз съм щастлива, че действаме точно така. Имам надежда, че всичко се променя към по-добро. Апелирам, повече хора да поемат по този път. Природата трябва да я има и за идващите след нас, нали?
Разговора води Янка Апостолова

Агрополитиката, Говори Брюксел

Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Преброяват земеделските стопанства през 2020 г

Правителството одобри проект на Закон за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г. Анкетирането...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

137 лозаро-винарски стопанства кандидатстват за увеличаване на конкурентоспособността

В ДФ „Земеделие“ са постъпили 137 проекта по време на първия прием по мярка...

Форуми, Анализи, Коментари

Винария 2019 - арена на изисканите напитки и храни

Винария 2019 - арена на изисканите напитки и храни

Международната изложба за лозарство и винарство  Винария  представя от 20 до 24 февруари  колекциите...

Пазари, Борси, Цени

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Годишната консумация на вино в България е от 110 до 120 млн. литра

Виненият отрасъл в България има своето стабилно място и се е доказал през годините....

Агротехника, Растителна защита

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

Нели Йорданова, генерален директор на АРИБ: Правилната употреба на продуктите за растителна защита гарантира защитата на човешкото здраве

АРИБ представлява растителнозащитната индустрия в България. Фирмите-членове на Асоциацията имат съществена роля за насърчаване...

Иновации

Блокчейн технология ще намали количествата изхвърляни храни

Блокчейн технология ще намали количествата изхвърляни храни

IBM оповести своя годишен списък 5 за 5, в който компанията посочва пет ключови...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.