Над половината от българите (60%) смятат, че инвазията на Русия в Украйна е заплаха за сигурността на България, по данни от националния доклад за България в последния „Стандартен Евробарометър 98“, проведен у нас между 18 януари и 8 февруари. 56% от запитаните възприемат действията на ЕС в отговор на кризата като защита на европейските ценности. Увеличава се одобрението за общата външна политика на ЕС сред българите, доближавайки се до средното ниво за ЕС (България – 61%; ЕС – 70%). Освен това над две трети от българските граждани са съгласни с необходимостта от засилено сътрудничество в областта на отбраната (71%) и инвестирането на повече средства в отбранителни способности (63%).

По отношение на енергийните и финансовите трудности, предизвикани от военната ескалация, над две трети от българските граждани одобряват инвестирането от страна на ЕС във възобновяеми енергийни източници (76%), в намаляването на вноса на руски газ и петрол в името на глобалната сигурност (69%) и в повишаването на енергийната ефективност на сградите с цел трайно намаляване на зависимостта от внос на енергоносители (80%).

На челно място като най-важни проблеми се подреждат покачването на цените и икономическата ситуация (62%). С много отчетлив ръст на второ място у нас като предизвикателство се нарежда  миграцията (България – 32%; ЕС – 17%).

Значително мнозинство оценява състоянието на националната икономика като лошо (80%), докато на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (63%). Когато става дума за предизвикателствата на национално ниво, българите споделят общоевропейските приоритети – справяне с инфлацията и подобряване на международната обстановка, стабилизиране на доставките на енергия. Мнозинството от респондентите (76%) счита Съюза за организация, която притежава необходимия потенциал да се справи с предизвикателствата в международен план.

Инициативата на ЕС за общия механизъм за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU е оценена от половината българи като ефективна. Българите в по-голяма степен застават зад стимулирането на инвестициите в частния сектор, но в много по-малка степен се заявяват в подкрепа на общия паричен съюз, базиран на еврото, общата енергийна политика и единния цифров пазар.

В рамките на изследването се събират данни и за нагласите към медийната среда. Въведен е индекс на доверието към отделните медийни канали. Българите и останалите граждани на ЕС декларират еднакво ниско доверие в медиите като цяло (България – 39%; ЕС – 38%) . Най-ползваната като източник на информация медия в България е телевизията в традиционния ѝ вариант (90%), след това се нареждат социалните мрежи (51%), интернет (35%) и радиото (25%). Отчита се възходяща тенденция в оценката за обществената вреда от дезинформацията. Българите и другите европейските граждани в еднаква степен възприемат фалшивите новини като проблем както в национален план (76%), така и за демокрацията по принцип (83%).

Всички данни от проучването за България ще откриете тук.

Отдел "Преса и медии"

Представителство на ЕК в България

Европейската комисия одобри нова партида от 151 проекта в рамките на Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) с цел подпомагане на държавите членки при подготовката, проектирането и изпълнението на максимум 326 новаторски реформи през 2023 г.

Много проекти на реформи са свързани с предизвикателствата на плановете за възстановяване и устойчивост и плана REPowerEU. Поставя се силен акцент върху подобряването на оперативния капацитет и ефективността на публичните администрации на държавите членки. Освен това експертна помощ ще се предоставя при разработването и изпълнението на реформи за постигане на екологичния и цифровия преходи. 32% от проектите в рамките на ИТП за 2023 г. са съсредоточени върху изпълнението на целите на Зеления пакт, а 40 % — върху цифровия преход и иновациите.

За да се увеличи солидарността с Украйна и да се повиши ефективността при използването на нашия инструментариум, ИТП ще подкрепя държавите членки при прилагането на санкциите срещу Русия. Например, за да се подобри замразяването на активи, подкрепата ще бъде насочена към установяването на действителната собственост или контрол върху дадено търговско дружество. Подкрепата по линия на ИТП ще спомогне и за наблюдение на сделките с криптовалути, за да се предотврати заобикаляне на санкциите, както и за картографирането на компетенциите на националните органи, които прилагат санкциите.

Една трета от реформите са свързани с водещи проекти в областта на енергетиката, публичната администрация, публичните финанси, интеграцията на мигрантите и здравеопазването. Например водещата инициатива за интегрирани грижи е насочена към държавите членки, които желаят да разработят и приложат реформи за подобряване на оперативната съвместимост и цифровизацията на системите на здравеопазване.

За 2023 г. за България са одобрени 13 проекта

България настоя да бъде увеличен размерът на подпомагане за страната от земеделския резерв на Европейския съюз. Това бе поискано в рамките двустранна среща между заместник-министъра на земеделието Георги Събев и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, по инициатива от българската страна. Тя се състоя по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе вчера в Брюксел.

Аграрният заместник-министър запозна еврокомисаря с актуалната обстановка на пазара на селскостопански продукти, както и с трудностите, пред които са изправени българските земеделски производители вследствие на прекомерния внос от Украйна. В разговора Георги Събев отново подчерта, че страната ни е солидарна с Украйна и подкрепя необходимостта от осигуряване на доставки на селскостопански продукти, за да се гарантира световната продоволствена сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на стопаните в ЕС. Той информира още, че сериозни притеснения буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, а данните показват, че интензивният внос продължава и през 2023 г. „Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия“, посочи заместник-министърът. Освен България, още само 2 държави се очаква да получат подпомагане от земеделския резерв – това са Полша и Румъния.

Двамата обсъдиха и предизвикателствата пред земеделието, свързани с безпрецедентно поскъпване на основните производствени ресурси и несигурността на земеделските пазари. Заместник-министър Събев отбеляза, че значителното нарастване на цените на торове, препарати, фуражи и енергия се отразява неблагоприятно върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със сериозни трудности при реализацията на продукцията си.

По време на заседанието земеделските министри обсъдиха критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. България подкрепи искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. Друга обсъждана тема бе търговията в селското стопанство.

Разгледан беше и пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор „Рибарство и аквакултури“ в ЕС. Основните приоритети на страната ни за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни.

В рамките на Съвета бе представено и Съобщение на Комисията за преразглеждане на инициативата на ЕС относно опрашителите – Нов пакт за опрашителите. В своята позиция България приветства документа с оглед възможния принос на инициативата за постигане на целите на Европейския зелен пакт. „Надяваме се, че най-късно до 2024 г. ще завърши оценката за ключовите опрашители, сред които са и пчелите. Намираме за изключително важно финализирането на стандартизираната методика за мониторинг на опрашителите в най-кратки срокове, може би дори преди предвидения сега срок – 2026 г. Подобна мярка ще помогне за подобряване на диалога между пчелари и земеделски производители, за да има повече яснота, прецизност и устойчивост в поминъка и на едните, и на другите“, посочи още българският представител.

Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) извърши предварителното класиране на проектни предложения по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от ПРСР 2014 – 2020 г. по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.020 – Енергийна ефективност „Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“.

122 проектни предложения с общо заявена безвъзмездната финансова помощ в размер на 106 054 895,71 лв. са преминали предварителна оценка по процедура „Енергийна ефективност“.

От подадените 128  проекта, 6 се дублират и същите се считат за оттеглени на основание т. 13 от раздел 21.2 „Оценка на административно съответствие и допустимост“ към Условията за кандидатстване. След приключване на приема в „ИСУН 2020“ на 24.02.2023 г., проектите по процедурата са оценени от оценителната комисия за извършване на предварителна оценка. На интернет страницата на ДФ „Земеделие” е публикуван списък с предварително класираните проекти. Определеният бюджет по процедура „Енергийна ефективност“ е в размер на 29 337 000 лева.

Законоустановеният срок за подаване на възражения пред Управляващия орган на ПРСР е 14 дни от публикуване на информация за присъдените точки по критериите за подбор на електронната страница на ДФ „Земеделие“.

16 март 2023 г.                                                             ДФ „Земеделие“ - РА