Земеделците прекратиха протеста, приемат предложения меморандум

Меморандумът беше подписан между Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните и Инициативния комитет за провеждане на общонационален земеделски протест.

След два дни на протести, в които земеделски производители от сектор „Земеделие“, в това число животновъди, овощари, производители на мед и пчелни продукти и др., отстояваха а исканията си към властта, беше сключен меморандум по всяка една точка от исканията.

Решението за подписването на документа беше взето заедно от протестиращите и одобрено от всяка организация на Инициативния комитет.

 

По първо искане:

Чл. 1 Забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на месец ноември, след което се въвежда лицензионен режим, който отчита необходимите количества на преработвателните предприятие за производствените им нужди. Ще се изработи лицензионен режим за внос на пшеница, царевица и рапица, съгласно договореното между Украйна и Европейската комисия. За вноса от Украйна на други продукти, включително сухо мляко и пчелен мед и пчелни продукти, ще се въведат правила за прилагане на лицензионен режим, ако вносът от Украйна надвишава 10% от общия обем по себестойност на вноса и вътрешнообщностната доставка в Република България за съответния тип продукт.

Чл. 2. Всяка седмица Агенция „Митници" да публикува обемите за внос и износ на четирите зърнени култури и средната декларирана цена, както и публикуване на обемите за внос и износ и средна декларирана цена за останалите продукти по чл. 1.

Чл. 3. По отношение на завишаване на контрола на вноса от трети страни, включително и от Украйна, вече има издадена заповед РД11-2128 от 18.09.2023 г.

 

По второ искане:

Чл. 4. Прието е решение от Европейската комисия за съответствие на държавна помощ «Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за сумата от 150 млн. лева, а за допълнително осигурените средства в размер на 63 млн. лева е подадено уведомление SA. 109409, като се полагат максимални усилия за съкращаване сроковете за произнасяне от страна на ЕК до края на месец септември. В срок до 30.09 2023 г. ще се изплати общият размер от 213 млн. лв. По отношение отпадане тавана на помощта за Украйна, ще се изготви национална позиция за отпадане на тавана, която да бъде приета от Министерски Съвет до 27.09.2023 г., и ще се проведат разговори от Министър-председателят на Република България с Председателя на ЕК за отпадане таваните на помощта, след което ще бъде прието решение на УС на ДФЗ за изплащане на допустимата помощ.

 

По трето искане:

Чл. 5. Земеделските стопани, подали заявление до 26.09.2023 г. по държавната помощ за компенсиране на 100% пропаднали площи, след обработване на заявленията, получават подпомагането в рамките на 3 работни дни. За останалите земеделски стопани остава срокът за подаване на заявление до 06.10.2023 г., като те ще получат плащането след обработка на заявленията. Да се променят Указанията за предоставяне на „Помощ за компенсиране на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития, конито могат да бъдат приравнени на природни бедствия", настъпили през 2023 г. в посока възможност за прихващане на изискуеми публични задължения към държавния бюджет.

По четвърто искане:

Чл. 6. Помощта по програмата de minimis за 2023 г. в размер на 47,5 млн. лева ще бъде осигурена от допълнителни средства от бюджета и ще бъде разпределена на равни части за подпомагане на най-малките земеделските производители в сектор "Животновъдство", в това число пчелен мед, и в сектор „Растениевъдство".

Разпределянето във всеки един от секторите ще бъде извършено по методика, изработена съвместно с Министерството на земеделието и храните.

 

Чл. 7. Министерството на земеделието и храните да започне разработването на комплекс от политики по браншове, които да повишат конкурентоспособността на съответния бранш и последващ план за действие.

 

По пето искане:

Чл. 8. Земеделските производители на мляко, които не могат да докажат реализация на продукция, поради внос на сухо мляко от Украйна, да получат подпомагане по интервенциите по обвързаната подкрепа на база правно основание за форсмажор и след разрешение от ЕК.

Чл. 9. Изменения и допълнения на Меморандума се извършват чрез подписване на анекс между страните.

 

Премиерът акад. Денков: Договорените решения в областта на земеделието и енергетиката съответстват на целите и приоритетите на правителството

Правителството показа как ще продължи да работи и занапред – като поема конкретни ангажименти, които може да изпълни, и търси най-добрите решения на проблемите чрез преговори. Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков в началото на днешното правителствено заседание. Премиерът благодари на преговарящите екипи от двата протеста  за конструктивните разговори вчера.

 

„Всички решения, които бяха взети - и в областта на енергетиката, и в областта на земеделието, съответстват на целите и приоритетите на правителството и нямаше нужда кабинетът да отстъпва“, заяви акад. Денков. В отговор на трупани с години проблеми, вчера бяха договорени стъпки, от които ще спечелят и държавата, и хората. Поетите от кабинета ангажименти предстои да бъдат оформени като конкретни документи, които ще бъдат подписани от представители на правителството, за да е ясно кой ще ги реализира.

 

В изпълнение на поетите вчера ангажименти, още на днешното правителствено заседание кабинетът осигурява допълнителни 63 милиона лева за земеделските производители. Процедурите ще бъдат ускорени, така че средствата да стигнат до тях във възможно най-кратки срокове. Работи се и по темата за слънчогледа от Украйна, чийто внос ще бъде разрешен едва след уточняване на квота за България. По този начин продукцията на българските производители ще се реализира с приоритет и същевременно ще се осигури достатъчно суровина за преработвателите на олио. От това и държавата ще спечели приходи, и хората ще виждат олио на поносими цени в магазините. По енергийната тема се работи за създаване на оператор за конверсия на въглищните региони, чиято цел е подготовката на регионите за развитие на нови икономически дейности.

 

Това, което видяхме вчера в разговорите  - и с представителите на енергийния сектор, и със земеделците, е че напрежението, което всички виждаме по медиите и на площада, е отражение на огромно натрупано недоверие към политическата класа, защото тези хора са лъгани много пъти през годините, заяви още премиерът акад. Николай Денков. В заварената ситуация правителството се налага да реагира много бързо и да покаже, че поетите от кабинета ангажименти се изпълняват.

Ползите от екологичния и дигитален преход трябва да бъдат разяснени на фермерите

Ползите от екологичния и дигитален преход трябва да бъдат разяснени на фермерите, за да бъдат насърчавани да се включват в прилагането му. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев по време на неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие. който се проведе в гр. Кордоба, Испания. „Това ще стане възможно, ако се гарантира достатъчна компенсация на земеделските стопани за положените допълнителни усилия. Земеделските производители трябва да имат свободен достъп до цифровите мрежи и софтуерните приложения“, подчерта министър Вътев.

Той заяви, че успешното прилагане на цифровите технологии предоставя устойчиви решения за настоящите и бъдещи предизвикателства в сектора. Министър Вътев посочи също, че иновативната селскостопанска продукция, устойчивите производствени екосистеми и селскостопанските данни са трите основни направления, които трябва да бъдат разработени успоредно за постигане на по-екологични и устойчиви селскостопански системи. Същевременно министърът изтъкна, че приложението на научните достижения не трябва да води до компромис с високите стандарти за безопасност на ЕС. Той отбеляза още , че трябва да се гарантира правото на информиран избор на потребителите.

Испанското председателство на Съвета на ЕС постави във фокуса на дискусията на министрите темата за новите технологии като инструмент за по-устойчиво селско стопанство в условията на измененията на климата.

В рамките на министерския дебат, делегациите на държавите членки посочиха подходящи инициативи за насърчаване на технологиите за двоен преход на хранително-вкусовия сектор – както зелен, така и цифров.  Министрите обсъдиха и темата как европейското селско стопанство може да се възползва от резултатите от изследванията, използващи нови геномни техники, в които научният и технологичен сектор на ЕС има водеща роля.

Защитено наименование за произход „Българско бяло саламурено сирене“ е вторият регистриран млечен продукт от национално значение

„Българско бяло саламурено сирене“ е признато днес от Европейската комисия за Защитено наименование за произход. Това стана с публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1571 на Комисията за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Българско бяло саламурено сирене/Bulgarsko byalo salamureno sirene“ (ЗНП)) в Официалния вестник на ЕС, брой L 192 от 31.07.2023 г.

Инициативата за регистрация на наименованието отново е на групата производители Сдружение „Български традиционни млечни продукти“. Заявлението за регистрация бе изпратено от Министерство на земеделието и храните (МЗХ) до ЕК през м. февруари 2021 г.

Това е третото родно географско означение, след ЗГУ „Българско розово масло“ и ЗНП „Българско кисело мляко“, което съдържа името на държавата в себе си. Признанието се получава в изключителни случаи за наименования с широка популярност и доказан международен авторитет.

При ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ очертаният географския район на производство, също както при ЗНП „Българско кисело мляко“, е територията на Република България, и използваната суровината е мляко само от този район – краве, овче, биволско, козе или смесено.

Благоприятните климатични и природни условия в страната спомагат за развитието на млечнокиселите бактерии, които се използват при производството на продукта и оказват влияние на неговите специфични характеристики от най-дълбока древност.

Традиционното ЗНП „Българско бяло саламурено сирене“ се произвежда с добавка на симбиотична закваска от бактерии Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus, както и на закваска от бактерии Lactococcus lactis subsp. lactis и Lactobacillus casei. Органолептичните качества на продукта се формират освен от приятния млечнокисел вкус от закваската и саламурата, така и от леката ненатрапчива горчивина от разпадните продукти на сложните белтъчини и от някои аминокиселини. Съвкупността от вкуса и аромата от тези компоненти формира „букета“ на сиренето.

След влизане в сила на регламента, само производителите, които произвеждат в съответствие с одобрената продуктова спецификация и това е удостоверено от контролиращо лице – сертифициращо дружество, могат да използват регистрираното наименование, означението „защитено наименование за произход“ или абревиатурата ЗНП, както и специалния символ (лого) на ЕС, с който се обозначават продуктите със ЗНП. За целта следва да са преминали процедура по одобрение от МЗХ и да са вписани в регистъра на производителите на дадения продукт на уебсайта на министерството.

Продуктите със защитени географски означения са вид интелектуална собственост и поради това се ползват с особено висока степен на закрила от неправомерна употреба на наименованието, включително посредством двустранни търговски споразумения между ЕС и трети страни.

Пет основни приоритета в управленската програма на правителството

Пет основни приоритета съдържа  Програмата за управление на България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г., приета от правителството днес:

  1. Присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 г. Целта е да се изпълнят всички необходими дейности, за да се отговори на изискванията на европейските партньори за приемане на страната ни в Шенген. Правителството ще укрепи граничния контрол, като създаде ефективна инфраструктура и организация на работа, с което България ще допринесе за общата сигурност на европейските граници. Ще се въведе комплекс от нови антикорупционни мерки и ще се реформират службите за сигурност. Отпадането на границите между България и съседите й от ЕС ще доведе до съществено облекчаване на трафика и съкращаване на времето за престой по границите, ще даде допълнителен тласък на туризма, търговията и всички други сфери на трансграничния бизнес.

2.Присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 г. България ще работи в тясно сътрудничество с европейските институции и партньори, за да изпълни всички необходими условия за успешно приключване на процеса. Кабинетът ще предложи бюджети за 2023 и 2024 г. с 3-процентен годишен бюджетен дефицит. Ще проведе мащабна разяснителна кампания за ползите от въвеждането на единната европейска валута, която има за цел да опровергае разпространяваната дезинформация и да разсее притесненията на част от българските граждани. В нея правителството ще отстоява множеството ползи от еврото за гражданите, предприятията и икономиката като премахване на таксите за превалутиране; стимулиране на европейските инвестиции в България и създаване на повече, по-качествени и по-добре заплатени работни места; засилване на конкурентоспособността на българските предприятия; повишаване на ценовата и икономическата стабилност и ускоряване на растежа; облекчаване и поевтиняване на търговията на българските предприятия в еврозоната и извън нея; по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари.

3.Овладяване на инфлацията. Правителството ще предприеме необходимите мерки и реформи, за да стабилизира цените на стоките и услугите и да създаде благоприятна икономическа среда за бизнеса и за гражданите. Министерският съвет ще подкрепи и насърчи развитието на иновациите и на индустрията, както и на селското стопанство. Ще засили контрола върху целесъобразното използване на субсидиите и срещу потенциални злоупотреби с предоставените финансови средства.

4.Изпълнение на реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Кабинетът ще предприеме конкретни действия, включително и чрез законодателни инициативи, за да осигури ефективното изпълнение на НПВУ и усвояването на следващите плащания. Ще се положат основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Европейския зелен пакт. Изпълнението на НПВУ ще възстанови потенциала за растеж на икономиката, ще го развие и повиши, с което в дългосрочен план ще се постигне стратегическата цел за конвергенция на българската икономика и изравняване на нивата на доходите в България със средноевропейските.

5.Подобряване на ефективността и прозрачността на управлението на общинските проекти. Правителството планира целеви финансов ресурс за общински проекти, което ще позволи на общините да реализират приоритетните си инициативи за развитие и подобряване на услугите за гражданите. За да се гарантира максимална публичност и прозрачност при целесъобразното изразходване на средствата за общините, ще се изработи предвидима и обективна методика за оценка на проектите.

Програмата за управление на Република България за периода от юни 2023 г. до декември 2024 г. е резултат от  постигнато съгласие между коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ и коалиция „ГЕРБ-СДС“ .

Управленската програма съдържа конкретни дейности на правителството в изпълнение на ангажиментите за законодателни инициативи, договорени между двете подкрепящи го коалиции преди съставянето на кабинета. В документа са заложени реалистични цели и мерки, които да доведат до реални и измерими резултати, съобразени с Националната програма за развитие на България 2030 и с Националния план за възстановяване и устойчивост. Дейностите са обезпечени с финансиране от европейските фондове и от държавния бюджет.

Управленската програма е изготвена в съответствие със структурата на Министерския съвет, като всеки от министрите и повереното му министерство ще изпълняват заложените мерки през следващите месеци в своя ресор.

 

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Земеделците прекратиха протеста, приемат предложения меморандум

Земеделците прекратиха протеста, приемат предложения меморандум

Сряда, 20 Септември 2023

Меморандумът беше подписан между Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и храните...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

Животновъдите са против забраната  за паша в националните паркове

Животновъдите са против забраната за паша в националните паркове

Четвъртък, 31 Август 2023

Във връзка с публикации в медиите за изпратено до министър-председателя писмо от екоактивисти с...

Компании, Събития, Анализи

SPACE 2023: В сърцето на глобалното хранително предизвикателство

SPACE 2023: В сърцето на глобалното хранително предизвикателство

Сряда, 20 Септември 2023

37-ото издание на SPACE се проведе от вторник, 12 до четвъртък, 14 септември в...

Реколта, Пазари, Цени

МЗХ определи ставката за предоставяне на спешна финансова помощ за производителите на слънчоглед

МЗХ определи ставката за предоставяне на спешна финансова помощ за производителите на слънчоглед

Понеделник, 04 Септември 2023

78,33 лв./ха е ставката, определена със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил...

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

НАЗ: Институциите да вземат мерки за оцеляването на сектор „Земеделие“

НАЗ: Институциите да вземат мерки за оцеляването на сектор „Земеделие“

Събота, 09 Септември 2023

Националната асоциация на зърнопроизводителите многократно е доказвала, че стои зад всеки един фермер. Това...

Иновации, Обучение, Агросвят

Винено грозде, Arrigoni гледа към бъдещето с нови решения за защита срещу изменението на климата

Винено грозде, Arrigoni гледа към бъдещето с нови решения за защита срещу изменението на климата

Понеделник, 25 Септември 2023

Докато винарната „Terre dei Pallavicini“ избира агротекстила Iride® и Fructus®, Групата продължава своите изследвания...






Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.