Несъбрани приходи от ДДС: през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от ДДС

Според  проучване на Европейската комисия, през 2017 г. държавите от ЕС не са събрали 137 млрд. евро приходи от данъка върху добавената стойност (ДДС).

 В сравнение с предишни години тази разлика — между дължимия и реално събрания ДДС — е по-малка, но все още е значителна. Тази значителна разлика между дължимия и събрания ДДС отново изтъква нуждата от предложената през 2017 г. от Комисията задълбочена реформа на нормите на ЕС относно ДДС, както и от засилване на сътрудничеството между държавите членки в борбата срещу измамите с ДДС и за практическото прилагане на нормите в полза на законово изрядния  бизнес.

 С разликата между дължимия и събрания ДДС се измерва ефективността на мерките във всяка държава членка за прилагане и спазване на нормите относно ДДС, като по този начин се прави оценка на пропуснатите приходи поради данъчни измами, избягване на данъци,несъстоятелност, финансова неплатежоспособност и погрешно определяне на размера на дължимия данък.

По този повод комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: „Благоприятният икономически климат и някои въведени от ЕС краткосрочни политически решения спомогнаха за намаляването през 2017 г. на разликата между дължимия и събрания ДДС. За да постигнем по-осезаеми резултати обаче е необходима задълбочена реформа на системата на ДДС, която да я укрепи още повече срещу измамите.

 В тази връзка поддържаме предложенията си за въвеждане на окончателна и благоприятна за деловите среди система на ДДС. Държавите членки не могат да бездействат, докато губят милиарди поради незаконни верижни измами с ДДС и несъгласуваност в системата.

Най-голямата разлика между дължимия и събрания ДДС бе отчетена в Румъния — 36 % несъбрани приходи от ДДС за 2017 г., следвана от Гърция (34 %) и Литва (25 %). Най-малка бе разликата в Швеция, Люксембург и Кипър, където несъбраните приходи от ДДС бяха средно само 1 %. В абсолютно изражение най-голямата разлика между дължимия и събрания ДДС бе отчетена в Италия: 33,5 млрд. евро.

Показателите при отделните държави членки все още се различават съществено. Несъбраните приходи от ДДС намаляха в 25 държави членки и се увеличиха в три. Резултатите при Малта (-7 процентни пункта), Полша (-6 процентни пункта) и Кипър (-4 процентни пункта) бяха много  добри и свидетелстват за значителен спад на загубата на ДДС. Резултатите при седем държави  членки — Словения, Италия, Люксембург, Словакия, Португалия, Чехия и Франция също бяха окуражаващи: разликата между дължимия и събрания ДДС намаля с над 2 процентни пункта. Тази разлика силно нарасна в Гърция (2,6 %) и Латвия (1,9 %), и малко — в Германия (0,2 %).

В номинално изражение разликата между дължимия и събрания ДДС намаля през 2017 г. с 8 млрд. евро, достигайки 137,5 млрд. евро, като това намаление е сходно на отчетеното през 2016 г. — 7,8 млрд. евро. През 2017 г. разликата между дължимия и събрания ДДС бе 11,2 % от общите приходи от ДДС в ЕС, в сравнение с 12,2 % през предходната година.

 Тази тенденция се наблюдава вече пета поредна година.В публикувания  доклад разликата между дължимия и събрания ДДС е изложена главно за 2017 г., тъй като това е последният период, за който има изчерпателни данни от националните сметки и данни за собствените ресурси.

 В тазгодишното проучване се въвежда нов елемент: прогнозно изследване за получаване на т.нар. „бърза прогноза“ за годината преди годината на публикуване, в случая за 2018 г. Според тази бърза прогноза разликата между дължимия и събрания ДДС ще продължи да намалява и през 2018 г. ще е спаднала под 130 млрд. евро или  10 % от съвкупния дължим ДДС.

Контекст

Проучването за разликата между дължимия и събрания ДДС е финансирано от бюджета на ЕС, а констатациите в него са от значение както за ЕС, така и за държавите членки, защото ДДС е важен източник на приходи за бюджета на ЕС и за националните бюджети.

 При проучването е приложена „низходяща методика“: разликата между дължимия и събрания ДДС се определя възIP/19/5511 основа на данни от националните сметки. С времето използваната методика бе подобрена и прецизирана, като понастоящем позволява оптимална сравнимост на резултатите и точност на данните при изготвянето на прогнозите.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

Председателите на парламентите ще обсъдят европейските перспективи на Западните Балкани

Председателите на парламентите ще обсъдят европейските перспективи на Западните Балкани

Понеделник, 27 Януари 2020

Председателите на парламентите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и...

Компании, Събития, Анализи

Спешната хуманитарна ситуация на някои гръцки острови ще бъде обсъдена с Комисията и Съвета на 29 януари

Спешната хуманитарна ситуация на някои гръцки острови ще бъде обсъдена с Комисията и Съвета на 29 януари

Понеделник, 27 Януари 2020

 Спешната хуманитарна ситуация на някои гръцки острови, и особено положението на децата, ще бъде...

Реколта, Пазари, Цени

Кирил Домусчиев:Българската икономика работи качествено и конкурентоспособно

Кирил Домусчиев:Българската икономика работи качествено и конкурентоспособно

Понеделник, 27 Януари 2020

Българската икономика работи стабилно и вървим нагоре, заяви председателят на Конфедерацията на работодателите и...

Иновации, Обучение, Агросвят

„Хоризонт Европа": Науката отговаря на глобалните предизвикателства

„Хоризонт Европа": Науката отговаря на глобалните предизвикателства

Понеделник, 27 Януари 2020

На 31 януари  от 11:00 ч. в София Хотел Балкан, зала „Средец“, ще се...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.