Есенна икономическа прогноза 2019 г.: Изпълнен с предизвикателства път напред

Вече седем поредни години европейската икономика се намира в растеж и се очаква тя да продължи да се разраства през 2020 г. и 2021 г. Пазарите на труда остават динамични и безработицата продължава да намалява. Външната среда обаче не е толкова благоприятна и несигурността продължава да е голяма. Това засяга особено производствения сектор, който  преминава също през структурни промени. В резултат на това европейската икономика изглежда  се насочва към продължителен период на по-слаб растеж и слаба инфлация.

Понастоящем брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се очаква да нарасне с 1,1 % през  2019 г. и с 1,2 % през 2020 г. и 2021 г. В сравнение с лятната икономическа прогноза от 2019 г. публикувана през юли прогнозата за растеж бе понижена с 0,1 процентни пункта през 2019 г. (от 1,2 %) и с 0.2 процентни пункта през 2020 г. (от 1,4 %).  За ЕС като цяло се предвижда БВП  да се увеличи с 1,4 % през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Прогнозата за 2020 г. също бе занижена в сравнение с лятото (от 1,6 %).

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията за еврото и социалния диалог, отговарящ също за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите  пазари, заяви: До настоящия момент европейската икономика показа устойчивост на фона на по-малко благоприятна външна среда: икономическият растеж се запази, създаването на работни места беше стабилно, а вътрешното търсене силно. Въпреки това в бъдеще може да срещнем  трудности: период на голяма несигурност поради търговските конфликти, нарастващите  геополитически напрежения, продължаващата слабост в производствения сектор и излизането на Обединеното кралство от ЕС.

 Призовавам всички държави от ЕС, които имат високи равнища на публичен дълг, да следват разумни фискални политики и да намалят своите дългове. От друга страна държавите членки, които разполагат с фискално пространство, следва да го използват сега.

Комисарят по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз Пиер Московиси заяви: През следващите две години всички икономики в ЕС ще продължат да се разрастват въпреки все по-големия брой препятствия. Основите на икономиката на ЕС са стабилни: след шест години растеж безработицата в ЕС е на най-ниското си равнище от началото на века, а съвкупният дефицит е под 1 % от БВП.

 Но по изпълнения с предизвикателствата път напред няма място за самодоволство. Всички политически лостове ще трябва да бъдат използвани за укрепване на устойчивостта на Европа и за подкрепа на растежа.Растежът ще зависи от ориентираните към вътрешния пазар сектори Продължаващото напрежение в търговията между САЩ и Китай и високите равнища на несигурност на политиката, особено по отношение на търговията, засегнаха инвестициите, производството и международната търговия.

 Очаква се растежът на БВП в световен мащаб да остане слаб, поради което растежът в Европа ще зависи от силата на секторите, ориентирани в по-голяма степен към вътрешния пазар. Те от своя страна ще разчитат на пазара на труда, който  да подпомага растежа на заплатите, на благоприятни условия за финансиране, а в някои държави членки, на подкрепа от бюджета. Въпреки че се очаква икономиките на всички държави членки да продължат да се разрастват, малко вероятно е единствено вътрешните фактори за растеж да са достатъчни за осигуряването на силен растеж.

Пазарите на труда би трябвало да останат стабилни, но подобренията ще се забавят Разкриването на работни места в целия ЕС се оказа изненадващо устойчиво. Това отчасти се дължи на факта, че обикновено е нужно известно време на икономическото развитие, за да повлияе на заетостта, както и на изместването на работните места към секторите на услугите.

Заетостта е рекордно висока, а безработицата в ЕС е на най-ниското си равнище от началото на века. Въпреки че има вероятност нетното създаване на работни места да се забави, безработицата в еврозоната се очаква да продължи да се понижава от 7,6 % през тази година на 7,4 % през 2020 г. и 7,3 % през 2021 г. Очаква се  безработицата в ЕС да спадне до 6,3 % през тази година и да се задържи на 6,2 % през 2020 г. и 2021 г.

 През тази година инфлацията в еврозоната се забави поради спада в цените на енергията и защото дружествата до голяма степен предпочетоха да включат разходите за по-високи възнаграждения в своите маржове вместо да ги прехвърлят на клиентите си. Очаква се инфлационният натиск да остане ограничен през следващите две години. Инфлацията в еврозоната ( според Хармонизирания индекс на потребителските цени) се очаква да достигне 1,2 % през тази и следващата година и 1,3 % през 2021 г. Прогнозата за инфлацията в ЕС е 1,5 % през тази и следващата година и 1,7 % през 2021 г.

Равнищата на държавния дълг ще се понижат за пета поредна година; дефицитите леко ще се увеличат Очаква се публичните финанси в Европа да продължат да се възползват от много ниските лихви, дължими по непогасени дългове. Въпреки по-слабия растеж на БВП съотношението на съвкупния държавен дълг към БВП в еврозоната се очаква да продължи да намалява за пета поредна година до 86,4 % през тази година, 85,1 % през 2020 г. и 84,1 % през 2021 г. Същите фактори важат за ЕС, където съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да спадне до 80,6 % през тази година, 79,4 % през 2020 г. и 78,4 % през 2021 г.

От друга страна, очаква се салдата по консолидираните държавни бюджети леко да се влошат поради въздействието на по-слабия растеж и донякъде по-гъвкавите  фискални политики в някои държави членки. Очаква се съвкупният дефицит на еврозоната да се увеличи от рекордно ниските 0,5 % от БВП през 2018 г. до 0,8 % през тази година, 0,9 % през 2020 г. и 1,0 % през 2021 г., при условие че политиката остане непроменена.

 Въпреки това съвкупната фискална позиция на еврозоната, т.е. общата промяна в структурното бюджетно салдо на 19-те държави, членуващи в еврозоната, се очаква да остане като цяло неутрална. Очаква се съвкупният дефицит в ЕС също да нарасне от 0,7 % от БВП през 2018 г. до 0,9 % през тази година, 1,1 % през 2020 г. и 1,2 % през 2021 г. Рисковете за перспективите са свързани главно със занижени прогнози Редица рискове може да доведат до по-слаб от предвидения растеж. Допълнителната несигурност или по-силното напрежение в търговията или геополитиката биха могли да забавят растежа.

Същият ефект може да се получи и от по-рязко от очакваното забавяне на растежа в Китай поради по-слабите икономически последици от приетите досега мерки на политиката. По-близо до Европа, сред рисковете са неорганизираното излизане на Обединеното кралство от ЕС и вероятността слабостите в производствения сектор да се отразят по-силно на секторите, ориентирани към вътрешния пазар.

Обратно, намаляването на напрежението в търговията, засилването на растежа в Китай и намаляването на геополитическото напрежение биха подкрепили растежа. В еврозоната положително би се отразило на растежа също така, ако държавите членки с фискално пространство изберат по-експанзионистични от очакваните фискални политики.

 Като цяло обаче определено надделяват рисковете, свързани със занижена прогноза. За Обединеното кралство се прави чисто техническо допускане С оглед на процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС прогнозите се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в моделите на търговията между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази.Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху протичащия в момента процес в рамките на процедурата по член 50.

Настоящата прогноза се основава на набор от технически допускания относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 21 октомври 2019 г. По отношение на всички други входящи данни, включително допускания относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 24 октомври 2017 г. включително.

Прогнозата се основава на допускането за липса на промяна в политиките, освен ако не са обявени правдоподобно конкретни и подробни мерки. Следващата прогноза на Европейската комисия — междинната икономическа прогноза от зимата на 2020 г., ще съдържа актуализация на прогнозите за БВП и инфлацията.

Законът, Агрополитиката, Говори Брюксел

 Комисар Мария Габриел се включва в инициативата “Капсула на доброто”

Комисар Мария Габриел се включва в инициативата “Капсула на доброто”

Четвъртък, 21 Ноември 2019

На 22 ноември българският комисар за цифровата икономика и общество Мария Габриел ще участва...

Агротехника, Животновъдство, Растителна защита

УС на ДФЗ утвърди 776 хил. лв. по de minimis за овце и кози-майки под селекция

УС на ДФЗ утвърди 776 хил. лв. по de minimis за овце и кози-майки под селекция

Четвъртък, 21 Ноември 2019

Управителният съвет на ДФЗ утвърди финансов ресурс в размер на 776 000 лв. за земеделски...

Компании, Събития, Анализи

Международно изложение за ХВП „North East Food Show” ще се проведе в Шилонг, Индия

Международно изложение за ХВП „North East Food Show” ще се проведе в Шилонг, Индия

Четвъртък, 21 Ноември 2019

Международно изложение за ХВП „North East Food Show” ще се проведе в периода 4-6...

Реколта, Пазари, Цени

Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година

Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година

Четвъртък, 21 Ноември 2019

“Производството на малини бележи 30% ръст спрямо миналата година. В България за 2019 г....

Инвестиции, Финансиране, Застраховки

Бюджетът за зимните пръскания се увеличава със 71 хил. лева

Бюджетът за зимните пръскания се увеличава със 71 хил. лева

Четвъртък, 21 Ноември 2019

Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ увеличи годишния финансов ресурс за 2019 г. от 5...

Иновации, Обучение, Агросвят

Международна конференция, посветена на кибер сигурността, се проведе в София

Международна конференция, посветена на кибер сигурността, се проведе в София

Сряда, 20 Ноември 2019

Международна конференция, посветена на кибер сигурността, се проведе  за втори път в София. Българската...


Наши партньори

За нас

"Агробизнесът" е издание, предназначено за собственици на агрофирми, мениджъри, експерти, производители, преработватели и търговци на селскостопанска продукция. Задачата, която си поставя списанието, е да помогне на българския агробизнес в усилията му да достигне високите европейски стандарти. Земеделието и хранителната промишленост в България да станат конкурентни на останалите страни, членки на Европейския съюз.