Европейската комисия одобри нова партида от 151 проекта в рамките на Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) с цел подпомагане на държавите членки при подготовката, проектирането и изпълнението на максимум 326 новаторски реформи през 2023 г.

Много проекти на реформи са свързани с предизвикателствата на плановете за възстановяване и устойчивост и плана REPowerEU. Поставя се силен акцент върху подобряването на оперативния капацитет и ефективността на публичните администрации на държавите членки. Освен това експертна помощ ще се предоставя при разработването и изпълнението на реформи за постигане на екологичния и цифровия преходи. 32% от проектите в рамките на ИТП за 2023 г. са съсредоточени върху изпълнението на целите на Зеления пакт, а 40 % — върху цифровия преход и иновациите.

За да се увеличи солидарността с Украйна и да се повиши ефективността при използването на нашия инструментариум, ИТП ще подкрепя държавите членки при прилагането на санкциите срещу Русия. Например, за да се подобри замразяването на активи, подкрепата ще бъде насочена към установяването на действителната собственост или контрол върху дадено търговско дружество. Подкрепата по линия на ИТП ще спомогне и за наблюдение на сделките с криптовалути, за да се предотврати заобикаляне на санкциите, както и за картографирането на компетенциите на националните органи, които прилагат санкциите.

Една трета от реформите са свързани с водещи проекти в областта на енергетиката, публичната администрация, публичните финанси, интеграцията на мигрантите и здравеопазването. Например водещата инициатива за интегрирани грижи е насочена към държавите членки, които желаят да разработят и приложат реформи за подобряване на оперативната съвместимост и цифровизацията на системите на здравеопазване.

За 2023 г. за България са одобрени 13 проекта

България настоя да бъде увеличен размерът на подпомагане за страната от земеделския резерв на Европейския съюз. Това бе поискано в рамките двустранна среща между заместник-министъра на земеделието Георги Събев и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, по инициатива от българската страна. Тя се състоя по време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе вчера в Брюксел.

Аграрният заместник-министър запозна еврокомисаря с актуалната обстановка на пазара на селскостопански продукти, както и с трудностите, пред които са изправени българските земеделски производители вследствие на прекомерния внос от Украйна. В разговора Георги Събев отново подчерта, че страната ни е солидарна с Украйна и подкрепя необходимостта от осигуряване на доставки на селскостопански продукти, за да се гарантира световната продоволствена сигурност, но това не трябва да поставя в риск конкурентоспособността на стопаните в ЕС. Той информира още, че сериозни притеснения буди натискът, който вносът от Украйна оказва върху пазара в страната ни, като по думите му най-сериозните смущения се наблюдават на пазара на маслодаен слънчоглед, а данните показват, че интензивният внос продължава и през 2023 г. „Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на България, без възможности за реализация и липса на търговия“, посочи заместник-министърът. Освен България, още само 2 държави се очаква да получат подпомагане от земеделския резерв – това са Полша и Румъния.

Двамата обсъдиха и предизвикателствата пред земеделието, свързани с безпрецедентно поскъпване на основните производствени ресурси и несигурността на земеделските пазари. Заместник-министър Събев отбеляза, че значителното нарастване на цените на торове, препарати, фуражи и енергия се отразява неблагоприятно върху достъпа до оборотни средства на земеделските производители, които се сблъскват и със сериозни трудности при реализацията на продукцията си.

По време на заседанието земеделските министри обсъдиха критичната ситуация в млечния сектор и необходимостта от мерки на ниво ЕС за стабилизиране на ситуацията. България подкрепи искането за предоставяне на извънредна помощ от селскостопанския резерв. Друга обсъждана тема бе търговията в селското стопанство.

Разгледан беше и пакет от мерки за подобряване на устойчивостта и издръжливостта на сектор „Рибарство и аквакултури“ в ЕС. Основните приоритети на страната ни за устойчиво бъдеще на сектора са постигане целите на Общата политика в областта на рибарството в Черно море в разумни срокове, ефективно прилагане на регионалния подход и осигуряване на равнопоставеност при изпълнение на ангажиментите с трети страни.

В рамките на Съвета бе представено и Съобщение на Комисията за преразглеждане на инициативата на ЕС относно опрашителите – Нов пакт за опрашителите. В своята позиция България приветства документа с оглед възможния принос на инициативата за постигане на целите на Европейския зелен пакт. „Надяваме се, че най-късно до 2024 г. ще завърши оценката за ключовите опрашители, сред които са и пчелите. Намираме за изключително важно финализирането на стандартизираната методика за мониторинг на опрашителите в най-кратки срокове, може би дори преди предвидения сега срок – 2026 г. Подобна мярка ще помогне за подобряване на диалога между пчелари и земеделски производители, за да има повече яснота, прецизност и устойчивост в поминъка и на едните, и на другите“, посочи още българският представител.

Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) извърши предварителното класиране на проектни предложения по подмярка 7.2. „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от ПРСР 2014 – 2020 г. по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-7.020 – Енергийна ефективност „Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общински сгради, в които се предоставят обществени услуги, с цел подобряване на тяхната енергийна ефективност“.

122 проектни предложения с общо заявена безвъзмездната финансова помощ в размер на 106 054 895,71 лв. са преминали предварителна оценка по процедура „Енергийна ефективност“.

От подадените 128  проекта, 6 се дублират и същите се считат за оттеглени на основание т. 13 от раздел 21.2 „Оценка на административно съответствие и допустимост“ към Условията за кандидатстване. След приключване на приема в „ИСУН 2020“ на 24.02.2023 г., проектите по процедурата са оценени от оценителната комисия за извършване на предварителна оценка. На интернет страницата на ДФ „Земеделие” е публикуван списък с предварително класираните проекти. Определеният бюджет по процедура „Енергийна ефективност“ е в размер на 29 337 000 лева.

Законоустановеният срок за подаване на възражения пред Управляващия орган на ПРСР е 14 дни от публикуване на информация за присъдените точки по критериите за подбор на електронната страница на ДФ „Земеделие“.

16 март 2023 г.                                                             ДФ „Земеделие“ - РА  

Министърът на земеделието Явор Гечев и генералният директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към Европейската комисия Чарлина Вичева обсъдиха потенциала за развитие на сектора у нас.

Чарлина Вичева, която е на посещение в България по покана на аграрния министър, представи пред екипа на земеделското министерство новия пакет от мерки за сектора на рибарството и аквакултурите в Европейския съюз (ЕС), който бе обявен от Комисията на 21 февруари 2023 г. Пакетът съдържа четири документа: Съобщение на ЕК за общата политика в областта на рибарството, Доклад за общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, План за действие за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство и Съобщение относно енергийния преход в сектора на рибарството и аквакултурата в ЕС.

Ръководителят на ГД „Морско дело и рибарство“ посочи, че това е най-важният пакет от мерки за сектора в настоящия мандат на Европейската комисия. Тези инициативи дават оценка за целите, поставени през 2013 г., обединяват законодателството за опазване на рибарството със законодателството за околната среда, очертават възможностите за използване на иновативни технологии с цел подпомагане на сектора, след поскъпването на изкопаемите горива, в резултат на войната в Украйна. Също така поставят въпроса за бъдещето и приемствеността между поколенията и се изследват регулаторните бариери пред инвестициите в сектора.

Чарлина Вичева допълни, че според поставената в документите оценка, политиката от 2013 г. изпълнява целите си, но общото заключение е, че има какво да се направи за подобряване на прилагането на мерките както по отношение на дебата за бъдещето на сектора в светлината на новите предизвикателства, свързани с климатичните промени, драстичното ексалиране на замърсяването на Световния океан, особено с пластмаса, така и социалните проблеми, резултат от последните кризи като пандемията и повишените цени на горивата.

Министър Явор Гечев благодари, че България е първата държава, която се запознава с пакета от мерки на Комисията.  „Предстоящата дискусия по предложенията ще помогне за интензивното развитие на сектора, който е изключително важен за страната ни", отбеляза министърът. Той информира, че предстои стартът на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури (ПМДРА) 2021-2027 г. и тя е инструментът, чрез който ще бъдат постигнати поставените цели.

Земеделският министър отбеляза потенциала за развитие на аквакултурите във вътрешните водоеми на страната като ценен източник на протеин, както и въпросите за окачествяване на рибата и достигането на крайния продукт до пазара. Той подчерта, че в резултат на войната в Украйна риболовът в Черно море е изправен пред редица проблеми. „Черно море е специфично, то е и богатство, и голям ангажимент, който България има като страна членка на ЕС, не само за запазването на рибните ресурси, а и за обогатяването им“, заяви министър Гечев.

Той подчерта, че ПМДРА 2021-2027 трябва да е много по-различна, по-ефективна, целенасочена и полезна за сектора, за да постигне по-големи цели. На дневен ред е необходимо да излязат проблемите на младите хора в сектора, алтернативната заетост като туризма, намаляването на замърсяването на морските води с пластмаси и други. Министър Гечев допълни, че екипът му подготвя и законодателни мерки, които ще бъдат предоставени на следващото Народно събрание.

Предстои пакетът от мерки за сектора да бъде обсъден на Съвет на министрите по селско стопанство и рибарство през март 2023 г.

По-късно през деня ръководителят на ГД „Морско дело и рибарство” Чарлина Вичева, заедно със заместник-министъра на земеделието Георги Събев, изпълнителния директор на ИА „Рибарство и аквакултури” Ваня Стаматова и други експерти обсъдиха актуални теми в сектора с представители на бранша.