Надявам се с новия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) фермерите да получат европейската подкрепа, която им е нужна, за модерно и конкурентоспособно земеделие. Това каза министър Явор Гечев на среща със земеделски производители за представяне на СПРЗСР 2023-2027, организирана от Български фермерски съюз в Бургас.

„Планът съдържа всичко, което ще се изпълнява в земеделието следващите 5 години, той е по-различен, по-сложен и по-зелен. В него са и директните плащания, и инвестиционните мерки, и европейските цели, които трябва да постигнем“, коментира агроминистърът. Той информира, че в СПРЗСР са заложени общо около 98 интервенции. Ясни са параметрите на Първи стълб, по който предвиденият бюджет е 1,6 млрд. лева на година. От него 3% се насочват за млади земеделски стопани. 10% са заложени за т.нар. преразпределителни плащания за малките производители. Предвидено е 25 на сто от средствата да са за екосхеми.

Земеделският министър поясни още, че до момента се е взимало една цялостна ставка,  а с новия план 1/3 от нея ще зависи от екологични дейности, които  фермерите трябва задължително да изпълнят. 15% от бюджета на Първи стълб ще бъдат насочени за обвързана подкрепа, от които 60% е за сектор „Животновъдство“ и 40% за „Растениевъдство“. 2% от тях са за протеинови култури.

„Ясни са и секторните интервенции, за които ще бъдат заделени около 1,5% от общия бюджет на директните плащания, като са направени така както са поискани от самия бранш“, информира министърът. Според него те са малко по-различна политика, която не е чак толкова популярна, в която влизат и групите организации на производители. „Един от акцентите, който ще искаме за следващия период е по-правилно коопериране, за да може да е по-конкурентно българското земеделие“, уточни още той.

„Нов момент в Стратегимеския план е въвеждането на  „социалната условност“ и интервенциите за управление на риска”, съобщи Явор Гечев. По думите му  планът не е начало, той не е край, не е и мантра, може да се променя, важното е да бъде ефективен.

Земеделският министър посочи, че до момента никой не е изпълнявал това, което пише в СПРЗСР и подчерта, че  през първите две години от неговото прилагане ще  има възможност той  да се променя. „Ние самите вече откриваме недостиг на информация в него и неправилни неща. Затова срещи като днешната са полезни, за да има обратна връзка, проведохме и Консултативни съвет по животновъдство, по  плодове и зеленчуци, а ни предстоят и още разговори с бранша“, разясни той. 

Относно екосхемите министърът уточни, че фермерите ще трябва да ги изпълняват, за да имат допълнителна доходност. По думите му, ако тези средства не бъдат усвоени, ще бъдат загубени, защото не могат да бъдат пренасочвани към други дейности. Той допълни, че схемите са така насочени, че да изпълняват пряко приоритети свързани с целите на зелената сделка. „Има дейности, които са пряко насочени към намаляване на пестицидите, намаляване на торенето, преминаване към 10% на ландшафта инфраструктура, т.е. незасети земи, които са само за природните дадености за птиците, заместването на изкуствените торове с естествени такива, което ще е много труден преход“, посочи Явор Гечев.

Агроминистърът обясни, че има и отделно перо насочено към биоземеделието. „Заложени са различни парични стимули по отношение на биологичната продукция, така и редица екологични мерки, които ще доведат до  увеличаване на биологично производство. Т.е. ще стимулираме прехода към биологично производство и екологично чиста продукция“, съобщи Явор Гечев. И уточни, че това трябва да доведе до разгръщане на сектора, защото в България биологичното производство не е много спрямо равнищата в Европа.

Земеделският министър пое ангажимент именно в Бургас да бъде направено първото официално представяне на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури /2021-2027г./ Той уточни, че тя е готова и изпратена за разглеждане в ЕК, а новата Програма е по-целенасочена и пазарно ориентирана в сравнение с предишната. Освен това министърът увери, че в региона ще бъде направена и държавна борса. „По този начин ще се осигурява бърз достъп до пазарите по Южното Черноморие и развитието на подобен вид тържища е стратегия на държавата“, обясни министър Гечев. И уточни, че заедно с кмета на Бургас Димитър Николов ще се търси най-подходящото място и парцели в държавни земи за изграждането й.

На въпрос за пострадалите лозари от ураганния вятър през септември министърът обясни, че подпомагането от Министерството на земеделието може да е само за пропадналите площи. „Лозарите трябва да знаят, че друга помощ, например за повредени конструкции, се отпуска през междуведомствената комисия“, обясни Явор Гечев. И уточни, че плащанията от страна на ведомството ще бъдат извършени бързо, но процедурата на комисиите е по-бавна.

От днес до 5 декември започва и извънредният прием на заявления за подпомагане по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.

От 22 ноември 2022 г. започва прием на заявления за подпомагане по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това стана със заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“-РА, утвърдена от министъра на земеделието Явор Гечев.

Един земеделски стопанин ще може да получи подпомагане по подмярка 22.1 в размер на не повече от определената максимална помощ от 15 000  EUR, равняваща се на левовата равностойност на 29 337 лева.

Финансовата помощ е под формата на еднократно платима сума като спешна безвъзмездна финансова помощ, а мярката е насочена към земеделските стопани, като подкрепата по нея има за цел да допринесе за продоволствената сигурност, за преодоляване на пазарните дисбаланси и непрекъснатост на стопанската им дейност.

Заявленията за подпомагане ще се приемат от 22 ноември до 5 декември 2022 г. в общинските служби по земеделие по постоянен адрес на кандидата – физическо лице или адрес на управление на кандидата – юридическо лице или едноличен търговец.

Допустими за подпомагане по подмярка 22.1, са земеделски стопани, които:

• са кандидатствали по схемите за обвързано с производството подпомагане по чл. 18, т. 1-8 и чл. 35, т. 4 от Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания през Кампания 2021 и Кампания 2022 г.; или
• са кандидатствали по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания), и по схемите за обвързано с производството подпомагане по чл. 18, т. 9-15 от Наредба № 3 от 2015 г. през Кампания 2021 и Кампания 2022 г. или
• са кандидатствали за подпомагане по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания), и са осъществявали дейност в направление „розопроизводство“ и/или „винени лозя“, и/или са отглеждали „слънчоглед“ през кампания 2021 и кампания 2022 г. или
• са регистрирани за стопанската година 2021-2022 г. с площи с култивирани гъби или
• са собственици на телета за угояване – мъжки от 6 месеца до 24 месеца, и/или на телета за угояване от 6 месеца до 24 месеца от специализирани месодайни породи.

ЕК одобри изменението на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, с което България може да приложи максимално допустимия лимит за стопанство в първичното селскостопанско производство. Това стана възможно след като в началото на миналата седмица (07.11.22 г.) Министерството на земеделието изпрати искане за нотификация за изменение на схемата, след като в края на октомври ЕК публикува Съобщение за изменение на Временна рамка. С него бе увеличена максималната сума, която едно предприятие с дейност в първичното производство на селскостопански продукти може да получи на 250 хил. евро. До този момент тя възлизаше на 62 хил. евро.

Държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ бе одобрена от ЕК на 16.08.22 г. със срок на прилагане до края на 2022 г. Схемата беше разработена при спазване на правилата на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна. В периода 01-16.09.2022 г. бяха приети над 37 хил. заявления за подпомагане. Сумите, получени от някои земеделски стопани, бяха редуцирани до тавана в одобрената схема за подпомагане – 62 хил. евро.

Заместник-министърът на земеделието инж. Валентин Чамбов и представителите на бизнеса обсъдиха проблемите и перспективите в горския сектор. Пред участниците инж. Чамбов представи актуалните инициативи на министерството за развитието на отрасъла.

„В момента се работи по Наредба 8 за сечите, като предложения за промени могат да се подават до края на месеца“, информира заместник-министърът. И поясни, че се подготвят и изменения в Закона за горите, като уточни, че на по-късен етап ще станат ясни промените, които се правят с цел те да подкрепят дърводобива и преработката на дървесина.

Заместник-министърът подчерта, че Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите ще участват активно в работата по тези нормативни актове, така че да са в подкрепа на сектора. „Имаме добро партньорство и комуникация с Народното събрание и се надяваме да защитим интереса на бранша и лесовъдската гилдия“, уточни инж. Чамбов.  

Тема на дискусията бе и заповедта, ограничаваща до 30% сечите в сто годишните гори. Инж. Чамбов обясни, че има доклад на министерството, в който са включени и становища от научните среди за отпадане на заповедта. „Тази позиция се подкрепя и от министъра на земеделието, но към момента тя все още не е отменена, тъй като дейностите в посока нейното отпадане все още продължават“, разясни аграрният заместник-министър. 

Участниците поставиха въпрос за внесените предложения за изменение на Закона за водите, които засягат и дейности в горския сектор. Според тях заложените изменения не са в полза за стопанисването на горите и няма да допринесе за подобряването на експлоатацията на санитарно-охранителните зони. Делегатите в кръглата маса приеха декларация с позиция относно заложените изменения и тя ще бъде изпратена до Комисията по околна среда и водите и Комисията по земеделието, храните и горите, както и до всички парламентарно представени политически сили. 

Представителите на бизнеса подчертаха, че нейното действие затруднява работата им и пречи на развитието на сектора. Те представиха и други основни трудности, които срещат в дейността си. Според тях сред водещите е липсата на суровина, което води до намаляване или временно спиране на работата и съкращаване на персонал. Липсата на кадри и дългосрочно планиране също са сред перипетиите, които срещат всеки ден. Едно от основните им искания е отпадане на ограниченията за добив на дървесина и гарантиране на сигурността на доставките на суровина.

По време на срещата бе коментиран и Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Пред участниците бяха представени и т.нар. горски мерки, които са заложени в плана, чиято основна цел е да подпомогне напредъкът на дърводобивната и дървопреработвателната промишленост.

Експерти от Министерството на земеделието представиха информация за развитието на горския сектор и актуалната ситуация в отрасъла. Бяха направени презентации за дейността на мебелната и дървопреработвателната промишленост, както и от браншовите организации с фокус проблемите и предизвикателствата пред дейността им.