Службите по земеделие в страната работят в ритъм, който не е постиган досега, и това е в полза на земеделските производители. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев при откриването на нов административен център на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ)-Асеновград, обслужващ и община Лъки. За разлика от стария офис, сега едното от офис-помещенията на ул. „Цар Иван Асен II“ №9 е на партерен етаж и осигурява достъпна среда за гражданите. На събитието присъстваха заместник-кметът на Асеновград Стоян Димитров, заместник-областният управител на Пловдив Иванка Петкова, директорът ОДЗ Пловдив Ангел Личев и други.

„Министерството на земеделието е точно в тези офиси, в регионалните структури, близо до хората“, каза министърът, който подари икона на Св. Георги на служителите и им пожела да продължат да поддържат постигнатия висок професионализъм и темп на работа.

„Екипът на Министерството на земеделието подготви промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, необходими за прилагането на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони и те трябва да са основен приоритет за следващото Народно събрание, наред с бюджета и законодателните инициативи по Националния план за възстановяване и устойчивост“, подчерта министър Гечев в отговор на журналистически въпроси. Той допълни, че е изключително важно подпомагането по Стратегическия план да тръгне навреме към производителите.

„Нямаме индикатори за продоволствена криза, прибраното количество зърно надминава многократно нуждите на страната, а производството при млечните продукти е стабилно, но цените растат“, каза министърът. По думите му това е общоевропейски проблем, резултат от войната в Украйна и последвалото поскъпване на енергоносители и торове.

За пазара на слънчоглед, министър Гечев коментира, че България подкрепя Украйна, като половината от внесените количества в момента са складирани у нас. Той е поставил пред Европейската комисия въпроса за обща европейска солидарност заради затруднената търговия и факта, че зърнопроизводителите не са получавали подпомагане от заложената рекордна подкрепа за земеделския сектор за тази година. Министърът беше категоричен, че подпомагането на земеделския сектор заради пазарните сътресения трябва да продължи и следващата година, тъй като продоволствената сигурност е водещ приоритет.

Министерството на земеделието проведе третото заседание на работната група по въпросите, свързани с изготвяне на предложение за създаване на механизъм за взаимодействие между българските производители и търговски вериги. В срещата участваха заместник-министрите доц. Крум Неделков, Тодор Джиков и Георги Събев, експерти и заинтересованите страни.

„Ще поискаме промяна на законодателната инициатива в две основни посоки. Това е задължителната регистрация на търговците на едро по специален регистър по подобие на всичките страни в ЕС, където търговците на едро ще могат да търгуват с определени продукти първично производство“, съобщи заместник-министър Тодор Джиков. Като допълни, че втората дейност е свързана със създаването на 6 големи събирателни тържища, на които продукцията ще може да се комплектова и да се постигне еднаква активност при етикетирането, за да може да достигне до местата за крайно предлагане каквито са веригите. „Ще въведем и изисквания за складовете на едро, като целта ни е да премахнем анархията, която в момента съществува“, каза още Джиков. „По веригата „От фермата до трапезата“ трябва да има точна и ясна проследяемост“, категоричен бе той.

Заместник-министър Георги Събев представи европейски  практики за обозначаване на продукти. Той обърна внимание, че е необходимо прецизиране в определенията, за да не бъдат подвеждани потребителите. „На пазара и сега има много храни, използващи подобни определения, но не е ясно и еднозначно какво стои зад тях“ уточни Георги Събев. По отношение на контрола той обясни, че в другите държави членки на ЕС сдруженията се обединяват и изграждат самостоятелна система за верификация и контрол. „Те сами си поддържат и гарантират качеството. Така, че не е задължително при въвеждането на някакъв стандарт, той непременно да се следи от държавна институция, може с инициатива на бизнеса“, уточни Събев.

„Трябва да се работи за промотиране на биопродуктите и популяризирането на родното производство в търговските вериги“ посочи земеделският заместник-министър доц. Крум Неделков. „Можем да ползваме опита на големите държави като Италия, Франция, Германия, както и Унгария. Те имат дългогодишни добри практики при развиването на къси вериги на доставки и оптимизиране на логистична и складова политика в търговските вериги“, каза Неделков.

Следващото заседание на работната група е планирано за ноември, а до тогава участниците ще изпратят писмено своите предложения за съвместната дейност, за да могат да бъдат обсъдени след това своевременно. Участниците в срещата се обединиха около факта, че държавата, земеделските производители, преработвателите и представителите на търговските вериги имат желание да изградят сериозно и трайно партньорство.

Трябва да мислим единно, по европейски, защото кризата изменя света, а като че ли ние не се изменяме толкова бързо, колкото се налага да го правим. Това заяви министърът на земеделието Явор Гечев по време на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група (Чешка република, Унгария, Полша и Словашка република) и България, Хърватия, Румъния и Словения, в словашкия град Пезинок. „Трябва да има общ подход на Комисията, защото всяка от нашите държави трудно ще се справи с логистичните проблеми и с напрежението, специално при българските земеделски производители“, допълни той в контекста на пазара на зърнени култури и високите цени на енергоносителите.

Той изрази мнение, че е  необходимо  да се ограничи нелоялната конкуренция между земеделските производители, като посочи, че селскостопанските пазари и като цяло икономиките на страните членки на ЕС са изправени пред сериозни сътресения в последните години – пандемията Covid-19 и нейният ефект, както и ситуацията в Украйна.  И се  аргументира, като каза, че  в момента у нас се произвежда пшеница в много големи количества, спазват се всички европейски изкисвания по отношение на  екологичните параметри, включително ползването само на разрешени препарати.

„България е страна, която е изключителен приятел на Украйна, но стоките, които влизат от там не са произведени по същия стандарт и дебалансират сериозно вътрешния пазар в страните, които са близко до границата й. Получава се така, че ние изпълнявайки регламентираните стандарти, се лишаваме от много от препаратите, с които можем да повишим добивите си. Създава се нелоялна конкуренция на самите си производители“, посочи  министър Гечев. Според него този подход трябва малко да се пообмисли, защото той не е изпълним в параметрите,  които са предварително заложени. „Мисля, че трябва да има единна позиция по темата на държавите от Вишеградската група, така че да има възможност Европейската комисия да разгледа и приеме нашите аргументи“, отбеляза земеделският ни министър. 

„Променени са логистичните коридори, огромни количества от обемни продукти трябва да минат през други коридори и на практика нещото, което различава страните които седим около тази маса е, че ние сме много близо до военния конфликт. От тази гледна точка влиянието върху нашите икономики е малко по-различно, отколкото при държавите от Централна и Западна Европа. Цените на енергийните източници са много високи, държавите, компенсираме до колкото можем от собствените си бюджети, но това категорично трябва да се каже, че не стига да навакса загубите на земеделските производители. От една страна имаме над 30% увеличение на крайните продукти, което изменя търсенето от страна на потребителите на вътрешните пазари, от друга страна се променя целия пазар“, подчерта още Гечев. Той отбеляза, че има сериозно напрежение сред българските земеделски производители, като засега държавата съумява да води правилна политика, изразявайки подкрепата към Украйна, но Европейската комисия трябва да се намеси своевременно за решаване на проблема.

Министрите на земеделието от Вишеградскта група подписаха съвместна декларация относно въглеродното земеделие – възможности и предизвикателства за държавите членки, свързани с настоящите инициативи на ниво ЕС. С нея те подкрепят амбицията на Европейската комисия да представи законодателни предложения през тази година относно регулаторната рамка за сертифициране на поглъщанията на въглероден диоксид от атмосферата. По този начин ще се разшири земеделието с ниски въглеродни емисии като нов доброволен бизнес модел, фокусиран върху околната среда и способен да осигури допълнителен източник на доходи за фермерите.

Според участниците в срещата, моделът на земеделие с ниски въглеродни емисии не трябва да причинява „непропорционални административни тежести“, нито да санкционира фермери. Аграрните министри призовават ЕК да проучи други алтернативни източници на финансиране и съфинансиране на нисковъглеродно земеделие в допълнение към Общата селскостопанска политика, като Европейския пазар на въглерод  и други.

Европейската комисия призовава държавите членки да модернизират своите схеми за минимален доход като част от текущия ангажимент за намаляване на бедността и социалното изключване в Европа. В предлаганата препоръка на Съвета относно адекватния минимален доход, гарантиращ активно приобщаване, се посочва как държавите членки могат да модернизират своите схеми за минимален доход, за да ги направят по-ефективни, което ще премахне бедността и същевременно ще насърчи интеграцията на трудовия пазар на тези, които могат да работят.

Предложението ще допринесе за постигане на социалните цели на ЕС за 2030 г. за намаляване на броя на хората, изложени на риск от бедност или изключване, с поне 15 милиона, както е посочено в плана за действие на Европейския стълб на социалните права. То ще помогне и на държавите членки да постигнат целта най-малко 78 % от населението на възраст между 20 и 64 години да имат работа.