Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на комисията по граждански свободи Хуан Фернандо Лопес Агилар, председателят на Контактната група за убежището Елена Йончева и постоянните представители на Чехия, Швеция, Испания, Белгия и Франция подписаха споразумение относно провеждането на преговори между съзаконодатели с оглед на реформиране на правилата на ЕС за миграция и убежище до февруари 2024 г.

  Те приеха следното съвместно изявление: „Това несъмнено е исторически момент. След няколко месеца на обмен на мнения относно пътната карта, Европейският парламент и предстоящите председателства на Съвета се ангажират да положат всички усилия за финализиране на реформата на законодателната рамка за убежището и миграцията преди края на текущия политически цикъл. Общата европейска система за убежище и Новият европейски пакт за миграцията и убежището представляват основен приоритет в работата на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз и двете страни трябва да положат необходимите усилия и да работят заедно във възможно най-тясно сътрудничество, в дух на искрено сътрудничество за приемане на законодателните предложения преди края на законодателния период 2019-2024 г. За постигане на общия ангажимент за приключване на реформата по време на настоящия законодателен цикъл, преговорите по съответните досиета трябва да приключат до февруари 2024 г. Това ще изисква преговорите между съзаконодателите да започнат най-късно до края на 2022 г.

Ефективното прилагане на договорения график ще зависи от последващи срещи между членовете на Контактната група за убежището и ротационните председателства на Съвета. Вярваме, че чрез комбиниране на нашите усилия Съюзът може да постигне реален напредък и да постигне резултати преди края на настоящия законодателен мандат. Трябва да сме в състояние да предоставим нова законодателна рамка в една от нашите най-предизвикателни области на политиката, която е тази, в която само общ отговор на ЕС може да осигури устойчива система. Тази пътна карта е ясен знак за нашия ангажимент, че ще приключим работата."

   Европейската комисия предложи Новия пакт за миграцията и убежището, за да подобри процедурите и да постигне споразумение за справедливо споделяне на отговорността между държавите членки и да действа солидарно при справяне с миграционните потоци.

Парламентът и петте ротационни председателства на Съвета се ангажират да работят заедно за приемане на реформата на правилата на ЕС за миграцията и убежището преди изборите за ЕС през 2024 г.

 Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола, председателят на комисията по граждански свободи Хуан Фернандо Лопес Агилар, председателят на Контактната група за убежището Елена Йончева и постоянните представители на Чехия, Швеция, Испания, Белгия и Франция подписаха споразумение относно провеждането на преговори между съзаконодатели с оглед на реформиране на правилата на ЕС за миграция и убежище до февруари 2024 г.

 Те приеха следното съвместно изявление: „Това несъмнено е исторически момент. След няколко месеца на обмен на мнения относно пътната карта, Европейският парламент и предстоящите председателства на Съвета се ангажират да положат всички усилия за финализиране на реформата на законодателната рамка за убежището и миграцията преди края на текущия политически цикъл.

 Общата европейска система за убежище и Новият европейски пакт за миграцията и убежището представляват основен приоритет в работата на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз и двете страни трябва да положат необходимите усилия и да работят заедно във възможно най-тясно сътрудничество, в дух на искрено сътрудничество за приемане на законодателните предложения преди края на законодателния период 2019-2024 г.

 За постигане на общия ангажимент за приключване на реформата по време на настоящия законодателен цикъл, преговорите по съответните досиета трябва да приключат до февруари 2024 г. Това ще изисква преговорите между съзаконодателите да започнат най-късно до края на 2022 г. Ефективното прилагане на договорения график ще зависи от последващи срещи между членовете на Контактната група за убежището и ротационните председателства на Съвета.

  Вярваме, че чрез комбиниране на нашите усилия Съюзът може да постигне реален напредък и да постигне резултати преди края на настоящия законодателен мандат. Трябва да сме в състояние да предоставим нова законодателна рамка в една от нашите най-предизвикателни области на политиката, която е тази, в която само общ отговор на ЕС може да осигури устойчива система. Тази пътна карта е ясен знак за нашия ангажимент, че ще приключим работата

Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон изрази очакване България да се присъедини към предложените днес от Европейската комисия мерки за пълна отмяна на облекченото издаване на визи за руснаци.

Предложението засяга визите за Шенгенското пространство, отбеляза Йохансон в отговор на въпрос дали се предвижда България също да прилага новите мерки. Убедена съм, че държавите в ЕС, които още не са част от Шенген, ще приложат предлаганите промени, добави тя.

Йохансон изрази очакване в понеделник следващата седмица предложението да бъде подкрепено от Съвета на ЕС. Тя добави, че до края на седмицата се очаква подкрепа и за второто предложение - за задължително непризнаване на руските паспорти, издадени на граждани на завзети от Русия области в Украйна. По нейните думи ЕС пристъпва за първи път към подобна мярка.

Еврокомисарят допълни, че повече няма място за доверие между ЕС и Русия, затова издаването на визи занапред следва да бъде затруднено. Тя посочи, че заради отзоваването от Русия на много дипломатически и консулски представители на държави от ЕС, разглеждането на молбите за визи от руски граждани трябва да бъде преразгледано и предимство да получават хората, търсещи виза по хуманитарни съображения, а не за туризъм. Според нея новите правила ще дадат право на държавите от ЕС да преразгледат издадените вече визи на руски граждани.

Европейската комисия предложи днес да бъде отменено облекченото издаване на визи за ЕС за граждани на Русия. Мярката е свързана с предприетата от Русия война срещу Украйна и се предвижда да остане в сила до отпадане на необходимостта.

Комисията предлага държавите от ЕС да задълбочат проверките на поискалите краткосрочна виза руснаци, да удължат сроковете за издаване на документите и да повишат цената на услугата. Предвижда се за издаването на виза руските граждани да предоставят повече документи, да плащат по 80 евро, вместо по 35 евро, както и срокът за проверка да продължава 15, а не 10 дни, с възможност да бъде удължен до 45 дни.

Споразумението за облекчен визов режим между ЕС и Русия влезе в сила през 2007 г. и засяга издаването на разрешения за пътуване до 90 дни в рамките на 180 календарни дни. Към 1 септември тази година валидни шенгенски визи имат около 963 хиляди руснаци.

ЕС прекрати облекчения режим от 25 февруари тази година за представители на руското ръководство и бизнеса. Предвижда се скоро комисията да издаде насоки за приложение на новата мярка, ако бъде приета от Съвета на ЕС и от Европейския парламент.

ЕК предложи днес също в ЕС да бъде въведено задължение за непризнаване на руските паспорти, издадени на граждани от украински земи, окупирани от Русия, особено в Херсонска и Запорожка област. Предложените днес мерки бяха предварително одобрени от европейските външни министри на среща в Прага през август.

Русия продължава да нарушава международното право с военните си действия и с това създава заплахи за сигурността, заяви еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. В съобщението на ЕК се уточнява, че отпадането на облекченията няма да засегне пътуванията по съществен повод на руски граждани, в чиито семейства има граждани на ЕС, както и журналисти, дисиденти и представители на гражданското общество.

С решение на Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов бе определен за ръководител на Съвета за координация на участието на България в Глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“.

„Партньорството за открито управление“ (ПОУ) е многостранна инициатива, която има за цел осигуряване на конкретни ангажименти от страна на правителствата за насърчаване на прозрачността, овластяване на гражданите, борба с корупцията и използване на новите технологии за укрепване на управлението. Страната ни вече 10 години е активен участник в инициативата, като до момента българските правителства са приели и изпълнили три национални плана за действие. Трайно застъпени в тях са целевите области прозрачност и достъп до информация, отворени данни, почтено управление и гражданското участие.

Четвъртият национален план за действие бе приет на 29.07 т.г., като включените в него мерки за първи път бяха разработени и одобрени след дискусия съвместно от представители на държавни институции и граждански организации. Като форум за реализация в най-висока степен на гражданското участие, Съветът за координация подпомага процесите по съвместното вземане и изпълнение на решения от администрацията и заинтересованите страни, действа като механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на мерките на плана - както от заинтересованите страни, така и от широката общественост.

Мандатът на Съвета съвпада с действието на Четвъртия национален план за действие - до 31.12.2024 г., през септември предстои първото му заседание.